Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 и чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. М. М., [населено място], [улица], чрез адв. Е. А. против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0996-000060/01 03 2024 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, с която е наредено временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и поради неизпълненото от него задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от лице, което не притежава законова компетентност за налагане на ПАМ. Счита, че с цитираната Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директора на ОДМВР Монтана. не са делегирани правомощия за налагане на принудителни административни мерки. Твърди нарушение на гарантираното по закон право, на адресат на административния акт да участва в производството по издаването му. Нарушен е текстът на чл. 34, ал. З от АПК, според който административният орган е длъжен да осигури на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения. Органьт може да не изпълни това си задължение само в случай, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, но в този случай, е длъжен да отрази в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. По дефиницията на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, конто ги прилагат, се уреждат в съответния закон. В случая Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДВП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Разпоредбата е ясна и категорична, че принудителната административна мярка при неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДВП е изземване на СУМПС, като в случая, освен изземване, е наложено и временно отнемане на свидетелството за управление, което прави заповедта незаконосъобразна. Като форма на държавна принуда ПАМ представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДВП включва една единствена хипотеза на неправомерно поведение, а именно неизпълнение на задължението на чл.157, ал.4 от ЗДВП, съгласно която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В настоящия случай административният орган е цитирал няколко наказателни постановления, с които е посочено, че на жалбоподателя са отнети различен брой контролни точки, но не е посочен общия брой на отнетите точки, за да може да се направи извод че са отнети всички контролни точки. Оспорва да са отнети посочените в заповедта контролни точки. Оспорва и цитираните в заповедта наказателни постановления да са надлежно връчени, т.е. тяхното влизане в сила. Съгласно закона и трайната съдебна практика, за да бъде основание за налагане на ПАМ, следва да бьде установено нарушение с Акт за установяване на административно нарушение, какъвто АУАН не е издаван. С оглед на това, не е налице надлежно установено неправомерно поведение, което да попада в хипотезата на чл. 171, т.4 от ЗДВП, за бъде обосновано и основателно налагането на процесната ПАМ. Административния орган не е посочил коя от изброените хипотези според него е налице, за да наложи въпросната мярка, като с това е нарушен чл. 59, т.4 от АПК. Позовава се на чл. 157, ал. 1 и чл. 158, т.2 от ЗДВП, според който броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Санкционираното лице е придобило правоспособност да управлява МПС като СУМПС е издадено за първи път на 10.06.2019 г., при което като нов водач е получи 29 точки. Останалите точки до максималния брой до 39т е получил по силата на закона след 24 месеца стаж, а именно на 10.06.2021 г. Освен това са минали повече от 2 години от всяко едно НП, с което са отнемани контролни точки, с оглед на което последните е следвало да му бъдат възстановени служебно, поради което СУМПС е иззето незаконосъобразно и неоснователно. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ но чл.171, т.4 от ЗДВП е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка на това, че не е налице отнемане на всички контролни точки и загуба на правоспособност, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на жалбоподателя. Моли оспорената Заповед да се обяви за нищожна, поради липса на материална компетентност, респективно да се отмени като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, ведно с произтичащите от това законови последици. Моли присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въз основа на дадени от съда указания, чрез своя процесуален представител, в молба, вх. № 1105 от 29 04 2024 г. заявява, че не откриват данни за обжалване на цитираните в оспорената Заповед Наказателни постановления. Твърди, също така, че същите НП не са надлежно връчени, поради което счита, че не са влезли в законна сила. Твърди още, че представените преписи не са четливи, не се чете дата на връчване, положен подпис, нито има данни за лицето, което ги е получило, респ. получени ли са лично от оспорващия. Счита, че върху НП липсва отбелязване и кога същите са влезли в законна сила.

Ответната страна Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Монтана не взема становище по жалбата.

Доказателствата са писмени.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на М. М. М. е наложена Принудителна административна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач по чл.171, т. 4 - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДВП. Заповедта е връчена на 20.03.2024 г. лично на оспорващия, което е видно от Разписката на самата Заповед.

За да наложи съответната мярка, административният орган е приел, че М. М. М., който има качеството на водач на МПС, виновно е нарушил чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил вмененото му със закон задължение да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. В тази връзка в Заповедта са изброени следните Наказателни постановления, ведно с датата на тяхното влизане в сила и броя на отнетите контролни точки.

По делото са представени самите Наказателни постановления /л. 24-29, л. 56/, както и Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана /л.22/, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР /л.23/ и удостоверение за заеманата от издателя, на оспорения ИАА, длъжност, от които се установява надлежната компетентност на този административен орган да издава Заповеди с характер на оспорената /л. 42/.

Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с Определение от 16 04 2024 г. като е давал и указания при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК.

С Протоколно Определение от 25 04 2024 г. на страните са дадени допълнителни указания, в това число е дадена възможност на оспорващия да представи и сочи доказателства, касаещи обжалването на издадените Наказателни постановления, цитирани в оспорената Заповед, въз основа на които същата е издадена.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресати на акта. Подадена е на 26 03 2024 г., видно от датата в системата за сигурно електронно връчване /л. 2/, а оспорената Заповед е получена на 20 03 2024 г., което я прави допустима за разглеждане по същество.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност и приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от приложените Заповеди на Министъра на МВР и Директор на ОД на МВР Монтана, в кръга на неговите правомощия и при спазване на съответната писмена форма.

За да се наложи процесната ПАМ, „изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4”, при условията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, законодателят единствено изисква на водача да са му отнети всички контролни точки, при което той губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Спорният въпрос между страните е дали цитираните в оспорената Заповед Наказателни постановления са влезли в сила, с оглед установяване основната и единствено изискуема от закона предпоставка, на водача да са отнети всички контролни точки, с което той губи придобитата правоспособност да управлява МПС.

Максималният брой контролни точки, предвиден от законодателя, е 39, в който смисъл е нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

При издаване на оспорената Заповед не се установява да са допуснати такива процесуални нарушения, които да са съществени и поради това да се отразяват върху законосъобразността или нищожността на Заповедта и да съставляват самостоятелно основание за нейната отмяна, респ. обявяването й за нищожна.

Неоснователно е възражението, че Заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като видно от приложените по делото Заповед № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана /л.22/, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на МВР /л.23/ и удостоверение за заеманата от издателя, на оспорения ИАА, длъжност, същите установяват по надлежен начин делегираните правомощия за налагане на принудителни административни мерки от вида и характера на оспорената, а от там и компе

Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 34, ал. З от АПК, тъй като от една страна производството по налагане на ПАМ за изземване на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и който не е върнал издаденото му свидетелство в съответната служба на МВР, се развива по специалния ред на ЗДвП, който ред изключва общите правила на АПК. От друга страна в административното производство са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства. На следващо място, дори да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от АПК, то това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено, с оглед предоставената възможност в съдебното производство, в което страните разполагат с равни процесуални възможности да правят възражения, представят доказателства и искат събирането на такива, поради което само и единствено съществените нарушения на административнопроизводствените правила обуславят незаконосъобразност на издадения акт. Несъществените такива или тези, които не водят до друг правен резултат, не са основание за отмяна на издаден акт. В случая съдът с Определение от 28 03 2024 г. и от 16 04 2024 г. служебно е изисквал представянето на доказателства, а с Протоколно определение от 25 04 2024 г. е предоставил изрична процесуална възможност оспорващият да се запознае с представените по делото Наказателни постановления, както и да представи доказателства във връзка с тяхното обжалване. Дадена е и възможност страните да сочат и представят доказателства, от която възможност оспорващият не се е възползвал до приключване на фазата по събирането на такива.

Неоснователно е възражението, че с оспорената Заповед е извършено, както изземване на СУМПС, така и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – в случая става въпрос за едно и също правно действие, тъй като изземването на СУМПС на практика представлява временното му отнемане от водача, на когото е издадено.

В случая безспорно от приложените към административната преписка издадени НП, същите надлежно описани и в оспорената Заповед, се установява, че на М. М. М. са му отнети всички 39 контролни точки, поради което същият е загубил правоспособността си да управлява МПС. Обстоятелството, че в Заповедта не е посочен общият брой на отнетите контролни точки, не представлява нито съществено процесуално нарушение, нито нарушение на материалния закон, тъй като определянето на този брой е въпрос на елементарно математическо изчисление (16+6+6+6+6 или общо 40 бр. отнети контролни точки).

От приложените по делото Наказателни Постановления ясно се чете датата на тяхното получаване и положените подписи, а за получател са посочени именно имената на оспорващи, които обстоятелства нито са оспорени, нито са представени доказателства, които да ги оборват, поради което съдът няма основание да приеме друга, различна от установената по делото фактическа обстановка. В случай са налице единствено твърдения от страна на оспорващия, че НП не са надлежно връчени, без представянето на каквито и да било доказателства, респ. искане за събирането на такива, поради което и този състав счита, че влизането в сила на така описаните Наказателни постановления е надлежно установена, а влизането в сила тези Постановления установява надлежното отнемане на предоставените по закон контролни точки.

Неоснователно е възражението, че за налагането на процесната ПАМ, следва да има отделно/нарочен и изрично съставен АУАН. Видно от приложените Наказателни постановления, същите са издадени въз основа на съставени АУАН за извършени нарушения, които актове са основание за отнемане на контролни точки.

Неоснователно е възражението, че контролните точки са възстановявани служебно. НП, с които са отнемани контролни точки са издадени и съответно връчени на дата 29 07 2019 г./18 09 2019 г. (16 к.т.), на 20 01 2020 г./28 01 2020 г. (6 к.т.), две НП от дата 10 06 2021 г./25 06 2021 г., всяко от тях с по 6 отнети к.т. и на 24 03 2023 г./27 04 2023 г. (6 к.т.), от които дати се установява, че не е настъпвало по силата на закона т.нар. служебно възстановяване на контролни точки, което съгласно чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Времето между влизането в сила на издадените Наказателни постановления е по-малко от две години и това безспорно се установява от самите постановления и като се приложат правилата за броене на срокове.

Оспорващият не представя доказателства за периода на издаваните и описани в оспорената Заповед НП, да е възстановявал частично отнети му по закон контролни точки, в хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което с издадените и влезли в сила НП, са му отнети всички 39 к.т. /общо 40/. В този случай и при условията на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, поради загубена правоспособност да управлява моторно превозно средство, същият е следвало сам да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.

Този състав не установява нарушение на принципите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, а именно принципа за съразмерност и задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая издаването на оспорената ПАМ е в съответствие именно с цитираните принципи, тъй като с нейното налагане се обезпечава превантивно предвидената и преследваната от закона цел да се предотвратяват административни нарушения, респ. за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая, както правилно сочи оспорващият Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДВП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Разпоредбата е ясна и категорична, а с оглед на изложените по-горе фактически обстоятелства, водачът е с отнети всички контролни точки, респ. с изгубена правоспособност, което по презумпция създава обективни предпоставки, застрашаващи безопасността на движението по пътищата, а от там до правилност на издадената заповед.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалния и материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването като неоснователно по жалбата на М. М. М., [населено място], чрез адв. А. против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0996-000060/01 03 2024 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.