РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000094 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Я. Д., гражданин на Чешката република,
личен № **********; и З. П., гражданин на Чешката република, личен № **********
против решение № 960 от 26.07.2023 г. по т. д. № 205/2022 г. на СТС, TO, VI-14 състав,с
което е отхвърлена молбата на двамата жалбоподатели за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58, вход С, ет. 2, офис 10.Подържа
се,че обжалваното решение е незаконосъобразно като в жалбата са изложени подробни
съображения в тази насока.Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него
бъде постановено решение ,с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ бъде открито
производство по несъстоятелност на длъжника поради неплатежоспособност,като на
основание на основание чл. 630, ал. 1, т. 3 ТЗ за временен синдик бъде назначена М. Ш.,
служебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 10, вх. А, ет. 2, ап. 4, телефон:
**********, и-мейл: **********. утвърдена със заповед след изпит за придобиване на
квалификация синдик № ЛС-И-545 от 14 05 2014 г ДВ брой 44 от 2014 г.,бъдат допуснати
съответните обезпечителни мерки.Като евентуални са направени искания за постановяване
на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ и евентуално по чл. 632 ТЗ.Претендират се направените по
делото разноски.
1
Ответника по делото,уведомен при условията на чл.50,ал.2 от ГПК не е взел становище по
жалбата.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба от двамата жалбоподатели за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Романс Марин Свети Влас“ ЕООД поради
неплатежоспособността и свръхзадължеността му.Подържа се в молбата,че страните по
делото са в търговски правоотношения по повод сключен на 18.10.2019 г. предварителен
договор за покупко-продажбата на следния имот: АПАРТАМЕНТ № А506, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.29.1.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свети Влас, местност „Юрта - под пътя“, общ. Несебър, обл.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес по схема: гр. Свети Влас, м. „Юрта - под пътя”, вх. А, ет. 4, aп. А506, на кота +8,40
м., със застроена площ 28,60 кв.м., състоящ се от: кухненски бокс, баня, спалня, тераса,
ведно със съответните 0,62%, равняващи се на 6,00 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, или с обща площ в размер на 34,60 кв.м., ведно със съответния процент идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата,както
този предварителен договор е допълнен с Приложения № № 1 и 2 към него и впоследствие е
изменен и допълнен с Анекс № 1 към него от 23.07.2020 г. Поради това,че длъжникът бил в
неизпълнение на договорното си задължение да прехвърли собствеността на имота с
окончателен договор, под формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, в
уговорения срок, кредиторите развалили договора с едностранно волеизявление. Поддържат,
че сключената помежду им сделка е търговска сделка. Жалбоподателите отправили до
ответното дружество изявление за развалянето на предварителния договор поради
неизпълнението му от ответника, като двумесечният срок, след който настъпвал ефектът на
развалянето изтекъл преди подаването на молбата,по която е образувано делото.С оглед
развалянето на предварителния договор за молителите възникнало вземане за сумата от 35
000 евро – платеното по разваления договор. Подържа се,че ответното дружество не
изпълнило парично задължение, произтичащо от развалянето на договора,което е
изискуемо и неплатено,а освен това имало изискуеми публично-правни задължения към
държавата и общините, свързани с търговската му дейност.Подържа се,че ответното
дружество е неплатежоспособно като за начална дата на това следва да бъде определена не
по-късно от 30.06.2020 г.Иска се да бъде постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ,
евентуално по чл.632, от ТЗ.
Ответникът по делото не е взел становище по същото.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от
фактическа страна: Страните са сключили предварителен договор от 18.10.2019 г. за
продажба на описания недвижим имот в гр.Свети Влас.С преамбюла на сключения
анекс№1 страните потвърдили, че цената на имота в размер на 35 000 евро е платена
2
изцяло.Съгласно чл. 1 от анекса, т. III.4 от предварителния договор длъжника има
задължение да прехвърли собствеността върху имота на молителите чрез сключване на
окончателен договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-кьсно
от 31.12.2020 г.Съгласно т. V.1 от предварителния договор, в случай че длъжникът откаже
да прехвърли на кредиторите правото на собственост върху имота по причина, за която
длъжникът отговаря, и при условие, че кредиторите са изпълнили всички свои задължения
по договора в срока и при условията на договора, кредиторите имат право да развалят
договора като дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение. На 28.12.17г. длъжникът
учредил договорни ипотеки върху посочения имот и други имоти в полза на „Юробанк
България“ АД, които ипотеки не са вдигнати към момента на подаването на молбата. На
14.10.2021 г., чрез нотариус В. М., peг. № *** на Нотариалната камара на длъжника е
връчена нотариална покана за изпълнение на задължението за прехвърляне на имота при
условията на предварителния договор и анекса , свободен от всякакви тежести - (пар.(2)), не
по-късно от 30.11.2021 г. Съгласно тази покана, при неизпълнение в посочения срок,
кредиторите развалят предварителния договор и анекса поради неизпълнение на от страна
на длъжника и искат при развалянето да им бъде платена сумата от EUR 39 443,
представляваща сборът от: 35 000 евро, представляващи платената цена на имота; 4 093
евро, представляващи равностойността в евро на сумата от 8005, 96 лева, представляваща
законната лихва върху 35 000 евро за времето от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г.; и 350 евро,
представляващи разноски, отнасящи се пряко до развалянето.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че от
събраните по делото доказателствата не било установено виновно неизпълнение на
договорното задължение на длъжника и твърдението на молителите, че същият е забава за
изпълнението на задължението да прехвърли чист от тежести. Съдът е приел,че волята на
страните по предварителниядоговор е била да се сключи окончателен договор за продажба
на недвижимия имот, като купувачите са заплатили неговата цена и за постигане на
сключването на окончателен договор са могли да предявят иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Съдът е
приел,че молителите не са имали правото да развалят едностранно договора, съобразно с
нормата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и Раздел V, чл.1 от Договора, тъй като не е налице соченото
неизпълнение на договора от страна на ответника – да откаже да прехвърли правото на
собственост по причина, за която продавачът отговаря, т.е. не са били налице предвидените
в закона и в договора предпоставки за развалянето му от страна на купувачите. Съгласно
разпоредбата на раздел V, чл.1., изречение последно от договора, купувачът е могъл да
развали едностранно същия, само при настъпване на конкретно посочените в нея условия, а
именно: по причина, за която продавачът отговаря. Според съда не е установено
настъпването на друга причина, освен вписаната върху имота договорна ипотека,която
обаче не може пряко да увреди интереса на кредитора. Ипотечното право няма
транслативно-вещен ефект, то не създава предпоставка за придобиване на процесния имот
от ипотекарния кредитор и/или от трето лице. Ипотечното право не създава някаква пречка
пред възможността процесния имот да бъде придобит от бъдещия купувач - защото правото
на собственост може да бъде прехвърлено дори и когато вещта е обременена с ипотека. За
3
бъдещия купувач, негативните правни последици от учредяването на ипотеката могат да
настъпят едва от момента на прехвърляне на правото на собственост и то, ако към този
момент ипотечното право все още съществува.Съдът е приел,че надлежното изпълнение на
задължението на бъдещия продавач, с оглед интересите на кредитора - бъдещ купувач, се
преценява не по- рано от момента на сключване на окончателния договор,поради това,че
към този момент последният придобива собствеността върху имота. Поради това, след като
се установи, че няма други тежести върху имота, а вписаната договорна ипотека не
застрашава правата на купувачите по предварителния договор (правото да придобият
собствеността), то поставянето на такова условие към продавача не е сред предвидените в
клаузата на раздел V.чл.1 причини, за които продавачът отговаря. Съдът е приел,че с
отправеното от купувачите едностранно предизвестие не са настъпили последиците на
развалянето на сключения договор за продажба и за молителите не е възникнало вземане за
връщане на платеното по разваления договор.Съдът е приел,че по делото не било доказано,
че молителят има вземане, свързано с търговска сделка, към длъжника по молбата по чл. 625
от ТЗ, което да е изискуемо и ликвидно,а активната легитимация на молителя е основна
предпоставка за уважаване на молбата за откриването на производство по несъстоятелност.
Предвид на това,че молителите не са кредитори на ответника съдът е отхвърлил молбата по
чл.625 ТЗ като не е обсъдил доказателствата за икономическото състояние на ответника.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е
незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено.
При разглеждането на делото пред настоящата инстанция е представено обявление от
ЧСИ №*** /лист 10 и сл./,от което се установява,че за периода от 14.10. до 14.11.22г. е
обявена публична продан на посочените имоти,между който е и имота предмет на
предварителния договор.Видно от представената справка за собственост на имота считано
от 26.04.23г. –дв.вх.регистър №3766/23г. е вписан М. М. М.,който е придобил имота чрез
публичен търг.
Съдът счита,че обжалваното решение е незаконосъобразно поради следните
съображения:
Установено е по делото,че между жалбоподателите и ответното дружество е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № А506, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.3.29.1.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свети Влас, местност „Юрта - под пътя“, общ. Несебър, обл.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес по схема: гр. Свети Влас, м. „Юрта - под пътя”, вх. А, ет. 4, an. А506, на кота +8,40
м., със застроена площ 28,60 кв.м., състоящ се от: кухненски бокс, баня, спалня, тераса,
ведно със съответните 0,62%, равняващи се на 6,00 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, или с обща площ в размер на 34,60 кв.м., ведно със съответния процент идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена
4
сградата.Установено е,че жалбоподателите са заплатили изцяло договорената цена на
имота-в буква Б на преамбюла на Анекса е потвърдено, че цената на имота в размер на 35
000 евро е платена изцяло.Чл. 1 от анекса, т. III.4 от предварителния договор създава
задължение на длъжника да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите чрез
сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви
тежести, не по-късно от 31.12.2020 г.Съгласно т. V.1 от предварителния договор, в случай
че длъжникът откаже да прехвърли на кредиторите правото на собственост върху имота по
причина, за която длъжникът отговаря, и при условие, че кредиторите са изпълнили всички
свои задължения по договора в срока и при условията на договора, кредиторите имат право
да развалят договора като дадат на длъжника двумесечен срок за изпълнение.На 14.10.2021
г., чрез нотариус В. М., кредиторите са връчили на длъжника нотариална покана за
изпълнение на задължението за прехвърляне на имота при условията на предварителния
договор и анекса не по-късно от 30.11.21г.Съгласно тази покана, при неизпълнение в
посочения срок, кредиторите развалят предварителния договор изцяло поради
неизпълнение на длъжника и искат при развалянето да им бъде платена сумата от EUR 39
443, представляваща сборът от EUR 35 000, представляващи платената цена на имота;EUR 4
093, представляващи равностойността в евро която сума представлява законната лихва
върху EUR 35 000 за времето от 23.07.2020 г. до 16.09.2021 г. и EUR 350, представляващи
разноски, отнасящи се пряко до развалянето.От страна на ответника не са представени
доказателства,че е заплатил претендираната сума.Съгласно представената справка от
Службата по вписванията - Несебър № 1457904 / 23.11.2021 г., пореден № по справката 133
(акт № 130) и пореден № по справката 132 (акт № 129), на 28.12.2017 г. Длъжникът е
учредил договорни ипотеки върху имота,предмет на договора и други имоти в полза на
„Юробанк България“ АД, които ипотеки не са вдигнати към момента на подаването на
молбата по чл. 625 ТЗ пред Софийски градски съд. Установено е ,че в рамките на
изпълнително дело № 202270400017 по описа на ЧСИ И. М., per. № *** при КЧСИ, с район
на действие ОС Бургас, същото изпълнително дело образувано по молба на кредитора
„Морион“ ЕООД, е проведена публична продан на Имота. С акт. вх. per. № 3818 от
26.04.2023 г., дв. вх. per. № 3766 в Служба по вписванията - гр. Несебър имота предмет на
договора е бил придобит чрез публичен търг от М. М. М., ЕГН **********.
Съдът счита,че незаконосъобразно решаващия съд е приел,че вписаната върху
имота договорна ипотека не застрашавала правата на кредиторите по предварителния
договор.Въпросът от значение за решаване на спора по настоящето дело,е не дали е налице
застрашаване на правата на кредиторите от увредената ипотека,а дали е налице
неизпълнение на договора от страна на продавача в предвидените срокове.Установи се,че
чл. 1 от анекса, т. III.4 от предварителния договор създава задължение на длъжника да
прехвърли собствеността върху имота на кредиторите чрез сключване на окончателен
договор във формата на нотариален акт, чист от всякакви тежести, не по-късно от 31.12.2020
г. Установи се,че към тази дата вписаната върху имота ипотека не е била
заличена.Вписаната ипотека не е била заличена е към 14.10.2021 г.,когато чрез нотариус В.
М., кредиторите са връчили на длъжника нотариална покана за изпълнение на задължението
5
за прехвърляне на имота при условията на предварителния договор и анекса не по-късно от
30.11.21г.Установено е по делото,че ипотеката не е заличена и към 04.08.23г. видно от
представената справка от Агенцията по вписванията.Съгласно т. V.1 от предварителния
договор, в случай че длъжникът откаже да прехвърли на кредиторите правото на
собственост върху имота по причина, за която длъжникът отговаря, и при условие, че
кредиторите са изпълнили всички свои задължения по договора в срока и при условията на
договора, кредиторите имат право да развалят договора като дадат на длъжника двумесечен
срок за изпълнение.В конкретния случай, кредиторите са изпълнили всички свои
задължения по предварителния договор, като предварително са заплатили пълната продажна
цена за имота. Длъжникът, от своя страна, е обременил имота с вещна тежест - ипотека в
полза на друг кредитор. Длъжникът изобщо не е изпълнил задължението си по
предварителния договор да прехвърли собствеността върху имота на кредиторите до
31.12.2020 г. и в дадения впоследствие срок не по-късно от 30.11.21г. което е дало право на
жалбоподателите да развалят договора с изпратената нотариална покана. Съгласно т.
V.1.изр. второ от предварителния договор,при разваляне на договора от страна на
купувачите,продавачът се задължава да върне на купувачите получените суми по
договора.С оглед на това съдът счита,че купувачите се явяват кредитори на ответното
дружество по предварителния договор,който с оглед предмета си е търговска сделка за
връщане на дадените по договора суми.
По отношение на финансовото състояние на ответното дружество:В хода на
първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза,
съгласно заключението,на която общият размер на задълженията на длъжника се равнява на
над 5 мил. лева..Длъжникът има големи публични задължения в размер на 218,582.94 лв.
към 27.01.2022 г., поради което са образувани изпълнителни дела за тяхното
събиране..Плащанията към кредиторите стават единствено по реда на принудителното
изпълнение.Коефициентите за ликвидност на длъжника са, както следва:
Коефициент на обща ликвидност - 0,70 (при препоръчителен коефициент около 2);
Коефициент на бърза ликвидност - 0,69 (при препоръчителен коефициент около 1);
Коефициент на абсолютна ликвидност - 0,01 (при препоръчителен коефициент по-
голям от 0,2);
Коефициент на незабавна ликвидност - 0,01 (при препоръчителен коефициент около
0,5 - 0,7);
Коефициент на финансова автономност — 0.02. Този коефициент не следва в никакъв
случай да бъде по-малко от 0,33, т.е. собственият капитал трябва да бъде най-малко 1/3
от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните
разплащания към кредиторите. Видно от заключението на експертизата коефициентът
е близо до нула, което означава, че длъжникът е изцяло зависим от чужди капитали.
Видно от отчета за приходите и разходите на длъжника за 2020 г., същият няма приходи
от продажби на имоти (или на каквито и да било стоки). Единствените му приходи (57 хил.
6
лв. - значително по-малко от отчетените 3,933 хил. лв. за 2019 г.) са от услуги и се свеждат
до постъпленията от собственици на обекти в комплекса по силата на договорите за
управление и поддръжка на прилежащата инфраструктура и общите части .
Видно от счетоводния баланс на длъжника към 31.12.2020 г., същият има парични
средства в общ размер на 106 хил. лв. (в брой 54 хил. лв. и депозити 52 хил. лв.). Предвид
активността на други кредитори, изразяваща се в наложените възбрани върху други
недвижими имоти на длъжника, може да се предположи с голяма вероятност, че върху
банковите сметки на Длъжника, по които са направени въпросните депозити, има наложени
запори.Съгласно уведомление вх. per. № 20-00-416 / 01.06.2021 г., подадено от друг
кредитор - взискател на длъжника до Агенцията по вписванията с копие до нотариусите в
район на действие - Районен съд - Несебър, към 20.05.2021 г. длъжникът е имал следните
просрочени публични задължения: 190 559,51 лв. към НАП и непосочена сума задължения
към Община Несебър. Във връзка с тези просрочия НАП е наложила 4 броя възбрани върху
други имоти на длъжника, също видни от горепосочената справка от Службата по
вписванията - Несебър.
С оглед на горното се налага извод,че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение към жалбоподателите,които са негови кредитори по търговска
сделка(чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ),както и не е в състояние да изпълни изискуеми публично-
правни задължения към държавата и общините, свързано с търговската му дейност (чл. 608,
ал. 1, т. 2 ТЗ). Паричните средства на длъжника не са достатъчни за изпълнението на тези
задължения, което обстоятелство е потвърдено и от назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза.Невъзможността на
длъжника да изпълни посочените задължения е трайна,поради това,че същия не реализира
съществени приходи от дейност, считано най-късно от края на 2019 г. (няма такива приходи
за 2020 г.),а от друга страна такива приходи ( от продажби на обекти) са понастоящем
невъзможни или поне практически ограничени поради наложените ипотеки и възбрани
върху тези обекти. Длъжникът е в състояние на „спиране на плащанията“ за продължителен
период (най-малко 8 месеца — от май 2021 г.), поради което за него е приложима
презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 ТЗ.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като спрямо
молителя се открие производство по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Съдът не е давал и указания по реда на чл. 629б ТЗ, без които прилагането на чл. 632, ал. 1
ТЗ би било незаконносъобразно. Ако в хода на производството се установи, че в наличното
имущество на длъжника липсват достатъчно налични парични средства за покриване на
разноските по несъстоятелността, то първоинстанционният съд следва сам да приложи
последиците на чл. 632, ал. 1 – 4 ТЗ – така ал. 5 на чл. 632 ТЗ.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице по финансово-икономическата експертиза е видно, че предвид така
установените и посочени по-горе коефициенти на ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост,ответното дружество не е в състояние да покрие краткосрочните си
7
задължения с наличните краткотрайни активи, дружеството е изпаднало в пълна зависимост
от кредиторите си и е налице декапитализация, при което това икономическо състояние има
траен характер и е явно, че дружеството е в състояние на трайна и обективна
неплатежоспособност, считано от 30.11.21г.Съдът приема тази дата за начална дата на
неплатежоспособността, имайки предвид, че по аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че това е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо
парично вземане от вида, посочен в разпоредбата. Доколкото обаче самото неизпълнение не
е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата следва да бъде съобразен
този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ
и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. В случая
началната дата на неплатежоспособността трябва да се обвърже с момента, когато е изтекъл
срокът за доброволно изпълнение на задължението за връщане на сумите по отправената
нотариална покана-30.11.21г.След като се установи, че към тази дата дружеството не е
разполагало с парични средства за удовлетворяване на изискуемите задължения, то това е и
първият момент, в който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността –
спиране на плащанията и невъзможност за плащане.
На основание на основание чл. 630, ал. 1, т. 3 ТЗ за временен синдик бъде назначена М.
Ш., служебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 10, вх. А, ет. 2, ап. 4, телефон:
**********, и-мейл: **********. утвърдена със заповед след изпит за придобиване на
квалификация синдик № ЛС-И-545 от 14 05 2014 г ДВ брой 44 от 2014 г. която е действаща
в района на седалището на ответното дружество.
Съобразно чл. 24, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателите дължимите държавни такси за първоинстанционното производство /250
лв. / и за въззивното производство /125 лв. /.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение решение № 960 от 26.07.2023 г. по т. д. № 205/2022 г. на СГС, TO, VI-14
състав като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОБЯВЯВА неплатежоспобността на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58, вход С,
ет. 2, офис 10 с начална дата – 30.11.21г. на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58,
8
вход С, ет. 2, офис 10 на основание чл. 630, ал. 1, т. 2 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обезпечение, чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58, вход С, ет. 2, офис 10.
НАЗНАЧАВА за временен синдик М. Ш., служебен адрес: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 10, вх. А, ет. 2, ап. 4, телефон: **********, и-мейл: **********.
ОПРЕДЕЛЯ на временния синдик месечно възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната за съответния период.
ОПРЕДЕЛЯ на назначения временен синдик едноседмичен срок за встъпване в
длъжност, считано от получаване на съобщението за назначаването му като му указва, че
следва да представи декларация по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58, вход С, ет. 2, офис
10 в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да изпълни задължението си по чл. 640,
ал. 1 ТЗ като предостави на временния синдик и на съда необходимата информация,
включително и за налично имущество и банкови сметки, както и да предаде на синдика
наличната счетоводна документация и търговски книги, с оглед осъществяване на
правомощията на временния синдик по чл. 668 ТЗ.
При неизпълнение в срок на управителя ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640, ал.
3 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо събрание на кредиторите – 15.05.24 година от 13. 30 часа в
заседателна зала на Софийски градски съд, СГС, TO, VI-14 състав на осн. чл. 630, ал. 1, т. 5
ТЗ.
ОСЪЖДА „Романс Марин - Свети Влас“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1680, бул. „България“ № 58, вход С, ет. 2, офис 10 да заплати на Я.
Д., гражданин на Чешката република, личен № **********; и З. П., гражданин на Чешката
република, личен № ********** направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 350лв.
На основание чл. 623 ТЗ името, телефонът и адресът на временния синдик да се
впишат в Търговския регистър.
Заверен препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
търговския регистър, на осн. чл. 624 вр. с чл. 622 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ, като се изпрати
заверен препис от решението на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
9
280 ГПК в 14-дневен срок от обявяването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10