№ 1394
гр. Варна , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501357 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М. К. Д. срещу решение №
260903 от 15.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 786 по описа за 2020г. на Х състав на
Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В.,
ЕГН ********** е предоставено на бащата М. В. М., определено е местоживеене на детето при
бащата на адрес в гр.Варна, С.О.“Акчелар“522, № 659; определен е режим на личен контакт на
детето Н. с майката М. К. Д. и същата е осъдена да заплаща в полза на детето издръжка в размер на
165лв. месечно, считано от 09.03.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че съдът не е обсъдил и анализирал всестранно и в тяхната цялост и
взаимна връзка събраните по делото доказателства. В нарушение на процесуалните правила, съдът
не е допуснал своевременно отправени искания за събиране на допустими и относими към
предмета на спора доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа
страна. Изводите на съда не се потвърждават от установените по делото факти и събраните
доказателства. Решението не е мотивирано въз основа на доказателствата по делото и закона, а на
абстрактни съждения, като не е отчетено при обсъждане и кредитиране на заключенията по
допуснатите СППЕ, компетентността на вещите лица по двете експертизи, логическа обосновка на
изводите на експертите и наличието на противоречия в заключението по повторната експертиза.
Необосновано не е кредитирано заключението на първоначалната СППЕ, което е обосновано и
изготвено от вещи лица, притежаващи нужната компетентност и опит. Не е извършена комплексна
преценка на всички обстоятелства, от значение за определяне на кой от родителите следва да се
предоставят за упражняване родителските права. Не е извършена преценка на доказателствата,
установяващи възпитателските качества и морала на бащата и не са обсъдени доказателствата,
които сочат на агресивно поведение от негова страна спрямо въззивницата. В жалбата се излагат
твърдения, че поведението на бащата, което цели да препятства връзката на детето с майка му и да
му се внушава, че трябва да я замени с друга жена не е в интерес на детето и неговото развитие.
Твърди се също, че с решение на ВОС № 521/11.03.2021г., по в.гр.д. № 203/2021г. е прието, че
срещу детето Н. и майка му М.К. е извършено домашно насилие от страна на М.М., изразяващо се
в осуетяване на режима на лични отношения на детето с майката. Излагат се и твърдения, че след
1
като през есента на 2019г., детето се е преместило при бащата, той е започнал да проявява
отчуждаващо поведение спрямо майката и да отправя обвинения към нея, че е лоша майка,
негативна и не може да се справи с детето. М.В., не е уведомил майката в продължение на три
месеца, след като през м. октомври 2019г. се е преместил в ново жилище, в което живее и детето,
къде се намира това жилище и по този начин е възпрепятствал контактите й с детето. Излага, че
събраните по делото доказателства не установяват лошо отношение на майката към детето,
проблеми в отношенията им или конфликт между тях до преместването на детето при бащата.
Твърди, че бащата преднамерено въздейства емоционално върху детето, като го притиска да спре
да се вижда с майката и осуетява изпълнението на определения РЛО. Предоставянето на
упражняването на родителските права на родителят, който ограничава контактите на детето с
другия родител не защитава интереса на детето от пълноценно общуване с двамата родители. По
изложените съображения моли решението да се отмени, като се постанови ново, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Н. се предостави на майката, при
която да се определи и неговото местоживеене; да се определи режим на личен контакт на детето с
бащата, който да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в минимален размер. Моли за
постановяване на мерки за преодоляване на родителското отчуждение като се определи
супервизиран от специалист режим на лични отношения на детето с бащата в присъствие на
социален работник в продължение на 1 година и постепенно възстановяване на РЛО с бащата до
постигане на РЛО всеки уикенд през седмица и 30 дни през лятото и редуване на празнуването на
коледни и новогодишни празници, пролетна ваканция при бащата и майката. В условие на
евентуалност моли да се определи супервизиран РЛО на детето с майката, който да не може да
бъде саботиран от страна на бащата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК М.М. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна и се изразява становище за потвърждаване на решението,
постановено от ВРС. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
постановено въз основа на събраните доказателства и осигурява в пълна степен най добрия
интерес на детето. Първоинстанционният съд се е съобразил със заявеното от детето
предпочитание да живее при баща си и при задълбочена преценка на доказателствата по делото.
Не оспорва, че след постановяване на обжалваното решение е постановено решение, с което са
определени мерки за защита по ЗЗДН, във връзка с осъществено от страна на бащата насилие
спрямо детето и майката, но твърди, че производството по това дело е било инциирано от М. К. Д.
с цел да се принуди съда да й предостави упражняването на родителските права спрямо детето и за
сплашване на бащата, срещу когото са подадени многобройно жалби и сигнали от страна на М.Д.
до различни институции.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните
и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. К. Д. срещу М. В. М., иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК. Отправено е искане да бъде постановено решение по силата
на което да бъде определен режим на споделено родителство между страните, а в условие на
евентуалност се претендира родителските права по отношение на детето Н. М.В., род. На
27.11.2007г. да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето, като бъде определен предложен в исковата молба режим на лични
контакти между бащата и детето, както и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на
детето в размер на 250 лева месечно.
Ищцата излага, че от съвместното си съжителство с ответника имат родено едно дете – Н.,
р. на 27.11.2007г. След раздялата на родителите от преди четири години, детето живеело при
майката и до края на лятото на 2019г. нямало проблеми в отношенията между страните относно
грижите и режима на контакти с детето. През есента на 209г., детето отишло да живее при бащата
и започнало да отказва контакти с майка си. Въпреки опитите на ищцата, страните не постигнали
съгласие по въпросите за това кой от родителите да упражнява родителските права, относно
местоживеенето на детето, режима на личен контакт на детето с родителя, който не упражнява
родителските парва и издръжката за детето. Твърди, че ответникът манипулира желанието на
детето да живее с него, като го настройва срещу ищцата, въвлича го в конфликта между
родителите и го принуждава да заема страна. Ищцата счита, че даването на детето възможност
2
само да взема решения по въпросите къде и при кой от родителите да живее и дали , кога и за
колко време, ще се среща с другия родител не е „либерално“ отношение, а такова, което натоварва
детето с отговорност да взема решения по въпроси, за които отговорност носят родителите.
Ищцата заявява, че притежава необходимите родителски и възпитателски качества; проявява
търпение и разбиране в отношенията си с детето; в състояние е да полага непосредствени грижи за
детето; счита също, че следва да се определи широк режим за лични контакти между детето и
бащата.
В срока по чл. 131 ГПК М. В. М. е оспорил предявените искове като неоснователни.
Възразява срещу поискания режим на споделено родителство. Предявява искове с правно
основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето Н. за
упражняване на бащата, определяне на местоживеене на детето при бащата, като майката бъде
осъден да заплаща издръжка в полза на детето в минимален размер, както и да се определи режим
на лични контакти на детето Н. с майката. Излага, че след раздялата на родителите, те споделяли
родителските права по отношение на детето, като не са възниквали конфликти и пречки. Излага, че
от негова страна са правени много отстъпки в името на това детето да расте без да усеща
напрежение между родителите. Твърди, че през този период, често контактите му с детето били
възпрепятствани от страна на майката. Нещата се променили след като ответникът сключил брак с
друга жена, построили са къща и заживели заедно с нейните две деца, а към семейството пожелала
да се присъедини и Н.. Счита, че в интерес на детето е той да упражнява родителските права.
Твърди, че като баща осигурява неизменна родителска грижа и не възпрепятства свободната
комуникация на детето с майката. Отчуждението на Н. и нежеланието да се среща с майка си е
продиктувано от поведението на майката, както и от това, че детето е почувствало грижите, които
бащата и съпругата му полагат за него, близостта и уюта в техния дом. Счита, че майката водейки
се от постоянните си отсъствия от дома, с оглед работата си на две места и малкото време за
почивка, пренебрегва грижите си за детето и проектира своята житейска умора върху него.
Посочва също, че майката не е била против инициативата на детето да се премести да живее при
бащата и ако е имала желание да общува с детето е можела да стори това, като го посети в
училище, да говори с него и да разбере причината поради която то не желае да общува с нея.
С писмен отговор, М.Д. е оспорила предявените от М.М. искове като неоснователни.
Оспорва твърденията, че работата й пречи да полага грижи за детето си и, че е лош родител.
Излага, че в интерес на детето е напуснала втората си работно място и полага труд само по едно
трудово правоотношение. Оспорва твърдението, че бащата има възможност да отдели достатъчно
време за да полага необходимите грижи за детето. Твърди, че той и съпругата му пътуват често и
оставят Н. на грижите на баба и дядо, а не на нея.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № 74157, издадено въз основа на акт за раждане № III-
844 /29.11.2007г., страните са родители на детето Н. М.В., с ЕГН **********, родена на
27.11.2007г.
Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че страните са
разделени от 2016г., като в продължение на повече от три години детето е пребивавало през дните
от седмицата от понеделник до петък при майката, от петък до понеделник в дома на бащата.
Постепенно във времето, след лятото на 2019г., Н. силно редуцирала престоите си при майката и
заживяла постоянно при бащата. Детето отказвало да осъществява контакти с майката.
Детето е било ученичка във 6 а клас през учебната 2019/2020г., в СУ„Найден Геров“
гр.Варна и в седми клас през учебната 2020/2021г.
От представените при въззивното разглеждане на делото трудов договор, удостоверение и
служебна бележка, се установява, че М.Д. работи по трудово правоотношение в „Копи
комплекс“ООД, като оператор копирна техника, при 8 часово работно време и получава месечно
трудово възнаграждение в размер на 665лв., М.М. е полага труд по трудов договор в „СиТех
България“ООД, считано от 07.03.2006г.; работи на пълно работно време с трудово възнаграждение
в размер на 2127,53лв., с възможност за изпълнение на трудовите задължения от дома си.
3
В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален
работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в домовете на
страните, разговор с родителите, детето Н. и близки на страните и детето, класния ръководител на
Н. и проучване на материали в ДСП Варна е посочено, че към момента на извършване на
проучването преки и непосредствени грижи за детето полага бащата. По постигната между
родителите договореност, грижи за детето са полагани съвместно от двамата родители до началото
на учебната 2019/2020г. През м. ноември 2019г. М.Д. е сигнализирала ДСП Варна, че детето е било
оставено от баща си само да избира родителя при когото да пребивава и отказало да контактува с
майката, която не получила подкрепа от страна на бащата. С определение на съда за постановяване
на привременни мерки от 04.05.2020г., упражняването на родителските права е предоставено на
бащата и е определен режим на лични отношения на детето с майката. В доклада е посочено, че
проблеми по повод осъществяването на контакти между Н. и майка имало през м. юли 2020г., като
те ескалирали в периода м. юли – м. август 2020г., като е проведено и производство по реда на
ЗЗДН, за осъществено насилие, включително и по отношение на детето от страна на бащата.
Комуникацията между родителите е ограничена, като всеки от тях изказва неодобрение за
действията на другия.
М.В. полага грижи за детето с помощ от страна на съпругата си и от родителите си.
Съпругата му има две свои непълнолетни деца, които се отглеждат в дома им заедно с Н.. За Н.
има определен дневен режим, съобразен с възрастта. Семейството на бащата живее в двуетажна
къща в гр.Варна, С.О. Акчелар, с обширен двор, собственост на родителите на М.М.. Жилището е
обзаведено с необходимите вещи, а Н. разполага със самостоятелна стая. Хигиенно-битовите
условия са отлични.
М.Д. задоволява основните потребности на детето във времето на режима за личен контакт,
като в жилището й, находящо се в гр.Варна, бул.“Ген.Паренсов“ №3, се състои от хол с кухненски
тракт, детска стая, сервизни помещения. Н. ползва самостоятелна стая, като в жилището са
създадени подходящи условия за отглеждане на дете на възрастта на Н.. От м. август 2019г.,
майката съжителства с Венелин В., който има две пълнолетни деца. М.Д. е споделила, че може да
разчита на разбиране от страна на партньора си, а той от своя страна е декларирал, че готовност да
й оказва такава. Родителите на М.Д. живеят в друга община, но Н. има силна връзка с дядо си по
майчина линия, който е пенсионер и често посещавал дома им. Веднъж годишно, за по пет дни Н.
гостувала на баба си и дядо си по майчина линия, както и за няколко дни през зимата.
Майката и бащата на Н. са заявили пред социалния работник, че поддържат добри
взаимоотношения с членовете на своя разширен семеен кръг и могат да разчитат на помощ и
подкрепа от тяхна страна. И двамата са заявили, че отчитат нуждата на детето, когато е с единия
родител, да общува и с другия.
От приетия социален доклад, се установява, че определения от съда по привременните
мерки режим на лични контакти не се осъществява регулярно и пълноценно, като във връзка с
осъществяването му е било образувано производство по ЗЗДН, а по повод оценени рискове за
детето ОЗД/ДСП Варна е извършено консултиране на родителите и отворена работа по случай
„Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. Комуникацията между родителите от месец
юли 2020г. е довело до оформяне на конфликтни отношения между тях.
В заключение в доклада е посочено, че детето Н. е във добро здравословно състояние и за
него се полагат много добри грижи от страна на бащата, свързани със задоволяване на
ежедневните и базисни потребности, съобразени с възрастта и пола. Детето познава своите близки
и роднини по бащина и по майчина линия. Детето е адаптирано към условията в дома и
семейството, в което расте. Въпросите, свързани със споровете между родителите и неуредените
отношения между тях будят у детето напрежение и тревожност.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд комплексна СППЕ, изготвено
от в.л. доц. Д-р по съдебна психиатрия С.В. и клиничен психолог Р.Г. се установява, че са налице
разлики в начините на подход към детето и методите на възпитание при родителите, но и двамата
разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждането му. За В. М. доверието е от
първостепенно значение в отношенията с детето. Той счета, че с детето трябва да се разговаря и
обяснява какви са последиците и то само се спира; само поставя граници. Според майката детето
4
трябва да има определен режим; тя се съобразява с мнението на детето, но приема, че родителят
следва да е критичен към разсъждения и поведение, които смята за опасни. Според М.Д.
родителите следва да контролират поведението на децата, ако то излиза извън рамките на
допустимата норма. При извършеното изследване, експертите не се регистрирали
патопсихологични индикации у никоя от страните по делото. Детето е привързано към двамата
родители. Спрямо бащата емоционалната връзка е формирана на базата на видим сговор и
доверителност, но в основата си не е напълно стабилна. С майката емоционалната връзка е
формирана на базата на негативни емоции и чувства, на идентифициране с отношението на бащата
към майката. Според експертите видимо отчуждаване на детето спрямо майката от страна на
бащата няма, но проецираното отношение на детето по време на изследването, както и проявената
агресия спрямо майката е доказателство за незачитането на майката от бащата и отчуждаването на
детето от нея. Връзката между детето и майката е компрометирана, като факта, че детето е
отчуждено спрямо майката сочи, че връзката с бащата не е достатъчно надеждна и пълноценна.
Майката е по-директна, по-импулсивна, раздразнителна и невротична, но в умерена степен, като в
обикновени житейски ситуации е склонна да не отдава значение на стресогенните фактори, т.е. да
бъде уравновесена. Бащата е по-затворен и склонен да реагира на стресогенните фактори от
обичайни житейски ситуации, да се затваря в себе си, „да наказва другите“ с мълчание. Тези
конфликтни потенциали са повлияли на Н., като бащата е станал по-предпочитания родител. И
двамата родители са в състояние да задоволават потребностите на детето, но в конкретната
/пуберитетна/ възраст, майката на момиче е необходима повече от бащата. Според резултата от
психологичното изследване при Н. е налице отчуждение от майката, което е било в лека форма.
Детето е зависимо от мнението на баща си, то се е идентифицирало с него, както и с неговото
отношение към майката. Спомените на детето от майката, която е по-импулсивна и директна,
поставяща по-строги рамки на поведение и изисквания, допълнени с отношението на бащата към
майката са причина за това отчуждение. Детето категорично отказва да контактува с майка си, но
във вътрешното си психично поле има потребност от нея. Вещите лица са посочили, че бащата на
Н. се грижи безупречно за нея, но начинът на възпитание, подходът и отношението му към детето
могат да бъдат приети за манипулативни внушения: от една страна като несъзнавано- личностови
особености, начин на комуникиране с майката, формиращи отношение към нея, а от друга: като
съзнавано – подкрепяне на чувството на обида от майката, когато тя по неподходящ начин е
поставяла граници и е имала изисквания към детето. В дадените в съдебно заседание пояснения и
допълнения, вещите лица са категорични, че не са налице данни за отчуждение на детето спрямо
майката към момента, в който, то е живеело при нея. Детето приема семейството на бащата, така
както той го приема. То се е идентифицирало с неговото убеждение към семейството и то
привидно се приема, но основния авторитет е бащата. Н. не е изградила емоционална и
доверителна връзка с останалите членове на семейството на бащата, въпреки че ги приема.
Отношението е повече формално. Детето се грижи за себе си, проявява самостоятелност.
В заключението по повторната комплексна СППЕ в.л. К. и С. достигат до почти идентични
изводи относно наличието на родителски капацитет и у двамата родители, наличието на
емоционална връзка на Н. с двамата родители, както и различия в подхода им към детето. Според
вещите лица стилът на възпитание на бащата е повече авторитетен и има емпатична връзка с
детето; не липсва контрол. Майката обича детето си, но му се противопоставя със строгост,
изискващо поведение и санкциониране. Бащата избягва конфликта с детето, майката е по-склонна
към конфликтно поведение. И двамата родители обичат детето си и по различен начин са свързани
с него. По между си родителите са в конфликт и не общуват, нямат готовност да преодолеят
конфликта, като следват своите стратегии на отношение и поведение. Двамата проявяват взаимна
непоносимост. Липсва директно мотивиране от тях, детето да прави избор на родител. Н. е с
нормално за възрастта си интелектуално развитие и се намира в период на егоцентризъм, който е
нормален за възрастовото развитие. Детето има вътрешен конфликт, който я фрустрира до степен
да проявява към майка си отбягващо поведение и нежелание да общува. Доколкото в момента
бащата е гледащия родител, зависимостта на Н. от него е логична. Според вещите лица е
необходимо с авторитета си, бащата да съдейства за преодоляване на кризата между майка и
дъщеря да бъде преодоляна. Вещите лица посочват също, че в тази възраст, присъствието на
майката в живота на момичето е повече от необходим. Към момента на освидетелстването у Н. се
отчита поведение на отношение, което може да се определи като „синдром на родителско
отчуждаване“. Детето взема страната на присъстващия, отглеждащ родител, но не е налице
поведение на отношение, което може да се определи като поведение на родител, отчуждаващ
5
детето от другия родител. В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещите лица посочват, че
прекъсването в емпатичната връзка на майката и детето е настъпило след влизането на детето в
пуберитетна възраст и когато то и майката са се пренесли да живеят на квартира, като са
напуснали жилището, в което е живяло семейството преди раздялата на родителите. Поведените на
детето е следствие от причинно-следствена връзка от много събития в живота му. Актуалното
състояние се дължи на поредица от психотравми, включително и водените дела и разпити.
Дълбоко в себе си детето страда за майка си и за отношенията и конфликта между родителите.
Детето е намесено в конфликта между родителите, като участник. Н. е започнала да изгражда
вътрешен конфликт, което води до реакции на невротичност, депресивни реакции и отклоняващо
поведение. Тя не отхвърля майка си изцяло и изобщо, но е против някой да определя дните и
часовете, в които тя да бъде при майка си. Детето възприема поведението и реакциите на
отглеждащият родител, с когото то има емпатична връзка, като свои и без да е налице съзнателно
манипулиране от страна на бащата е налице отчуждаване от майката.
От показанията на изслушаните по делото свидетели В.П.В./ съжителства с ищцата/, С.В.
В./ съпруга на ответника и К.Й./ класен ръководител на Н./, се установява, че след раздялата на
страните за период от около три години, до края на лятото на 2019г. и двамата родители са
полагали грижи за детето. Според свид. В., родителите били постигнали разбирателство и баланс
относно редуване на периодите през които детето е живеело при майката и при бащата. Промяна и
проблеми във връзка с това за колко време и кога детето ще е при бащата или при майката се
появили през есента на 2019г. Детето започнало все по-рядко да идва при майка си, а когато
трябвало да дойде при нея имало обаждания по телефона за появили се пречки, причини,
пътувания, поради които детето не можело да отиде при майката. В грижите за детето и
финансово, ищцата била подпомагана от родителите си. Въпреки, че живее в друг град бащата на
ищцата често пътувал, като в определен период идвал във Варна всяка седмица и оставал за
повече време за да помага на дъщеря си, най-вече с уроците на детето и да остава при него, когато
майката е нощна смяна. Според свидетеля майката се справяла добре с грижите за детето, помагала
му при подготовка за училище. Свидетелят не е присъствал на агресивни прояви от страна на
майката към детето. След като контактите с детето станали по-редки, майката настоявала да го
вижда, ходела в училището на Н., обаждала се по телефона. Н. връщала обаждания по телефона
късно вечер, след 22, 23 часа. Майката и детето провеждали дълги разговори по половин, един час
и се налагало М. да й казва да приключват разговора, защото на другия ден е на училище и трябва
да се наспи. В този период майката нямала информация къде точно се намира дома на бащата.
Знаела, че е някъде в посока Виница. Не знаела къде се намира точно къщата и не можела да отиде
там. За Коледните празници се взела отпуск, за да може да празнува празниците с Н., но Н. дошла
само за един ден. Детето получило обаждане от баща си, че трябва да се прибере и си
тръгнало.Майката винаги се опитвала да търси контакт и разбирателство с бащата за вижданията с
детето и не желаела конфликти. Свидетелят заявява, че е в добри отношения с детето и му е
помагал с уроците. На свидетеля не е известно майката да е възпрепятствала контакти на детето с
бащата, но разказва за случай, когато бащата е довел Н. при майката с два часа закъснение от
определения в режима час и казал на майката, че детето не иска да отива при нея. След проведен
разговор, все пак детето се съгласило, но на другия ден около 12 часа й казало, че е поканено на
рожден ден от 15 часа. Свидетелят и М. закарали Н. на рождения ден, а на входа на къщата били
бащата и съпругата му. При вземането й, след два часа Н. отново била с баща си и съпругата му и
казала, че не иска да тръгва с майка си, но знае, че тя ще „направи циркове“. На 10.07.2020г.,
когато майката отворила вратата на колата, с която бащата я довел, Н. казала, че не иска да идва
при нея, заявила, че ще стачкува и седнала пред блока и отказала да се качи в апартамента. Бащата
и съпругата му стояли до детето и отказали да се тръгнат, извадили телефони, някакви карти, игри
и стояли там около час. Извадили и плик, на който Н. да напише „стачка“. М. се обадила на във
Второ ПУ и помолила за съдействие. Пристигналите полицаи, поговорили с детето и то се качило
в апартамента, а бащата си тръгнал. На следващия ден Н. поискала да излезе с приятел и когато М.
и свидетелят я завели до мястото на срещата се оказало че няма такава. Докато се прибирали Н.
казала, че ще избяга и ще спи по пейките в Морската градина. На другия ден искала да излиза, но
М. й обяснила, че не й позволява докато не се успокои. През деня Н. блъскала по вратата на
жилището, казала, че ще се обади на тел.116- за деца в риск и се обадила. М. също се обадила и
обяснила ситуацията на служителя, помолила да изпратят социален работник. Около 17 часа
дошли двама полицаи и обяснили, че е подаден сигнал от бащата на детето, че то е заключено от
майката. През цялото време М. запазила спокойствие и се опитвала да разговаря с детето и да го
6
успокоява. Свидетелят споделя и за случай, станал на 23.09.2020г., отново при осъществяване на
среща по определения режим на лични контакти в двора на училището на Н.. Н. не желаела да се
вижда с майка си. М. я държала за презрамките на раницата за да не избяга, а Н. я ударила с крак и
коляно в стомаха. За да има повече свободно време и да се грижи пълноценно за дъщеря си М.
напуснала втората си работа, а по основното си трудово правоотношение преминала да работи
само дневни смени на 8 часа.
Пряк очевидец на инцидента от 23.09.2020г. е била и свидетелката Й., според която когато
майка й дошла в училище, Н. била разстроена. Майката държала детето за китките на ръцете, а
детето се дърпало. Свидетелката им предложила да седнат на пейка и да се видят, но Н. отказвала.
Свидетелката се обадила на бащата и той казал, че ще дойде.
В показанията си свид. В. заявява, че след срещите си с майката Н. е затворена, тиха и не й
се говори. Заявява, че е чула в разговор по телефона М. да казва на съпруга й, че няма да види
повече дъщеря си. Според свидетелката Н. сама е решила да живее със новото семейство на баща
си. В разговор, Н. й споделила, че майка й много мрази свидетелката и говори, че баща й ги е
изоставил, че не се грижи за тях. Според свидетелката детето се е отчуждило заради реакцията на
майката към бащата и новото му семейство и се чувства виновно, че не дава на майка си
отношението, което иска. Свидетелката е запозната с хранителните навици на Н. и се грижи за нея.
Н. прекарвала доста време с баща си още преди раздялата на родителите и той се грижел много
добре за нея, били в прекрасни отношения. Н. е в добри отношения с двете деца на свидетелката.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката, в частта, в която тя посочва, че Н. и е разказала
за осъществено от майка й физическо насилие, когато била първи – втори клас, тъй като същите не
са в резултата на преки и непосредствени впечатления, не кореспондират и са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства, включително и с установеното от приетите по делото
заключения на СППЕ, в които се посочва, че не се установяват данни за осъществявано от майката
насилие спрямо детето, нито за възпрепятстване на контактите на детето с бащата от страна на
майката. Свидетелката разказва, че Н. не желаела да ходи при майка си в изпълнение на
определения режим на лични контакти, изнервела се, повръщала. Разказва за случай, когато Н. не
желаела да излезе от колата и се стигнало до викане на полиция, а детето се притеснило още
повече и от страх, че ще се случи нещо страшно на баща й, тръгнала с майка си. Н. разказала на
свидетелката, че майка й я дърпала за ръката, че я държала заключена в апартамента и се обадила
на националния телефон за закрила на детето.
В останалата част от показанията свидетелката споделя информация и лично мнение за
факти и обстоятелства, свързани с личния интимен живот на ищцата и ответника докато са живели
заедно и за период от време след раздялата им, които са неотносими към предмета на настоящото
дело.
При изслушване в съдебно заседание, пред първоинстонционния съд Н. е споделила, че
живее с баща си в неговата къща. Знае, че съдът е постановил да се вижда с майка си и желае тези
срещи да са през седмица или едната седмица да е при баща си, другата при майка си. Казва, че не
се разбира добре с майка си и не си комуникират много. Споделя също, че майка й се вижда с мъж
и те двамата гледат филми, а тя стои в стаята си и играе на телефона и компютъра. Чувства се като
нагости в дома на майка си. Споделя, че преди майка й я е обиждала; скоро не я е обиждала.
Повече време иска да прекарва с баща си; там й е по-спокойно, свикнала е там и се чувства добре.
Заявява, че знае, че е хубаво детето да поддържа отношения с мама и тати. Обича и двамата си
родители.
По делото е приета докладна записка от мл. Инспектор П.Т. до Началника на Второ РУ
Варна, от която се установява, че при изпълнение на режим на лични отношения между майката
М.Д. и детето Н. на 07.08.2020г., детето е отказало да влезе в жилището на майката и да остане с
нея. Бащата на Н. отказал да си тръгне и стоял пред блока, в случай, че детето не влезе в дома на
майката да го прибере. Полицаите оставили детето на стълбището с майката. След 15-20 мин.
Детето слязло пред блока и отишло при баща си.
При въззивното разглеждане на делото са приети: решение № 521/11.03.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 203/2021г. по описа на ВОС и социален доклад, изготвен от ДСП Варна.
От представеното влязло в сила съдебно решение е видно, че спрямо М. В. М. са наложени мерки
7
по реда на ЗЗДН, като същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на М. К. Д., действаща лично и като законен представител на детето Н. М.В.,
изразяващо се в осуетяване на РЛО на детето с майката и подстрекаване на детето да несе вижда с
майката, емоционално въздействие, подкрепящо негативното отношение на детето към майката,
като му е забранено да приближава на по-малко от 100м. жилището, в което живее М.Д. за период
от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила. М.М. е задължен да посещава
специализирани програми на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН и е осъден да заплати глоба на
основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
В представения пред въззивния съд, социален доклад е посочено, че детето Н. е било
ученичка в 7 клас през учебната 2020/2021г. в СУ“Найден Геров“, като родителите са доволни от
постигнатите от нея резултати на НВО. Кандидатствала е да учи, с първо желание, в СУ за
хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, специалност „съдебна администрация“.
Към момента на извършване на социалното проучване, Н. се среща с майка си, отива в дома й,
съгласно определения режим на лични контакти. Баща й я води на срещите, но Н. не желае да
преспива в апартамента, защото не се чувства комфортно. Детето счита, че срещите, съгласно
определения режим са достатъчни и разказва, че е в много добри отношения със съпругата на баща
си. За партньора на майка си, Н. не споделя нищо конкретно. В доклада е посочено, че от м.
октомври 2020г. във връзка с предприето мярка за закрила с детето работи психолог от
ЦОП“Усмивка“ в насока преодоляване на възникнали проблеми и възстановяване на контакта на
детето с родителя, който не полага преките и непосредствени грижи за него. През периода на
консултиране, специалиста наблюдава съпротива от страна на детето, което възпрепятства
постигането на заложената цел. Детето определя срещите с психолога, като неинтересни и не
желае да участва. Двамата родители също посещават психологически консултации. Наблюдават се
положителни резултати във връзката дете-майка.
В доклада е посочено също, че комуникацията между родителите е нарушена и има заповед
за защита на майката от бащата със срок – м. септември 2022г. Детето се отглежда в семейството
на бащата, на адрес известен на майката. Детето познава роднините по бащина и майчина линия.
Постановеният по привременните мерки, режим на лични отношения на майката с детето не се
изпълняват в частта, свързана с преспиване на детето в дома на майката. Причините, които се
посочват са свързани с желания, нагласи и съпротивите на детето. Детето и родителите ползват
социална услуга, като подкрепа от страна на ДСП Варна.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК. И двамата са заявили, че имат добри
отношения с детето, желаят да се грижат за него, както и, че детето следва да има пълноценни
контакти с двамата родители. М.Д. споделя, че след раздялата с бащата е останала в гр.Варна, за да
може детето да контактува с баща си. Имало период от време, в който детето е било настроено
срещу нея, дори проявило агресия, но в момента отношенията им са добри. Детето търси контакт с
нея, звъни й по телефона, изпраща съобщения; разговарят, споделят. За отглеждането на детето,
майката разчита на помощ и подкрепа от майка си и баща си, приятели, както и от партньора си.
М.М. заявява, че е в състояние да се грижи за детето, тъй като работи преимуществено от
дома си и може да разчита на помощ от родителите си и съпругата си. Твърди, че не е ограничавал
контактите на детето с майката и не го е настройвал срещу нея. Според бащата детето трябва да
има контакти с майка си, но толкова, колкото то желае. Заявява, че не той е причината, детето да не
желае да се вижда с майка си. Декларира, че не говори с майката на детето и не иска да комуникира
с нея, защото всички което кажел се използвало срещу него. Заявява също, че не желае някой,
който и да е, да регламентира чии са родителските права. Посочва, че в продължение на три
години контактите с детето се осъществявали по споразумение между родителите и нямало
проблеми докато майката не решила това де са регламентира чрез съда.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите на детето,
отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към тях, пол и възраст на детето,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
8
възможности. Преценката по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на
родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г.,
Пленум на ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на
децата." Изрично е подчертано, че се предоставя само упражняването на правата, защото
задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се
запазват. Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението запазват силата си
и тълкуването на материалния закон с това Постановление следва да бъде зачитано и при
действащия СК-2009г. Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаването
на спор за упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59,
ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на критериите в ППВС
№1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства.
Изброените в постановлението обстоятелства обаче са минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрият интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В
Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена и възможност родителите да постигнат
споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и
възпитанието на непълнолетните деца. Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за
съвместно упражняване на родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим
удобен за родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на
съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави упражняването
на родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на детето, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе предвид най-добрия
интерес на детето.
В случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на
детето с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото доказателства се
установява, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права; двамата желаят да отглеждат и се грижат за детето, имат изградена
емоционална връзка с него, обичат го и разполагат с подходящи условия и възможности за
отглеждането му. И двамата заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с
родителя, който няма да упражнява родителските права.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи за
отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите първоначално са се полагали
от майката, като от края на 2019г. детето преимуществено живее при бащата, който се грижи за
детето, с помощта на съпругата си. И двамата родители могат да разчитат на подкрепа и
съдействие от страна на своите семейства. М.Д. работи по трудов договор и получава основно
месечно възнаграждение в размер на 665лв., а ответникът работи по трудово правоотношение и
получава възнаграждение в размер на 2127лв. И двамата родители са в състояние да осигуряват
нормална издръжка за семейството си. Не се установява от доказателства по делото, че работата и
на двамата родители налага отсъствия от града или страната поради командироване или други
причини.
От доказателствата по делото се установява, че бащата с осъзнато или неосъзнато и
непреднамерено е демонстрирал поведение и отношение, с които е създавал пречки и е осуетявал
осъществяване на пълноценни контакти на детето с майката. Той декларира становище, че детето
трябва да има контакти с майката, но категорично заявява, че отказва да комуникира с майката
относно контактите на детето с нея и не желае регламентиране на режим на лични отношения на
детето с родителите. Счита, че детето само трябва да реши дали, кога и за колко време трябва да
контактува с майка си.
При изслушването, майката е заявила пред съда, че желае да й се предостави
упражняването на родителските права, като се регламентира режим на лични отношения, защото
поради липсата на такъв в периода на преимущественото живеене на детето при бащата, в
отношенията й с детето се появили проблеми. След определянето на режим на лични отношения и
възстановяване на контактите, отношенията между нея и детето се подобрили. Заявява, че детето
трябва да контактува пълноценно с бащата, като е съгласна да се определи режим на споделено
9
родителство.
От всички доказателства по делото се установява, че детето, обича и е привързано и към
двамата родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Според проведеното
социално проучване Н. има изграден приятелски кръг сред децата в училище и приятелския кръг и
на двамата родители.
От събраните по доказателства, включително и посоченото в приетите социални доклади,
се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при които детето да
живее.
Н. е привързана и към двамата родители, които имат нужния родителски капацитет да я
отглеждат и възпитават. Те и двамата са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание
имат и обективна възможност да полагат грижи за детето. В тази връзка, съдът намира, че от
данните по делото не се установяват твърденията на бащата, че майката не е полагала достатъчно
грижи за детето и го е игнорирала. Напротив от представените по делото доказателства се
установява, че от страна на майката са полагани необходимите грижи за детето и са предприети
действия и мерки за преодоляване на възникнали проблеми, включително и чрез ползване на
съответни социални услуги, предоставяни от ДСП.
Обстоятелството, че детето е от женски пол само по себе си не може да доведе до извод, че
майката е по- подходяща да се грижи за детето, а бащата не е в състояние да полага грижи за
неговото отглеждането и възпитание. В случая обаче, съгласно установеното от приетите по
делото СППЕ, предвид пола на детето/момиче/ и възрастта му, майката е по-необходима при
неговото отглеждане и възпитание от бащата. Според СППЕ, отчуждението на детето от майката е
в лека форма, като детето е било зависимо от мнението на баща си, при когото е живеело. Въпреки,
че е отказвало да се среща с майка си, извършеното психологично изследване установява, че
детето има потребност от нея, а негативното отношение към нея е формирано въз основа на
поведението на бащата към майката. Тези обстоятелства и констатации се подкрепят и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и с представеното
пред въззивната инстанция влязло в сила решение, с което е констатирано, че бащата е осъществил
акт на домашно насилие спрямо майката М.Д. по повод на осъществяване на срещи в рамките на
определения по привременни мерки режим на лични отношения на детето с майката.
Конфликтните отношения между родителите и отказът на бащата да комуникира с майката на
детето, нежеланието му отношенията по повод упражняването на родителските права и личните
отношения да се регулират чрез споразумение или от съда, се е отразило на поведението на детето.
Това поведение на бащата види до поставяне на детето в конфликтни ситуации, които биха могли
да повлияят негативно върху развитието му и на отношенията му с двамата родители. От друга
страна, от доказателствата по делото не се установява майката да е препятствала контактите на
детето с бащата, в периода, когато то е живяло преимуществено при нея, полагала е усилия за
постигане на споразумение с бащата относно регулиране на отношенията във връзка с
упражняването на родителските права и режима на контакти на детето с родителите. Проявявала е
отстъпчивост и разбиране, спрямо желанията, настроенията на детето и мнението на бащата. От
представените по делото доказателства не се установява, майката да е препятствала контакти на
дето с бащата, в периода след раздялата и докато детето е живеело при майката. Режима на
„споделено родителство“ е бил изпълняван по съгласие на страните и в изпълнение и на желанието
и на бащата. Няма данни бащата да е имал забележки и да е изразил несъгласия относно начина на
полагане на грижи за детето от страна на майката, както и методите на възпитание и подхода й към
детето. Майката също не е възразявала детето да контактува и живее при бащата, докато не се е
проявила промяна в отношението на дето към нея и то е отказало да се срещат. След този период
датират и предприетите от М.Д. действия за регулиране на отношенията във връзка с упражняване
на родителските права и режима на контакти с детето. Не се установяват дефицити в родителския
капацитет на майката. Същата се интересува от развитието и поведението на детето в училище и е
в състояние да полага адекватни грижа за него. Следователно майката има предимство пред
бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява
родителските права от гледна точка на пол, възраст на детето и с оглед зачитане и осигуряване на
правата му да контактува пълноценно с двамата си родители.
10
Извършвайки преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след постановяването
на привременни мерки и осъществяването на контактите, съгласно режима на лични отношения,
след м. март 2021г. детето е възстановило контактите си с майката и се чувства добре и сигурно с
нея. Настоящият състав на съда счита, че предоставянето на възможност на детето да е за по дълги
периоди от време с майката, без осъществяването на контакта между тях да зависи пряко от волята
и поведението на бащата ще улесни възстановяването и надграждането на връзката между детето и
майката. Още повече, че този процес е подпомаган и от предоставените на детето и родителите
социални услуги.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при майката, на която се предостави и
упражняването на родителските права. Предвид изложеното решението на ВРС в тези части е
неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което упражняването на
родителските парва по отношение на дето Н. се предостави на майката М.Д., при която се определи
и местоживеенето на детето.
Следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Съдът намира, че подходящ и отговарящ
на интересите на детето е следния режим с бащата М.М.: бащата да има право да вижда и взема
детето Н. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в
неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по
споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка
година; на рождения ден на бащата – 11.08. от 10 часа на 11.08. до 12 часа на следващия ден; всяка
нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май,
дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня
предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от
коледната и великденска ваканция от 9 часа на първия ден до 18 часа на последния ден; всяка
четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18
часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от
коледната и великденската ваканции от 9 часа на първия ден на престоя до 18 часа на последния
ден от престоя; на рождения ден на бащата от 10часа до 10 часа на следващия ден; всяка нечетна
година, на рождения ден на Н. – 30.11. от 12 часа на 30.11. до 12 часа на следващия ден.
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-
битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната му обща
месечна издръжка е в размер на 300лв. Доколкото М.Д. е претендирала присъждане на издръжка,
платима от бащата в полза на детето в минимален размер, съдът определя същата в размер на
165лв. Майката следва да поеме по-малката част от издръжката в размер на 145лв., предвид
обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето. Бащата следва да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 165лв. месечно, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
Предвид изхода от спора, въззивницата има право на разноските по делото. Същата не е
претендирала разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
М.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на съда , по сметка на ВОС, сумата от
148,50лв., представляваща държавна такса, съобразно размера на присадената в полза на детето
месечна издръжка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260903/15.03.2021г., постановено по гр.д. № 786/2020г., по описа на
ВРС,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
11
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н. М.В.,
ЕГН **********, на майката М. К. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. М.В., ЕГН ********** при майката М. К. Д.,
ЕГН **********, на адрес гр.Варна, ул.“Ген. Паренсов“ № 3, вх.А, ет.9, ап.35
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М.В. М., ЕГН ********** и детето
Н. М.В., ЕГН **********, както следва: бащата М.В. М. има право да вижда и взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с
преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по
споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка
година; всяка година на рождения ден на бащата – 11.08. от 10 часа на 11.08. до 12 часа на
следващия ден; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа
и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа
на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни
от коледната и великденска ваканция от 9 часа на първия ден до 18 часа на последния ден; всяка
четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18
часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен/неучебен ден,
последните пет дни от коледната и великденската ваканции от 9 часа на първия ден на престоя до
18 часа на последния ден от престоя; всяка нечетна година, на рождения ден на Н. – 30.11. от 12
часа на 30.11. до 12 часа на следващия ден.
ОСЪЖДА М.В. М., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Н. М.В., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Д., ЕГН ********** издръжка в
размер на 165лв. месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение, с падеж пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска
до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.В. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВОС, държавна такса в размер на 148,50лв. върху размера на присъдената в полза на
детето издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12