Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2958 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Х.А.Л. срещу В.Г.Г., Н.С.Г. и М.Т.И. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на 45 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, бул.“М. Луиза“№***, целият с площ
от 987 кв.м., при съседи с идентификатори : ***.
Ищцата излага, че като собственик къща с идентификатор ***.3, както и на 45
кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** целият с площ от 987 кв.м., чиито права
не били отразени в КККР на гр.Варна и поради възраженията на ответниците се
наложило да проведе съдебен процес за установяване на правата й на собственост
по отношение на останалите собственици на други обособени обекти с принадлежащи
ид.ч. от същото дворно място, които били вписани в кадастралния регистър и с
влязло в сила решение по гр.д. №15610/**г. по описа на ВРС, 24с. били признати
й правата й на собственост върху къщата. Съдът отхвърлил иска й за признаване
правото на собственост върху 45 кв.м. ид.ч. от дворното място, поради това, че
тези права не били притежавани от праводателите й. в този съдебен спор оспорването
на правата й върху 45 кв.м. ид.ч. от дворното място били направено единствено
от ответниците, като другите съсобственици не оспорвали правата й. до момента
на подаване на искането й за вписване в КККР никой не бил оспорвал правата й
както върху къщата, така и върху дворното място. По преписката възраженията на
ответниците били подадени на 02.09.**г. твърди, че е била със съзнанието от
момента на придобиване на имота с нот.акт №50/**г., че е собственик на къщата и
на принадлежащите й 45 кв.м. ид.ч. от дворното място. Сочи, че от момента на
придобиване на имота е осъществявала фактическа власт върху посочените ид.ч. и
ги свояла със съзнанието, че е техен собственик. В периода 200г. до 2011г.
живяла на адреса заедно със съпруга си и първото им дете Александър.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата М.Т.И.
е депозирала отговор на
исковата молба, в който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Сочи, че искът е
недопустим предвид декларираното от ищцата в саморъчно подписаното пълномощно
по делото в полза на представляващия я адв.Х., че вече не е собственик на
сградата, построена в процесния имот. Счита, че същата няма правен интерес от
решение по настоящия спор. На следващо място се сочи, че искът е недопустим,
тъй като е предявен само спрямо трима съсобственици на дворното място, което
създавало опасност при уважаването му правото на собственост на ищцата да се
основава на различни правни норми спрямо другите съсобственици.
Излага, че е
собственик на 1/10 ид.ч. от процесния имот съгласно НА №64, том **/03.01.**г. с
решение по в.гр.д. №2321/**г. на ВОС било потвърдено решение на ВРС по гр.д.
№15610/**г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск на ищцата за приемане
за установено по отношение на ответниците, включително и спрямо нея, че е
собственик на 45 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ** на основание договор за
дарение, обективиран в НА №50/**г. , влязло в законна сила на 20.06.**г. В
мотивите към решението ВОС посочвал, че не
се установява праводателите на ищцата
да са били собственици на процесните 45 кв.м. ид.ч. и следователно
извършеното дарение в нейна полза няма вещно-транслативен ефект. От
представената скица се установявало, че Община Варна е съсобственик в процесния
имот. Твърди се, че процесният имот не е бил годен обект на давностно владение
като било налице законово ограничение във възможността да тече давностен срок в
периода на упражняване на владението, тъй като с §1 от ЗД на ЗС бил наложен
мораториум за придобиване на държавни или общински имоти, като давността спира
да тече до 21.12.2022г. Излага се, че е спорен и факта на установяване на
конкретния размер на ид.ч., върху която се твърди, че се придобива по давност.
Сочи се, че нито един от признаците на владението не е налице. Излага, че
твърденията за открито и явно осъществяване на фактическата власт върху ид.ч.
на ПИ не се доказвали – установявало се, че при проведена процедура в АГКК
голяма част от съсобствениците направили възражения срещу акта за непълноти и
грешки, с които по категоричен начин изразили становището си, че нито имало
фактическа власт и намерение за своене, нито те били заявявани по начин,
предполагащ по-ранно оспорване. Още повече, че ищцата не била обитавала
фактически собствената си сграда за период от около 3-5 години в твърдяния за
такъв за осъществявано владение в исковата молба. Държането на вещта като своя
включвало и полагането на грижи за нея т.е. фактическата липса на течаща вода и
канализация за период от 2 години в твърдяния такъв, че имотът бил владян,
изключвало хипотезата на собственическо отношение към него. Сочи се, че според
съдебната практика регистрацията по адрес в имота не била индиция за
осъществяване на фактическа власт върху него. При условията на евентуалност, ако
се приеме, че срок за придобивна давност тече се твърди, че същият е прекъснат
на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск, ако искът не
бъде уважен т.е. с влизане в сила на решението по гр.д. №15610/**г. теклата
давност се прекъсвала и започнала да тече нова. Счита, че не може да бъде
прието, че е осъществен фактически състав на придобивната давност, визиран в
чл.79 ГПК в полза на ищцата. Не били налице предпоставките за приемане на
противното, предвид наведените от ответницата доводи и аргументи.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците Н.С.Г.
и В.Г.Г.
са депозирали отговор на исковата молба, в който изразява становище
за недопустимост и неоснователност на иска.
Сочат, че искът е недопустим предвид
декларираното от ищцата в саморъчно подписаното пълномощно по делото в полза на
представляващия я адв.Х., че вече не е собственик на сградата, построена в
процесния имот. Счита, че същата няма правен интерес от решение по настоящия
спор. На следващо място се сочи, че искът е недопустим, тъй като е предявен
само спрямо трима съсобственици на дворното място, което създавало опасност при
уважаването му правото на собственост на ищцата да се основава на различни
правни норми спрямо другите съсобственици. Искът бил недопустим, тъй като
ищцата в периода, в който твърди, че е владяла имота била в брак и това щяло да
бъде основание той е придобит в условията на СИО в случай, че искът бъдел
уважен. Това щяло да внесе хаос в правния мир, тъй като вещното право на
собственост като такова било абсолютно. Правно не било възможно основанията й
за възникване на собственост да са различни спрямо другите съсобственици и
трети лица. Искът бил недопустим и предвид факта, че се търсело установяване на
права след проведен и отхвърлен иск за собственост макар и на друго основание,
но за период, предхождащ решението, с което със силата на пресъдено нещо бил
решен правния спор между страните.
Излагат,
че са собственици на 1/10 ид.ч. от процесния имот съгласно НА №161, том
23/03.01.**г. С решение по в.гр.д. №2321/**г. на ВОС било потвърдено решение на
ВРС по гр.д. №15610/**г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск на ищцата
за приемане за установено по отношение на ответниците, включително и спрямо
нея, че е собственик на 45 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ** на основание
договор за дарение, обективиран в НА №50/**г. , влязло в законна сила на 20.06.**г.
В мотивите към решението ВОС посочвал, че не
се установява праводателите на ищцата
да са били собственици на процесните 45 кв.м. ид.ч. и следователно
извършеното дарение в нейна полза няма вещно-транслативен ефект. От
представената скица се установявало, че Община Варна е съсобственик в процесния
имот. Твърди се, че процесният имот не е бил годен обект на давностно владение
като било налице законово ограничение във възможността да тече давностен срок в
периода на упражняване на владението, тъй като с §1 от ЗД на ЗС бил наложен
мораториум за придобиване на държавни или общински имоти, като давността спира
да тече до 21.12.2022г. Излага се, че е спорен и факта на установяване на
конкретния размер на ид.ч., върху която се твърди, че се придобива по давност.
Сочи се, че нито един от признаците на владението не е налице. Излага, че
твърденията за открито и явно осъществяване на фактическата власт върху ид.ч.
на ПИ не се доказвали – установявало се, че при проведена процедура в АГКК
голяма част от съсобствениците направили възражения срещу акта за непълноти и
грешки, с които по категоричен начин изразили становището си, че нито имало
фактическа власт и намерение за своене, нито те били заявявани по начин,
предполагащ по-ранно оспорване. Още повече, че ищцата не била обитавала
фактически собствената си сграда за период от около 3-5 години в твърдяния за
такъв за осъществявано владение в исковата молба. Държането на вещта като своя
включвало и полагането на грижи за нея т.е. фактическата липса на течаща вода и
канализация за период от 2 години в твърдяния такъв, че имотът бил владян,
изключвало хипотезата на собственическо отношение към него. Сочи се, че според
съдебната практика регистрацията по адрес в имота не била индиция за
осъществяване на фактическа власт върху него. При условията на евентуалност,
ако се приеме, че срок за придобивна давност тече се твърди, че същият е
прекъснат на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД с предявяване на иск, ако
искът не бъде уважен т.е. с влизане в сила на решението по гр.д. №15610/**г.
теклата давност се прекъсвала и започнала да тече нова. Счита, че не може да
бъде прието, че е осъществен фактически състав на придобивната давност, визиран
в чл.79 ГПК в полза на ищцата. Не били налице предпоставките за приемане на
противното, предвид наведените от ответницата доводи и аргументи.
По искане на
ответниците по делото е конституирано трето лице помагач на тяхна страна Община
Варна, което в съдебно заседание оспорва исковата молба.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
С договор за дарение от 18.02.**г.,
обективиран в НА №*, том I, рег.№*, дело №12/**г. на нот.№190- Елена Дионисова, А.П.С.
и С. Т. С. са дарили на Х.А.Л. ***, както и 45 кв.м. ид.ч. от дворното място, в
което е построена къщата цялото с площ от 987 кв.м., съставляващо имот с
пл.№30, кв.22 по плана на 8 –ми подрайон на гр.Варна, при граници : бул.“М.
Луиза“, имоти с пл.№№**.
С Решение №1526/18.04.**г.,
постановено по гр.д. №15610/**г. по описа на ВРС по предявения иск от Х.А.Л.
срещу В.Г.Г., М.Т.И., **, **, **, **, еп прието за установено че ищцата е собственик на
сграда с идентификатор № ***.3 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18
– 98/10.11.2008г., находяща се в гр. Варна, ул. ”М. Луиза” № *, представляваща
еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 37 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 911 кв.м. при граници
на сградата: сграда с идентификатор № ***.4, останалата част от дворното място
от две страни, сграда № ***.9, № ***.2 и № ***.6, построени в същото дворно
място при граници на имота: имоти със следните идентификатори № **, придобит с договор
за дарение от 18.02.**г., обективиран в НА № *, том I, рег. № *, дело № **/**г. на
нотариус при ВРС Елена Дионисова, като е отхвърлен предявени иск за приемане за
установено, че ищцата е собственик на 45
кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 911 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.”М. Луиза” № ** при съседи: имоти
със следните идентификатори № **, придобит с договор за дарение от 18.02.**г.,
обективиран в НА № *, том I, рег. № **, дело № **/**г. на нотариус при ВРС Елена
Дионисова. Решението е потвърдено с решение №407/20.03.**., постановено по
възз.гр.д. №2321/**г. по описа на ВОС.
Представени са
справки за потребелението на ВиК услуги и ел.енергия по партидата на сградата
на ищцата за периода **-2010г.
Свидетелят Йо. Ст. М.
излага, че е приятелка с майката на ищцата от 70- те години. Сочи, че майка й и
баща й живяли на „М. Луиза“ **,
а преди „Димитър Благоев“ Х. продължила да живее на този адрес след като се
омъжила.Омъжила се през 1999г. и останала да живее на адреса 12 години. Не била
виждала и чувала да има спорове за този имот. Пред нея не били казвали да имат
проблем със съседите за земята. Не може да каже дали с къщата се е ползвало и
дворното място. Знае, че имало малко дворче. Мисли, че ползвали вънка двор, но
не знае точно какво. Не било ставало въпрос дали тя има част от двора.
Свидетелят Б. М. Д.
излага, че е първи братовчед на бащата на Х..Сочи, че много пъти е ходил в
имота на ул.“М. Луиза“ и оставал да преспи там. Апостол бил в имота още от
1963г., а през ** г. го прехвърлил на Х.. Нямало междусъседски лоши отношения.
Имало дворче там, от което се влизало в три жилищни имота. Нямало разговори
някой да е имал претенции, че е собственик на този двор. Хората се живеели
спокойно. Не е сигурен дали Х. е знаела, че получава част от двора. Тя имала
нотариален акт за земя и сграда.
Свидетелят Г. Гр. Г. излага, че познава имота,
находящ се на бул.“М. Лузиа“**
– чичо му В. го закупил през 1986г. Ходил много често при него.Чичо му
притежавал и дворно място.преди дворът бил неугледен, буренясъл. Не изглеждало
някой да полога грижа.
Свидетелят Т. Хр. М.
излага, че е приятелка на М.И.,*** *.
Двете се познавали от детските години. Свидетелката живеела на пет минути от
нейния адрес. Посещавал имота много пъти. Тя имала и част от двора. Не била
ясно дали има спорове кой притежава двора. През годините дворът бил много
страшен, било неугледно, неподдържано, разкопано. Последните една, две години
имал вид.
Съобразно заключението на проведената по делото СТЕ, която съдът кредитира
в цялост като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, за
територията, в която попада имота са действали следните планове: КП от 1900г. и РП от 1909г., по които процесният
поземлен имот с идентификатор *** по КК попада върху два парцела : УПИ XXX-* и УПИ XXXI-* , кв.83, като в северната част на имота е включена територия, за която
няма отредени поземлени имоти и няма данни за собственост, статутът на
територията е урбанизирана за жилищно строителство; ПО КП от 1950г. и РП от
1959г. на процесния имот по КК съответстват ПИ * и ПИ* ,
като процесния имот по КК навлиза в ПИ *, ПИ* и
ПИ*, с одобрения РП от 1959г. за
ПИ * и ПИ* са отредени УПИ III-* и УПИ IV-*, кв.22 за жилищно строителство, като регулационните граници на парцелите
съвпадат с кадастралните граници на съставляващите ги поземлени имоти,
територията е жилищна; по КП от 1965г. на процесния поземлен имот по КК
съответства ПИ*,
територията, в която попада имота е жилищна; По РП от 1962г. процесният
поземлен имот попада в УПИ I- **- ** ** за жилищно строителство; по РП,
одобрен със Заповед
№РД-12557/30.12.1981г. на КАБ за Централна градска зона, обявена за нищожна с
Решение №11477/20.12.2005г. на ВАС процесния имот попада в УПИ III-* с площ от 516 кв.м. и в УПИ V с площ от 380 кв.м.; по КП от 2003г.
процесният имот попада върху имоти с идентификатори ** и **
с начин на трайно ползване за жилищно строителство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения положителен
установителен иск за собственост в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в процеса
придобивно основание.
Ищцата
претендира да е упражнявала давностно владение върху 45 ид.ч. от
процесния имота за периода от **г. до
настоящия момент.
По възражението на ответниците съдът намира, че
не са налице законови пречки да се претендира собственост въз основа на
придобивна давност върху идеална част от недвижим имот. От заключението на
проведената СТЕ не се установява статутът на имота да е от естеството, за да бъде приложена законовата забрана на чл.86
ЗС като липсват данни същият да е публична държавна или общинска
собственост.
Фактическият състав
на соченото придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението
следва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и
спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично
или чрез друго лице,
считайки тази вещ за
своя.
За установяване на твърденията страните
са събрани гласни показания от
свидетели, водени от ищеца и от свидетели водени от ответниците.
Свидетелите на ищцата сочат, че същата
е живяла в жилището, изградено е процесното дворно място от 1999г./**г. в показанията на тези
свидетели липсват данни тя да е упражнявала фактическа власт върху дворното
място, като казват, че не било ставало въпрос за това, а свидетелят Б. Д.
изразява предположение, че щом има нотариален акт има и земя. Изнасят се данни,
че нямало конфликт и спорове с другите съсобственици относно дворното място,
което обстоятелство е ирелевантно за следващите се в процеса правни
изводи. Фактът на обитавеното на жилището не води до
автоматичен извод, че дворното място е било владяно от ответницата в обема, в
който са й прехвърлени права по силата на дарение от родителите, които са
съдебно отречени. При липсата главно и пълно доказване на факта на владението
съдът намира, че не е налице първата предпоставка от разпоредбата на чл.79,ал.1
ЗС- обективния елемент – упражняване на фактическата власт
върху веща, която включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота.
За
пълнота на изложеното следва да се отбележи, че макар и да е налице законова
презумпция относно намерението за своене, установена с разпоредбата на чл.69
ЗС- предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго, то същата е разколебана
от свидетелските показания на свидетелите на ответниците, които сочат, че
дворът не е бил поддържан и бил
неугледен. Установеното от свидетелите през призмата на начина на манифестиране
на намерението за своене, който може да се изрази в полагане на грижа за имота,
плащане на данъци, отблъскване на владението на трети лица и др., води до
извод, че ищцата по никакъв начин не е демонстрирала на останалите
съсобственици своене или намерение за такова.
Предвид на всичко изложено съдът намира
претенцията за недоказана и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
По
разноските :
С оглед
изхода на делото в полза на ответниците се следват разноски на основание
чл.78,ал.3 ГПК . Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на ищцата за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, като същото следва да бъде редуцирано
съобразно правилата по НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.78,ал.5 ГПК до
размера от 400 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.Л., ЕГН: ********** с адрес *** срещу В.Г.Г., ЕГН: ********** с адрес ***, Н.С.Г., ЕГН: ********** с адрес *** и М.Т.И., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 45 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, бул.“М. Луиза“№**, целият с площ от 987 кв.м., при съседи с идентификатори : ****.
ОСЪЖДА
Х.А.Л., ЕГН: ********** с
адрес *** да заплати на В.Г.Г., ЕГН: ********** с адрес ***
и Н.С.Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.А.Л., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на
М.Т.И., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 400 /четиристотин/
лева, представляваща направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците –
Община Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: