Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

Гр. Добрич 10.07.2013г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд,  наказателна колегия-ХVІІ състав, в публичното заседание на четиринадесети юни  две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

Председател : Ромео Симеонов

 

 

При участието на секретаря Т.Д., разгледа докладваното от Съдията НАХД № 589 по описа на Добричкия районен съд за 2013г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З.И.М.   в качеството и на представляващ  ЕТ“***.” с ЕИК ***  седалище гр.***  срещу НП №34/19.03.2013г., издадено от д-р А. Й. Щ.-Директор на Регионална здравна инспекция гр.Добрич , с което на едноличния търговец  за нарушение по чл.56 ал.1    и на осн.чл. 218 ал.3  от Закона за здравето му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е  незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна .

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява,  представлява се от адв. В.Й.-ДАК.

 Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

Жалбата е основателна.

В административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения.

АУАН е съставен в присъствие на  двама свидетели и нарушителя,съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН . НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН , от компетентния административно-наказващ орган.Възраженията в жалбата на жалбоподателя относно нередовност при връчването му са АУАН са неоснователни.Тези нарушения не са  с характер съществени:той е запознат с констатираното в него и е имал възможност в пълна степен да развие и упражни правото си на защита,което в най-пълна степен се реализира в съдебното производство.

От събраните по делото гласни доказателства от се установи,че жалбоподателя е депозирал писмени възражения/л.7/ в законоустановения преклузивен срок относно фактите по нарушението,които не са взети предвид от АНО.

По отношение на приложимия материален закон, съдът съобрази следното:

На 08.01.2013 г. е извършена проверка от служители на РЗИ гр.Добрич в обект кафе-аперитив „**” в гр.Добрич ж.к..”** стопанисван от ЕТ”** и съставен Констативен протокол-л.6.Впоследствие е съставен АУАН №18/09.01.2013г.,въз основа на който е издадено атакуваното НП.

В описателната част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е констатирано,че:” Констатира се тютюнопушене.не са предприети ефективни мерки за спазване на забраната съгласно изискванията на чл.56 ал.1 от ЗЗ”-формулиран по този начин текст на нарушение в Закона за здравето няма.

Въз основа на акта е издадено атакуваното с жалбата Наказателно постановление № 34 от 19.03.2013 г. за санкциониране на едноличния търговец за твърдяното нарушение, с което, на основание чл. 218 ал.3 от Закона за здравето  му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ. В наказателното постановление административно-наказващият орган на практика е възприел фактическата обстановка, установена по време на проверката, като е квалифицирал словесно и правно технически деянието, като нарушение по чл.56 ал.1 от ЗЗ.

От  показанията на актосъставителката и свидетелката при констатиране на твърдяното нарушение,се установява,че тютюнопушенето в заведението се осъществявало от клиенти на заведението,които не са установени поименно,тъй като са се държали агресивно , с проверяващите не е имало полицай.Твърди се,че  по масите не е имало пепелници.

Допуснатите до разпит в с.з. при условията на водене снвидетели Д.Р. и Т. З. твърдят,че в заведението има забранителни табели и по масите няма поставени пепелници,а част от клиентите са пушели електронни цигари.

  С оглед констатираното от контролните органи се касае за извършени административни нарушения от клиентите на заведението, които са осъществявали тютюнопушене на закрито обществено място.Административната отговорност  съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН е лична

Процесуалните изисквания при издаване на АУАН и НП са императивни . Съгласно изискванията на чл. 42 т. 4, 5  и 7 от ЗАНН, акта следва да съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законните разпоредби, които са нарушени, имената и точните адреси на свидетелите. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място на  извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Видно от представената и  приета по делото адм. преписка, както в АН ,така и в НП е налице само и единствено констатация, че в проверявания обект- кафе –клуб „М. „  на процесната дата в заведението се допуска тютюнопушене. Така изложената фактическа обстановка сама по себе си , не води до извода за осъществен състав на адм. нарушение по реда на чл. 56 ,ал. 1 от ЗЗ от лицето, чиято административнонаказателна отговорност  е ангажирана. Нещо повече, лицето чиято отговорност е ангажирана за нарушение по реда на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е било на работа на процесната дата, в качеството на барман. Видно от показанията на свидетелите, установява се, че самите контролни органи извършили проверката нямат правомощията да прекратяват установените нарушения, да забраняват на клиенти да пушат ,а в процесния случай и да изискват документи за съставяне на актове на явни нарушители по реда на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, каквито са били установени в обекта.

Разпоредбата на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето налага забрана за тютюнопушене на обществени места. Нормата на чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето предвижда санкция за лицата, които нарушават посочената забрана. Нарушението, вменено във вина на въззивника е за това, че като управител на въпросното заведение не е предприел ефективни мерки за спазване на забраната съгласно изискванията на чл.56 ал.1 от ЗЗ.Какви обаче следва да бъдат тези мерки не е указано нито в закона,нито от контролните органи. Съобразно събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, следва да се приеме, че жалбоподателя е осъществил нарушение чрез бездействие - не е предприел мерки, доколкото свидетелските показания не излагат възприятия за активно съставомерно поведение от негова страна - по делото нито се твърди, нито се установява въззивникът да е пушил цигари в проверявания обект. Неупражняването на необходимия контрол от негова страна, като изпълнително деяние, в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, от друга страна се отнася към обективната страна на допустителството, като форма на изпълнителна дейност. Съгласно чл. 10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответен закон или указ, каквато изрична разпоредба в Закона за здравето не съществува по отношение нормата на чл. 56, ал.1 .

Принципно положение предвидено в чл.10 от ЗАНН е , че допустителите се наказват само в случаите, предвидени в закон или указ.  Допустителството се изразява в непротивопоставяне на извършването на административно нарушение, но само, ако деецът е бил правно задължен да стори това. В конкретния случай не е предвиден състав за допустителство.Следва също така да се отбележи,че в предвидените в ЗАНН случаи на допустителство административно наказание се налага само на физически лица с административно наказание „глоба”. ЮЛ е невъзможно да бъдат санкционирани за това.

 

Посоченото процесуално нарушение е съществено,води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя , няма възможност то да бъде санирано в хода на производството и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление .

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ  НП №34/19.03.2013г., издадено от д-р А. Й.Щ.-Директор на Регионална здравна инспекция гр.Добрич , с което на  ЕТ“***.” с ЕИК***седалище гр.Добрич ул.”*** представлявано от З.И.М. с ЕГН********** за нарушение по чл.56 ал.1    и на осн.чл. 218 ал.3  от Закона за здравето му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПрК пред Добричкия административен съд в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                                     Районен съдия:

                                                                                                            /Р.Симеонов /