РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100606 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ч. Г. Г. и ХР. Н. Н.. В исковата молба се
излагат твърдения, че Ч.Г. е бил длъжник по изпълнително дело*.. Изтъква се, че в хода на
изпълнителното производство доброволно е погасил дължимите суми, като съдебният
изпълнител е наложил несъразмерни обезпечителни мерки с оглед размера на задължението,
изразяващи се във възбрана на имот на длъжника, което е наложило заплащане на
допълнителни такси в общ размер на 85 лв. Изтъква се, че ответникът неправилно е
изчислил и дължимата лихва по изпълнителното дело, поради което Ч.Г. е заплатил
недължимо вземане от 41,86 лв. Навеждат се доводи, че след доброволното погасяване на
задължението незаконосъобразно е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в *,
в резултат на което той е заплатил сумата от 90 лв. за такси за налагане и вдигане на
запорите. Изтъква се, че запорирането на сметките е довело до изпадане в забава на Х.Н. да
заплати дължимата вноска от 1206,84 лв. за месец февруари 2021г. по сключения от нея
договор за банков кредит от 27.11.2019г., в резултат на което * имуществени вреди в същия
размер. Навеждат се доводи, че от незаконосъобразните действия по принудително
изпълнение ищците са преживели негативни емоции като Ч.Г. е претърпял неимуществени
вреди от 500 лв., а Х.Н. - неимуществени вреди от 200 лв. С оглед гореизложеното се
отправят искания за осъждане на ответника да заплати на ищеца Ч.Г. обезщетения за
причинени имуществени вреди от 216,86 лв. и за причинени неимуществени вреди от 500
лв., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до
окончателното изплащане на задълженията, както и за осъждане на ответника да заплати на
1
ищеца Х.Н. обезщетения за причинени имуществени вреди от 1206,84 лв. и за причинени
неимуществени вреди от 200 лв., ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията. Налице са и
претенции за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
изтъква, че законосъобразно е наложил обезпечителните мерки по изпълнителното дело,
които са съответствали на поведението и на имущественото състояние на длъжника, както и
че правилно са изчислени дължимите лихви. Излага доводи, че след доброволното
погасяване на задълженията е предприел необходимите действия за вдигане на наложените
обезпечителни мерки, като заплатените от ищеца Ч.Г. такси за тях са дължими. Изтъква, че
липсва причинна връзка както между претърпените имуществени вреди от ищеца Х.Н. и
действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, така и между последните и
твърдените неимуществени вреди от ищците. С оглед гореизложеното се отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице - помагач * изтъква че наложените обезпечителни мерки са съответни както на
размера на задължението по изпълнителното дело, така и на имущественото състояние на
длъжника, поради което липсва несъразмерност по смисъла на чл. 442а от ГПК. Навежда
доводи за липса на виновно поведение на ответника и на причинна връзка между действията
му и твърдените от ищците вреди, поради което претендираните от тях обезщетения са
недължими. С оглед на това се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 441 от ГПК, вр. 45 от
ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 27.11.2019г. между* като кредитор и ищците като кредитополучатели е сключен договор
за банков кредит *, която последните се задължили да погасят за срок от 359 месеца на
анюитетни вноски от 968,64 лв. Кредитът е обезпечен с ипотека върху придобитото на
27.11.2019г. от Ч.Г. и Х.Н. жилище, намиращо се в *. В договора е уговорена солидарна
отговорност на ищците като Х.Н. се * да осигури всеки месец постъпване на средства по
банковата си сметка в размер не по-нисък от 2000 лв. от трудовото си възнаграждение. На
27.01.2021г. до ответника е подадена молба от кредитора * с приложен влязъл в сила Акт за
установяване на публично вземане от *. за дължими от ищеца Ч.Г. данъци за МПС за 2018г.
в общ размер на 170,63 лв. и лихва към 12.01.2021г. от 42,05 лв., с която е направено искане
за започване на действия по принудително изпълнение за събиране на задълженията. С
разпореждане от 28.01.2021г. съдебният изпълнител образувал изпълнително дело * като
след проучване имуществото на длъжника като взискател е присъединена държавата поради
наличие на публично задължение за глоба от 30 лв. Последвало разпореждане на ответника
за налагане на запори на трудово възнаграждение и на вземания по банкови сметки на
2
длъжника, както и на възбрана върху притежаваната от него идеална част от жилището му,
за които последният е уведомен с връчената на 05.02.2021г. покана за доброволно
изпълнение. На 05.02.2021г. са изготвени запорни съобщения до *, за сумата от 568,51 лв.,
включваща задължения за главница, лихви и такси, които са изпратени на 08.02.2021г. На
същата дата ищецът Ч.Г. се явил в кантората на ответника и внесъл сумата от 569 лв. за
задълженията си по изпълнителното дело. На 12.02.2021г. съдебният изпълнител изплатил
дължимите суми на взискателите като междувременно получил отговори на запорните
съобщения, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено *, че той няма банкова
сметка в *и че наличността по сметката му в * не е достатъчна за погасяване на
задължението. На 17.02.2021г. от сметката на длъжника в * по сметка на съдебния
изпълнител е преведена сумата по запорното съобщение от 568,51 лв. На 19.02.2021г.
ответникът прекратил изпълнителното производство, разпоредил вдигане на наложените
запори и заличаване на възбраната и възстановил на длъжника сумата от 568,51 лв., внесена
по запорното съобщение. Запорът по сметката на Ч.Г., обаче не бил вдигнат поради
неизпращане на съобщение от съдебния изпълнител. От събраните гласни доказателства се
установява, че налагането на запора и удържането на суми по запорното съобщение са
породили притеснения и безпокойство у ищците във връзка с издръжката на семейството и
погасяване на задълженията по договора за кредит. Поради забавеното изплащане на
вноската по кредита за месец февруари 2021г. на ищеца Х.Н. са начислени задължения в
общ размер на 1206,84 лв. По делото са събрани и доказателства, че по искане на ответника
не е вписвана възбрана по партидата на Ч.Г. за имота, намиращ се в *, както и че последният
при погасяване на задължението си е заплатил 36 лв. за искания до съдията по вписванията
за вписване или вдигане на възбрана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Тази имуществена отговорност е предвидена за вреди, които са в
пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на
съдебния изпълнител и са резултат именно на процесуалната му незаконосъобразност. По
аргумент от чл. 442а от ГПК, при изпълнение на правомощията си той следва да извършва и
такива принудителни действия, които да са съразмерни с оглед удовлетворяване вземането
на взискателя. Поради това, преценката на съдебния изпълнител относно съразмерността на
наложените обезпечителни мерки и приложените изпълнителни способи е такава за
целесъобразност по конкретното изпълнително дело. Тя се извършва с оглед на всички
установени по делото факти, включително и такива за налични публични вземания и
изпълнителни производства против длъжника, по които взискатели са трети лица, както и
дали същите са хирографарни или привилегировани кредитори. В тези случаи е възможно
изпълнителните действия да имат за предмет имущество на длъжника, чиято стойност
надвишава размера на вземането на взискателя, ако това би обезпечило възможността за
удовлетворяването му, при отчитане интересите на останалите кредитори.
3
В хода на разглежданото изпълнително дело е налице разпореждане на съдебния изпълнител
за вписване на възбрана върху имота на длъжника за обезпечаване вземането на взискателя
като обезпечителната мярка реално не е наложена, поради липсата на искане до съдията по
вписването в тази насока. Поради тази причина правата на длъжника не са били ограничени
и липсва основание за извършване на преценка за съразмерност по смисъла на чл. 442а от
ГПК. Ответникът, обаче незаконосъобразно е начислил такси от 36 лв. за искания до съдията
по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, които реално не е изготвил и изпратил,
като със заплащането им ищецът Ч.Г. е претърпял имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване в посочения размер.
Налагането на запорите е извършено законосъобразно като непосредствено след образуване
на изпълнителното дело е постановено разпореждане на ответника за предприемане на
обезпечителните мерки. Запорните съобщения са изготвени едновременно с поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, но са изпратени по пощата на третите задължени лица
на следващия работен ден, когато Ч.Г. се е явил в кантората на съдебния изпълнител и
доброволно е внесъл сумите за главници, лихви и такси по изпълнителното дело. Това от
своя страна е породило задължение на * да внесе по сметка на съдебния изпълнител сумата
по запорното съобщение, която непосредствено след това отново е възстановена от
ответника по сметката на длъжника за избягване на двойно плащане на задължението. С
получената в хода на изпълнението сума, на 12.02.2021г. са изплатени вземанията на
взискателите съгласно чл. 455, ал. 2 от ГПК, което е погасило задълженията на длъжника,
включително и това за заплащане на лихви за забава. Погасяването на задълженията е
довело до възникване на основание за прекратяване на изпълнителното производство и за
служебно вдигане на законосъобразно наложените обезпечителни мерки, на основание чл.
433, ал. 3 от ГПК. От гореизложеното се достига до извода, че заплатените от ищеца Ч.Г.
такси за налагане и за вдигане на запорите от 90 лв. са дължими. Следва да бъде посочено,
че задължението му по акта за установяване на публично вземане от *първоначално е било в
размер на 212,68 лв., от които 170,63 лв. за главница и 42,05 лв. за лихва за забава до
12.01.2021г. Както бе посочено, забавата на длъжника е продължила до 12.02.2021г, когато е
погасено задължението му. За периода от 13.01.2021г. до 12.02.2021г. размерът на
дължимото от него обезщетение за забава е 1,47 лв., което увеличава задължението до 214,15
лв. При изплатени от съдебния изпълнител по сметка на взискателя 214,22 лв. се достига до
извода за недължимост само на сумата от 0,07 лв., с която незаконосъобразно е намалено
имуществото на длъжника по изпълнителното дело.
С поведението си по неизпълнение на публични общински вземания, ищецът Ч.Г. е станал
причина за образуване както на изпълнителното дело, така и за налагане на запора на
вземането му по банковата сметка в *. При това положение, след като запорът е наложен
законосъобразно липсва противоправно поведение на ответника, от което да са причинени
твърдените от ищците неимуществени вреди. Сумата изплатена по запорното съобщение е
възстановена на ищеца Ч.Г., а липсата на изпратено съобщение до третото задължено лице
за вдигане на запора от съдебния изпълнител е ирелевантно с оглед изпълнение на
4
задължението на банката по чл. 508, ал. 3 от ГПК. Последното води до извод, че този
пропуск на съдебния изпълнител обективно не може да се отрази неблагоприятно на
имуществената и неимуществена сфера на ищците. Поради същата причина липсва и
основание за ангажиране на отговорността на ответника по претенцията на ищеца Х.Н. за
имуществени вреди от 1206,84 лв. като изпадането му в забава по договора за кредит се
дължи на липсата на достатъчно парични средства, които той се е задължил да осигурява от
трудовото си възнаграждение, за да може да погасява месечните вноски.
От гореизложеното се достига до извода, че ищецът Ч.Г. е претърпял имуществени вреди в
размер на 36,07 лв. от незаконосъобразните действия на ответника по начисляване на лихви
и такси за изпълнителното производство, поради което претенцията му в тази част е
основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от 23.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, и отхвърлена за разликата до 216,86 лв.
Претенцията на ищеца Ч.Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 500 лв., както и претенциите на ищеца Х.Н. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1206,84 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв.,
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца Ч.Г. сумата от 8,31 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна
такса. Процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат * сумата от 49,89 лв. за адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът Ч.Г. следва да заплати на ответника сумата от 183,36
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, а ищецът
Х.Н. следва да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда М.Г. Г. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, да
заплати на Ч. Г. Г. с ЕГН: ********** *, сумата от 36,07 лв. /тридесет и шест лева и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесуално
незаконосъобразно начислени такси и лихви по изпълнително дело *, ведно със законната
лихва, считано от 23.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и 8,31
лв. /осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователни предявените от Ч. Г. Г. с ЕГН: ********** *, срещу М.Г. Г. с
ЕГН: ********** *, иск по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно начислени такси и
лихви по изпълнително дело *, в частта за разликата от 36,07 лв. до 216,86 лв., ведно със
5
законната лихва, считано от 23.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и иск по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 500 лв. за
претърпени неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразни действия по
изпълнително дело *, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователни предявените от ХР. Н. Н. с ЕГН: ********** *, срещу М.Г. Г.
с ЕГН: ********** *, иск по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
от 1206,84 лв. за претърпени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразни
действия по изпълнително дело *, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и иск по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение от 200 лв. за претърпени неимуществени вреди от процесуално
незаконосъобразни действия по изпълнително дело *, ведно със законната лихва, считано от
23.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда М.Г. Г. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат *, сумата от 49,89 лв. /четиридесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда Ч. Г. Г. с ЕГН: ********** *, да заплати на М.Г. Г. с ЕГН: ********** *, сумата от
183,36 лв. /сто осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Осъжда ХР. Н. Н. с ЕГН: ********** *, да заплати на М.Г. Г. с ЕГН: ********** *, сумата от
200 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач *.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6