Номер 90524.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 17.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело №
20203100501989 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 -272 ГПК.
С въззивна жалба от М. Г. Б. е оспорено решение №2827 от 03.07.2020г. постановено
по гр.д.№ 2882/ 2020г. от Районен съд- Вара, с което е отхвърлен иска с правно основание
чл.144 СК, за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на
300лв., считано от датата на исковата молба , със законната лихва за забава на всяка вноска,
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване . Присъдени са
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради погрешна преценка
на установени факти и обстоятелства относно материалното състояние на бащата и
възможностите му да реализира доходи от ремонт на шевни машини и техника , освен
получаваната пенсия и помощ от Дирекция „Социално подпомагане“- Варна. Твърди се, че
той притежава два леки автомобила и живее в собствено жилище, построено по време на
брака, което е прехвърлил безвъзмездно на сестра си , с цел да не заплаща издръжка.
Ищцата продължава средното си образование, няма собствени доходи и имущество от което
да се издръжка.
Искането по същество е за отмяна на решението и постановяване на друго, за
издръжка в претендирания размер.
Въззиваемата страна- Г. Б. Г. , представляван от процесуален представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата по всички възражения срещу решението.
Оспорва като неверни твърденията за получавани доходи от работа в „сивия сектор“.
Посочва, че средствата които получава от работа, пенсия и допълнително от Дирекция
„Социално осигуряване“, са около минималната работна заплата, така както са установени
от районния съд. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените
съдебни разноски, вкл.адвокатско възнаграждение.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно становищата на страните и
доказателствата към делото , преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235 ГПК,
констатира :
Производството е по предявен от М. Г. Б. срещу Г. Б. Г. иск с правно основание 144
СК, за издръжка в размер на 300лв., с начална дата- 28.02.2020г., със законната лихва при
забавна на всяка вноска. Процесуалната легитимация на ищцата е доказана, съобразно
навършеното пълнолетие на 23.01.2020г. До този момент ответникът е заплащал
издръжката, определена в размер на 100лв., съгласно решение № 3772/ 26.07.2013г. по гр.д.
№ 2565/ 2013г. на Районен съд-Варна.
При предявяването на иска за издръжка М.Б. е в XI клас на Национално училище по
изкуствата „Добри Христов“- Варна. Предстои да завърши обучението си през учебната
2020-2021г. В исковата молба посочва, че не притежава имущество, налични банкови сметки
и доходи ,от които да се издържа. Освен обичайните разходи, се нуждае от допълнителни
средства за обучение уроци по солфеж два пъти седмично, по пиано и оперно пеене всяка
седмица, за които са необходими месечно около 280лв.
Твърди, че ответникът е преустановил заплащането на издръжката през януари 2020г.
Той е трудоспособен и с постоянен доход от трудова дейност. Получава пенсия и
допълнителни средства от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, извършва дейност в
частния сектор. Няма задължения към други деца. Притежава имущество- дворно място и
къща в с.Тополи, лек автомобил. Поради изложеното счита, че може да осигурява месечна
издръжка в размер на 300лв. от датата на исковата молба / 28.02.2020г/..
С депозирания отговор на исковата молба ответникът оспорва факта, че не полага
допълнителни грижи по издръжката на дъщеря си. Счита, че заплащането на поисканата
издръжка ще му създаде особени затруднения. Като пенсионер по болест получава пенсия за
инвалидност в размер на 186.52лв. В образуваното изпълнително производство за издръжка
заплаща допълнителни разходи към ЧСИ. Нуждае се постоянно от лекарства, предвид
влошеното му здравословно състояние- остър пиелонефрит. Не притежава собствен имот-
посоченият в с.Тополи е собственост на неговата майка.
По фактите и обстоятелствата :
Ищцата твърди и ответникът не оспорва, че като пълнолетна не притежава
имущество и доходи от които да се издържа. Доказателства опровергаващи този извод не се
представят.
Спорът е сведен до възможностите на бащата да заплаща издръжка в хипотезата на
чл.144 от Семейния кодекс.
Съгласно ЕР № 1722 / 06.09.1994г.ТЕЛК Г.Г. е с диагноза „ Двустранен неврит на
слуховия нерв“, за която е призната инвалидност- трета група, пожизнено.
В периода 26.11.2013г.- 04.12.2013г. е проведено лечение в МБАЛ „ Света Марина“
ЕАД-Варна, Клиника по вътрешни болести, изписан с окончателна диагноза „Остър
пиелонефрит.БКБ.“ На 07.02.2014г. е опериран при диагноза „ Камък в десен уретер.
Хидронефроза в дясно „, изписан на 17.02.2014г.
С писмени доказателства- справка и удостоверение НОИ, ТП –Варна, е потвърдено
получаването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено в размер на
186.52лв., и заплата по трудов договор от 29.08.2019г., Комплекс за социални услуги за деца
и младежи , гр.Варна, в размер на 560лв. В периода от 01.01.2015г. до 31.05.2020г. са
изплатени добавки в размер на около 24.40 месечно. С посочените плащания се формира
месечен доход на лицето в размер на около 770лв.
Ответникът не притежава имоти и имущество, като източник на допълнителни
доходи. През 1996г. е придобил ½ ид.част от дворно място с.Тополи, по силата на сключен
договор за издръжка и гледане между Неделя Господинова като кредитор и нейните деца-
Г.Г. и Ж.А. Впоследствие, през 2014г. е извършено дарение и придобитите части са
възстановени на първоначалния собственик. Правните последици от двете сделки,
осъществени в периода след сключването на брака и след неговото прекратяване, съгласно
решението по гр.д. 2565/ 2013г.ВРС, са извън предмета на този спор. По същите
съображения не следва да се обсъждат документи за търпимост на жилищната сграда в
имота, на името на Г.Б. и Ж.А.
По издадена справка от МВР- Сектор „Пътна полиция“-Варна, Г. е собственик на
л.а. Пежо 405, по договор за продажба от 20.07.2009г., и на л.а. Пежо 206, по договор за
продажба от 23.07.2018г.
Доказано има извършени разходи в периода 2016-2018г., от които 1200лв., за
програмируем слухов апарат, и 24лв. батерии.
Съдът преценява показанията на свидетелите на страните съпоставимо със
събраните данни за потребностите на търсещия издръжка и възможностите на лице, от което
се претендира.
По същество приема следното:
Издръжката за непълнолетно лице е безусловна и от първи ред. Дължи се независимо
дали родителите са работоспособни и могат да се издържат от доходите си- чл.143, ал.2 от
СК.
При навършване на пълнолетие задължението за издръжка към непълнолетно дете се
погасява. В сила е презумпцията, че пълнолетният е трудоспособен и може да се издържа
сам.
С разпоредбата на чл. 144 от СК е предоставена възможност на пълнолетен учащ-
редовна форма на обучение в средни или висши учебни заведения, да търси издръжка при
определени условия: 1. Когато не може да се издържа от доходи си и от използване на
имуществото си; 2. Родителите могат да я дават без особено затруднение, които са в
кумулативна зависимост. Правото на иск следва да бъде упражнено до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и двадесет и пет годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение.
В разглеждания случай не е спорно, че М.Б. се нуждае от издръжка за периода на
гимназиално обучение, защото няма доходи и не притежава имущество, от което да се
издържа. Конкретните потребности от битов, социален, културен и образователен характер,
имат значение за размера на търсената издръжка, а не за нейното основание.
Същественият въпрос е относно възможностите на бащата да предоставя средства на
дъщеря си, но без „особени затруднения“. Действително ответникът има собствен доход от
трудова дейност, получава пожизнена пенсия и социална помощ, които следва да осигурят
средства за неговият живот и здраве. Издръжката, която се претендира в настоящия процес,
следва да бъде от свободни средства, които са над необходимите за живота и здравето на
лицето. По този начин даването на издръжка с цел подпомагане на пълнолетния учащ, няма
да се почувства осезателно от родителя.
Доказателства, че доходите на ответника му позволяват да заплаща издръжка без
особено затруднение, не са представени по делото. Представените и обсъдени в решението
насочват към доход около 770лв., ограничени възможности за полагане на труд предвид
признатата група инвалидност, необходимост от пожизнено лечение при констатираните
заболявания.
Изводът на първостепенния съд, че получаваните средства са достатъчни да покрият
неговите базови нужди, тъй като са в размер на необходимите по данни от НСИ, без да се
включват разходите за лечение, са правилни и обосновани. Издръжката, която се
претендира, дори да бъде в минималния нормативен размер, ще постави родителя в особено
затруднено положение да изпълнява задължение с периодичен характер, тъй като ще го
лиши от необходимите средства за неговото съществуване.
Доказателствената тежест да установи правопораждащите предпоставки на иска по
чл. 144 СК е на ищеца- пълнолетното лице, чиито интереси не са поставени приоритетно
спрямо възможностите на родителите, както при задължението за издръжка на
непълнолетно дете. Доказване на релевантните факти и обстоятелства не е проведено
главно и пълно.
Поради изложеното искът се явява неоснователен.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 271 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2827 от 03.07.2020г. постановено по гр.д.№ 2882/ 2020г. от
Районен съд- Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване при условията на чл.
280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________