Р Е Ш Е Н И
Е
№…………,
град Шумен, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.
Велчева, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска
адм. дело №414 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145
и сл. от АПК във вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на «Б.Р. ЕООД с ЕИК
*********, със седалище ***«Вл. Въстание»№7, вх.5, ап.10, представлявано от
управителя Р.В.Д., депозирана чрез процесуален представител адв.Б. Б. от
АК-гр.Шумен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 302-ФК/19.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" -
гр.Варна при ЦУ на НАП-гр.София, с която на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – кафе «Лино», находящ се в гр.Шумен,
ул.Дедеагач № 1 и е забранен достъпът до
него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186, ал.1 т.1 б.»А» от ЗДДС
и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното
предварително изпълнение, основано на чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК.
В
жалбата се оспорва така издадената заповед, като са изложени подробни
съображения досежно нейната незаконосъобразност, а именно липса на мотиви,
както и нарушение на принципа за съразмерност. По отношение несъответствието с
материалния закон и неговата цел оспорващият сочи, че посредством издаването на
оспорената заповед не би била постигната целта на закона и не във всеки един
случай следва да бъде издадена такава заповед.
Въз основа на това жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна
Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Стойкова, редовно
упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
Оспорената
заповед в настоящото производство е връчена на представител на дружеството на 27.08.2019
г. Жалбата е депозирана чрез органа на същата дата 27.08.2019 г., поради което
се явява процесуално допустима – предявена в законоустановения 14-дневен срок и
от лице, адресат на заповедта, т.е. при наличие на правен интерес от обжалване.
С процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 302-ФК/19.08.2019г., Началникът на отдел
"Оперативни дейности" - гр.Варна при ЦУ на НАП-гр.София е постановил
налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект – кафе «Лино», находящ се в
гр.Шумен, ул.Дедеагач № 1 и е забранен
достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186, ал.1 т.1
б.»А» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Съдът констатира,
че в жалбата се съдържа и искане за отмяна на допуснато разпореждане за предварително
изпълнение на акта, по повод на което е постановено Определение №
742/29.08.2019г., обжалвано пред ВАС и отменено с Определение №
12208/11.09.2019г., което е окончателно.
Няма спор между страните, че жалбоподателят
стопанисва търговския обект – кафе «Лино», находящ се в гр.Шумен, ул.Дедеагач № 1.
Видно от съставен
протокол за
извършена проверка серия АА № 0386624 от 13.08.2019г., на 13.08.2019г. в 11.05
ч. служители на ГДФК, ОД - Варна, ЦУ на НАП извършили проверка по спазване на
данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект – кафе «Лино», намиращ се в гр.Шумен, ул.»Дедеагач» №1.,
стопанисван от «Б.Р. ЕООД. Контролните органи извършили наблюдение на
търговския обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, при което констатирали,
че при извършена продажба на 2 бр. кафе +2 бр. фреш портокал и 1 бр. сметана на
прах, на обща стойност 7.90 лв., платени в брой на Н.О.П.– сервитьор в обекта
от С.С.-инспектор по приходите, от страна на «Б.Р. ЕООД не е била издадена
касова бележка от въведеното и монтирано фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП.
Въз основа
на тези факти административният орган приел, че «Б.Р. ЕООД *** не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба, с което е осъществил състава
на чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. Извършеното нарушение е счетено като основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.«а» от ЗДДС, което е сторено
от административния орган с процесната заповед.
Така констатираното е преценено като
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 и на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ, за което срещу дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № F505558/ 22.08.2019г. По делото не са
представени доказателства дали въз основа на АУАН е издадено наказателно
постановление.
По искане на
процесуалния представител на оспорващия беше извършен оглед на веществено
доказателство в съдебно заседание, в присъствието на процес. представител на
ответника. При възпроизвеждане на видеофайловете се констатира, че на
посочената дата непосредствено преди проверката е възникнал технически проблем
за отпечатване на касови бележки от фискалното устройство – обслужващата
клиенти сервитьорка прави неуспешен опит да разпечата фискален бон, като минути
след това в кадър са проверяващите служители, които успяват да разпечатат
фискален бон от устройството.
Огледът е
допуснат по искане на оспорващия и след изразено съгласие от процесуалния
представител на ответника, който не е оспорил автеничността на записа, поради
което съдът кредитира с доверие установените факти при възпроизвеждането на
магнитния носител.
От така
установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Тази заповед,
като всеки индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена,
на основание чл.168
ал.1 от АПК проверка, съдът приема, че оспорената ЗНПАМ е издадена от
оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл.186
ал.3 от ЗДДС. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за
това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава
на нормата на чл.12
ал.6 от ДОПК.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма като съдържа задължителните нормативно
установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно
разпоредбата на чл.186
ал.1 т.1 б."А" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание
за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Видно от съставен
протокол за извършена
проверка серия АА № 0386624 от 13.08.2019г., на 13.08.2019г. в 11.05 ч.
служители на ГДФК, ОД - Варна, ЦУ на НАП извършили проверка по спазване на
данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект – кафе «Лино», намиращ се в гр.Шумен, ул.»Дедеагач» №1.,
стопанисван от «Б.Р. ЕООД. Контролните органи извършили наблюдение на
търговския обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, при което констатирали,
че при извършена продажба на 2 бр. кафе +2 бр. фреш портокал и 1 бр. сметана на
прах, на обща стойност 7.90 лв., платени в брой на Н.О.П.– сервитьор в обекта
от С.С.-инспектор по приходите, от страна на «Б.Р. ЕООД не е била издадена
касова бележка от въведеното и монтирано фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП.
На стр. 3 от протокола е отразено, че е издаден фискален
бон № 0068271 в 11.43 часа на 13.08.2019 г. Фискалният бон е приложен към
преписката на стр.37 от делото и от съдържанието му се установява, че е за
покупка на кафе+фреш портокал 2х3.80 лв. и сметана на прах 0.30 лв., на обща
стойност 7.90 лв.
Видно от обективираните факти в протокола и от разпита на
служителите, извършили проверката, именно това е поръчката, за която се твърди,
че не е издаден фискален бон.
В случая съдът приема, че касов бон е издаден, макар и
несвоевременно, поради наличието на технически проблем с фискалното устройство,
което се установи от проведеният оглед при възпроизвеждането на видеозаписа.
Този извод следва и от Обяснението на Н.П., сервитьорка в търговския обект.
В процесната заповед изобщо не е отразено и обсъдено
обстоятелството, че е издаден фискален бон, макар и несвоевременно, респ.
административният орган не е изложил мотиви в тази насока, като се е задоволил
с констатация, че фискален бон изобщо не е издаден, който извод не съответсвта
на изяснената по делото фактическа обстановка.
Допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй
като отчитайки наличието на издаден макар и несвоевременно фискален бон, административният
орган би могъл да достигне до различен правен извод за съставомерността на
деянието по чл. 186 ал.1 т.1 б. А от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав счита, че
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС не създава задължение за органа във всеки случай
на констатирано нарушение да прибегне до административна принуда, тъй като,
предвид различните цели на административнонаказателното и на административното
производство, във всеки конкретен случай органите следва да преценят
необходимостта от принудата с оглед постигане на нейните специфични цели, както
и да зачетат принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6,
ал. 2 от АПК. Неслучайно и правомощието за определяне на срока на
принудителната мярка е предоставено в оперативна самостоятелност на
административния орган.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила, относими към ПАМ, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят
нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от
него. Тоест законодателят изрично е предвидил, че принудителната
административна мярка задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите
вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията "по
принцип" или "изобщо за в бъдеще", и още по-малко, "да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния", както
твърди ответникът.
Предотвратяването и преустановяването на
нарушенията по принцип и за в бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест
на законодателя и останалите нормотворчески органи. Принудителните
административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не
могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции
"предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и
предупреждение върху останалите правни субекти", които от своя страна са
цел и задача на административнонаказателната дейност.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в ЗАНН.
Доколкото липсва презумпция, че във всеки
един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение
на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде
оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Липсват конкретни мотиви относно
необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел в случая.
Не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния
орган да достигне и до извода, че дружеството укрива значителна част от своите
продажби, или че е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, съответно тези твърдения са недоказани и не могат да обосноват
необходимостта от принудата. За да мотивира такива изводи, административният
орган е следвало най-малкото да съпостави стойността на неотчетената продажба с
регистрираните дневни обороти от предходни дни, разчетения оборот от фискалното
устройство за определен минал период или други достъпни при проверката данни.
Други данни не са събрани и не са анализирани, поради което изводът за укриване
на част от продажбите е напълно произволен и необоснован с конкретни факти.
Сами по себе си, изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение (за която не е ясно каква е според
административнонаказващия орган), последиците от нарушението (които също не са
посочени) и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като
се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Същите мотиви на
практика се повтарят без изключение във всяка от заповедите на административния
орган, преминали през съдебния контрол на настоящия състав и могат да се
отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните
констатации. Тези мотиви не съдържат никакъв конкретен извод на
административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците от
него и какви са спецификите, налагащи точно такъв срок на запечатване на обекта
и следващи от необходимостта за осигуряване на обществения интерес.
Мотивите относно съразмерността също са
напълно формални, като за съда остава напълно неясно по какъв начин
твърдението, че "административният орган упражнява правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо" обосновава извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6,
ал. 2 от АПК.
Предвид предоставената на административния
орган възможност да налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни,
тоест от 0 (нула) до 30 дни, твърдението, че определеният срок е съобразен с
целената превенция е несъстоятелно. Не са изложени конкретни мотиви защо
избраният от органа срок е именно 14 дни, а не примерно 15 дни, 7 дни, 10 дни
или 3 дни, което препятства възможността на съда да проведе контрол за
съответствие на мярката с целта на закона и за спазване на принципа на
съразмерност.
Ориентир за проведена изобщо такава преценка
от страна на органа липсва, като в същото време липсват и законоустановени или
обявени от администрацията критерии, вътрешни правила или установена практика
за определяне на срока съобразно задължението на административния орган по чл. 13 от АПК за последователност и предвидимост при упражняване на своята оперативна
самостоятелност. На съда е служебно известно, че в изобилната практика на същия
административен орган определяният срок на запечатването варира от 3 до 14 дни,
без всякаква възможност от практиката да бъде изведено работещо правило как се
определя срокът и без всякаква връзка с размера на неотчетените продажби. Това
създава опасност от произволно упражняване на оперативната самостоятелност на
административния орган да определя срока на принудителните мерки, което при
липсата на всякакви реални мотиви за определянето му, препятства възможността
на съда да извърши преценка относно съответствието на наложената мярка с целта
на закона.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на
съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член
6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Освен че ограничава правата на търговеца,
това води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни
плащания. В случая, административната принуда засяга не само права на
данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска от извършване на регистрирани
продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи, поради което
административният орган е следвало да претегли тези противоречиви интереси и да
мотивира защо за фиска е по-важно търговецът да не работи четиринадесет дни и
какви точно противоправни деяния ще бъдат предотвратени за този период.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. Не може да се приеме, че целта на
принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност на обекта за
определения срок, за да не бъдат извършвани нови нарушения, или за
реорганизиране на дейността му, или за поправяне на хипотетични вредни
последици от неотчитане на продажбите, както приема административният орган.
Въз основа на
всичко гореизложено, съдът приема, че заповедта е необоснована, издадена в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност,
поради което следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
спора, както и на основание чл.143 от АПК, направеното своевременно искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, ведно с приложен списък,
съдът намира за основателно, поради което ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП град
София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски общо в размер на 770.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна
такса, и 720.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение в брой за един
адвокат.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 302-ФК/19.08.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" -
гр.Варна при ЦУ на НАП-гр.София, с която на «Б.Р. ЕООД с ЕИК *********, със
седалище ***«Вл. Въстание»№7, вх.5, ап.10, представлявано от управителя Р.В.Д.
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – кафе «Лино», находящ се в
гр.Шумен, ул.Дедеагач № 1 и е забранен
достъпът до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл.186, ал.1 т.1
б.»А» от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Националната агенция по
приходите град София да заплати на на «Б.Р. ЕООД с ЕИК *********, със седалище ***«Вл.
Въстание»№7, вх.5, ап.10, представлявано от управителя Р.В.Д., направените по делото разноски общо в размер на 770.00
/седемстотин и седемдесет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: