Определение по дело №2113/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3902
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20223100502113
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3902
гр. Варна, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100502113 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С. С. Д., чрез особен представител адв. Ст. К.
против Решение № 2197/05.07.2022 г. на ВРС по гр.д. № 20213110113888, в
неговата установителна част по отношение вземане в полза на кредитора
„ФИНАСИТИ“ ЕАД /предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД/ гр.
София против С. Д., за което е издадена Заповед № 261434/22.02.2021 г.
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16718/2021
г. по описа на същия съд.
Според жалбоподателя решението следва да бъде отменено поради
неправилно приложен материален закон в резултат на неточна оценка на
доказателствата по делото. Настоява, че не не е доказано предявяването на
установителните искове в съответните срокове по ГПК както и уведомяването
на заповедния съд за това процесуално действие. Поддържа възражение, че
ищецът има право да претендира неустойка в размер на 15% от доставната
цена по договора, тъй като се обогатява неоснователно за сметка на
лизингополучателя. Продължава да оспорва и доказаността на разходите за
поддържка на лизинговата вещ, включително дължимостта на премиите по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“. По отношение на същите
според жалбоподателя първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявени искове. Настоява, че заключението по ССЕ е компрометирано,
респективно ищецът не доказва основателността на претенциите, защото
вещото лице не е посещавало счетоводството на дружеството ищец.
Продължава да спори относно датата на прекратяване на договора и
изземването на вещта като се позовава на конкретни разпоредби от договора в
подкрепа на съжденията си. На тези и други основания моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на заявените претенции.
Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на жалбата.
1
Настоява, че решението на ВРС е законосъобразно и правилно и моли за
неговото потвърждаване.

Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима за разглеждане,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и следва да бъде приета за разглеждане.

Настоящата инстанция не споделя аргументите, изложени в отговора по
въззивната жалба за депозирането на същата от лице без представителна
власт, защото адвокатът е назначен за особен представител само за една
инстанция, без направен опит от страна на съда да призове, респективно
връчи книжа на ответника. Адв. К. е назначен за особен представител до
приключване на произвоството с влязъл в сила съдебен акт. Уведомителното
писмо от ВАК също е за назначаване на адвоката за всички инстанции.
Цитираната практика в контекста на спора относно размера на
възнаграждението, което следва да се определи за особения представител е
неотносима към казуса.
Съдът счита, че за настоящата инстанция следва да се определи
възнаграждение в разер на ½ от минимално предвидения в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преценявайки
отсъствие на фактическа и правна сложност на производството във
въззивната инстанция.

Поведението на първоинстанционния съд в производството, развило се
пред него не налага повторно указания по разпределение на доказателствена
тежест между страните. Страните не отправят доказателствени искания.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № при ВРС
52396/29.07.2022 г. от С. С. Д., чрез особен представител адв. Ст. К. против
Решение № 2197/05.07.2022 г. на ВРС по гр.д. № 20213110113888, в неговата
установителна част по отношение вземане в полза на кредитора
„ФИНАСИТИ“ ЕАД /предишно наименование „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД/ гр.
София против С. Д., за което е издадена Заповед № 261434/22.02.2021 г.
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16718/2021
г. по описа на същия съд.

ЗАДЪЛЖАВА „ФИНАСИТИ“ ЕАД в срок до съдебно заседание да
представи доказателства за заплатен депозит за особен представител по
сметка депозити на ОС Варна в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн
чл. 47 ал.6 от ГПК.

УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще постанови принудително
събиране на сумата по реда на чл. 77 ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
2
09.11.2022 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3