РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Павликени, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20214140100771 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ *** излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че по силата на
договор между „***“ и ответника С. В. Л. от 02.05.2018 год., на последния са предоставяни
мобилни услуги. Твърди, че по този договор ответникът дължи на доставчика сумата от
59,97 лв. неустойка за предсрочно погасяване на договора, представляваща сбор от
трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от договора с клиентки
номер 16703277001, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Излага, че
вземанията по процесния договор за прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019
г. между него и „С.Г.Г.“ ***, което е цесионер по предходен договор за цесия с
първоначалния кредитор от 16.10.2018 г. Твърди, че между този кредитор и ответника е
сключен цитирания договор за далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***, договорен
тарифен план ***, с месечен абонамент 23,99 лв., за срок до 02.05.2020г. Излага, че за
периода 09.05 - 08.09.2018 г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за което са издадени
четири фактури, в които е включена сумата за месечен абонамент и разговори, но тези суми
не са платени на падежа и до момента. В издадена крайна фактура от 09.10.2018г. е
начислена общата сума за плащане, след едностранно предсрочно прекратяване на
договорите от страна на доставчика поради виновно поведение на клиента. В същата е
начислена и неустойка за предсрочното прекратяване от 250,75 лв., от които ищеца
претендира част от тази сума, а именно в размер на 59,97 лв. Услугите били деактивирани
1
на 10.09.2018 г. автоматично. Моли съда да постанови решение, като приеме за установено,
че ответникът му дължи посочената сума за неустойка. Моли за присъждане на разноските
по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът в депозиран писмен отговор, чрез назначения му по делото особен
представител, оспорва основателността на установителния иск с възражението, че ищецът не
е придобил правата на кредитор по силата на процесната цесия, като оспорва нейната
действителност /липсва уговорка за прехвърляне/ и настъпването на прехвърлителния ефект
– липсват доказателства за уведомяване на длъжника и за двете цесии. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност, съгласно разпоредбата на чл.110, буква „б“ и буква „в“
от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от
неизпълнение договор и вземанията за периодични плащания, каквито са и процесните.
Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, че ответникът е ползвал услугите на ищцовото дружество в
процесния период 09.05 – 08.09.2018 г. по посочения мобилен телефон. Видно от
приложение по ЧГрД договор за мобилни услуги от 02.05.2018г. и декларация от ответника
в качеството му на абонат, между последния и *** е възникнало облигационно
правоотношение – договор за предоставяне на план за мобилни услуги пакет за мобилен
номер ***, план *** абонамент – *** при месечен абонамент от 23,99 лв. с ДДС.
Представени са и четири месечни сметки на името на ответника, съответстващи на
договорените услуги по вид и цена. Сметките са издадени в периода 09.06.2018 г. –
09.09.2018 г. за отчетен период 09.05-08.09.2018 г. при следните стойности на начислените
на името на ответника далекосъобщителни услуги: 80,28 лв. за 08.05.-07.06.2018 г.; 147,69
лв. за период 08.06-07.07.2018 г.; 179,96 лв. за период 08.07.-07.08.2018 г.; 162,33 лв. за
08.08.-07.09.2018 год.
Видно от съдържанието на последната месечна сметка с № ***.10.2018 г., са начислени
следните суми: 87,23 лв. „корекции, дарения и услуги от партньори“, 1,19 лв. лихва за забава
и 162,33 лв. баланс от предходни периоди. Ищецът претендира 59,97 лв. от тази сума, която
според приложението на гърба на сметката е неустойка по прекратен договор за мобилна
услуга по тарифен план *** на стойност 59,97 лв., представляваща трикратния размер на
месечните такси по договорения абонаментен план.
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД, ЕИК ***, и „СГ Г.“ ***, ЕИК ***, е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания. На основание Приложение №1 към договора за
цесия, представено като извлечение от 20.10.2021г. вземанията, произтичащи от процесния
договор са прехвърлени в собственост на „СГ Г.“ ***. Налице е изрично упълномощаване на
цесионера да уведоми длъжника за цесията от името на цедента. На 01.10.2019 г. вземанията
по процесния договор за далекосъобщителни услуги са препродадени от „СГ Г.“ *** на
ищеца – „ЮБЦ“ ***. „СГ Г.“ *** уведомява длъжника за промяната, засягаща една от
2
страните в облигационното правоотношение, както и че кредиторът, към който ищецът
следва да погасява задълженията си, е „ЮБЦ“ ***, като уведомлението съдържа данни и за
двете цесии и за упълномощаването на „С.Г.Г.“. Няма данни до ответника да е достигнало
уведомителното писмо за цесия, същото е връчено на длъжника една в хода на делото чрез
получаването му от назначения му особен представител.
Въз основа на заявление от ищеца против С. В. Л. е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2021 г. по
описа на РС – *** и е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № *** г., с която е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на заявителя сумите, както следва: 59,97 лв. главница –
неустойка за предсрочно погасяване на договор с клиентски номер *** от 02.05.2018 г.
между „***“ и длъжника, както и сумата 205,00 лв. разноски по делото, от които 25.00 лв.
ДТ и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение. В допълнителната информация в заявлението и
заповедта е посочено, че вземането е неустойка за предсрочно прекратяване на договор със
същия номер, посочена е и фактурата, по която сумата е начислена. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Кредиторът е уведомен и в едномесечен е предявил
установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата, предмет на заповедта за изпълнение, като в
петитума на ИМ сочи, че се касае за неустойка, формирана от трикратния размер на
месечните такси за абонаментните услуги.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр.чл. 422 от ГПК за установяване
дължимостта на неустойка по договор за далекосъобщителни услуги начислена при
предсрочно прекратяване на договора от доставчика, поради виновно поведение на
клиента.
Установява се, че между страните по договора за далекосъобщителни услуги е възникнало
правоотношение по договор за предоставяне на такива, като с представяне на писмения
договор се доказаха конкретните параметри на правоотношението като цени на
договорените услуги и наличие на клауза за заплащане на неустойка. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира
предпочетения абонаментен план. Ответникът следва да заплаща определените месечни
такси за ползваната услуга. Страните не спорят, че договор между тях е съществувал и
услуги са ползвани. За самите дължими суми за периода, за който се твърди неизпълнение
на задълженията от страна на абоната е образувано друго Чгр.д., по което е издадена
заповед за изпълнение за главници за мобилни услуги по договор с клиентски номер *** от
02.05.2018 г., между „***“ и длъжника, мораторна лихва за забава върху просроченото
задължение, както и направените разноски по делото от 205 лв. Заповедта е връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК. Проведен е исков процес по реда на чл.422 ГПК и с Решение
№***02.2022г. на РС *** по Гр.д. № ***/2021г., с което дължимостта на сумите е приета за
установена и съдът е приел, че облигационната връзка между страните е прекратена на
легитимно правно основание от ищеца. Предвид обвързаността на страните и с мотивите на
решението по предходния исков процес, настоящият състав следва да съобрази този извод
като безспорен в отношенията между страните.
3
Спорен е въпросът относно дължимостта на неустойката и нейния размер, предвид
липсата на сума в същия размер в цитираната в ИМ фактура. В договора, стр. последна горе,
изрично е предвидено заплащане на неустойка от абоната при прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, като
неустойката е равна на оставащите до края на срока месечни вноски, но не повече от
трикратния им размер. Именно трикратния размер на договорената услуга *** е начислен
като последна стойност в процесната фактура, а именно 59,97лв. Доколкото с цитираното
по-горе съдебно решение от 23.02.2022г. е решен със СПН въпросът за дължимостта на
месечните задължения, установено е тяхното неплащане, т.е. е доказано виновното
неизпълнение от страна на абоната, при което са възникнали предпоставките за едностранно
прекратяване на договора по негова вина и тези за начисляване на неустойка.
Прекратяването е по реда на чл.50.6. б. „в“ от ОУ на ищеца без същите да изискват писмено
волеизявление, съобщаване на абоната или други действия. Безспорно прекратяването е
реализирано със спиране на услугата.
По отношение на възраженията за нередовност на цесиите и липса на правен ефект от
същите за длъжника, тъй като не са му съобщени, съдът намира същите за неоснователни.
Правилни са съображенията на ищеца, че новият кредитор е бил надлежно упълномощен от
цедента да уведоми длъжника, изготвено е уведомление и макар да няма данни за неговото
връчване преди процеса, то в хода на делото, при размяна на Им и приложенията, едно от
които е цитираното уведомление, то е достигнало до ответника с връчването му на неговия
процесуален представител. Възраженията по цесията не са подкрепени и с твърдения за
плащане на стария кредитор.
Във връзка с възраженията за нищожност и за погасителна давност, съдът намира за
необходимо да изложи, че счита същите за неоснователни, доколкото размерът и
основанието съответстват на целите на чл.92 от ЗЗД и не са несъответни на вредите.
Претенцията е заявена на 14.06.2021 г. при даективиране на услугите от 10.09.2018 г.
На основание чл. 78 от ГПК вр. с т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото,
така и в заповедното производство. Съдът намира за основателни възраженията на ответната
страна, че претенциите за разноски се явяват злоупотреба с процесуални права от страна на
ищеца и не следва да бъдат присъждани. Основен принцип на гражданският процес, заложен
в разпоредбата на чл. 3 от ГПК е упражняване на предоставените процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. По делото ищецът претендира 505 лв. разноски
за исковото производство и 205 лв. разноски за заповедното производство - 710 лв., като
предмет на производствата е вземане от 59,97лв. или разноските надвишават 12 пъти
вземането, за чието признаване са направени. От наличните по делото преписи от актове по
друго заповедно производство и установителен иск след него е видно, че за други вземания
по същото материално правоотношение са образувани заповедно производство по Ч.гр.д. №
**/2021 г., предявен установителен иск по гр. д. № ***/ 2021 г. с предмет вземане в размер
на 162,33лв. – стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 09.05.2018-
4
08.09.2018г., където са присъдени разноски в размер на 710лв. Така за вземанията,
произтичащи от един и същ договор ищецът претендира общо сумата от 1420 лв., при
вземания в общ размер от 222,30лв., които ако бяха предявени в едно производство биха се
намалили наполовина разноските за ищеца. Втората група производства, респективно
разноски са самостоятелно проведени очевидно с единствената цел да натоварят ответника,
тъй като няма юридическа пречка за предявяването им общо, предвид и правопораждащите
факти. Налице е очевидна злоупотреба с права от страна на ищеца. В съответствие с
практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела ***/16 и ***/ 16г. на СЕС, както
и по редица други решения № ***/96, § 54, ***на възстановяване подлежат онези разноски,
за които ищецът докаже, че са били действително и необходимо извършени и че са били в
разумен размер. Ищецът не следва да се облагодетелства от своето противоправно
поведение, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски по исковото и
заповедното производства.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Л., с ЕГН **********, от гр. ***, че
спрямо него съществува вземане в полза на „ЮБЦ“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от Ю. Б. Ц. – управител, за сумата от 59,97 лв. (Петдесет
и девет лева и деветдесет и седем стотинки) главница, представляваща неустойка за
неизпълнение на договор с клиентски номер *** от 02.05.2018 г. между „*** и Л., за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ***2021г. по Ч.Гр. Д № ***2021 г.
на РС ***.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане в полза на ищеца на разноските в хода на
заповедното и исковото производства.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Великотърновски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5