Решение по дело №737/2019 на Окръжен съд - Враца

    Р Е Ш Е Н И Е № 88

 

 гр. ВРАЦА,11.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                    Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

                        Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА

                       мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ       

                    

  в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното  от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 737 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 20458 /18.11.2019 година, подадена от "АГРОПЛАМИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ***, чрез адвокат Ц.С. *** се атакува Решение № 910 от 29.10.2019 г., постановено  по гр.д. № 3298/2019 г. по описа  на РС - гр.Враца.

    Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да  се произнесе по същество на спора и отмени  атакуваното решение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

     Твърди се в жалбата, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

    Посочва се, че първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно е уважил предявените искове.Твърди се, че ищецът в нарушение на правилата на чл. 3 от ГПК упражнява процесуалните си права в противоречие с принципите на добросъвестност и правилата на добрите нрави.Предявените искове се намират за изцяло неоснователни и недоказани.Аргументира се тезата, че нормата на чл. 17 от ЗАЗ създава задължение за правоприемниците на арендатора, заместили го като страна в договора за аренда, да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник, а в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не твърди да е изпълнил това си задължение, нито пък е посочил доказателства в тази насока.

   Твърди се, че в договора, от който ищеца черпи права няма предвидена клауза за обезщетение за забава, а съгласно чл. 20а от ЗЗД Договорите имат сила на  закон за тези, които са ги сключили, което означава, че исковата претнеция, поради липса за присъждане на обезщетение за забава е изначално неоснователна. По отношение на така претндираното присъждане на лихва за забава по аренден договор има константна практика на съдилищата за неоснователност на такава искова претенция при липса на изрично уговорена такава клауза в договора.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна , която е депозирала писмен отговор,в който се твърди,че обжалваното решение е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна и необоснована.Развиват се подробни съображения в тази насока.  

Иска се от въззивния съд  да потвърди изцяло атакуваното решение на РС - гр. Враца, като законосъобразно и правилно.Претендират се разноски.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК  и е насочена против подлежащ на обжалване  съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Враца е валидно и допустимо.

В исковата молба ищеца твърди, че на 12.10.2011 г. между В.В.К. и ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№6630 акт №144 том 8 от 12.10.2011 г..По силата на договора на ответника били предоставени за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 106.117 дка в землището на с.Главаци общ.Криводол.

На 21.02.2013 г. бил сключен договор за продажба на част от имотите,обективиран в нот. акт №71 т.І рег.№1260 нот. дело №46/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№1125 акт №8 том 3 от 21.02.2013 г.,по силата на който ищецът бил придобил 7 дка.

На 12.08.2013 г. бил сключен договор за продажба на друга част от имотите,обективиран в нот. акт №167 т.ІІ рег.№2915 нот. дело №187/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№5787 акт №153 том 12 от 12.08.2013 г.,по силата на който ищецът бил придобил други 7 дка.

На 10.11.2011 г. между И.Д.Т. и ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи,вписан в Службата по вписванията с дв.вх.рег.№7529 акт №227 том 11 от 28.11.2011 г..По силата на договора на ответника били предоставени за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 40.216 дка в землището на с.Краводер общ.Криводол.

На 25.03.2015 г. между И.Д.Т. и ответника бил сключен анекс към договора за аренда,по силата на който срокът на договора бил продължен със седем години,считано от 2016 г.

На 10.10.2016 г. бил сключен договор за продажба на част от имотите,обективиран в нот. акт №115 т.ІІІ рег.№7378 нот. дело №363/2016 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б.,вписан в Службата по вписванията Враца с вх.рег.№6285 акт №199 том 13 от 10.10.2016 г.,по силата на който ищецът бил придобил 5.7 дка.

Ищецът бил встъпил в правата на арендодателите. Ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на арендната цена за стопанските 2015-16 г. и 2016-17 г..

Дължал,както следва : 295.50 лв. главница/210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./ и 72.67 лв. лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./.

За задълженията,ищецът бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №2427/2019 г. на ВРС,ответникът бил възразил против заповедта,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение :295.50 лв. - главница,дължима по договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г., сключен между В.В.К.-арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 21.02.2013 г. и на 12.08.2013 г.,както и по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г.,сключен между И.Д.Т.-арендодател и длъжника-арендатор, като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 10.10.2016 г./210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./;72.67 лв. - лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./;законната лихва върху главницата,считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника,чрез адв.Ц.С. ***, с който оспорва иска.На първо място възразява за погасяване по давност на претенциите.На следващо посочва, че ищецът не го бил уведомил за встъпването в правата на арендодателите.Аргументира се тезата, че в договорите нямало клауза за обезщетение за забава,а такова се дължало само ако е било уговорено изрично.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 295.50 лв. - главница,дължима по договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г., сключен между В.В.К.-арендодател и длъжника-арендатор,като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 21.02.2013 г. и на 12.08.2013 г.,както и по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г.,сключен между И.Д.Т.-арендодател и длъжника-арендатор, като заявителят е встъпил в правата на арендодателя след покупка на част от имотите на 10.10.2016 г./210 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015-16 г. и 85.50 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016-17 г./;72.67 лв. - лихва за забава от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г./57.87 лв. върху първата вноска и за периода от 02.10.2016 г. до 20.06.2019 г. и 14.80 лв. върху втората вноска и за периода от 02.10.2017 г. до 20.06.2019 г./;законната лихва върху главницата,считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№1491/ е била издадена на 21.06.2019 г.Длъжникът е получил съобщение на 01.07.2019 г., а на 08.07.2019 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 17.07.2019 г.

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №2427/2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г./стр.11-13 по делото/,В.В.К. от гр.Враца е предоставил на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползване 9 бр. ниви с обща площ от 105.717 дка в землището на с.Главаци общ.Криводол.

Видно от представения нотариален акт №71 т.І рег.№1260 нотариално дело №46/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.17/,на 21.02.2014 г. ищецът е закупил 7 дка.

Видно от представения нотариален акт №167 т.ІІ рег.№2915 нотариално дело №187/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./стр.18/,на 12.08.2013 г. ищецът е закупил още 7 дка.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г./стр.14 и 15/,И.Д.Т. от с.Главаци е предоставила на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползване 3 бр. ниви с обща площ от 40.216 дка в землището на с.Краводер общ.Криводол.

Видно от представения анекс към договора от 25.03.2015 г./стр.15 и 16/,срокът на договора е бил продължен със седем години,считано от 2016 г.

Видно от представения нотариален акт №115 т.ІІІ рег.№7378 нотариално дело №363/2016 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.19/,на 10.10.2016 г. ищецът е закупил 5.7 дка.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За да уважи предявените искове,районният съд е направил извод за дължимост на сумите, съобразно представените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния съд мотиви за уважаване на предявения иск, поради което препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК. Съображенията за това са следните:

Въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за приемане на изводи от правна страна, различни от тези, до които е достигнал първостепенният съд.

За да бъде уважен предявения установителен  иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.8, ал.1 ЗАЗ ищецът следва да докаже възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания за главници, тоест наличието на валидно облигационно отношение между първоначалния арендодател и ответника, произтичащо от договор за аренда на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно заплащане, по който арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на арендатора земеделските земи, описани в договора, както и съществуването на валиден договор за покупко-продажба, по силата на който собствеността на част от земеделски имоти, отдадени под аренда, е прехвърлена на ищцовото дружество, и е настъпила изискуемостта на вземането за арендно плащане. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.

Установява се от представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 12.10.2011 г./стр.11-13/, че В.В.К. от гр.Враца е предоставил на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползване 9 бр. ниви с обща площ от 105.717 дка в землището на с.Главаци общ.Криводол. Видно е от представените по делото нотариален акт №71 т.І рег.№1260 нотариално дело №46/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.17/,на 21.02.2014 г. и нотариален акт №167 т.ІІ рег.№2915 нотариално дело №187/2013 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./стр.18/,на 12.08.2013 г., че ищецът е закупил общо 14 дка. земя, включени в арендния договор.

Установено по делото е от представения договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г./стр.14 и 15/,че И.Д.Т. от с.Главаци е предоставила на ответника за временно/за срок от пет стопански години,считано от 2011 г./ и възмездно/15 лв./дка/ ползването на 3 бр. ниви с обща площ от 40.216 дка в землището на с.Краводер общ.Криводол, като от представения анекс към договора от 25.03.2015 г./стр.15 и 16/ е видно, че срокът на договора е бил продължен със седем години,считано от 2016 г.

Видно от представения нотариален акт №115 т.ІІІ рег.№7378 нотариално дело №363/2016 г. на нотариус с район на действие ВРС С.Б./стр.19/,на 10.10.2016 г. ищецът е закупил 5.7 дка.

На основание чл. 17, ал. 2 ЗАЗ приобретателят на арендуваната земеделска земя замества праводателя си като арендодател в арендното правоотношение във всички случаи, независимо дали договорът за аренда е вписан или не. Вписването му има значение само относно срока, за който той го замества – ако договорът за аренда е вписан, заместването е за целия оставащ срок на договора; ако не е вписан – заместването е само за две стопански години след годината на придобиването. Заместването в арендното правоотношение настъпва ex lege, като първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота, без да е необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на приобретателя. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че считано от датата на придобиване на правото на собственост върху част от арендованите имотите, страните по делото са във валидно облигационно правоотношение, като ищецът "СИГ" ООД,ЕИК *** е придобил качеството на арендодател по вписаните договори за аренда по отношение на закупената част от имотите за целия оставащ период от договора.Приобретателят е  обвързан от договора за аренда с всички негови клаузи,като е придобил и правото да получи дължимото арендно плащане от момента на заместването на арендодателя - прехвърлител.В този смисъл неоснователно е възражението във въззивната жалба за недължимост на сумите по арендните договори,поради обстоятелството, че ищецът не е уведомил арендатора за закупуването на част от земите, включени в арендните договори

За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираните обезщетения за забава.

както бе посочено по - горе, по делото се доказа наличието на главен дълг за всяка от стопанските години 2015/2016 г. и 2016/2017 г.

В договора за аренда липсва конкретно посочен падеж, поради което относно настъпване на изискуемостта следва да се приложат разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ, съгласно която ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, и на § 2, т. 3 от ДР към ЗАЗ, съгласно която "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.

С оглед на тези норми падежът на претендираните арендни вноски настъпва съответно на 02.10.2016 г. и 02.10.2017 г., и от тези дати ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетения за забава върху главниците в размер на законната лихва.Размерът на претендираните обезщетения не е оспорен от ответника.

В жалбата се навеждат доводи за неоснователност на претенцията за обезщетения за забава, поради липса на изрична клауза в договора за аренда. Действително договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили - 20а, ал.1 ЗЗД, но за неуредените в договора въпроси следва да се приложи закона. В договора за аренда няма изрична клауза за заплащане на обезщетение за забава, но страните са уговорили, че неуредените с този договор въпроси ще се решават въз основа на ЗАЗ, ЗЗД и общото гражданско законодателство. След като въпроса за заплащане на обезщетение за забава не е уреден изрично в договора за аренда, то приложение намира нормата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ето защо  претенциите на ищеца за мораторни лихви са основателни в претендираните размери.

По разноските: Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски за въззивната инстанция има ищецът , като на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определен от съда на основание чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото. разноски в настоящото производство се следват на въззиваемия - ответник,но тъй като такива не са поискани и не е доказано извършването им, то РАЗНОСКИ не следва да бъдат присъждани.

 

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 910 от 29.10.2019 г., постановено  по гр.д. № 3298/2019 г. по описа  на РС - гр.Враца.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК „Агропламинвест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ”С.И.Г.”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Сливен ул.***, сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

     Председател:.......     Членове:1..........  2..........