Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и осми ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 7408 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ю.Т.Д. твърди, че е претърпял значителни
неимуществени вреди, в следствие на получените травми при пътно-транспортно
произшествие на 29.09.2016г. Произшествието настъпило около 16:00 ч. на пътен участък от път I-6 в посока от гр.
София към гр. Радомир, когато при управлението на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ПЦ
36“, рег. № *******, докато се движил направо - в лявата пътна лента на пътното
платно, ищецът бил ударен от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ *******,
който предприел осъществяване на маневра „обратен завой“, в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Във връзка с настъпилия
инцидент, бил издаден АУАН № 437504/29.09.2016г., последван от Наказателно
постановление от 01.11.2016г. с което на ищеца му било наложено административно
наказание. Това наказание било обжалвано от ищеца и с Решение №185/03.04.2016г.
по НАХД № 2403, по описа на Районен съд Перник за 2016г. наказателното
постановление било отменено в частта, в която на ищеца било наложено
административно наказание за извършено
нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата си
част, която според ищеца нямала отношение към механизма на настъпването на ПТП,
административното наказание било потвърдено. Тъй като гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от З. „Л.И.“ АД – ищецът предявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение обезщетение пред
ответника, която била получена от последния на 15.12.2016г., а с претенцията –
ищецът представил пред застрахователя всички необходими за установяване на
застрахователното събитие документи, с които разполагал към момента на
отправяне на искането. С писмо от 22.12.2016г. - ответникът неоснователно
отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение и с това изпаднал
в забава. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на
ответното дружество, да му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2016г.
– датата на постановяване на отказа на ответното дружество, до окончателното
изплащане.
Ответното
дружество З. „Л.И.“ АД оспорва исковете и поддържа тезата за тяхната
неоснователност. Оспорва твърдението, че настъпването на пътния инцидент е
резултат от противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, чиято гражданска
отговорност не отрича да е застраховал. Оспорва изложените от ищеца твърдения,
свързани с механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, като
поддържа тезата, че инцидентът е предизвикан именно от незаконосъобразното
поведение на самия ищец, който управлявал мотоциклета с превишена и
несъобразена скорост, а при това, в качеството на водач е могъл да забележи
отдалече спрелия на място и подготвящ се за извършване на маневра лек
автомобил, като намали скоростта или спре, за да избегне сблъсъка- нарушения на
чл. 20 от ЗДвП и на чл. 18 от ЗДвП. При
условията на евентуалност, ако съдът приеме наличие на основание за изплащане
на застрахователно обезщетение, ответникът релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна ищеца, на три различни основания: първо-
управлявал мотоциклет в нарушение на чл. 137 „Е“от ЗДвП без поставена защитна
каска, бил неправоспособен за управление на превозно средство от посочената категория
и с поведението си нарушил правилата за движение. Ответникът оспорва предявения
иск и по размер, като оспорва твърдението за настъпване на описаните в исковата
молба телесни увреждания. Оспорва твърденията на ищеца за действителния обем на
настъпилите вреди и за фактическия период на лечебно- възстановителния процес. Оспорва
предявените искове по размер, като поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение и неадекватност спрямо действителния обем на вредите.
Оспорва основателността на иска за присъждане на законна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение, като отрича да е изпадал в забава,
доколкото представените от самия ищец документи посочвали именно ищеца като
причинител на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на
ответника, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията
на страните, по реда на чл. 235 ГПК, взети
предвид съобразно събраните доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства заверени преписи от следните
книжа /на стр.77-84 от делото/ - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 23/2016г., Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 497503/29.09.2016г.и
Наказателно постановление № 16-1158-002285 на ОДМВР Перник установяват, че на 29.09.2016г. около 16:00 ч. на пътен участък
от път I-6 в посока от гр. София към гр. Радомир, при
управлението на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ПЦ 36“, рег. № *******, ищецът
Ю.Т.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, като поради несъобразена
скорост е реализирал удар в спрелия в изчакване за предприемане на маневра за
обратен завой лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ *******.
При настъпването на инцидента, ищецът не е притежавал правоспособност на водач
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство.
Съдържанието на приет като доказателство препис от Решение
№185/03.04.2016г. по НАХД № 2403, по описа на Районен съд Перник за 2016г.
сочи, че по жалба на ищеца, в качеството на административно наказано лице -
наказателното постановление е отменено в
частта, в която на ищеца било наложено административно наказание „глоба“
за извършено нарушение по чл. 179, ал.2
от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В останалата си част, наказателното постановление било оставено в сила и
административното наказание било потвърдено.
Като доказателства по делото са представени и приети
медицински документи: епикриза от МБАЛ „Р.А.” АД и съдебно- медицинско
удостоверение, които съдържат медицински данни за състоянието на ищеца след
настъпването на пътния инцидент. Тези документи не се обсъждат поробно в
мотивите на настоящото съдебно решение, тъй като са обект на анализ от допуснатата
специализирана комплексна съдебно- медицинска експертиза.
Приетото без оспорване заключение
на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия
и травматология/ д-р П.П. /неврохирургия/ обосновава следните правно значими
фактически изводи:
·
В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, кръвонасядане на дясното бедро на
външната и средно-долната част, кръвонасядане на дясната мишница и предмишница,
кръвонасядане на гърба на лявото ходило, охлузване на лявото коляно.
Уврежданията се дължат на осъществени удари на главата, тялото
и крайниците при падане на тялото върху твърдата пътна настилка. По своя
медико-биологичен характер, полученото мозъчно сътресение е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота.То не е създало опасност за живота
на пострадалия, защото е протекло само със
степенна промяна в съзнанието – зашеметяване и
объркване - но без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние /кома/. Претърпените от процесното ПТП множествени
мекотъканни увреждания, са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
·
Спешна медицинска помощ и лечение на
пострадалия е била оказана в Хирургичното отделение на МБАЛ,, Р.А.“ Перник,
където е проведено комплексно болнично лечение включващо: режим на легло,
активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти. От проведените образни
изследвания не са установени травматични изменения, освен описаните. Лечебният
престой е бил в рамките до 03.10.2016г., когато ищецът е изписан с отзвучали
оплаквания и нормален неврологичен статус. След изписване лечението е
продължило амбулаторно.
·
Мекотъканните увреждания са преминали
окончателно за срок до 2 седмици. По време на лечебният и възстановителен
период е търпял интензивни болки около 2 седмици от получените мекотъканни
увреждания. След този период болките в травмираните области са намалили интензивността
си и постепенно са отзвучали във времето. Мозъчното сътресение като „възвратима
травматична парализа” на мозъчните функции при правилно проведено лечение и
режим възстановителния период е било излекувано в рамките на 3-5 седмици. Не
е имало патологични промени в мозъчната тъкан, но са били наблюдавани периоди
на главоболие главно при емоционално и физическо напрежение, както и при
промяна на атмосферното налягане.
·
Общото здравословно състояние при ищеца
вече е стабилизирано. В материалите по делото няма приложени резултати от
клинични или на документални данни при ищеца да са настъпили каквито и да е
негативни последици или усложнения Актуалният неврологичен статус на ищеца е в
граници на нормата. Усложнения не се очакват и дългосрочната прогноза е
благоприятна- не би трябвало в бъдеще, при ищеца да се очакват някакви
постравматични усложнения, тъй като периодът от претърпяната пътна злополука до
дена на прегледа е относително дълъг и възможните негативни последици за
здравето на пострадалия да се проявят, ако са налице.
Заключението на приетата първоначална
съдебна авто- техническа експертиза, изготвено от вещо лице Х.И. изяснява
механизма на настъпване на процесното ПТП и с оглед на поставените задачи,
анализира данните за поведението на двамата водачи преди произшествието и мотивира следните изводи:
·
На 29.09.2016Г. в 16.00ч. по път ПП 1-6 км.
76+892, водачът Ю.Т.Д.
управлява мотоциклет марка „Хонда“, модел ПЦ -36 с peг.. *******като се движи в
лявата лента за движение, с посока от гр. София към гр. Радомир. Скоростта му е
на движение в този момент е обективно неустановена,
но според становището на вещото лице, тя е не
по-ниска от 50 км/ч., като се отчитат деформациите по увредените МПС след
инцидента. В
района на разклона за кв. „Кристал" в гр. Перник, мотоциклетът запазва
праволинейното си движение. В същото
време и на същото място, водачът И.П.С.
управлява лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“, с peг. № *******.
Посоката му на движение също е от гр. София към гр. Радомир, но автомобилът се
движи в дясната лента за движение
/т.е. на практика, преди да настъпи ПТП мотоциклетът и
автомобилът са се движили в една
и съща посока, но в различни пътни ленти- мотоциклетът в
лявата, а автомобилът- в дясната/.
·
Организацията на движението в района на
процесното пътно- транспортно произшествие е следната: В посока от София към гр.
Радомир – са налични две ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като
на 100-150 метра преди района на разклона за кв. „Кристал" лентите стават
три. В посока от гр. Радомир към гр. София – също има две
ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като на 100-150 метра преди
района на разклона за кв. „Кристал" лентите стават три. Няма данни за
ремонтни дейности или други обстоятелства, които биха наложили различна
организация на пътното движение към датата на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие. Видимостта на водача на
мотоциклета, който се е движил зад автомобила - към лекия автомобил е неограничена
и приблизително около 200 метра
·
В района на разклона за кв. „Кристал"
в гр. Перник, водачът на автомобила се готви да извърши маневра „обратен
завой". В началото на маневрата, която се осъществява с
обективно неустановена скорост, която според вещото лице не би могла да бъде
повече от 10 км/ч., водачът на лекия автомобил навлиза в лентата за
движение на мотоциклета, при което траекториите на движение на споменатите МПС се пресичат и така настъпва
удар - в
лентата за движение на мотоциклета /лявата пътна лента/.
В дадените пред съда по делегация
показания, свидетелят С.З.М. заявява, че е бил очевидец на настъпването на
процесното ПТП. Свидетелят не познавал участниците в инцидента, но по- късно
разбрал, че познава бащата на ищеца, с когото работил заедно. В момента на
настъпването на инцидента, свидетелят се намирал на бензиностанция, от където, въпреки
разстоянието от 100 метра, според негови твърдения успял да възприеме
всестранно поведението на двамата водачи. Според свидетелян инцидентът станал
по обедно време. Водачът на автомобила,
който бил „синя кола, стара“, а самият водач според свидетеля бил нисък на ръст, управлявал автомобила без да се огледа.
Според впечатленията на свидетеля, водачът на автомобила не дал предимство на моториста.
Мотористът карал „леко“, докато синият автомобил се изтеглил „за секунди“.
Според свидетеля, на мястото на инцидента не можело да се извършва маневра за
обратен завой, но нямало и забранителни табели от пътната маркировка в тази
насока. Преди да предприеме маневрата за обратен завой, лекият автомобил бил
спрял и потеглил от състояние на покой. Според свидетеля, мотоциклетистът бил
облечен със специален екип и имал поставена черна каска на главата си.
Прието като доказателство по
делото писмо с изх. № 10555/22.12.2016г. на ответното дружество З. „Л.и.“ АД
установява, че ищецът е отправил до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ, но с тази претенция
е представил единствено Констативен протокол за пострадали лица № 23/2016г.
Възприемайки съдържанието на този документ- застрахователят е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение, на основание чл. 494 т.1 от КЗ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск за присъждане на застрахователно
обезщетение;
Предявения иск е процесуално допустим, предявен съгласно изискванията на чл. 380, ал.1 от КЗ
пред компетентен да разгледа спора граждански съд.
Претенцията на ищеца
се основава на задължението на застрахователя, да покрие имуществените вреди,
които са били причинени от застрахования водач на МПС, като плати вместо делинквента обезщетение за вредите.
Фактът на настъпването
на процесното пътно- транспортното произшествие, при което е увредено здравето
на пострадалия ищец, на практика не е предмет на спора, а източникът на претърпените
от ищеца телесни увреждания, бе установен по достатъчно категоричен начин,
посредством заключението на съдебно- медицинската експертиза.
За да разреши основния спор между страните - относно механизма на настъпване на процесното
ПТП и правомерността на поведението на участвалите в него водачи, съдът
анализира прецизно всички събрани в хода на процеса доказателства и достигна до
следните правни изводи.
Събраните в хода на съдебното дирене
доказателства мотивират извод, че качеството на водач на процесния мотоциклет марка „Хонда“, модел „ПЦ 36“, рег. № ******* - ищецът очевидно е
допуснал поне две сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата,
които са способствали за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат
Първото нарушение е свързано с установения по делото факт
- че без необходимост и при наличието на изрична нормативна забрана, мотоциклетистът
е навлязъл и се е движил трайно в крайното
ляво платно, по
път с две/ три
самостоятелни платна за движение. Това
поведение е в нарушение на цяла система от забрани, които са установени последователно
в чл. 16, ал.2 от ЗДвП и чл. 15, ал.1 от ЗДвП. Смисълът на тези правила е именно ограничаване на опасността
от инциденти между движещи се в една и съща посока автомобили. Необходимо е да
се отбележи, че действащата към момента на настъпването на ПТП редакция на чл.
15 от ЗДвП по никакъв начин не осбосновава изключение от общия принцип на движение,
който мотоциклетистът е бил длъжен да спазва в конкретната пътна обстановка, непосредствено
преди настъпване на процесния инцидент.
Второто нарушение, което е допуснал мотоциклетистът, е
управлението с несъобразена скорост. В този контекст трябва да се отбележи, че
издаденото Наказателно постановление от 01.11.2016г. срещу водача Ю.Т. А. е отменено
частично на едно формално процесуално основание, без да се опровергава по
същество констатацията за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Постановеното Решение
№185/03.04.2016г. по НАХД № 2403, по описа на Районен съд Перник за 2016г. отменя
акта за налагае на наказанието, но според настоящия съд, в никакъв случай не
разколебава извода за действително извършено от водача на мотоциклета нарушение
на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Този извод е мотивиран на първо място от заключението на
вещото лице, че водачът на мотоциклета е имал фактическа видимост към готвещия
се за извършване на маневра лек автомобил - от значително разстояние приблизително
200 метра и преценявайки автомобила като предвидимо потенциално препатствие е могъл
да намали скоростта и дори да спре, при внезапно възникване на опасност.
Действително, не беше доказана тезата, че мотоциклетът е
извършил нарушение по чл. 21 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост - но
самото поведение на мотоциклетиста създава сериозно съмнение и в тази насока,
като се има предвид, че мотоциклетът се
е движил в крайната лява лента, със скорост, която според вещото лице е неустановена,
но не е била не по- ниска от 50 км.ч.
Третото нарушение, което мотоциклетистът е допуснал,
произтича от безспорно установеното с Наказателно постановление от 01.11.2016г.
нарушение на чл. 150а от ЗДвП – управление на мотоциклет без да притежава
правоспособност за управление на мотоциклет от такава категория. В тази насока
съдът категорично не споделя тезата на ищеца, че това нарушение нямало
отношение към причините за настъпването на пътния инцидент. Тъкмо напротив:
според настоящия състав на съда, неадекватното поведение на водача на
мотоциклета и извършването на споменатите вече други две нарушения на правилата
на движение може да се обясни именно с липсата на правоспособност.
Правоспособността за управление на определена категория МПС се придобива от
водачите само при наличието на изградени навици и практически опит, придобит
при обучение.
Уместно е в контекста на изследвания въпрос, да се
посочи, че съдът кредитира със значителни резерви достоверността на показанията
на свидетеля С. М.. Показанията са вътрешно противоречими и необосновани от
житейска гледна точка, а при това прави впечатление, че от разстояние
приблизително 100 метра, този свидетел твърди да е успял да забележи дори дай-
малките детайли на онези факти, които изцяло подкрепят тезата на ищеца, докато
други факти - не е успял да възприеме.
Водачът на автомобила също е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение, защото е предприел маневрата за извършване на завой в
обратна посока, в
нарушение на изискванията на чл. 38, ал.1 и ал. 3 от ЗДвП.
Според цитираните разпоредби на закона, завиването
в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението, както във всеки случай е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства /какъвто се е явил мотоциклета в конкретната ситуация на
пътя. Но събраните в хода на делото доказателства сочат, че водачът на
автомобила е предприел маневрата за завой в обратна посока, намирайки се в крайната дясна лента на пътното платно. По този начин,
траекторията му пресича опасно траекториите на движещите се зад него превозни
средства, които той е бил длъжен да пропусне, но не е пропуснал движещия
се след него, успоредно и в същата посока мотоциклет, реализирайки удар с него.
Възражението на ответника, че ищецът е
пострадал, понеже не е използвал предпазна каска или шлем - не се потвърди от
събраните доказателства, поради което този довод не може да бъде възприет, като
основателен.
В заключение съдът приема, че двамата участници в пътния
инцидент – както водача на мотоциклета, така и водача на лекия автомобил, чиято
отговорност е застраховал ответника – имат
напълно еднакъв еднакъв принос за настъпването на вредите и причинно
следствената връзка между поведението на всеки от тях и настъпването на
вредоносния резултат е в съотношение 50:50. В хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД
- този извод на съда ще рефлектира върху крайния размер на застрахователното
обезщетение, което ищецът е легитимиран да получи.
По размера на
платимото застрахователно обезщетение;
Съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се
определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. За да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът взе предвид
възрастта и социалната активност на пострадалия, към момента на настъпването на
травмите, естеството и характера на преживените от увреденото лице болки и
страдания, изживяните негативни емоции. Травмите са сравнително леки и не
повлияват сериозно и тежко върху физическата активност и върху социалната ангажираност на увреденото лице. Макар да е са
били болезнени, травмите не са довели до опасни последици, нито до усложнения
за здравето. Лечебният и възстановителен период е завършил в рамките на сравнително
кратко време и макар да е причинил множество неудобства – категорично бе
установено, че е приключил без усложнения.
С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете
изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия
в страната, определящи критерия за жизнен стандарт, съдът приема, че
компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от
настъпилите телесни повреди е справедливо оценимо
на сумата от 14 000 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост
има не само разгледаните по- горе субективни, но и обективни социално -
икономически измерения. За отправен критерии на последните, трябва да се
отчитат не само нивата на лимитите по застраховката (каквато е типичната теза
на пострадалите лица), но и размерите на минималната и на средната работна
заплата за страната, към момента на настъпването на вредите, защото
обезщетението е компенсаторен механизъм, а не алтернативен механизъм за
придобиване на доходи от изплатеното обезщетение.
В тази насока заслужава да се отбележи, че понятието за справедливост, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не се съизмерява с формално пренасяне на сумите от
максималното застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, защото справедливостта изисква съобразяване и със социално-
икономическите условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили
вредоносните последици. По всички изложени съображения, като определя
справелдив размер на обезщетението от 14 000 лева, съдът приема за напълно
основателен наведеният от ответната страна довод - за прекомерност на
претендираното обезщетение в размер на 26 000 лева.
Така определения размер на застрахователно обезщетение следва да бъде
редуциран – на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД
с ½ до размер на сумата от 7 000 лева.
За горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер на
обезщетението от 26 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията с
правно основание чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД;
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, ответникът – застраховател дължи
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението.
Задължението за заплащане на лихва се оспорва в конкретния случай от
ответника, доколкото последния поддържа, че не би могъл да изпадне в забава за
изплащането на застрахователното обезщетение, след като пред него изобщо не е
бил представен препис от процесното Решение №185/03.04.2016г. по НАХД № 2403,
по описа на Районен съд Перник за 2016г.
Тази теза на ответника заслужава да бъде споделена - по аргумент от
разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ вр. с чл. 497 от КЗ, като се отчита голямото
практическо значение на документа, издаден за да удостовери настъпването на ПТП
и да установи механизма и да посочи нарушителя на правилата за движение. На
практика, съдържанието на този документ насочва в значителна степен за изводите
на застрахователя - дали е налице покрит застрахователен риск и дали се дължи
изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.
Няма как да бъде пренебрегнат факта,
че с претенцията си по чл. 380, ал.1 от КЗ - ищецът е представил пред ответника
официален удостоверителен документ, мотивиращ точно противоположен извод, за
неправомерното поведение на ищеца, като причинител на пътния инцидент.
Споменатото Решение №185/03.04.2016г. по НАХД № 2403, по описа на Районен съд
Перник за 2016г. е постановено значително
по- късно /т.е. дори след след изпращане на писмения отказ за изплащане на
обезщетение/, поради което застрахователя не е знаел и не е бил длъжен да знае
за него, след като не е бил изрично уведомен.
Създалата се практическа ситуация е аналогична на онази, в която пред
застрахователя изобщо не е бил предоставен протокол за ПТП или друг документ по чл. 496, ал.3 от КЗ и по тази причина,
разрешението следва да бъде намерено чрез прилагане на аналогия на закона.
По изложените съображения, съдът приема крайния извод, че за периода преди
предявяването на съдебната претенция, ответникът не е бил в забава за изплащане
на застрахователно обезщетение – именно защото защото едва с предявяването на
иска, застрахователят е могъл да узнае за постановяването на Решение
№185/03.04.2016г. по НАХД № 2403, по описа на Районен съд Перник за 2016г. с
което е отменено частично представеното пред него наказателно постановление
срещу ищеца, в качеството му на участник в настъпването на пътния инцидент.
Мотивиран от горния извод, съдът приема, че ответника следва да бъде
осъден, да заплати на ищеца законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, считано от предявяването на иска - на 13.06.2017г. до деня на
окончателното плащане.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът, който претендира да му бъдат присъдени
направените разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е направил разноски в размер на 950 лева. От
тях 400 лева са внесени за държавна такса, а за останалата част от това
задължение ищеца е бил освободен. Ето защо, съразмерно с уважената част от иска
и според представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 256 лева за съдебни разноски.
Процесуалният представител на ищеца има право на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съобразно с уважената част от иска и с оглед на
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.Д. от САК сумата от
495 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска
и съдържанието на представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК - ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни
разноски, които възлизат 923 лева, включително възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Третото лице – подпомагаща страна не дължи разноски и не
е легитимирано да претендира такива от главните страни в процеса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на Ю.Т.Д. с ЕГН **********
и съдебен адресат - адв. Й.Д.,***, партер, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД –
сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ *******, за причинени
неимуществени вреди, в резултат на телесни увреждания, настъпили при ПТП на 29.09.2016г.
и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
497 от КЗ - законната лихва върху присъданата сума на обезщетението,
считано от предявяването на иска на 13.06.2017г. до деня на окончателното
плащане, като при това отхвърля:
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, в частта за
горницата, над присъдената сума от 7 000 лева и до пълния размер на
претендираното обезщетение за 26 000
лева,
както и претенцията заплащане на законна лихва върху сумата
на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от 22.12.2016г. до 13.06.2017г.
Задължението може да бъде изпълненоq чрез плащане чрез превод по посочената от ищеца банкова сметка ***: ******
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД да
заплати на Ю.Т.Д., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 256 лева (двеста петдесет и шест лева) за съдебни
разноски, които са направени в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД да
заплати на адв. Й.Д.,***, партер, на
основание чл. 38 ЗА - сумата от 495
лева (четиристотин деветдесет и пет лева), представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на Ю.Т.Д. в производството пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА Ю.Т.Д. да заплати на З.
„Л.и.” АД, основание чл. 78, ал.3 и ал.8
от ГПК - сумата от 923 лева (деветстотин двадесет и три лева),
представляваща съдебни разноски вкл. за
процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на И.П.С., ЕГН: **********, с адрес на призоваване гр. София, бул. ********, в
качеството на трето лице-помагач на страната на ответника З. „Л.и.” АД.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: