Р Е Ш Е Н И Е №
гр.П., 21.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря …………… Петър Петров ..….……. и в
присъствието на прокурора ………………………...……
като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 644
по описа за 2018год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.49 ЗЗД.
Постъпила е искова молба на 01.08.2016г.
от З.Г.В., ЕГН ********** и И.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв.А. К. от САК против РС гр.П. и МП на РБ, трикратно уточнена от
09.09.2016г., от 28.09.2017г. и от 23.08.2018г. за осъждането на ответниците
при условията на евентуалност, да заплатят обезщетение в размер на 43 000
лева - Частичен иск от сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за
отричане правото им на собственост върху Апартамент в гр.П., ул.K.№ 1, ет.2,
състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна със застроена площ
от 70кв.м., както и да заплатят сумата от 2 610 лева, представляваща
обезщетение за направените от тях разноски за защита на правото им на
собственост върху този апартамент, ведно със законната лихва от 01.08.2011
година – датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумите,
за причинени вреди от незаконосъобразни действия на Нотариус при Районен съд –
град П..
Твърдят, че на 16.10.1995г. З.Г.В. сключва предварителен Договор за
придобиване на Апартамент в гр.П., ул.K.№ *, ет.*, състоящ се от две стаи,
кухня, вестибюл, веранда и тоалетна, със застроена площ от 70кв.м. Продавачите Й.Г.П.
и Е.Н.П. не изпълняват задължението си
за сключване на окончателен Договор и З.В. завежда иск за обявяване на
предварителния Договор за окончателен, въз основа на който е образувано гр.д. №
2622/1995г. на ПлРС. ИМ е вписана на 27.10.1995г.
С
Решение от 10.12.2004г. на Второ г.о. на ВКС на РБ предварителния Договор бил
обявен за окончателен при условие, че в двуседмичен срок от влизане на
решението в сила З.Г.В. заплати на продавачите сумата от 1 485лв.
През
2003г. ищците узнали, че след вписване на ИМ за обявяване на предварителния
Договор за окончателен продавачите Е.Н.П. и наследниците на Й.Г.П. са прехвърлили имота,
предмет на предварителния Договор, на Р.Д.Т. и поради това, че не знаели кой е
във владение на имота, предявили срещу всички тях искове по чл.108 ЗС.
Исковете
спрямо първите трима ответници били отхвърлени с влязло в сила на 01.08.2011г. решение по гр.д. № 525/2003г. на
ПлРС, поради това, че не били във владение на имота.
Искът
срещу Р.Д.Т. бил отхвърлен със същото решение на основание представени от СВ
при АВ гр.П. У-ния, че ИМ за обявяване на предварителния Договор за окончателен
е вписана само по партидата на ищеца, но не и по партидите на ответниците,
поради което решението по това дело не може да се противопостави на третото
лице – приобритател. Уточняват, че липсата на надлежно вписване е узната от тях
през м.април 2010г., когато са се запознали с мотивите към решението по гр.д. №
525/2003г. на ПлРС. Твърдят, че длъжностното лице при СВ при ПлРС към
27.10.1995г. не е изпълнило задължението си за вписване на ИМ въпреки, че е
подлежала на вписване съгласно чл.11 б.Б ПВп, като конкретното нарушение се
състои в пропуска да впише подлежащата на вписване ИМ за обявяване на
предварителния Договор за окончателен по партидата на ответниците по иска,
каквото задължение за вписване по партидата на всички лица, извършващи Акта, до
който се отнася ИМ, е имало от нормите на чл.36 ал.1, чл.37, чл.38 ал.1 и чл.39
ал.1 ПВп. Претендираните имуществени вреди са последица от незаконосъобразно
бездействие на служител при СВ при ПлРС, като уточняват, че длъжностното лице,
което е следвало да извърши вписването на исковата молба е същото, което е
извършило вписването на партидата на ищците, а именно Нотариус от Службата по
вписванията при П.ски районен съд.
Според
ищците пазарната цена на имота възлиза на 70 000лв.
По ревандикационния иск –
исковете по чл.108 ЗС – ищците твърдят, че са направили разноски за защита в
размер на 1 110лв. и са били осъдени да заплатят разноските на Р.Д.Т. в
общ размер от 1 500лв. Ако длъжностното лице при СВ при ПлРС е било изпълнило
задължението си за вписване на ИМ и по партидата на ответниците, ищците е
нямало да бъдат осъдени да заплатят разноските на Р.Д.Т. , а направените от тях
са щели да им бъдат присъдени.
Като излагат подробни съображения в подкрепа на доводите
си в представена по делото писмена защита, молят съда да приеме че исковете им
не са погасени по давност, защото петгодишния давностен срок тече от откриване
на дееца съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД, а в техния случай това е станало по време на
разглеждане на настоящото дело. До влизане в сила на решението за отхвърляне на
исковете им по чл.108 ЗС на 01.08.2011г. не са могли да предявят искове за
вредите от неизпълнение на възложената от Нотариуса работа по чл.49 ЗЗД, защото
такива все още не са били настъпили. От друга страна твърдят, че съгласно
чл.129 ал.5 ГПК поправената ИМ е редовна от деня на подаването й – с
предявяване на исковете на 01.08.2016г. считат, че са сторили това в
петгодишния давностен срок от причиняване на вредите.
Ищците претендират и да им се присъдят разноските
по делото съобразно представения Списък – сумата от 4 000,91лв. от които
1 824,20лв. д.т., 1 830лв. адвокатско възнаграждение и 346,71лв. за
вещо лице.
Ответникът РС гр.П. твърди, че не е надлежен ответник по исковете, защото по ИМ на З.Г.В.,
подадена на 31.10.1995г. в ПлРС е
било образувано гр.д. № 2622/1995г. с предявен иск с правно основание чл.19
ал.3 ЗЗД. Съгласно чл.114 б.Б ЗС, редакция Изв. бр. 92/1951г., ИМ за
постановяване на решение за сключване на окончателен Договор /чл.19 ал.3 ЗЗД/,
с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот трябва да
бъдат вписани, което с разпореждане на Нотариус при ПлРС е станало с рег. №
3201/27.10.1995г., том I, партида №
109. Нотариусите в районните съдилища по това време се назначават от Министъра
на правосъдието съгласно чл.160 ал.2 ЗСВ /отм./ Съгласно чл.11 б.Б от
действащия към вписването Правилник за вписванията /ПВп/, редакция Изв.
бр.30/1955г., ИМ за постановяване на решение за сключване на окончателен
Договор /по чл.19 ал.3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право
върху недвижим имот трябва да бъдат вписани, а според чл.12 ал.2 ПВп, редакция
Изв. бр.30/1955г., за да се извърши вписването по чл.11 ПВп, представя се на
съдията по вписванията ИМ, придружена с препис от нея, по която митото и
другите такси трябва да бъдат заплатени предварително. Той записва веднага
молбата във входящия регистър, след което отбелязва накратко същественото от
съдържанието й в партидната книга, като означава и номера, под който тя е
записана във входящия регистър, и поставя датата. Следователно към 27.10.1995г.
вписването на ИМ се е извършвало от Нотариус, а не от служител на съда и поради
това ПлРС не следва да отговаря по предявените искове.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва
исковете по основание и размер.
Ответникът Министерството на правосъдието – град София, твърди че не са
надлежна страна поради липса на пасивна легитимация, тъй като фактическите
действия по вписването се осъществяват от длъжностно лице – деловодител, който
е служител към Районен съд – град П.. От друга страна, оспорват исковете по
същество с твърденията, че Нотариусът не е действал виновно, защото е изпълнил
задълженията си по Правилника за вписванията, че не е доказана причинна връзка
между действията на Нотариуса и настъпилите вреди. Оспорват исковете и по
размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност и искания за
привличане на трети лица–помагачи на страната на Министерство на правосъдието -
Нотариусите Р.И. и В.П. . При отхвърляне
на исковете, молят да им се присъдят съдебно-деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за правна
помощ.
Третото лице – помагач на страната на ответника МП на РБ Нотариус Р.И. ,
рег. № 083 при НК с район на действие района на ПлРС изразява становище, че когато
е Назначена като Нотариус не е заварила партидни книги в нотариалната служба.
От 1975 година или 1976 година е въведен картон. През 1992г. или 1993г. дошли
компютърни специалисти. Направили една компютърна програма и от 1992г. - 1993г.
водят общия регистър, подреждат всичко в книгите, които са предвидени по
Правилника за вписване и по Закона за собствеността, и въвеждат страните по
тези програми в компютър, за да могат да служат следващите години на
компютърните специалисти, за да разработят програма, която да се внедри в
Службата по вписванията и нотариалните служби. Те били първите с компютър в
страната. Но вписване имало в общия регистър, подрежда се и се завежда в тези
книги. Тези програми служели за да може да по-нататък да се разработи имотния
регистър. Има и акт, и том и страните, подредени са. Тогава не е имало толкова
искови молби, да са стигали по 300 ИМ в годината. Всички реквизити на
вписването отговарят на изискванията. Ако нямало Акт, том, подпис на Нотариус
или ако нямало печат тогава било неизвършено вписването. И служителя, и
Нотариуса са си изпълнили задълженията. Служебно не се издават удостоверения за
тежести, а по искане на страните. Сделките когато са извършени, страните не са
поискали справка. Ако били направили справка, нямало да стигнат до този момент.
Третото лице – помагач на страната на МП на РБ Нотариус В.П.
, рег. № 082 при НК с район на действие района на ПлРС изразява становище, че е
извършено вписване на исковата молба по Закон, тъй като тогава вписването е
било комплекс от две действия – юридическо, по силата на което Нотариусът е
резолирал исковата молба да се впише, и техническо действие, извършвано от
служителите в нотариалните служби. Исковата молба се е подреждала в нарочна за
това книга. Има доказателства, че е тя е вписана под Акт, том и входящ
регистър, а всички други отбелязвания в азбучници и партидни книги, това са
т.нар. вторични книги по отношение на вписването и няма никакво значение дали тези
отбелязвания са направени. Действието завършва с подреждането на исковата молба
в актовата книга и с отбелязването ѝ с Акт, том и дата на вписването.
Удостоверенията, издадени от Агенцията по вписванията по – късно и представени
по делото са непълни, защото там съдиите по вписванията са посочили, че са
направили справка в книгите, че има отбелязване само по партидата на ищеца. За
съжаление, тези книги не се пазят. Общият регистър е единствената книга, в
която са се записвали тези искови молби. Тези книги са унищожени и твърди, че
справката на съдиите по вписванията е непълна. За нея исковата молба е вписана
и отговаря на всички изисквания. Смята, че си е изпълнила задълженията съгласно Правилника за
вписванията. Също оспорва иска като недопустим, неоснователен и погасен по
давност. Не намира причинно-следствена връзка между действията на държавните Нотариуси,
в случая тя е вписала исковата молба, и вредите, които са причинени на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното гр. дело № 2622/1995г. на
ПлРС, че с
влязло в сила на 10.12.2004г. съдебно
решение по същото дело е обявен за окончателен предварителния договор от
16.10.1995г. за придобиване на Апартамент в гр.П., ул.K.№ *, ет.*, състоящ се
от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна, със застроена площ от 70кв.м.
при условие, че З.Г.В. заплати общо на Е.Н.П. , Л.Й.П. и Т.Й.П. сумата от
1 485лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Не се спори и това се установява от приложеното дело, че ИМ по чл.19 ал.3 ЗЗД от горецитираното дело е вписана в СВ при АВ на ПлРС – рег. № 3 201 от
27.10.1995г., том I, стр. 109.
Безспорно е също така и се установява от приложеното гр.д. № 525/2003г. на
ПлРС, че З. и И. В. след като узнали през 2003г., че на 09.09.1996г. техните
продавачи са продали процесния Апартамент на Р.Д.Т. , предявили на 05.03.2003г.
ИМ по чл.108 ЗС против Павлови и купувача на имота – Р.Д.Т. . С влязло в сила на 01.08.2011г. съдебно решение по
същото, исковете на ищците по настоящото дело по чл.108 ЗС са отхвърлени като
неоснователни затова, че П. не били във владение на имота, а спрямо Р.Д.Т. като
трето добросъвестно лице въз основа на представени от СВ при АВ гр.П. У-ния, че
ИМ за обявяване на предварителния Договор за окончателен е вписана само по
партидата на ищеца по делото по чл.19 ал.3 ЗЗД, но не и по партидите на
ответниците, поради което решението по това дело за обявяване на предварителния
Договор за окончателен в полза на В. не може да се противопостави на третото
лице – приобритател.
Спорни по делото са въпросите претърпели ли са ищците имуществени вреди и какви, в резултат от отричане
на правото им на собственост върху процесния апартамент по приложените дела на
ПлРС, претърпели ли са имуществени вреди от направени разноски по делото по
чл.108 ЗС за защита на правото им на собственост върху този Апартамент и от
осъждането им да заплатят разноски на ответника по това дело Р.Д.Т. и в какъв
размер, тези две групи имуществени вреди причинени ли са им от лица, на които първо
ПлРС като главен ответник е възложил работа, свързана с вписване на ИМ по чл.19
ал.3 ЗЗДЗ, тези имуществени вреди причинени ли са при и по повод изпълнението
на тази работа и кое длъжностно лице е имало задължението да впише ИМ към
датата на извършване на вписването – 27.10.1995г. в СВ при ПлРС и в какъв
размер възлиза дължимото обезщетение за вредите? В случай на отхвърляне на
исковете спрямо ПлРС отговаря ли за причинените на ищците вреди МП на РБ по
реда на чл.49 ЗЗД?
За
изясняване на обстоятелствата по делото съдът съобрази писмените доказателства,
приложените дела и двете заключения на СТОЕ на в.л. арх.Т. М., както и
разпоредбите на ЗЗД, ЗСВ, Пвп и Наредба № 28/20.03.1995г. за функциите на
служителите в помощните звена и канцелариите на районните съдилища, издадена от
Министъра на правосъдието, отм. ДВ бр.95/26.10.2004г., в сила от 27.11.2004г..
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Първоначално ищците в ИМ и последващите уточнения към нея са твърдели, че длъжностното лице при СВ при ПлРС към 27.10.1995г.
не е изпълнило задължението си за вписване на ИМ въпреки, че е подлежала на
вписване съгласно чл.11 б.Б ПВп, като конкретното нарушение се състои в
пропуска да впише подлежащата на вписване ИМ за обявяване на предварителния
Договор за окончателен и по партидата на ответниците по иска, каквото
задължение за вписване по партидата на всички лица, извършващи Акта, до който
се отнася ИМ според тях е имало от нормите на чл.36 ал.1, чл.37, чл.38 ал.1 и
чл.39 ал.1 ПВп. Претендираните две групи имуществени вреди са последица от
незаконосъобразно бездействие на служител при СВ при ПлРС. В последствие след
възраженията на ПлРС в Отговора, че според чл.114 б.Б ЗС, редакция Изв.
бр.92/1951г., ИМ за постановяване на решение за сключване на окончателен
Договор /чл.19 ал.3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право върху
недвижим имот трябва да бъдат вписани, което с разпореждане на Нотариус при
ПлРС е станало с рег. № 3201/27.10.1995г.,
том I, партида № 109, че Нотариусите в районните съдилища по това време се
назначават от Министъра на правосъдието съгласно чл.160 ал.2 ЗСВ /отм./
Съгласно чл.11 б.Б от действащия към вписването Правилник за вписванията /ПВп/,
редакция Изв. бр.30/1955г., ИМ за постановяване на решение за сключване на
окончателен Договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху
недвижим имот трябва да бъдат вписани, а според чл.12 ал.2 ПВп, редакция Изв.
бр.30/1955г. за да се извърши вписването по чл.11 ПВп, представя се на съдията
по вписванията ИМ, придружена с препис от нея, по която митото и другите такси
трябва да бъдат заплатени предварително, той записва веднага молбата във
входящия регистър, след което отбелязва накратко същественото от съдържанието й
в партидната книга, като означава и номера, под който тя е записана във входящия
регистър, и поставя датата, следователно към 27.10.1995г. вписването на ИМ се е
извършвало от Нотариус според действащите правни норми, ищците са подали молба
– уточнение на ИМ от 07.12.2017г. – л.46 от делото, в която твърдят, че
длъжностното лице което е бездействало, а е следвало да извърши вписването и по
партидата на ответниците е същото, което е вписало ИМ по партидата на ищеца –
Нотариус при ПлРС.
Това уточнение на
подлежащите на доказване обстоятелства по ИМ, водещи до ангажиране на
отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД, води до неоснователност на
иска против ПлРС – Нотариуса не е длъжностно лице – служител на ПлРС по това
време – арг. от чл.158 ал.1 и чл.160 ал.2 ЗСВ, редакция ДВ бр.59/1994г. /отм./-
в районните съдилища има Нотариус, който се назначава от Министъра на
правосъдието. В този смисъл са и представените от ПлРС писмени доказателства
Заповеди и ТД – л.41 – л.44 от настоящото дело.
Фактическият състав /ФС/ на
отговорността по чл.49 ЗЗД изисква да се докажат кумулативно възложителя на
конкретна работа, лицето на което е възложена, виновно поведение на същото при
или по повод изпълнението на тази работа и настъпване на вреди от това
поведение при нейното изпълнение. Който и от елементите на сложния ФС на
отговорността по чл.49 ЗЗД да отсъства, искът не може да се уважи, а е
неоснователен. След като възлагането на работата в случая е станало със
сключването на трудовите договори на Нотариусите при ПлРС от Министъра на
правосъдието, то обстоятелствата и твърденията по исковата молба са в
противоречие с петитума на ИМ, насочен срещу ответника Районен съд гр.П.. В
този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 750/15.06.1992г. по
гр.д № 377 /1992г. на ІV- то гражданско отделение на ВКС на РБ.
За това и не е необходимо да се изследват задълженията на нотариалните
книговодители по Наредба № 28/1995г. и има ли тяхно виновно поведение – дали вредите са причинени от служители на Районен
съд – град П., на които е възложена работата при или по повод изпълнението на
която, са настъпили вредите и имат ли служителите на Районен съд – град П. вина
за настъпването им, защото както стана ясно Нотариусът по това време не е
служител на ПлРС, а се назначава от Министъра на правосъдието, който му възлага
изпълнението на работата по ЗС и Пвп досежно вписванията и най-важното – защото
ищците не твърдят кои служители – длъжностни лица при ПлРС за им причинили
вредите поради невписване на ИМ и по партидата на ответниците, а сочат за такъв
Нотариуса при ПлРС към 27.10.1995г.
Освен неоснователни,
исковете против ПлРС са и погасени по давност, което възражение съдът приема за
основателно.
Вярно е, че съгласно
чл.114 ал.3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече
от откриването на дееца. Това обаче не е станало както твърдят ищците в
настоящото производство, а с окончателното отричане на правото на собственост
на ищците по приложеното дело на 01.08.2011г.,
когато решението е влязло в сила. Още по-рано те са узнали в съдебно заседание
по същото през 2010г., че вписване на ИМ и по партидата на ответниците по
делото за обявяване на предварителния Договор за окончателен няма и поради това
ответникът Р.Д.Т. е трето добросъвестно лице, което не може да бъде осъдено да
им отстъпи собствеността и предаде владението върху спорния имот.
Съгласно чл.116 б.Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен
давността не се смята за прекъсната – ИМ по настоящото дело е подадена пред
АССГ и срещу ответник Агенция по вписванията гр.С. на 01.08.2016г. – в последния възможен ден от давностния срок. След
оставянето й без движение с молба от
09.09.2016г. – един месец след изтичане на петгодишния давностен срок – от т.12
от същата става ясно, че ответници по иска са и ПлРС и МП на РБ, но въвеждането
им като нови ответници при отстраняване на недостатъци на ИМ не води до
саниране на пропускането на давностния срок от ищците на осн. чл.129 ал.5 ГПК,
както твърдят ищците в писмените си бележки. Вярно е, че поправената ИМ се
смята за редовна от деня на подаването й, но за да прекъсне давността следва да
се предяви иск в съда в срок срещу ответника спрямо който се цели настъпване на
прекъсването, а не спрямо такъв, който не може да отговаря за задължението.
Поради това исковете спрямо ПлРС освен като неоснователни подлежат на
отхвърляне и като погасени по давност.
След отхвърляне на
исковете против ПлРС, същите следва да се разгледат като евентуални против МП
на РБ. Предвид разпоредбата на чл.49 ЗЗД и предвидените от същата предпоставки
спрямо МП исковете са основателни.
Задълженията на Нотариуса
за вписване на ИМ и по партидата на ответниците произтичат от действащите към
27.10.1995г. правила от ПвП.
Съгласно чл.11 б.Б ПвП
трябва да бъдат вписани ИМ по чл.19 ал.3 ЗЗД, а според чл.12 ПвП, редакция Изв.
бр.30/1955г., за да се извърши вписването представя се на съдията по
вписванията ИМ, придружена с препис, по която митото и другите такси следва да
бъдат заплатени. Ако Актът, до който се
отнася ИМ не е вписан, вписването става по реда, установен в чл.9 от ПвП.
Случаят е такъв – предварителния Договор не е бил вписан и това е ангажирало
Нотариуса да вписва ИМ по реда, установен в чл.9 от ПвП – реда за вписване на
актове за недвижими имоти, т.е. по партидите и на двете страни по ИМ.
Същественото в случая е, че вписването се извършва по партидата на
собствениците на недвижимия имот, а при предявяване на ИМ за сключване на
окончателен Договор това са ответниците, защото собствеността преминава с
уважаване на иска и влизане в сила на съдебното решение. Не се ли впише ИМ по
партидата на собственика на спорния имот, то както оповестителното действие,
така и защитното действие на вписването са осуетени. В подкрепа на това е
силата за присъдено нещо по приложените дела – ищците са загубили делото си по
чл.108 ЗС за спорния имот, защото ответника Р.Д.Т. се е оказал трето
добросъвестно лице – купувач на техния имот.
След като към
27.10.1995г. МП на РБ се явяват възложители на работата на Нотариусите в СВ при
РС, то и останалите елементи на състава на чл.49 ЗЗД са налице.
От заключението на в.л. арх.Т. М. се установява, че пазарната стойност на
процесния Апартамент към 01.08.2011г. – влизане в сила на решението по иска по
чл.108 ЗС – възлиза на 68 454лв. Като са лишени от имота, за който имат
влязло в сила решение, че са негови собственици, ищците са претъпели тези вреди
в размер на пазарната стойност на имота, от който са лишени. Предявили са иска
частично за сумата от 43 000лв. и същия е основателен.
Досежно втората група вреди от разноски за защита на правото им на
собственост по делото по чл.108 ЗС, което са загубили поради невписване на ИМ и
по партидата на ответниците по делото по чл.19 ал.3 ЗЗД, трите Договора за
правна помощ, от които са настъпили вредите – платените от тях суми са в размер
на 1 050лв. Четвъртият Договор за правна помощ за сумата от 60лв. следва
да се изключи от доказателствата по делото на осн. чл.183 ГПК, защото по искане
на защитата на МП на РБ ищците не успяха да представят оригинал от същия.
Другата част от вредите от разноски – за сумата от 1 500лв., за които са
осъдени да заплатят на ответника Р.Д.Т. по делото по чл.108 ЗС също са
претърпени от ищците. Дори разноските, които са му платили за три инстанции
възлизат на 2 100лв., но те претендират само сумата от 1 500лв. и до
този размер следва да се произнесе съда.
Този иск се явява основателен за сумата от 2 550лв. общо, а за
разликата до 2 610лв., т.е. за сумата от 60лв. следва да се отхвърли като
неоснователен – ищците не установиха да са направили такива разходи по делото
по чл.108 ЗС за защитата си срещу ответника Р.Д.Т. .
След произнасяне по основателността на предявените искове в съответствие с
установената съдебна практика съдът следва да се произнесе по направеното от
ответника МП на РБ възражение за изтекла погасителна давност. Същото е
основателно по съображенията, наведени по-горе срещу ответника ПлРС - откриването на дееца е станало с окончателното
отричане на правото на собственост на ищците по приложеното дело на 01.08.2011г., когато решението е влязло
в сила.
Съгласно чл.116 б.Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен
давността не се смята за прекъсната – ИМ по настоящото дело е подадена пред
АССГ и срещу ответник Агенция по вписванията гр.София на 01.08.2016г. – в последния възможен ден от давностния срок. След
оставянето й без движение с молба от
09.09.2016г. – един месец след изтичане на петгодишния давностен срок – от
т.12 от същата става ясно, че ответници по иска са и ПлРС и МП на РБ, но въвеждането
им като нови ответници при отстраняване на недостатъци на ИМ не води до
саниране на пропускането на давностния срок от ищците на осн. чл.129 ал.5 ГПК,
както твърдят ищците в писмените си бележки. Вярно е, че поправената ИМ се
смята за редовна от деня на подаването й, но за да прекъсне давността следва да
се предяви иск в съда в срок срещу ответника спрямо който се цели настъпване на
прекъсването, а не спрямо такъв, който не може да отговаря за задължението.
Поради това исковете спрямо МП на РБ освен като неоснователни в Частта за 60лв.
разноски за защита по делото по чл.108 ЗС срещу ответника Р.Д.Т. , подлежат на
отхвърляне като погасени по давност.
При този изход на делото
направените от ищците разноски в размер на 4 000,91лв. общо следва да останат
за тяхна сметка.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника МП на РБ разноски по делото в размер на 300лева,
определени по чл.25 ал.1 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП – възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт защита.
Водим от горното, П.ски окръжен съд
Р Е Ш
И :
отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И погасени по давност предявените от З.Г.В., ЕГН ********** и И.С.В.,
ЕГН **********,***, чрез адв.А. К. от САК против РС гр.П. искове с правно основание чл.49 ЗЗД за
осъждане на ответника да им заплати обезщетение в размер на 43 000 лева -
Частичен иск от сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за отричане
правото им на собственост върху Апартамент в гр.П., ул.K.№ 1, ет.2, състоящ се
от две стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна със застроена площ от 70кв.м.,
както и да им заплати сумата от 2 610 лева, представляваща обезщетение за
направените от тях разноски за защита на правото им на собственост върху този Апартамент,
ведно със законната лихва от 01.08.2011г. – датата на причиняване на вредите до
окончателното изплащане на сумите, за причинени вреди от незаконосъобразни
действия на Нотариус при Районен съд – град П..
отхвърля като неоснователен
за сумата от 60ЛВ. И КАТО погасенИ по давност предявените от З.Г.В., ЕГН **********
и И.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв.А. К. от САК против Министерството на правосъдието на РБ
гр.София искове
с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на
ответника да им заплати обезщетение в размер на 43 000 лева - Частичен иск
от сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за отричане правото им
на собственост върху Апартамент в гр.П., ул.K.№ 1, ет.2, състоящ се от две
стаи, кухня, вестибюл, веранда и тоалетна със застроена площ от 70кв.м., както
и да им заплати сумата от 2 550 лева, представляваща обезщетение за направените
от тях разноски за защита на правото им на собственост върху този Апартамент,
ведно със законната лихва от 01.08.2011г. – датата на причиняване на вредите до
окончателното изплащане на сумите, за причинени вреди от незаконосъобразни
действия на Нотариус при Районен съд – град П..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК З.Г.В., ЕГН **********
и И.С.В., ЕГН **********,*** да заплатят на Министерството на правосъдието на РБ гр.София разноски по делото в размер на 300 лева - възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт защита.
Решението
е постановено при участието в процеса на Нотариус Р.И. , рег. № 083 при НК с район на действие района на ПлРС и на Нотариус В.П. , рег. № 082 при НК с район на действие
района на ПлРС като трети лица - помагачи на страната на ответника Министерство на
правосъдието на РБ гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението
до страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: