№ 158
гр. Харманли, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Производството по АНД № 340 по описа на Районен съд – Харманли
за 2023 г. по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания е образувано по жалба от А. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр.
Гълъбово кв. **** срещу Наказателно постановление № 23-0271-000306 от
18.04.2023г., издадено от ВПД Началник група при ОД на МВР - Хасково, РУ
– Харманли, с което на основание чл. 53 от Закон за пътищата и по чл. 179,
ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че деянието не е констатирано по
надлежния ред и не е съставомерно на посочените разпоредби за нарушение в
АУАН и НП. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация
е неточна, неправилна и непълна. Моли съда да постанови решение, с което
атакуваното наказателно постановление да бъде отменен. В допълнение
представя с писмена молба списък на направените разноски и приложен
Договор за правна защита и съдействие и иска тяхното присъждане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, се явява. Същият се представлява от адв. Ж. В. К. от АК –
1
Стара Загора с пълномощно по делото, който поддържа аргументите в
депозираната жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2023 г. в 11:15 часа, в с. Доситеево като водач на лек
автомобил, „ Нисан Алмера тино, Х0267КР, А. Т. И. , жалбоподател
управлява лек автомобил Нисан алмера с рег номер *** собственост на
М.Я.Д. ЕГН ********** поради несъобразена скорост с пътните условия и
релефа на пътя удря отзад пешеходеца Т.Т.Л. ЕГН ********** с което става
причина за ПТП с пострадало лице е извършил: Водачите не избиране
скоростта на движението съобразно с атмосферните условия, с релефа на
местността, с конкретните условия на видимост, интензитета на движение и
др. обстоятелства, за да спрат пред всяко предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението,ПТП.
С оглед на тези констатации бил съставен от св. М. Г. С. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №829318 за
нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Жалбоподателят подписал съставения и
предявен акт за установяване на административно нарушение, както и
получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително
в рамките на законоустановения срок от съставянето му. При издаване на
наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал.
2 от ЗДвП наложил процесното административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Г.
С. и свид.В. Г. Г. относно обстоятелствата, свързани с действията, развили се
в хода на полицейската проверка при констатиране на нарушението,
констатациите относно поведението и действията на жалбоподателя и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с
писмените такива.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания по искане на
жалбоподателя свидетел Е.Й. И.а, която принципно изнася обстоятелства
свързани с нарушението и извършената полицейска проверка, тъй като тя е
била очевидец на инкриминираното деяние.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена
от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен
(спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД
Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели.
Представеният АУАН е в оригинал, текстът е компютърно обработен от
съставителя М. Годподинов С..
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен
орган, съгласно т. 3. 9 от приложената по делото Заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и
редът за издаването му, като по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са
3
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от
страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. "Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни
елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена
скорост – несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да
не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е
причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора,
повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.
По делото неустановени, като недоказано да са се осъществили, са
следните факти: движение с несъобразена с атмосферните условия скорост,
такава, че при предвидимо препятствие пред водача на ППС същият да може
да спре и причини ПТП. По отношение скоростта същата следва да е
съобразена с всички посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства с цел
водачът да е в състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо
препятствие. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена
скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната
обстановка, с релефа, с конкретните условия на видимост и другите
обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Всяка скорост,
която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно
средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътно-
транспортно произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е
несъобразена скорост за да е извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по чл.
179, ал. 2 ЗДвП, не е необходимо установяването на точните показатели на
скоростомера на управлявания от нарушителя автомобил, като е достатъчно
да се прецени съставомерността на поведението му като водач на МПС,
допуснал ПТП.
На следващо място, с оглед безспорните факти по делото, случилият
се инцидент не може да се приеме за ПТП, каквото следва да е факт, за да е
осъществен именно състав на нарушение по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179,
ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Както беше отбелязано по – горе, за да се
квалифицира едно събитие като ПТП, същото следва да има за резултат
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
4
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в
производството по налагане на административно наказание и в хода на
съдебното следствие пред районния съд не е установено да е реализиран. От
показанията на свид. М. Г. С., свид. В. Г. Г. и свид.Е.Й. И.а не се установи
свид. Т.Т.Л. да има наранявания. Свид. М. С. сочи, че е посетил
инкриминираното място, разговарял е с Т.Т.Л.,пострадала, която му е
съобщила, че е ударена от автомобила. Същият твърди, че Л. е нямала видими
наранявания и е отказала да бъде прегледана от лекар в ЦСМП. Свид. И.а
сочи, че след като слязла от лекия автомобил разговаряла с Т. Л.,която и е
заявила,че се е стреснала само. Единственият твърдян от актосъствителя в
АУАН и от наказващия орган в НП резултат е нараняването на Т.Т.Л., който
не се доказа нито с гласните доказателствени средства, нито с писмени
доказателства,напротив напълно се опроверга от събраните гласни
доказателствени средства в хода на съдебното следствие.
С оглед изложеното, деянието за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя не съставлява административно нарушение по смисъла
на чл. 20, ал. 2, във връзка с 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, от което се
налага извода, че материалният закон е приложен неправилно в
производството по налагане на административно наказание и е основание за
отмяна на НП.
По разноските
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, както предвижда ал. 3.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 лева е платено "в брой" следователно договорът служи за разписка за
реалното му заплащане.
При този изход на делото се дължи рапариране на разноските
направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по НАХД №
340/2023г. на РС – Харманли, поради което искането на жалбоподателя за
присъждането им се явява носнователно.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.2, т. 1,вр. чл. 58д,т.1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000306 от
18.04.2023г., издадено от ВПД Началник група при ОД на МВР - Хасково, РУ
– Харманли, с което на А. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово кв.
**** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Хасково
да заплати на А. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр. Гълъбово кв. **** сума в
размер на 500,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6