№ 305
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502053 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №18 от 21.04.2021г., постановено по гр.д.№9882/2020г., СГС е осъдил
Прокуратура на РБ да заплати на Й. И. К., ЕГН**********, на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 3 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, ведно със законната лихва от 18.09.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 3 500лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., като неоснователен.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищеца Й.К., в
която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижено, като се има предвид, че
по отношение на лицето е била постановена незаконна мярка задържане под стража за
период от пет месеца, която е довела до ограничаване на личната му свобода.Не е отчетен
получения от незаконните действия на ответника стрес, неприятни изживявания и
притеснения, както и причинената социална изолация и липсата на възможност пострадалия
да се грижи за семейството си.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявеният
иск.
1
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред възззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
От съдържанието на жалбата се установява, че в едната си част е бланкетна, тъй като
се правят общи оплаквания за неправилност, които са свързани с допуснато от съда
нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а в другата са направени две групи оплаквания,
които касаят продължителността на периода, в който лицето е било задържано под стража
като мярка за процесуална принуда, както и неотчитането в достатъчна степен на начина, по
който действията по наказателно преследване са се отразили на личността на
пострадалия.Оплакванията са неоснователни.
При постановяване на своето решението първоинстанционният съд е съобразил, че по
отношение на ищеца е била определена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която е била търпяна в периода от 17.08.2013г. до 30.12.2013г. Отчетени са
събраните по делото свидетелски показания, от които се установява, че лицето е изпитвал
стрес и тревожност от предприетите действия, както и притеснения от невъзможността да се
грижи и издържа семейството си.
Формиран е извод, че ищецът е доказал твърдението си за причинени неимуществени
вреди, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че вследствие на
привлеченото му като обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.3 от
НК, е изпитвал чувства на безпокойство, притеснения, страх и нарушена обществена
репутация.
В останалата си част жалбата е бланкетна, поради което за въззивния съд не
съществува задължение за служебна проверка на правилността на решението в останалата
му част.Не се установява, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
императивна правна норма, за спазването на която е налице служебно задължение на съда.
Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи до размера на сумата
от 3 500лв.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18 от 21.04.2021г., постановено по гр.д.№9882/2020г.
на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3