№ 3160
гр. Варна, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н.й Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500318 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3827/30.10.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20233110101200 по описа на РС-Варна за 2023 год.,
с което е отхвърлен предявен от въззивника Община Варна срещу Н. И. Р.; И.
Н. Р. и К. Н. Р.а, тримата от гр. Варна отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответниците Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а не
са собственици на 393 кв. м ид. части от недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, район Младост, ж. к. „***“, 4 микрорайон, съставляващ ПИ с
идентификатор ***.586 по КККР на гр. Варна, целият с площ 923 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 131, кв. 7,
при граници на имота: ПИ ***.311; ПИ ***.308; ПИ ***.1423; ПИ ***.1 и ПИ
***.392.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, както и до
игнориране на представени от въззивника доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано. Въззивникът навежда, че е собственик на 393 кв.
м. идеални части от ПИ с идентификатор ***.586 по КККР на гр. Варна, въз
основа на приложена регулация, чрез доброволното им и безвъзмездно
предаване от ответниците и въз основа на давностно владение. Позовава се на
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата, според които разпоредби общинските пътища, улиците и
булевардите са общинска собственост.
1
Оспорен е изводът на първоинстанционният съд, че ПУП – ПРЗ от 2007
год. е такъв по чл. 16а от ЗУТ, тъй като не били променяни вътрешните
регулационни линии на имота. Въззивникът твърди, че с регулационния план
от 1993 година, (а не както погрешно е прието от районния съд със ЗРП от
1986 год.) имотът на ответниците е включен (урегулиран) в съсобствен парцел
I – 5, 6, 131, а с ПУП от 2007 год. са отредени самостоятелни УПИ за всеки
един от съсобствениците в общия парцел I – 5, 6, 131, при което вътрешните
регулационни линии са променени, но уличната регулация (най-вече в
процесната част) се запазва същата. С изменението от 2007 год. на ПУП, на
ответниците е отреден УПИ VII-131, кв. 7 по ПУП на кв. ***, 4 – ти
микрорайон, с площ 530 кв. м., като разликата се придава към улична
регулация. Твърди още, че одобрената през 2008г. КК напълно съвпада с
границите на новосъздадения УПИ VII-131 с площ 530 кв.м. КК не е
обжалвана от страна на ответниците и е влязла в сила. Така одобрената
кадастрална карта отразява съществуващите на терена материализирани
граници и свидетелства за приложена регулация, като според § 22 от ЗР на
ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на
регулацията с изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3,
когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в
имотния регистър. При положение, че горните условия не са изпълнени, то
кадастралната карта следва да отразява имота в неговите съществуващи
имотни граници. Излага, че в случая суми не са били заплащани, тъй като
ответниците доброволно и съзнателно са се „отдръпнали“ и са разпрострели
владението си само до границите, определени с РП от 2007г., т. е.,
безвъзмездно са предоставили (дарили са) на Община Варна придадените към
улицата идеални части от своя имот. В тези граници имотът на ответниците е
нанесен в кадастъра (в кадастралната карта) и вписан в кадастралния
регистър, с което изцяло са изпълнени условията на § 22 от ЗР на ЗУТ, в
редакцията му към датата на одобряване на КК, при което и подробният
устройствен план се счита за приложен. Не е съобразено от районния съд, че
за уредените сметки по регулация свидетелстват, както множеството молби от
ответниците до общинската администрация, включително и заявления за
издаване на скица от 04.10.2007г. и за издаване на разрешение за строеж от
04.09.2008г., така и извършената с урегулирания поземлен имот сделка по нот.
акт № 76 от 2009г., като в цитираните документи заявителите – ответници по
иска за собственост – сочат, че са собственици на УПИ VII-131, отреден с
плана от 2007г., а не на имот с пл. № 131 по кадастралния план. Едва през
2019г., т. е., 11 години след одобряване на КК и след реализираното
строителство в урегулирания имот ответниците решават, че
материализираните граници съответстват на имотните и подават в СГКК-
Варна искане за изменение на КК. След възражение на Община Варна
кадастралната карта е изменена, но с вписването на Община Варна като
съсобственик на имота – на ПИ с идентификатор ***.586 по КК на гр. Варна, в
конфигурацията му след изменението на КК от 2019 год. Ответниците не само
не са се противопоставили на вписването в кадастралния регистър на Община
Варна като съсобственик на имота, а нещо повече – предприели са действия за
2
прекратяването на съсобствеността между тях и общината като са подали и
заявления в този смисъл. Последното отново сочи на ясното им съзнание, че
владеят имота в неговите граници по действащата регулация, а не по имотните
по граници по КП, както се домогват да докажат в настоящия исков процес.
Твърди се също, че неправилно са анализирани и гласните
доказателствени средства относно изградената в имота ограда, както и
заключението на съдебно-техническата експертиза, като според въззивника
доказателствата по делото дават основание за извод, че оградата е незаконна и
е изградена много след 1982 година.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът на Община Варна да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите –
ответници по иска – Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а, чрез процесуалните си
представители, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват
да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения по наведените в жалбата
оплаквания.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
С Определение № 1565/26.03.2025 год. и с Определение №
1944/23.04.2025 год., постановени по настоящото въззивно дело,
производството е оставено без движение с указания към ищеца да изправи
констатирани недостатъци на исковата молба, като с уточняващата молба от
30.04.2025 год. ищецът Община Варна е посочил, че е собственик на реална
част с площ от 393 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***.586 по КК на
гр. Варна в конфигурацията му след изменението на КК от 2019 год., означена
в жълт цвят със зелени щрихи на представената с молбата от 30.04.2025 год.
скица на л. 53 от настоящото въззивно дело, въз основа на „приложена
регулация (одобрена през 2007 год.), чрез доброволно безвъзмездно предаване
на идеални части от ПИ 131 по КП-1986 г.“, а в евентуалност – въз основа
на давностно владение с начало на владението от 16.05.2008 год. (издаването
на Заповедта № 18-64/16.05.2008 год. на изп. директор на АГКК за одобряване
на кадастралната карта). Навел е и твърдения, че процесната реална част от
393 кв. м. първоначално правилно е била заснета в КК като част от
собствените на Община Варна поземлени имоти с идентификатори ***.392 и
***.311 по КК на гр. Варна при одобряването на КК със Заповед № 18-
64/16.05.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК през 2008 год.
При така наведените твърдения ищецът е формулирал и петимум на
предявения иск – да се признае за установено в отношенията между страните,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а не
са собственици на следния имот: реална част с площ от 393 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***.586 по КК на гр. Варна, означена в жълт
цвят със зелени щрихи на скицата на л. 53 от въззивното дело, при граници на
реалната част: север – ПИ с идентификатор ***.392; изток – останалата част
от ПИ с идентификатор ***.586; юг – ПИ с идентификатор ***.311 и запад –
ПИ с идентификатори ***.392 и ***.1.
3
Съобразно предоставената им възможност ответниците Н. И. Р.; И. Н. Р.
и К. Н. Р.а са подали писмен отговор, в който са оспорили иска с възражения и
доводи, идентични с наведените в първоинстанционното производство.
Искания за събиране на доказателства във въззивното производство не
са направени от страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Настоящият състав намира, че на основание чл. 267, ал. 2 ГПК е
необходимо да изслуша повторно вещото лице инж. Р. З., изготвил двете
заключения по първоначалната и допълнителната съдебно-технически
експертизи, изслушани в първата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
15.09.2025 год. от 14, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с въчване на
препис от настоящото определение;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, повторно
изслушване на вещото лице инж. Р. З., изготвил двете заключения по
първоначалната и допълнителната съдебно-технически експертизи, който да
се призове за съдебното заседание, като същият бъде вписан в списъка на
лицата за призоваване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4