Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесети и пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при
секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 160 по описа за 2010
г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, във връзка с чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Ю.М.М. *** срещу Заповед № ДК-10-39/16.07.2010г.
на Началника на РДНСК- Южен централен район, гр.Пловдив. Жалбоподателят намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Счита, че отмененото с оспорената заповед
строително разрешение е законосъобразно, както по отношение на построената
ограда, така и по отношение на изградения в имота му басейн. Същото било издадено
от компетентен орган и съобразно действащата нормативна уредба. Навежда доводи
за разрешен в негова полза правен спор по чл.108 от Закона за собствеността, породен
между него и заинтересованата страна по делото- М.Ю., касаещ границата между
двата имота. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
подадената жалба, като в представеното писменото становище намира, че е спазена
разпоредбата на чл.48, ал.4 от ЗУТ, тъй като оградата била разположена изцяло в
имот пл.сн.№517, УПИ І, кв.85 по плана на гр.Момчилград, каквото било
изискването и в разрешението за строеж /РС/. Законосъобразно било издаденото РС
и в частта му, с която е разрешено изграждането на басейн, поради това, че
поставения в имота му гумен басейн нямал характеристиките на строеж, за който
се изисква разрешение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на РДНСК-ЮЦР, гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за неоснователна. Безспорно било доказано по
делото, че отмененото разрешение за строеж е издадено в нарушение на
материалния закон, тъй като последното е основано на разпоредбите на чл.147,
ал.1, т.4 и т.7 от ЗУТ, а за строителството на такива обекти задължително
следвало да се представи ситуационна схема, каквато в случая не била налична. Намира,
че за да се допусне строеж при условията на чл.48, ал.4 от ЗУТ, е необходимо да
има такова искане до гл.архитект и издаденото РС трябва да се основава и на
тази разпоредба. Моли съда да остави в
сила оспорения акт. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна М.С.Ю., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административният съд, като взе пред вид
доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено
следното:
Предмет на делото е Заповед № ДК-10-39/16.07.2010г.
на Началника на РДНСК- Южен централен район, гр.Пловдив, с която на основание
чл.216, ал.5, във вр. с чл.216, ал.2 от ЗУТ, е отменено Разрешение за строеж
№20/20.04.2010г. издадено на жалбоподателя от гл.архитект на Община Момчилград,
за строеж “басейн с размери 7.00/3.00м., с дълбочина 1.50 м. и масивна ограда,
с дължина 63 м. и височина 2.00 м. по границите на УПИ І” в имот с пл.сн.№517,
УПИ І, кв.85 по плана на гр.Момчилград. Административният орган е мотивирал
акта си с установеното от него, че за разрешения строеж не е представено
писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, както и ситуационна
скица за постройки и съоръжения по чл.147, ал.1 ЗУТ, с обозначени линии на
застрояване, разстояния и височини, съобразно чл.153, ал.1 от ЗУТ. Не било
доказано и спазването на изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ за разполагане на
басейна в УПИ І-517, кв.85 по плана на гр.Момчилград. Въз основа на горното е
стигнал до извода, че са налице строителни книжа, издадени от компетентен орган,
но в нарушение на приложимите законови разпоредби.
Настоящият съд намира този извод на
административния орган за законосъобразен.
Разрешението
за строеж е издадено на основание чл.147, ал.1, т.4 и т.7 от ЗУТ, за
строителство на “басейн с размери 7.00/3.00м. с дълбочина 1.50 м. и масивна
ограда с дължина 63 м. и височина 2.00 м. по границите на УПИ І” в имот с
пл.сн.№517, УПИ І, кв.85 и въз основа на представено конструктивно становище за
масивната ограда. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 и т.4 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти за издаване на разрешение за строеж на огради и басейни с обем до 100
куб.м. в оградени имоти. С текста на чл. 153, ал. 1 ЗУТ, е предвидено в
случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение
за строеж да се издава само въз основа на искане и документ за собственост, за
учредено право на строеж или за право да се строи в чужд имот по силата на
специален закон. В разрешението за строеж следва да се впишат видовете
строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнени и да се приложи
ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини. Или,
в случаите по чл.147, ал.1 от ЗУТ, РС следва да съдържа 1.описание на видовете
строително монтажни работи; и 2. към РС следва да се приложи и ситуационна
скица със съдържание, указано в чл.153, ал.1, изр.последно ЗУТ.
Установи
се от назначената по делото съдебно техническа експертиза, че двата обекта, предмет
на РС №20/20.04.2010г., са изградени с размери несъответстващи на тези, указани
в разрешението на строеж, като масивната ограда е разположена изцяло в УПИ
І-516, кв.85 по плана на гр.Момчилград. Установено е също, че басейнът е гумен,
подпрян от външната страна с тухли и по отношение на него не е налице
изискването на чл.47, ал.2 от ЗУТ за отстояние от 3 м. до съседния имот.
По
делото не се спори, пък и видно от представения по делото нотариален акт, УПИ
І-517, кв.85, е собствен на възложителя. Във връзка с изискването за описание
на видовете СМР, които ще бъдат изпълнени, РС препраща към конструктивно
становище изготвено от инженер – конструктор /л.28 по делото/, в което обаче се
съдържа описание на СМР само за оградата, без да е изпълнено това условие за
басейна, също предмет на разрешението за строеж, поради което за последния,
разрешението е издадено без да е налице това изискване на закона.
Въпреки
дадените от съда указания, по делото не беше представена и изискуемата в случая
ситуационна скица с обозначени линии на застрояване, разстояния и височини за
описаните в разрешението - басейн и масивна ограда, от което следва изводът, че
разрешението за строеж е било издадено в нарушение на императивни законови
разпоредби, и поради това правилно е било отменено с процесната заповед.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че поставения в имота му гумен басейн нямал
характеристиките на строеж, за който се изисква разрешение, защото от така
издаденото РС, не могат да бъдат
направени изводи нито относно характеристиките на разрешения строеж по
отношение на басейна, нито за неговото разположение по отношение и на двата
обекта, за да се прецени дали допуснати по този начин, последните отговарят на
изискванията на ЗУТ, включително и на тези по чл.48, ал.4. Макар по делото да
беше установено, че с отмененото РС реализирането на строителството на оградата
е допуснато изцяло в УПИ І-516, кв.85 по плана на гр.Момчилград, при липса на ситуационна
скица по чл.153, ал.1, изр. последно от ЗУТ, не може да се прецени спазването
на изискването по чл.48, ал.3 от ЗУТ, към който ал.4 от с.з. препраща по
отношение на необходимото разстоянието от оградата до първия етаж на сградата в
съседния имот.
Във
връзка с изложените съображения, следва да се приеме, че оспорената заповед е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган при спазване на
процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената срещу нея
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, основателни се явяват и претенциите както на ответника,
така и на заинтересованото лице за присъждане на разноски, общо в размер на 200 лв., от които 150 лв. за
възнаграждение на участвалия в производството процесуален представител на
ответника и 50 лв. за възнаграждението на адвоката на заинтересованата страна, която
сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Така мотивиран, и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.М.М. ***
срещу Заповед №ДК-10-39/16.07.2010г. на Началника на РДНСК- Южен централен
район, гр.Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА Ю.М.М. ***, да
заплати в полза на РДНСК - Южен централен район, гр.Пловдив, разноски по делото
в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Ю.М.М. ***, да
заплати в полза на М.С.Ю. ***, разноски по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
С Ъ Д И Я: