Решение по дело №2548/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2330/15.12.2020г.

 

15.12.2020 г.  гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ХХV състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  Административен съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

При секретаря   Станка Журналова

Като разгледа докладваното АД № 2548 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т.Л.Х., ЛНЧ **********, чрез процесуалния представител адв. Ц.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 20-1030-001481/03.06.2020г. по ЗДвП на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели № ********.

Жалбоподателят възразява срещу наложената му ПАМ. Навежда доводи за незаконосъобразност, поради приключило образувано досъдебно производство № 213/2020 г. на Четвърто РУ на МВР, както и постановен окончателен съдебен акт по НОХД №3314/2020 г., XXV-ти наказателен състав на ПРС. Според жалбоподателя наложеното с ПАМ наказание е незаконосъобразно и несправедливо, тъй като се налагат две наказания за едно и също деяние. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, не се явява, не се представлява и не дава становище по жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по административната преписка се установява, че на дата 03.06.2020год. около 22.15 часа,  в гр. Пловдив на бул. „Константин Величков срещу № 1 в посока кръстовището с бул. „Христо Ботев“, като водач на собствения си лек автомобил „Фиат-Стило“, с рег.№ ********,  управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,54 промила в издишвания въздух, установено след тест с техническо средство Aлкотест 7410+ с фабр. № ARSK 0272. Издаден е талон за изследване № 089610, който е връчен на водача.

Въз основа на това е съставен АУАН № 49 от 03.06.2020 г. ( бл. № 622514/03.06.2020г.) от Командир отделение при Четвърто РУ Пловдив Стойчо Бакалов, за това че Т.Л.Х.  на 03.06.2020год. около 22.15 часа,  в гр. Пловдив на бул. „Константин Величков срещу № 1 в посока кръстовището с бул. „Христо Ботев“, управлява собствения си лек автомобил „Фиат-Стило“, с рег.№ ********, като извършва следното нарушение: Управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,54 промила в издишвания въздух, установено след тест с техническо средство алкотест 7410+ с фабр. № ARSK 0272. Издаден е талон за изследване № 089610 и връчен на водача, при което било установено съдържание на етилов алкохол от 1.54 ‰ в кръвта. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Като доказателства са иззети 2 броя табели с рег. № ********, СРМПС № ********* и СУПМС № 1267148.Нарушителят е подписал акта с отбелязване "нямам възражения".

Въз основа на АУАН е издаден на обжалвания административен акт, с който на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т.2а б.“ Б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, а именно за шест месеца, както и отнемане на два броя табели с рег. № ******** и СРМПС № *********.

Заповедта е обжалвана по административен ред като с Решение с рег. № 103000-15945 от 28.08.2020г. на Началник сектор на Пътна полиция при ОДМВР Пловдив жалбата е оставена без уважение.

От страна на жалбоподателя е представено копие от Протокол № 455 от 12.06.2020 г. по НОХД № 3314/2020 г. на ПРС XXV н.с. за одобрено Споразумение по чл. 384 от НПК, с което подсъдимият Х.Т.Л. се е признал за виновен за това, че е извършил виновно престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за това, че на 03.06.2020 в гр. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „ Стило“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 1.51 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта-Протокол №311 от 08.06.2020 г. на Специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“ АД, гр. Пловдив, за което деяние му е определено и наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1,т.1 и ал.2 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева; на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на споразумението, както и на основание чл. 343г вр. с чл. 343б ал.1 вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК е определено и наложено на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което и е било отнето свидетелството за правоуправление на МПС по административен ред, считано от 03.06.2020г. до влизане в сила на определението. На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК  от така определеното наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца е приспаднато и времето през което подсъдимия е била задържан за 24 часа по реда на ЗМВР а именно на 03.06.2020 г., като зачита един ден задържане за един ден "лишаване от свобода". Споразумението е влязло в сила на 12.06.2020 г.

         При така установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните,  Съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издавена от компетентен орган.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 171, т.2а, т. Б от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба в релевантната за спора редакция  "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от правоспособен водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица, като съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия.

 В случая АУАН и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал.3, т.1 от същия нормативен акт. При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият служи като основание за издаване на Заповед по реда на чл. 171, т.2а от ЗДвП за налагане на жалбоподателя на принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година".

Както от съставения АУАН, така и от издадения талон за медицинско изследване, безспорно се установява, че извършената предварителна проба на 03.06.2020 г.  на жалбоподателя е положителна- над 0,5 на хиляда (1,54 ‰). Жалбоподателят не е оспорил резултатите от изследването,

От представеното влязло в сила Споразумение, имащо характер на присъда /чл. 383, ал.1 от НПК/, се установява и извършеното от жалбоподателя престъпление по чл. 343б ал.1 от НК – а именно управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, конкретно в случая – 1,51 на хиляда, установено по надлежния за това ред.

Във връзка с изложеното следва да се приеме, че ответникът е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в прекратяване регистрацията на МПС.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. При прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон, а именно управление на МПС след употреба на алкохол. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага за срок от 6 месеца до 1 година.

Що се касае до единственото възраженията на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е налице постановен съдебен акт по НОХД 3314/2020 г. на ПРС и така се налагат две наказания за едно и също деяние, Съдът намира същото за неоснователно.

Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед на това и в съответствие с цитираната разпоредба, при преценяване на законосъобразността на оспорената заповед не са относими към предмета на спора, настъпилите след издаване на заповедта факти, какъвто е в случая одобряването на споразумение от наказателния съд.

Към 03.06.2020 г. - датата на издаване на обжалваната заповед, все още не е факт одобреното споразумение   с Протокол от 12.06.2020г. по НОХД № 3314/2020 г., влязло в сила на 12.06.2020г.

Отделно от това двете производства са независими и отделни едно от друго.

Целта на мярката се определя към момента на налагането й. Последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, арг.: чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство. В случая се касае за отделни самостоятелни производства по налагане на ПАМ и по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно - наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

Дори при едновременно реализиране на наказателна и административнонаказателна отговорност на дееца за едно и също деяние, какъвто не е настоящия случай, способът за защита е извънреден способ за контрол върху НП, който може да се реализира по реда на чл. 70 и следв. от ЗАНН, но в самостоятелно производство. 

Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Всъщност целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага незaвисимо от реализиране било то на административно-наказателната отговорност на дееца, било то – на наказателната му такава /а в случая последната е и реализирана за деянието по чл. 343б от НК/.

В този смисъл е и неприложимо ТР № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което за едно деяние извършителят не може да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност.

В мотивите на цитираното ТР е посочено, че наличието на наказателно производство за същото деяние съставлява абсолютна пречка по чл. 33 от ЗАНН за образуване и развитие на административнонаказателното производство и обуславя липса на материална компетентност на административнонаказващия орган.

Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения,правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление.

         Действително не може да се ангажира  едновременно административно-наказателна и наказателна отговорност спрямо едно и също лице за същото деяние. В случая обаче, както се посочи по-горе наложената с процесната заповед ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН.

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/ накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздейства върху субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/ собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.

В крайна сметка конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия , на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Ето защо съдът намира, че възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Поради това и предвид представените доказателства за компетентност на органа, издал оспорваната заповед / Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив/, спазването на изискуемата от закона форма, наличието необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „Б“ от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК, налага извод за неоснователност на жалбата.

Видим от изложеното, Съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Т.Л.Х., ЛНЧ **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001481/03.06.2020г. по ЗДвП г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: