№ 33312
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110147111 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 236717/23.08.2023 г., подадена от Е. Д.
М., с която срещу Софийски градски съд е предявен осъдителен иск за сумата от
24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в това, че ответникът е върнал
отправена до него жалба от ищеца, съдържаща оплаквания, че по КНОХД №
1018/2019 г. ищецът е бил осъден по непредявени обвинения, а присъдата е била
приведена в изпълнение за това, че:
- Е. П. и Л. Л. заплашили с пистолет О. Б., след което неотразено в
обвинението лице Н. Ц. Г. отнел чанта с пари /136072 лева/ от пострадалия О. Б.;
- Н. Г. заплашил с пистолет пострадалия О. Б., казал му да предаде чантата с
парите, сбил се с пострадалия, после го ударил с пистолет и лично отнел чантата с
парите от пострадалия;
- Е. М. извършвал охранителна дейност, докато Н. Г. извършвал грабежа;
- Е. М. заплашил с автомат Калашников неотразено в обвинението лице К.
К.ов;
- Е. М. заплашил с автомат Калашников О. Б. и е отнел пистолет Байкал, за
което отнемане обвинен е бил Е. П., а не ищецът;
- Д. Г., неотразено в обвинението лице, намерил краден автомобил
Фолксваген и превозил при извършване на грабежа от 12.03.2010 г. от кв. Надежда
до кв. Люлин неотразено в обвинението лице Н. Г. и Е. М.;
- Е. М. бил превозен от Д. Г. заедно с Н. Ц. до жилището на също неотразено
в обвинението лице Е. Л.а, където били поделили помежду си сумата 136 072
лева, като дял са получили и трите неотразени в обвинението лица.
С исковата молба се поддържа, че ищецът е подал до ответника жалба №
28305/2023 г., която на 11.08.2023 г. ответникът му е върнал, с което е допуснал
1
съществени нарушения на правото на ЕС, описани от ищеца в исковата молба.
Твърди се с поведението си ответникът не е изпълнил вменените му законови
задължения да разгледа конкретната жалба на ищеца, с което лишавал ищеца от
законни правни средства за защита. Налице бил флагрантен отказ от правосъдие,
който причинил на ищеца неимуществени вреди, а ищецът бил осъден по
непредявени обвинения, с което съдиите от АСНС и ВКС съзнателно и
целенасочено не изпълнили служебните си задължения, с което извършили срещу
ищеца и срещу правосъдието престъпления. Твърди се с това си поведение
ответникът да е нарушил оправдани правни очаквания на пострадалия, с което
последният бил подложен на жесток психически тормоз, изтърпял болки и
страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадежност, ужас, влошило се
здравословното му състояние – получавал паник атаки, хипертония и депресия,
отчаял се от живота, нарушено било достойнството му и вярата в правосъдието.
С разпореждане № 106175/28.08.2023 г. с оглед задължението на съда да
следи служебно за допустимостта на производството и за целите на извършване
на проверка дали е налице процесуална пречка за развитие на същото, е изискана
информация относно страните, предмета и етапа на производството по гр.д. №
47107/2023 г. по описа на 182 с-в, № 47108/2023 г. по описа на 143 с-в и №
47109/2023 г. по описа на 32 с-в.
Установява се от съдържанието на изисканата от 182 състав на СРС
информация и препис от исковата молба, че производството по гр.д. №
47107/2023 г. е образувано по искова молба, вх. № 236714/23.08.2023 г. на Е. Д.
М., с която срещу Софийски градски съд е предявен осъдителен иск за сумата от
24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се във връщане на жалба №
76280/17.08.2023 г.
С тази искова молба ищецът твърди, че КНОХД № 1018/2019 г. е
приключило по непредявени срещу ищеца обвинения, съответно постановената
присъда е била приведена в изпълнение без правно основание. Конкретно се
поддържа, че ищецът е бил осъден по следните непредявени обвинения:
- че Н. Г. е заплашил с пистолет пострадалия О. Б., казал му да предаде
чантата с парите, сбил се с пострадалия, после го ударил с пистолет и лично отнел
чантата с парите от пострадалия;
- че Е. М. е извършвал охранителна дейност, докато Н. Г. извършвал грабежа
на парите от пострадалия;
- че Е. М. е заплашвал с автомат Калашников неотразено в обвинението лице
К. К.ов;
- че Е. М. е заплашвал с автомат Калашников О. Б. и е отнел пистолет Байкал;
- че Е. П. и Л. Л. заплашили с пистолет О. Б., след което неотразено в
обвинението лице Н. Ц. Г. отнел чанта с пари /136 072 лева/ от О. Б.;
- че Д. Г., неотразено в обвинението лице, намерил краден автомобил
Фолксваген и превозил при извършване на грабежа от 12.03.2010 г. от кв. Надежда
до кв. Люлин неотразено в обвинението лице Н. Г. и Е. М.;
- че Е. М. е бил превозен от Д. Г. заедно с Н. Ц. до жилището на също
2
неотразено в обвинението лице Е. Л.а, където били поделили помежду си сумата
136 072 лева, като дял са получили и трите неотразени в обвинението лица.
С исковата молба се поддържа, че ищецът е подал до ответника жалба №
76280/2023 г., която на 11.08.2023 г. ответникът му е върнал, с което е допуснал
съществени нарушения на правото на ЕС, описани от ищеца в исковата молба.
Твърди се с поведението си ответникът не е изпълнил вменените му законови
задължения да разгледа конкретната жалба на ищеца, с което лишавал ищеца от
законни правни средства за защита. Налице бил флагрантен отказ от правосъдие,
който причинил на ищеца неимуществени вреди, а ищецът бил осъден по
непредявени обвинения, с което съдиите от АСНС и ВКС съзнателно и
целенасочено не изпълнили служебните си задължения, с което извършили срещу
ищеца и срещу правосъдието престъпления. Твърди се с това си поведение
ответникът да е нарушил оправдани правни очаквания на пострадалия, с което
последният бил подложен на жесток психически тормоз, изтърпял болки и
страдания, унижение, отчаяние, страх, безнадежност, ужас, влошило се
здравословното му състояние – получавал паник атаки, хипертония и депресия,
отчаял се от живота и т.н.
Служебно извършена справка по гр.д. № 47107/2023 г. към датата на
постановяване на настоящото определение установи, че производството
продължава да са висящо.
За пълнота следва да се посочи, че от приложените по настояшото дело
искови молби, вх. № 236716/23.08.2023 г. и вх. № 236715/23.08.2023 г., по които
са образувани гр.д. № 47108/2023 г. и гр.д. № 47109/2023 г. се констатира
идентичност на заявените фактически основания и искания /петитум/, с които
същият ищец е сезирал съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно
заведено, следва да бъде прекратено.
С тази разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от
съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на
които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се
избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск.
Такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в
настоящото производство информация, преписи от книжа и приложени съдебни
актове, че преди депозиране на исковата молба, по която настоящото
производство е образувано, ищецът е предявил претенции за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на суми от по 24 000 лева, които
твърди, че произтичат от деянието на ответника изразяващо се в бездействие –
непредприемане на дължими действия по закон по разглеждане на жалба, с която
е сезирал ответника и с която са наведени оплаквания, че е бил осъден по едни и
3
същи непредявени обвинения по едно и също наказателно производство – това по
НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото
производство и посочените по-горе производство според настоящия съдебен
състав е установен. Исковете са предявени срещу един и същ ответник, в
обстоятелствената част на исковите молби се визира едно и също основание на
претенцията – непредприемане според ищеца от страна на ответника на дължими
действия по отправено от ищеца искане, в което се съдържали оплаквания, че е
осъден по непредявени обвинения. Следва да се приеме, че е налице идентитет и
по отношение на заявеното искане – доколкото е налице съвпадение на искането
до размера на сумата от 24 000 лева, за колкото е предявена претенцията по
настоящото дело, а никоя от тях не е заявена като частична такава. По отношение
на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира присъждането
на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с
оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/ обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от едно и също деяние, то и посочването от
страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е
индивидуализиращ претенцията му белег.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е
входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или
посочването различен на период, за който се претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на
ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т.е. това
да зависи от неговите собствени действия. Ако хипотетично се допусне, че
ищецът подаде до конкретен държавен орган едни и същи искания да се извърши
едно и също определено действие, означава ли това, че органът ще дължи
произнасяне по всяко едно от тях, респ. непроизнасянето по същите /или по някое
от тях/ ще съставлява по отношение на ищеца отделно непозволено увреждане,
пораждащо за него самостоятелно субективно право да претендира последиците
от проявеното неправомерно бездействие. Според настоящият съдебен състав
отговорът на този въпрос е отрицателен.
Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по
к.гр.д. №2471/2013 г. по описа на ВКС, III ГО, 5-ти с-в, постановено по
аналогичен на настоящия случай. Със същото съставът на Касационния съд е
възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди
причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с кое точно писмо,
респективно колко пъти главният прокурор е бил сезиран със същото искане, е
относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите
го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване
на определение №4011/28.03.2023 г. по ч.гр.д.№.2678/2023, СГС, VІ-Ж с-в, с
което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение
от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което
производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет
между настоящото и най-рано образуваното в СРС производство, а именно това
по гр.д. № 47107/2023 г. по описа на СРС, 182 с-в, с оглед което производството
4
по гр.д. № 47111/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в, следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. №
47111/2023 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца с частна жалба.
Препис да се връчи чрез Централен Софийски затвор.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5