Р
Е Ш Е
Н И Е
№
46/14.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №360/2021г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №260184 от
30.06.2021г., постановено по АНД №1687/2021г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №12-001517 от 11.12.2020г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „ЗЕД-3“ ЕООД гр.Монтана на
основание чл.413, ал.2 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в
размер 1500 (хиляда и петстотин) лева, като е присъдил в полза на
административнонаказаващия орган разноски по делото в размер на сти лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Д., го обжалва и развива
доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли да се
отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената имуществена
санкция. По същество на жалбата, касатора, с писмено становище поддържа жалбата
си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски съгласно представен
списък.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Кръстева оспорва жалбата и моли да
бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-001517/29.10.2020г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление №12-001517 от 11.12.2020г. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.9 от Наредба
№10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари във вр. с чл.210 от Наредба №7 за минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
и при използване на работно оборудване. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени,
което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е
изложил и мотиви, че правилно, с оглед осъществяване на целите на наказанието,
е приложена разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Изложени са и мотиви, че в случая не са
налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не
могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е
неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране и
кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства за изясняване на спора,
в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено
извършеното нарушение на разпоредбата на чл.9 от Наредба №10 за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
във вр. с чл.210 от Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и и при използване
на работно оборудване. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за
неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита,
че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да
се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивния съд е извел точни и
обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението,
което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно
установено. Надлежно са описани датата и място на извършеното нарушение, както
и лицето, което извършва управление на мотокар без необходимата квалификация за
това. Доводите, че лицето, което е управлявало мотокар на установената дата и
място, нямало такова задължение в длъжностната си характеристика е ирелевантен
за спора, тъй като нарушението е свързано с допускане на лице без квалификация
да управлява мотокар, а не назначаване на лице без квалификация да изпълнява
трудова дейност, която да е свързана с работа по управление на мотокар.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя задълбочените и обстойни мотиви на
въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата
обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не
счита за необходимо отново да ги повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК
ги възприема като мотиви към настоящето съдебно решение.
Както АУАН, така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани
всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно
да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав,
събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Валери Христов
(актосъставител) и Миглена Трифонова и Силвия Шишкова (свидетели по АУАН),
както и събраните писмените доказателства по делото са обсъдени надлежно от
въззивния съд, който е извел обосновани изводи относно извършеното нарушение,
които следва изцяло се споделят. Свидетелските показания изцяло кореспондират с
установеното с констативния акт и АУАН, тоест обосновано са кредитирани от
районния съд. Не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което да обуславя извода, че съдебния акт е постановен без да са
изяснени релевантните за спора въпроси. Решението е надлежно мотивирано, като
изложените в него мотиви са логически обосновани и в съответствие с
фактическите установявания по делото.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка
по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №26018 от 30.06.2021г. постановено по АНД №1687/2021г. по описа
на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА „ЗЕД-3“ ЕООД гр.Монтана, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София разноски по съдебното производство в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: