№ 361
гр. Перник, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231720200722 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72 ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на П. З. Б. против Заповед за задържане на лице
за срок от 24 часа рег. № 1920зз-92/31.03.2023 година, издадена от
Полицейски инспектор 01 РУ Перник Г. П. Г..
В жалбата се застъпва становище, че издадената заповед е неправилна и
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Вместо него се
явява адв.Г. -САК, която доразвива доводите му, изложени в жалбата.
Намира, че издадената от полицейски инспектор 01 РУ Перник заповед за
задържане на П. З. Б. следва да бъде изцяло отменена, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при нейното издаване.
Излага доводи, че същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка.
Намира, че противоречи на целта на закона. Предлага в този смисъл съдът да
постанови своето решение. Моли за присъждане на направените по делото
разноски-адвокатско възнаграждение .
Ответникът по жалбата Г. П. Г. в качеството си на полицейски орган,
полицейски инспектор 01 РУ Перник се явява лично. Твърди, че издадената
заповед за задържане на лице е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде изцяло потвърдена. Развива подробни и логически издържани
мотиви във връзка с горното.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко
1
засегнато от административния акт и се дължи разглеждането й по същество.
Районен съд-гр.Перник, след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от
АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в
жалбата основания приема за установени следните обстоятелства по делото.
По фактите:
На 14.03.2023 година във връзка с получена информация за
осъществяване от различни лица на дейност по мотивиране на граждани да
упражнят избирателното си право в полза на определена политическа партия
било образувано ДП №166/14.03.2023 година по описа на 01 РУ Перник за
престъпление по чл.167 ал.1 от НК.Във връзка с установяване на авторството
на деянието били проведени неотложни процесуално-следствени действия. За
същите бил съставен протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение от 31.03.2023 година на П. З. Б. жив.
в гр.****** в имот, находящ се в гр.****** в „Евангелска петдесятна църква“.
Същото действие и на същата дата било проведено за имот ,находящ се
гр.******,обитаван от Б.. Със Заповед №1920зз-92/31.03.2023 година
,издадена от полицейски инспектор 01 РУ Перник Г. П. Г. Б. бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка и писмените доказателства, представени от
защитникът на жалбоподателя и ответникът по жалбата, приети, като годно
доказателство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Заповедта за задържане, предмет на съдебен контрол не съдържа
указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Съдът приема,
че оспорващия е получил заповедта на 31.03.2023 година, когато е бил
освободен,а жалбата е депозирана на 18.04.2023 година т.е същата е
депозирана в законоустановения срок. Подадена е от лице ,пряко засегнато от
административния акт. Същата съдържа предвидените в закона форма и
реквизити, т.е. отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и в този
смисъл е допустима.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна. За да се приеме от съда,че оспорената заповед
е законосъобразна е необходимо да бъдат установени в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е
издаден от компетентен орган,в изискуемата форма,при спазване на
административно наказателните правила,да не противоречи на материално
правните разпоредби и да съответства на целта на закона.Наличието на някое
2
от тези основания ,установени в чл.146 от АПК води до недействителност на
административния акт.
Съдът намира,че заповедта е издадена от компетентен орган по см. на
чл.72 ал.1 от ЗМВР-видно от приложената към материалите по делото
служебна бележка,издадена от 01 РУ Перник към датата на издаване на
оспорената заповед Г. П. Г. е заемал длъжността „Полицейски инспектор“ 01
РУ Перник.
По своята правна същност мярката „Задържане за срок от 24 часа“ е
принудителна административна мярка по см. на чл.72-75 от ЗМВР.Тя
представлява административно разпореждане на орган на власт в кръга на
правомощията му ,което непосредствено засяга правната сфера на адресата.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5 параграф 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/в сила за РБ
от 07.09.1992 година/.Това право е непосредствено след правото на живот и
забраните за изтезанията и нечовешкото отношение. В първата разпоредба на
Конвенцията са изброени хипотезите ,в които ограничаването на личната
свобода е допустимо. Целта на тази разпоредба е да гарантира, че никой няма
да бъде произволно лишен от свобода. Разпоредбата на чл.5 параграф 1
изисква на първо място задържането да е законосъобразно. Последното
означава да е спазен редът ,предписан от националния закон. По този начин
конвенцията препраща директно към националното право. Разпоредбата на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР предоставя процесуална възможност на полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Съдът намира, че са налице отменителните основания на чл.146 т.2 от
АПК-заповедта е издадена при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие със закона. Реквизитите на
съдържанието на заповедта са определени в чл.74 ал.2 от ЗМВР. Точка 2-ра
на същата разпоредба въвежда изискването заповедта да съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й. По силата на
съдържанието на специалната правна норма в заповедта следва да бъде
посочено не само правното основание ,но и конкретните фактически
обстоятелства ,дали основание дадено лице да бъде задържано. Мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени отделно от него/Съгласно
Тълкувателно решение №16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС/ най-късно до
изпращане на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. По
делото не се установи Г. П. Г. в качеството на административен орган ,който
е издал процесната заповед да е изложил каквито и да било фактически
основания по издаването й нито в самата заповед, нито в друг документ,
съпровождащ административната преписка. Фактическите и правни
основания, посочени в заповедта следва да бъдат във взаимна връзка помежду
си. Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда
установените факти под съответната правна норма,когато това не е направено
от компетентния орган. Задължение на съда е да провери дали посочените в
акта фактически основания се установяват от събраните по делото
3
доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация. От
това се извежда задължението на административния орган да мотивира своя
акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка за
законосъобразност и правилност на властническото волеизявление, което в
случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице.
Единствено цитирането в заповедта на приложимата правна норма на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията
на закона. В заповедта липсват изложени фактически основания за нейното
издаване. Описанието на фактическата обстановка в нея се свежда до
бланектното отбелязване в последната, че е образувано ДП №166/2023
година по описа на 01 РУ Перник. Безспорно е,че възможността органите на
МВР да приложат тази принудителна административна мярка е свързана с
разкриването на престъпление. Не съществува изискване да е налице
доказано такова. Абсолютно неизяснен обаче остава въпросът на базата на
кои безспорно установени факти и обстоятелства административният орган е
направил извод за евентуалната съпричастност на П. З. Б. в извършване на
престъпление. Дори да се приеме, че представените документи по
образуваното досъдебно производство запълват липсата на фактически
основания, непосочени при издаването на заповедта те не отговарят на целта-
да се доведе до знанието на страните съображенията, по които
административния орган е издал заповедта. Непосочването на фактическите
и правни основания за издаване на заповедта е нарушение на изискването за
форма на акт и във всички случаи ограничава правото на защита на
засегнатото лице. Същото е самостоятелно и достатъчно основание за
неговата отмяна.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона-самостоятелно
основание за отмяната й по реда на чл.146 т.5 от АПК. Целта на
принудителната административна мярка-задържане за срок от 24 часа,
налагана по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за
установеното по категоричен начин престъпление ,а да се попречи на
уличения да се укрие, да заличи улики или да извърши друго престъпление,
като по този начин осуети наказателното преследване. Тези данни за всеки
конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на
оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените
цели и съставлява акт на неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и
да било данни ,че жалбоподателят може да се укрие или да осуети
разследването. От формална гледна точка предвид изложеното издадената
заповед не сочи на конкретна цел, наложила задържането на лицето-
основание за нейната отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на спора –отмяна издадената заповед за задържане на
лице и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
4
Административно процесуалния кодекс ОД на МВР Перник следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни
разноски в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева), представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника адв.Г. Г. от САК
Перник направени разноски по производството. Същото е заплатеното в
брой при подписване на договора, като неговия размер е минимално
предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и ОД
на МВР Перник следва да заплати въпросната сума.
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. 2-ро от от АПК, съдия
при Районен съд-гр.Перник.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П. З. Б. ЕГН:********** жив. в гр.******,
съдебен адрес: гр.********* адв.Г. Г. –САК Заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа рег. № 1920зз-92/31.03.2023 година, издадена от Полицейски
инспектор 01 РУ Перник Г. П. Г..
ОСЪЖДА ОД на МВР Перник да заплати на П. З. Б. ЕГН:**********
жив. в гр.****** разноски по делото в размер на 800,00 лв. /осемстотин лева
/, представляваща възнаграждение на защитника адв. Г. Г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд-Перник в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5