№ 2878
гр. Варна, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Т. Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т. Колева Гражданско дело №
20233110112950 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от В. В. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, чрез адв. С. А. от АК - Варна, съдебен адрес:
гр. ***** срещу „К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. *****, искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 55 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, причинени й в следствие увреждане на
здравето при настъпила на 20.06.2023г. трудова злополука, както и за сумата
от 1735.34 лева - мораторна лихва върху размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането
20.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба - 15.09.2023г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 15.09.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: По силата на сключен между страните трудов договор от
05.07.2021г., ищецът заемал длъжността „Обслужващ магазин/Служител
филиал" с код по НКПД *****, с място на работа магазин К в гр. Варна, кв.
„Б." (Филиал ***** на „К.Б. ЕООД енд КО" КД). Излага, че на 20.06.2023г.
работела първа смяна, като пристигнала в обекта около 05:55 часа и след
подготовка за работа, започнала да осъществява трудовата си дейност.
Въпросният ден, във връзка с осъществяване на трудовите си задължения, при
преминаване в пространството между работната маса на отдел „сирене" и
щанда за обслужване, се спънала в неустановен предмет и се озовала на
земята, падайки на лявата си страна. Била повикана Спешна помощ, след
което ищцата била откарана в болнично заведение. В резултат на злополуката
й били причинени множество телесни увреждания, от които счупване на
бедрената шийка, закрито в ляво. Наложила се спешна операция поради
силните болки и повишения риск от настъпване на вътрешна инфекция.
1
Ищцата претърпяла операция, осъществена на 22.06.2023г., в следствие на
която била извършена подмяна на тазобедрена става с двуполюсна
безциментна тазобедрена протеза. От този момент и към настоящия ищцата
била трудно подвижна, поради което за обслужването й било необходимо
ангажирането на помощта на сина й. В резултат на случилото се изпаднала в
състояние на тревожност и страх, нарушил се сънят й. Посочва че с
Разпореждане № 33259/03.07.2023г., НОИ, териториално поделение - София
признал настъпилото събитие за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Ответникът с писмо от 11.09.2023г. също признал злополуката за трудова, но
отказал изплащането на обезщетение. Представя доказателства и отправя
доказателствени искания. Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва насочените срещу него
искове по основание и размер. Твърди наличие на съпричиняване от 50 % от
страна на ищцата поради проявена груба небрежност и нарушаване на
задълженията й по чл. 126, т.6 КТ и чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд. Посочва се, че ищцата не е спазила Инструкцията
за безопасност срещу падане и подхлъзване на едно ниво, утвърдена от
управителя на филиала от 06.05.2019г. за избиране на най - безопасния начин
за извършване на дадена работа. Ответникът твърди също, че ищцата е
преминала първоначален инструктаж на 07.07.2021г., така и периодичен на
27.01.2023г. Сочи, че за периода на временната неработоспособност
вследствие на трудовата злополука, ищцата получавала 90 % от брутното си
възнаграждение от държавно обществено осигуряване (НОИ), като счита, че
при присъждане на дължимото обезщетение за вреди от трудовата злополука
съдът следва да приспадне полученото от служителката за периода от
20.06.2023г. до последния й болничен лист спрямо датата на постановяване на
съдебното решение по делото. Позовава се на съдебна практика, съгласно
която приспадането се прилага както при предявени имуществени претенции,
така и за неимуществени вреди. Счита че обезщетението за неимуществени
вреди за претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде намалено
от съда с 50 % поради обстоятелството, че в нарушение на Инструкцията за
безопасност срещу спъване, подхлъзване и падане на едно ниво, ищцата се
спънала и паднала странично. Счита претендираното обезщетение за
прекомерно. Представя доказателства, отправя доказателствени искания и
претендира разноски.
В хода на проведените съдебни заседания по делото, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение, постановено в з.с.з. на 15.01.2024г., съдът на основание
чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните факти: че към 20.06.2023г. страните са
били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 05.07.2021г.,
като ищцата е заемала длъжност „Обслужващ магазин/Служител филиал",
както и че на 20.06.2023г. е настъпила злополука, призната с Разпореждане №
33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - София град за трудова.
От представената медицинска документация е видно, че ищцата е
претърпяла инцидент, като е приета за оперативно лечение на 20.06.2023г.
2
09:27ч. и изписана на 27.06.2023г. 14:00ч. в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ Света Анна Варна АД - гр. Варна - процедури с
алопластика на тазобедрена и колянна става. Поставената окончателна
диагноза на ищцата е Счупване на бедрената шийка, закрито в ляво. Ищцата е
била в отпуск поради временна неработоспособност в резултат на злополуката
в периода м.06.2023-м.04.2024г.
В Разпореждане № 33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - София е прието,
че злополуката от 20.06.2023г. е станала през време на работа, свързана с
трудовите задължения на В. В. Й. – обслужване на клиент в магазина. Ищцата
при придвижване зад витрина с обслужване, се спъва и пада странично и
травмира лявата си тазобедрена става. Това е причинило счупване бедрената
шийка, закрито и временна неработоспособност.
Представен е Трудов договор от 05.07.2021г., по силата на който ищцата
е заемала длъжност „Обслужващ магазин/Служител филиал" при ответника.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Обслужващ
магазин/Служител филиал", в която са отразени задълженията и
отговорностите при изпълнение на длъжността, връчена на ищцата на
05.07.2021г..
Представена е инструкция за безопасност – подхлъзване, спъване и
падане на едно ниво.
От приложените на л.16-19 документи е видно, че на ищцата са
проведени начален, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и
здраве при работа.
От работодателя е проведено разследване на трудовата злополука.
От приложените на л.103-104 от делото удостоверение № 21-
00187095/01.04.2024г. и справка от 11.04.2024г., издадени от НОИ ТП - София
град, се установява, че за периода м.06.2023г.-м.04.2024г., на ищцата са
изплатени обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на
13064.46 лева.
От постъпилата информация вх. № 35433/30.04.2024 г. от НОИ-Варна
/л.119/ се установява, че ищцата получава лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с начална дата на отпускане 18.09.2023г. в размер на 534.61 лева.
Със Заповед № *****-034/14.05.2024г., считано от 14.05.2024г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата поради придобито на
18.09.2023г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведената
СМЕ, в заключението по която и изявленията си в с.з., вещото лице
установява следното: В резултат на падането В. Й. е получила счупване на
лявата бедрена шийка. Механизмът е проведена сила по оста на бедрото към
тазобедрената става и може да се получи по описания в исковата молба начин.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между злополуката и полученото
травматично увреждане. Полученото травматично увреждане не представлява
пряка опасност за живота на пострадалата, но са възможни усложнения като
мастна емболия, ако не се вземат терапевтични мерки. Направена е замяна на
увредената тазобедрена става с изкуствена и провеждана лечебна физкултура
за възстановяване обема на движения и на мускулатурата на левия долен
крайник. Обичайният период на възстановяване е около шест месеца.
Процедурите са предимно лечебна гимнастика. Счупването причинява много
3
силни болки, усилващи се при всяка промяна на положението на крайника.
Пострадалият се чувства безпомощен поради невъзможността да се
придвижва самостоятелно. Счупването причинява функционална немощ на
крайника, губи се опорната му функция. Ищцата страда от Псориазис и
Хипертонична болест от дълги години, които лекува системно. Двете
заболявания не са в такава фаза, че да затрудняват възстановителния процес.
Този вид операции не са спешни, извършват се след щателна предоперативна
подготовка. За благоприятния изход на оперативната интервенция е добрата
предоперативна подготовка /консултации от интернист за придружаващи
заболявания и необходимостта от лечение преди операцията, анестезиолог за
избор на най - подходящ метод на анестезия, профилактика на белодробна
емболия и др./. Изходът на лечението е успешен. Опорната функция на левия
долен крайник е възстановена. Към делото няма приложена медицинска
документация за проведена рехабилитация. След преминаване на острия
болков период след операцията, е възможно натоварване на крайника. Ищцата
е изписана от болничното заведение с помощно средство - две подмишнични
патерици. Понастоящем ищцата може да се самообслужва. При прегледа
вещото лице е установило накуцваща походка, като ищцата си помага с една
подмишнична патерица за по - дълги разстояния. Движенията в лявата
тазобедрена става са в пълен обем неболезнени. Вещото лице е констатирало
намалена сила на мускулатурата на левия долен крайник.
От заключението по допуснатата СПЕ и изявленията на вещото лице в
о.с.з. се установява, че процесната трудова злополука е остро и внезапно
събитие, което е оказало влияние върху ищцата по отношение на
емоционалното й функциониране предвид физическия дискомфорт от
претърпяната операция и придружаващите с това събитие невъзможности за
нормално функциониране в ежедневието и необходимостта да бъде
обгрижвана от друго лице /състояние на зависимост/. Събитието е възприето
като стресогенно, предвид и емоционално лабилната личност, която се
оформя при психологичното изследване. Емоционалното функциониране е
било нарушено, като е възможно това да е повлияло и на социалното
функциониране дотолкова, доколкото лицето е било затруднено да излиза
самостоятелно навън за известен период от време. По време на
психологичното освидетелстване, вещото лице е регистрирало една по-висока
тревожност и потиснато настроение. Следва да се отбележи фактът, че при
емоционално лабилните личности това са характерни черти от
функционирането. Отдръпването от заобикалящата действителност,
нарушеният сън и кошмарните съновидения са чисто субективни твърдения,
които няма как да се установят с психологично изследване. По делото липсва
медицинска документация, която да потвърждава състоянията на тревожност,
потиснатост, страх и безсъние - психологичното изследване установява по-
висока тревожност. Няма психологичен метод, който да установи
продължителността на всяко едно от тези състояния и тяхното отграничаване
като влияние върху личността. Като хипотеза за продължителност може да се
обсъжда фактът, че при травма от подобен характер, негативните
психологични преживявания са с малко по-дълъг период от физическото
възстановяване. Всяко едно събитие, което се възприема като травматично
оказва влияние върху нашето функциониране. По време на интервюто,
ищцата е споделила, че към настоящия момент провежда биологично лечение
поради псориазис, което допълнително усилва тревожността. За други
травматични събития не се споделя, но ако такива са били налични, също биха
4
могли да окажат влияние върху състоянието и функционирането. От
психологична гледна точка, към настоящия момент не се установява
„психично увреждане" в тесния смисъл на думата - да се изисква клинична
намеса. Функционирането при ищцата е в рамките на нормалпсихологичното
отреагирване при травматични събития. Няма документация, приложена по
делото, от която да става ясно, че ищцата е била в състояние на затруднено
психично функциониране.
В полза на ищцата са събрани гласни доказателства посредством разпит
на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи
претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 20.06.2023г.
трудова злополука, както и процесът на възстановяване.
Разпитан в съдебно заседание е св. Г.К. /без родство/. В показанията си
установява, че с ищцата се познават от м. 07.1981г. Знае, че В. е претърпяла
трудова злополука миналата година през лятото. Св. й се обадила по телефона
два или три дни след инцидента, ищцата била още в болницата. След
изписване на ищцата от болничното заведение, св. помагала в ежедневните й
грижи, в домакинството и най-вече за къпането. Подпомагала я близо три
месеца. Ищцата изпитвала силни болки след операцията. Не можела да се
грижи сама за себе си, да се облича и съблича, била подпомагана от сина си. В.
започнала да става от леглото месеци след операцията и на проходилка. Най-
малко два месеца ищцата използвала проходилка. Преди инцидента ищцата не
е използвала помощни средства, била подвижен човек, водела активен живот.
След злополуката животът й много се променил, била съсипана, обезверена,
отчаяна, че остава без работа, че няма да може да бъде полезна сама за себе
си. Елементарни неща се налагало някой друг да ги върши вместо нея. Едва
след злополуката В. подала документи за пенсиониране.
Св. В.А. /син на ищцата/ знае за претърпяната през 2023г. трудова
злополука от майка му. Обадили му се по телефона и казали, че майка му е
претърпяла трудова злополука и е в спешното на болница Света Анна. Когато
пристигнал, майка му плачела. Приели я в болницата и казали, че са
необходими 4000 лв. за операцията. Докато не ги събрали, не я оперирали. В
болницата престояла около две седмици. При изписването й, св. платил за
линейка, която да я превози до дома й и да я положат на легло. Ищцата не
можела да става и да се обслужва сама четири или пет месеца. Първите два
месеца не можела да става. Била с памперси първия месец, а след това с
помощ от рехабилитаторите започнала да става. Била подпомагана от св. и Г.
/разпитаният първи свидетел/ да ходи до тоалетна, да се къпе, да се облича,
съблича. Поне два месеца ищцата била абсолютно обездвижена. След
инцидента за домакинството се грижел св.. Майка му започнала да се
обслужва сама след четвъртия месец. Ползвали рехабилитатор около два
месеца. Пиела обезболяващи около 7-8 седмици след изписването. Преди
инцидента, майка му водела доста активен живот. Ходела на работа, излизала
с приятелки. След инцидента не излиза навън, постоянно си мисли как не
може да работи вече, защото все още има болки, не спи много.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства посредством
разпит на двама свидетели в режим на водене, за установяване наведените
фактически твърдения относно обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката.
Св. А.С. работи в К от 10 год.. Заема длъжност Ръководител на витрина
с обслужване, в обект К Б., с адрес гр. *****. Към настоящия момент все още
5
работи там. Инцидентът с ищцата се случил на 20.06.2023г. Бил първа смяна.
При преминаване покрай витрината с обслужване, пред отдел сирене, чули В.
да охка, след което с колежката Димитрина се втурнали да й помогнат. В. била
на земята. Лежала на една страна точно между кантара за сирене и хладилната
маса в отдел сирене. Попитали В. какво се случило, тя отговорила, че много я
боли кракът. Опитали се да я преместят, но изпитвала силни болки и решили
да не я пипат, за да не стане нещо по-лошо. Обадили се на бърза помощ.
Когато се притекли да й оказват помощ, зад витрината нямало нищо около
нея, нямало кашони, кутии, кабели, найлони или мокър под. Всеки при
постъпване на работа в К минавал инструктаж за безопасност и здраве при
работа. В. била с предпазни обувки /против хлъзгане/ съгласно инструкцията.
Св. Д.Д. от 2010 г. работи в „К.Б.“ ЕООД, на длъжност служител
витрина с обслужване. Към настоящия момент също работи там, като от шест
години работи в обект К Б.. Злополуката с ищцата се случила на 20.06.2023г.,
св. била първа смяна по график и била служител на витрина на
самообслужване. Работният процес протичал нормално. С колегата А.С.
имали задача да намерят артикули/стоки без движение. Минавайки пред
витрината с обслужване чули охкане/стенене. Когато св. изтичала до
витрината с обслужване, видяла, че В. лежи на земята. Веднага влезли при
нея, попитали я какво си е ударила и тя им отговорила, че я боли кракът.
Когато отишли при В. нямало нищо необичайно, било чисто, нямало кашони,
найлони или мокър под. Сигнализирали управителя и бърза помощ,
пристигнал лекарски екип.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ урежда безвиновната отговорност на
работодателя за причинени вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че ищцата В. Й. на 20.06.2023 год. е претърпяла трудова злополука,
вследствие на която е получила счупване на бедрената шийка, закрито в ляво,
довело до временна неработоспособност, както и че към датата на
злополуката е престирала труд за ответното дружество, по силата на трудов
договор от 05.07.2021г., като е изпълнявала длъжността „Обслужващ
магазин/Служител филиал". Тези обстоятелства не са спорни между страните
по делото.
В подкрепа на изложения извод относно настъпилата трудова злополука
е представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане №
33259/03.07.2023г. на ТП на НОИ - София, с което злополуката е призната за
трудова по чл.55, ал.2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като
съгласно ал.2 на същия законов текст трудова е и злополуката, станала с
осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при
връщане от работното място до основното място на живеене или до друго
6
допълнително място на живеене с постоянен характер. В тази връзка съдът
намира, че доколкото от страните по делото и в частност от ответната страна
не е направено и проведено оспорване на посочения по-горе официален
документ, следва да се приеме, че разпореждането на органа по чл.60, ал.1
КСО е доказателство за установените в него факти, и по-конкретно за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото. В този смисъл е и
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №410 от 29.06.2010
год. на ВКС по гр.дело №599/2009 год., III г.о, ГК и др. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че причина за злополуката е падане
на ищцата по време на работа.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай са
налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване на
отговорността на ответното дружество по чл.200, ал.1 КТ, а именно: факта, че
ищцата и ответното дружество са се намирали в трудово-правни отношения
към момента на възникване на злополуката, трудова злополука, станала на
20.06.2023 год., по време на която е настъпило увреждането на ищцата и
причинна връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане.
Разпоредбата на чл.200 КТ предвижда, че задължението на работодателя
за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането.
По направеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ - за да е налице груба
небрежност, следва ищцата да не е положила грижата, която и най-
небрежният служител би положил, да е предвиждала настъпването на
неблагоприятния резултат, но да се е надявала лекомислено той да не настъпи
или да го предотврати. Следва да е налице липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. В тежест на
работодателя, въвел възражение за съпричиняване от страна на служителя, е
да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от
служителя груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията
на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че
е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В
този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение
№194 от 21.06.2011 год. на ВКС по гр.дело №1248/2010 год., III г.о., ГК,
Решение №291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о.,
ГК, Решение №348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №387/2010 год., IV
г.о., ГК и др. По делото не се установи, ищцата да е нарушила инструкцията за
безопасност – подхлъзване, спъване и падане на едно ниво, каквито са
твърденията на ответника. От събраните гласни доказателства в полза на
ответника се установи, че ищцата е била с предпазни обувки /против
хлъзгане/. На мястото на инцидента е било чисто, нямало е кашони, найлони
или мокър под. По делото няма доказателства падането на ищцата да е било
резултат от каквито и да е действия от нейна страна, поставили я в ситуация на
повишен риск. Извършването на инструктаж на ищцата също не е основание
да се приеме, че е налице груба небрежност от нейна страна. Следователно,
направеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ е недоказано и неоснователно.
Отговорността на работодателя по чл.200 КТ за обезщетение на
7
пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими
към тази отговорност. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди
от претърпяна трудова злополука възмездява страданията и болките, които
лицето е претърпяло в следствие на получени увреждания. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на
пострадалия, като се вземат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки. При определяне на сумата, която следва да обезщети
пострадалия за претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на
трудова злополука, следва да се отчитат поотделно редица фактори, между
които конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и
да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура, които обстоятелства се установяват на базата на житейските
правила и конкретните доказателства по делото. В настоящото производство
такива доказателства се извличат от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, които са
имали преки наблюдения над физическото, емоционално и психическо
състояние на пострадалата, непосредствено след инцидента, а св. Костова и
Ангелов и в периода на възстановяване и към настоящия момент, както и от
ангажираните специални знания чрез проведените СМЕ и СПЕ.
В настоящия случай при преценка размера на иска съдът съобрази
обстоятелството, че вследствие претърпяната злополука ищцата е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност за период от десет месеца, като
през първите два месеца не е можела да става от леглото, била напълно
обездвижена, а около четири-пет месеца е подпомагана в домакинството и
личната хигиена от трети лица. При преценка на иска за претърпени
неимуществени вреди съдът взе предвид и обстоятелството, че при прегледа
вещото лице е установило накуцваща походка, като ищцата си помага с една
подмишнична патерица за по - дълги разстояния. Констатирана е намалена
сила на мускулатурата на левия долен крайник. Няма настъпили усложнения
от счупването. Опорната функция на левия долен крайник е възстановена.
Ищцата е изпитвала силни болки. Ищцата не е била в състояние да упражнява
трудова дейност.
Безспорно, с оглед получената травма, ищцата е изпитала болки и
страдания, т.е. е имала негативни емоционални и психически изживявания.
Изхождайки от изложеното и имайки предвид травматичните увреждания,
които ищцата е получила и емоционалните преживявания, съдът заключава,
че същата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в страдания,
болки и емоционален стрес. Ето защо и като съобрази конкретното
травматично увреждане, необходимия за лечението период и невъзможността
в рамките на около пет месеца ищцата да се придвижва свободно и да
поддържа нормалния си ритъм на живот за период от десет месеца, съдът
определя размера на неимуществените вреди на сума от 22 000 лева.
Предявеният иск следва да се уважи до размера на посочената сума, като за
остатъка се отхвърли, поради неоснователност.
8
Въпреки, че така определеното обезщетение не е в състояние да
компенсира изцяло болката и страданието, преживени и преживявани от
ищцата, в резултат на злополуката, то същото в максимална степен отговаря
на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и би спомогнало за
компенсиране на причинените й неимуществени вреди. При определяне
размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът съобрази
събраните в хода на настоящото съдебното производство писмени и гласни
доказателства, ангажираните специални знания и константната съдебна
практика при определяне на размера на такъв род обезщетения за
неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука. При определянето му
съдът съобрази характера на увреждането, промяната в походката,
отрицателното влияние на това състояние върху общата й трудоспособност,
продължителността на възстановителния период; преживяната оперативна
интервенция, изпитваните от ищцата силни болки в продължителен период;
неудобствата и затрудненията в ежедневното битово обслужване, както и
възрастта на пострадалата, вкл. и психически увреждания, които неизменно и
житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни увреждания,
оперативно лечение и болничен престой.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Следователно дължимото
обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното
намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва
само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил
парична сума по сключени договори за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че
по посочения начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не
предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени
претенции само или и за имуществени вреди. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което
е даден положителен отговор на въпроса "следва ли заплатеното обезщетение
по задължителната застраховка "трудова злополука", сключена от
работодателя, да се приспада от обезщетението, определено по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди", по подобен начин е
9
прието и в решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о.
Доколкото от материалите по делото не се установи ищцата да е
получила някакво застрахователно обезщетение във връзка със злополуката,
то не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ същото
да бъде приспаднато от така определения размер на обезщетението.
Спорен въпрос по делото е дали от така определената сума следа да се
приспаднат получени от ищеца суми като обезщетение за временна
нетрудоспособност и пенсия. Такива суми по делото се установи, че ищцата е
получила, като не се спори, че обезщетенията за временна
неработоспособност са с основание претърпяната от нея трудова злополука.
Пенсията е отпусната и получена от ищцата на друго основание –
осигурителен стаж и възраст.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е въведена от
законодателя като развитие на правилото за недопускане на неоснователно
обогатяване - да не се плаща два пъти за едно и също нещо. Разопредбата на
чл. 200, ал. 3 КТ не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди
- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване.
Получаването на обезщетение за временна нетрудоспособност има за цел да
обезщети работника за времето, в което не е в състояние да полага труд и не
получава трудово възнаграждение, а лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст се дължи на осигуреното лице поради навършване на определена
възраст и осигурителен стаж. Пропусната полза за временна или трайна
нетрудоспособност по чл. 200 КТ се изразява в разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Такова
обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, които пропуснати
ползи представляват неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за
неимуществени вреди не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага.
Обезщетението за неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението/пенсията по общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение. Последните вреди са с имуществен
характер. Така получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди
по чл. 200 КТ и обезщетението/пенсията от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и
не води до неоснователно обогатяване. (В този смисъл Решение №
54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение № 413 ОТ
19.03.2013г. по гр.д. № 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. , Решение №
741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. по реда на чл. 290 от
ГПК).
Съдът приема, че от определеното обезщетение за неимуществени вреди
не следва да се приспадат сумите, получени от ищеца от държавното
обществено осигуряване.
В същия смисъл е решение № 43/08.02.2013 г. по гр. дело № 174/2012 г.
10
на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което също по правен спор по чл. 200 КТ е прието,
че в нарушение на закона – чл. 51, ал. 1 ЗЗД и задължителната съдебна
практика – ППВС № 4/1968 г., съдът е приспаднал от дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, сумата, която е изплатена на ищеца като
обезщетение за временна неработоспособност; прието е, че това плащане
касае имуществените вреди на ищеца.
Настоящият състав е запознат с практиката на ВКС и в обратен смисъл -
Решение № 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 227 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о.,
ГК и други, чиито изводи обаче не споделя.
По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката
– 20.06.2023 год. до датата на изплащане на сумата съдът намира същата за
основателна. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по отношение
на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на
работодателя по чл.200 КТ за обезвреда за настъпили вреди от професионално
заболяване или от трудова злополука, са приложими общите принципи,
визирани в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и следва да се приеме,
че работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. В тази връзка
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно
Решение №441 от 08.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №682/2009 год., IV г.о.,
ГК. В настоящия случай, доколкото от материалите по делото се установява, а
и не се спори между страните, че трудовата злополука, в резултат на която е
настъпило увреждането на ищцата е настъпила на 20.06.2023 год., то от тази
дата следва да се уважи и предявената претенция за обезщетение за забава по
отношение на иска за неимуществени вреди. Същата възлиза на 694.14 лева,
като за разликата над тази сума до предявения размер претенцията подлежи на
отхвърляне. Размерът на претендираното обезщетение е в рамките на
определения по реда на 162 ГПК служебно от съда, изчислен с програмен
продукт Апис финанси. Следва да се уважи и претенцията за законна лихва
върху иска за неимуществени вреди, считано от датата на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски.
Претендират се в общ размер от 5500 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат.
Ответникът своевременно е направил искане за редуциране размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
При преценка на горните факти и минималния размер на възнаграждението
по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г., съдът счете за неоснователно
възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 2200 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък, съразмерно с уважената част от исковете.
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата
11
на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то
ищцата, въпреки че част от предявените от нея искове са отхвърлени не дължи
заплащане на държавна такса и разноски по тях. По отхвърлената част от
исковете същите следва да останат за сметка на държавата. Работникът е
освободен от задължението за заплащане на такси и разноски към съда, но
това не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата
страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от
адвокат/юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество направени разноски за депозит за
вещи лица, съгласно представен списък, като съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лева, на основание чл.25, ал.1 вр. ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и съразмерно с отхвърлената
част от исковете в тежест на ищеца следва да се възложи сумата 804 лева.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, доколкото делото е
решено частично в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 1067.66 лева
/907.66 лева държавна такса+160 лева депозит за вещи лица/, съразмерно с
уважената част от исковете.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** сумата от 22 000 лева /двадесет и две хиляди лева/,
представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, причинени й в следствие увреждане на
здравето при настъпила на 20.06.2023г. трудова злополука, както и за сумата
от 694.14 лева /шестстотин деветдесет и четири лева и 0.14 ст./- мораторна
лихва върху размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
за периода от датата на увреждането 20.06.2023г. до датата на подаване на
исковата молба - 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 22 000 лева до
предявен размер от 55 000 лева, както и иска за обезщетение за забава за
разликата над 694.14 лева до предявения размер от 1735.34 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 907.66 лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 160 лева, представляваща
платено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Й., ЕГН **********, с адрес:
12
гр. ***** сумата от 2200 лева разноски по делото за възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б. ЕООД енд КО" КД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
***** сумата 804 лева разноски по делото за депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13