РЕШЕНИЕ
№…165
гр. Самоков, 05.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина Николова сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 701 по описа на съда за
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявило
срещу Е.П.Ф. ***, искове за
установяване съществуването на следните свои вземания срещу ответника: за
сумата 500,00 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем № 2225184, сключен на 12.01.2015 г. между „Изи
асет мениджмънт” АД и ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от
01.02.2019 г. – датата на постъпване в съда на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 95/2019 г. по описа на РС –
Самоков до окончателното й изплащане; за
сумата 25,36 лв., представляваща договорна лихва по договора за паричен заем,
дължима за периода от 19.01.2015 г. до 06.04.2015 г.; за сумата 45,00 лв.,
представляваща такса за разходи за събиране на просрочените задължения по
договора за паричен заем; за сумата 148,68 лв., представляваща неустойка по чл.
4, ал. 2 от договора за паричен заем за неизпълнение на договорно задължение на
ответника за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 19.01.2015 г.
до 06.04.2015 г. и за сумата 208,18 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка неплатена на падеж погасителна вноска по
договора за паричен заем, включваща главница и договорна лихва, дължимо за
периода от 20.01.2015 г. до 31.01.2019 г.
– денят, предхождащ датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 95/2019 г. на РС – Самоков. Ищецът
претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди в исковата молба,
че горепосочените суми представляват неизпълнените парични задължения на
ответника по договор за паричен заем № 2225184, който последният сключил на 12.01.2015 г. с „Изи асет мениджмънт”
АД. По силата на подписано на 01.08.2015 г. приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010 г., „Изи
асет мениджмънт” АД прехвърлило на ищеца всички свои вземания по горепосочения
договор с ответника, който бил уведомен за станалата продажба с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне и получено лично от него преди
подаване на исковата молба.
За тези свои вземания ищецът
подал на 01.02.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 95/2019 г. на РС – Самоков. Съдът издал
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника – ответник в настоящото
производство при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя – настоящ ищец са дадени указания за
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Тези обстоятелства
обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни
искове с предмет – заявените в заповедното производство вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
В молба, постъпила в съда на 08.07.2020
г., юрк. Миглена Симеонова, пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа исковете
и отправя искане същите да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на
предпоставките за това.
Пред съда ответникът не се явява,
не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, а по
същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на
всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.
На ответника е изпратено
съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства,
ведно с разпореждането на съда от 07.08.2019 г., в което са му указани
възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от
връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към
формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на
отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и
предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение
по исковете. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено на
ответника на 07.10.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 3, вр. чл. 49 от ГПК – по
местоработата му чрез установения негов работодател на адреса му на управление
по неговото седалище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е подал отговор на исковата молба.
Редовно призован при условията на
чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК за насроченото открито съдебно заседание,
ответникът не се е явил пред съда. Приложението на разпоредбите на чл. 41, ал.
2, вр. ал. 1 от ГПК се обосоновава от следните обстоятелства: 1/. При посещения
на установения постоянен и настоящ адрес на ответника при спазване на разпоредбата
на чл. 47, ал. 1, изр. трето от ГПК (относно техния брой, интервал и
периодичност) за връчване на съобщение с препис от исковата молба и доказателствата,
ведно с разпореждането на съда, указващо както възможността за подаване на
отговор по чл. 131 от ГПК, така и задължението му да уведоми съда за евентуален
свой нов адрес, адресатът не е открит на адреса и не е намерено лице, което е
съгласно да получи съобщението; 2/. Във връзка с горното съдът е извършил служебна
справка в информационната система на НАП за местоработата на ответника и така същите,
посочени по-горе съдебни книжа, са редовно връчени на ответника чрез
установения негов работодател по месторабота; 3/. Към датата на призоваване на
ответника за насроченото открито съдебно заседание трудовото му правоотношение
с този работодател е прекратено и ново не е регистрирано, но ответникът не е съобщил
на съда за нов свой адрес; 4/. Поради това призовката до ответника за
насроченото по делото открито съдебно заседание е изпратена на непроменения
постоянен и настоящ негов адрес, на който същият отново не е открит и не е
намерено лице, което е съгласно да получи призовката; 5/. Макар в случая
връчването на призовката за насроченото за 13.07.2020 г. открито съдебно
заседание и чрез допълнително залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
да не е било безусловно необходимо (но е било допустимо с оглед разпоредбите на
чл. 58, вр. чл. 43, ал. 2, предл. второ от ГПК), то отбелязването от връчителя
в невръчената призовка за това заседание на посещения на адреса в периода от
10.06.2020 г. до 03.07.2020 г., както и удостовереното залепване на
уведомлението на 03.07.2020 г. за получаване на призовката, обосновават
еднозначен извод, че в продължение на повече от месец преди откритото с. з.,
насрочено за 13.07.2020 г. ответникът не е могъл да бъде открит на официално
удостоверените си постоянен и настоящ адрес, на този адрес не е открито лице,
което да се съгласи да получи призовката, нито ответникът се е явил в
канцеларията на съда, за да си получи призовката. Така, след като предходното
съобщение до ответника за връчване на съобщение с препис от исковата молба и
доказателствата, ведно с разпореждането на съда от 07.08.2019 г., в което са му
указани и последиците от несъобщаване по делото на нов адрес, му е било редовно
връчено, то за насроченото открито съдебно заседание същият следва да се счита
редовно призован в хипотезата на чл. 41, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК.
Ответникът не е направил искане
за разглеждане на делото в отсъствието му.
Исковете са вероятно основателни с
оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както
и с оглед представените доказателства.
По разноските.
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите
като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на
разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 300 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 679/2018 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 75 лв. са разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 95/2019 г. на РС – Самоков за внесена
държавна такса за разглеждане на заявлението (25 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в присъдения размер (50 лв.), който
няма основание да бъде увеличаван, а 225 лв. са разноски в настоящото производство,
в това число 125 лв. дължим размер на довнесена държавна такса за разглеждане
на обективно съединените искове и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определен от съда в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 5/2006 г.,
посл. изм. и доп. обн. ДВ, бр. 98/2015 г.) с оглед общия размер на цената на
иска и невисоката конкретна фактическа и правна сложност на делото.
Воден от гореизложеното и без да
се мотивира по същество, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на
вземания на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Е.П.Ф., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, за сумата 500,00 лв., представляваща главница по договор
за паричен заем № 2225184, сключен на 12.01.2015 г. между „Изи асет мениджмънт”
АД и Е.П.Ф., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.02.2019 г. –
датата на постъпване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 95/2019 г. по описа на РС – Самоков до
окончателното й изплащане; за сумата 25,36
лв., представляваща договорна лихва по договора за паричен заем, дължима за
периода от 19.01.2015 г. до 06.04.2015 г.; за сумата 45,00 лв.,
представляваща такса за разходи за събиране на просрочените задължения по
договора за паричен заем; за сумата 148,68 лв., представляваща неустойка
по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем за неизпълнение на договорно задължение
на ответника за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 19.01.2015
г. до 06.04.2015 г. и за сумата 208,18 лв., представляваща обезщетение
за забава, дължимо за периода от 20.01.2015 г. до 31.01.2019 г. в размер на
законната лихва върху всяка неплатена на падеж погасителна вноска по договора
за паричен заем, включваща главница и договорна лихва.
ОСЪЖДА Е.П.Ф. *** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр. София сумата 300,00 лв. за разноски, от които 75,00 лв.
представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 95/2019 г.
по описа на РС – Самоков за внесена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение и 225,00 лв. представляват
разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по исковете и за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено
и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: