Определение по дело №352/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 242
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20213200500352
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. гр. Добрич , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500352 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на М. ИВ. ИВ. /М.К./, ОСМ. Б., Н. К., „Евксинос Транс“ЕООД, Д. Й. Г.
и С. Л.. Г., чрез адв.Д.А., срещу решение №260043/16.04.2021г. по гр.д.
№10/2020г. на Т.ския районен съд, с което:
- са отхвърлени предявените от М. ИВ. ИВ. /М.К./, ОСМ. Б., Н. К. и
„Евксинос Транс“ЕООД искове да бъде обявен за нищожен при условията на
евентуалност ДДД, сключен на 18.02.2000г. с акт №44 т.1 рег.№196 д.
№44/2000г., вписан под №41 т.1 вх.рег.№97/18.02.2000г. т.XXVIII стр.5693,
на основания, както следва: като сключен в противоречие със закона чл.29
ал.1 от ЗС и чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ, сключен при липса на съгласие чл.26 ал.2
пр.2 от ЗЗД и сключен във вреда на представлявания чл.40 от ЗЗД;
- са отхвърлени предявените от Д. Й. Г. и С. Л.. Г. срещу Б. Й. /Б.А.А./,
Б.О. /Б.А.А./, Р.А.А. искове да бъде признато за установено, че ищците по
насрещния иск са собственици на 2/3 идеални части от недвижим имот – нива
с площ 31 дка с идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на
землището на с.Г., общ.Т., по силата на описания по-горе договор за дарение и
по силата на описания по-горе договор за покупко-продажба;
- е признато за установено на осн.чл.108 от ЗС по отношение на М. ИВ.
1
ИВ. /М.К./, ОСМ. Б., Н. К., „Евксинос Транс“ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л.. Г., че Б.
Й. /Б.А.А./, Б.О. /Б.А.А./, Р.А.А. са собственици по наследство на основание
договор за доброволна делба на недвижим имот – нива с площ 31 дка с
идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на землището на с.Г.,
общ.Т. и ответниците Д. Й. Г. и С. Л.. Г. са осъдени да предадат на ищците
владението върху 2/3 идеални части от описания недвижим имот.
Въззивната жалбата не отговаря в пълнота на изискванията по чл.260 т.1
от ГПК – за първите трима въззивници не са посочени адреси. Верно е, че
тези въззивници не са български граждани, че са посочени датите им на
раждане, че имат упълномощен адвокат, посочен и като съдебен адресат.
Всичко това обаче не отговаря и не замества изискването на чл.260 т.1 от ГПК
за посочване адреса на страната, която подава жалбата /идентично на
изискванията по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК и чл.131 ал.2 т.2 от ГПК, също
неспазени/.
Въззивната жалба не отговаря в пълнота и на изискванията по чл.261 т.4
от ГПК. За предявения срещу въззивниците иск по чл.108 от ЗС за
първоинстанционното производство се дължи минималната държавна такса
от 50 лева - чл.71 ал.2 от ГПК във вр. с чл.1 от ТДТКССГПК. Съответно на
осн.чл.18 ал.1 от ТДТКССГПК за обжалване на решението по този предявен
иск се дължи държавна такса от 25 лева.
За предявения от въззивниците Д. Й. Г. и С. Л.. Г. насрещен
установителен иск за собственост за първоинстанционното производство
също се дължи държавна такса от 50 лева, а за обжалване на решението по
този иск се дължи държавна такса от 25 лева.
В останалата му част първоинстанционното решение е постановено по
искове, каквито не са предявени. Но въззивниците М. ИВ. ИВ. /М.К./, ОСМ.
Б., Н. К. и „Евксинос Транс“ЕООД имат правен интерес да атакуват
неизгодния за тях резултат и дължат държавна такса за жалбата си, която
следва да се определи по правилото на чл.18 ал.1 във вр. с чл.16 от
ТДТКССГПК в размер на 12.50 лева.
Или дължимата за въззивната жалба държавна такса е в размер общо на
62.50 лева, а е приложен документ за внесени само 25 лева.
2
На следващо място - с въззивната жалба се иска постановяване на
решение и по предявените от въззивниците Д. Й. Г. и С. Л.. Г. насрещни
искове за нищожност на договор за доброволна делба., вписан под №41 т.1
вх.рег.№97/18.02.2000г. Посочено е в жалбата, че първоинстанционният съд
не се е произнесъл по тези искове. Действително това е така. Постановено е
решение за отхвърляне на установителни искове за нищожност на посочения
договор за доброволна делба, предявени от другите въззивници.
Същевременно въззивниците Д. Й. Г. и С. Л.. Г. са предявили насрещни
искове за нищожност на договор за доброволна делба., вписан под №41 т.1
вх.рег.№97/18.02.2000г., които не са разгледани от районния съд /в мотивите/
и не е постановено решение /диспозитив/. Налице е пропуск на съда да се
произнесе по целия спорен предмет и този пропуск не може да се отстрани от
въззивната инстанция. В тази част въззивната жалба обективира молба по
чл.250 от ГПК за допълване на решението и компетентен да се произнесе по
нея е първоинстанционният съд.
На последно място – с обжалваното решение са отхвърлени
предявените от Д. Й. Г. и С. Л.. Г. срещу Б. Й. /Б.А.А./, Б.О. /Б.А.А./, Р.А.А.
искове да бъде признато за установено, че ищците по насрещния иск са
собственици на 2/3 идеални части от недвижим имот – нива с площ 31 дка с
идентификатор 14982.3.30 по кадастралната карта на землището на с.Г.,
общ.Т., „по силата на описания по-горе договор за дарение и по силата на
описания по-горе договор за покупко-продажба“. Всъщност никъде в
решението /диспозитива/ договор за дарение и договор за покупко-продажба
не са описани. Договорите са индивидуализирани в мотивите и е налице
пропуск на съда на изрази в диспозитива на съдебния акт волята си, точно,
както е формирана в мотивите. Това би могло да се отстрани по реда на
чл.247 от ГПК, вкл. и по инициатива на съда.
Констатираните пропуски, грешки и нередовности следва да се
отстранят преди разглеждане на въззивната жалба, поради което въззивният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№352 по описа на съда за 2021г.
3
и ВРЪЩА делото на Т.ския районен съд за изпълнение на чл.262 ал.1 във вр.
с чл.260 т.1 и чл.261 т.4 от ГПК, чл.250 от ГПК и чл.247 от ГПК.
След изпълнение на горното делото да се върне на въззивния съд за
разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4