Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 19. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7719 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
Г.Б.С., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “Лагера”, бл. ******” (въззивница)
чрез процесуалния представител адвокат П.Х., срещу решение № 82166 от 02. 04. 2019 г., постановено
от Софийския районен съд (СРС), 49-и състав, по гр. д. № 9242 по описа за 2017
г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционния съд изцяло е
отхвърлил предявения от въззивницата (ищцата) иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. трето от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяване на съществуването на вземане в размер на 632
лева и 29 стотинки.
Решаващите мотиви на районния съд за отхвърлянето на
иска са били, че не е доказано отпадането на основанието на осъщественото
имуществено разместване.
Въззивницата оспорва обжалваното решение като
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,
както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че по
делото липсва спор, че с решение от 03. 11. 2016 г. по гр. д. № 36252 по описа
на СРС за 2016 г. е бил отхвърлен иск на въззиваемата кредитна институция и в
полза на въззивницата са били присъдени разноски, впоследствие ограничени с
определение по чл. 248 ГПК до 632 лева и 29 стотинки. Поддържа, че след като
въззиваемата кредитна институция е превела съответната сума по платежна сметка
на въззивницата, тя (кредитната институция) неоснователно е погасила част от
отреченото в посочения съдебен акт вземане. Твърди, че по този начин
въззиваемата кредитна институция се е обогатила на отпаднало основание, като
отпадналото основание е отреченото с влязло в сила решение вземане по договор
за кредит. Заявява, че искът на въззиваемата кредитна институция е бил
отхвърлен поради липсата на вземане, а не поради липсата на предсрочна
изискуемост на съществуващо вземане. Дори и да се приемат мотивите към
обжалваното решение във връзка с предсрочната изискуемост, намира, че по делото
са били събрани доказателства, че само част от цялата сума (200 лева) е
послужила за прихващане на задължения по кредита. На последно място заявява, че
дори и да се приеме, че отхвърлянето на иска със сила на пресъдено нещо не
преклудира правото на въззиваемата кредитна институция да събере сумите по
съдебен ред, то към момента на превеждането на сумата от 632 лева и 29 стотинки
по платежната сметка на въззивницата срещу нея нито е било инициирано ново
заповедно производство, нито е бил предявен нов осъдителен иск, нито в исковото
производство пред районния съд по настоящото дело е бил съединен подобен иск.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Претендира разноски за настоящата и за първата
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство “Б.Д.” ЕАД (към настоящия момент
АД), ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес *** (въззиваема
кредитна институция) чрез процесуалния представител юрисконсулт К.С., надлежно
упълномощен в първоинстанционното производство (л. 10 от исковото производство
на районния съд). Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено.
Заявява, че е изпълнила задълженията си съгласно решение от 03. 11. 2016 г. по
гр. д. № 36252 по описа на СРС за 2016 г. и определението по чл. 248 ГПК по
същото дело. Поддържа, че искът по посоченото дело не е бил отхвърлен поради
липса на облигационно отношение или погасяване на задължението, а само поради
липсата на предсрочна изискуемост. Намира, че това не изключва правото в
по-късен момент да обяви предсрочна изискуемост. Твърди, че е сключила два
кредитна договора с въззивницата, че сумите и по двата договора са били
усвоени, както и че към настоящия момент и двата договора са превърнати в
предсрочно изискуеми. Въззиваемата кредитна институция заявява, че се е
удовлетворила от сумата по сметка на въззивницата въз основа на уговорка по единия
кредитен договор. Поддържа, че със сумата в размер на 632 лева и 29 стотинки са
били погасени закъснели плащания на въззивницата и по двата договора. За сумите
по единия договор все още имало висящ процес, който намира за преюдициален
спрямо настоящия. Иска от въззивния съд да остави в сила обжалваното решение.
Претендира разноски за първата инстанция, както и юрисконсултско
възнаграждение за първата и въззивната инстанция. В откритото съдебно заседание
оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна.
Въззивният съд, след като прецени становищата на страните и събраните пред първата инстанция доказателства,
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо. Относно правилността му намира следното.
В разглеждания случай се установява, че между страните
са били сключени следните два договора: договор за кредит за текущо потребление
от 31. 05. 2013 г. за сумата от 14 600 лева (отчитан по платежна сметка №
21053447), както и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 25. 06. 2013 г. за сумата от 1 000 лева
(отчитан по платежна сметка № 21422413).
С влязло в сила решение №
17626 от 03. 11.
2016 г., постановено от СРС, 76-и състав, по друго гражданско
дело (гр. д. № 36252
по описа на СРС за 2016 г.), са били отхвърлени обективно съединени искове на
въззиваемата кредитна институция срещу въззивницата за установяване на
съществуването на следните вземания: 1000 лева - главница; 433 лева и 29
стотинки - договорна лихва; 28 лева - наказателна лихва (надбавки). Ищецът
по това дело
(въззиваемата кредитна институция) е твърдял, че всички вземания произтичат от
сключен между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 25. 06. 2013 г. Решаващите мотиви на
съда са били, че ответницата (въззивницата в настоящото производство) не е била
надлежно уведомена за предсрочната изискуемост по договора (нотариалният
връчител е залепил уведомление и го е пуснал в пощенската кутия,
но не е посетил адреса неколкократно в рамките на един месец с оглед
изискванията на съдебната практика по тогавашната редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК). С посочения съдебен акт в полза на ответницата
(въззивницата по настоящото производство) са били присъдени разноски в размер
на 1000 лева. Впоследствие с влязло в сила определение от 30. 11. 2016 г.
решението е изменено в частта за разноските, като присъдените разноски са били
намалени от 1000 на 632 лева и 29 стотинки.
Въззиваемата кредитна институция е превела по платежна
сметка на въззивницата сумата от 632 лева и 29 стотинки на 19. 12. 2016 г. (л. 51 от
гр. д. № 36252 по описа на СРС за 2016 г.) На 20. 12. 2016 г. платежната сметка
е била задължена, като преведената сума е била приспадната от
предполагаеми изискуеми задължения във връзка с двата договора (л.
13 от
заповедното производство по настоящото дело). В частност 200 лева са били приспаднати от
задълженията по сметката, обслужваща договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 25. 06. 2013 г.
Разликата до 632 лева и 29 стотинки заедно с други суми е послужила за
приспадане на задълженията по сметката, обслужваща договора за кредит за текущо
потребление от 31. 05. 2013 г.
При така
установената фактическа и правна обстановка въззивният съд направи следните
правни изводи.
За
задълженията на въззиваемата кредитна институция: задължението на въззиваемата
кредитна институция за заплащането на разноски в размер на 632 лева и 29
стотинки се е погасило чрез заверяването на платежната сметка на въззивницата
на 19. 12. 2016 г. (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). От този момент е възникнало ново
задължение на въззиваемата кредитна институция в качеството ѝ на
доставчик на платежни услуги за същата сума към въззивницата.
За
задълженията на въззивницита: преди настъпването на изискуемостта субективното
право съществува като правно очакване. С настъпването на падежа то се превръща
в притезание, чието изпълнение може да бъде искано от длъжника и принудително.
В разглеждания случай с решение № 17626 от 03. 11. 2016 г., постановено от СРС, 76-и
състав, по гр. д. № 36252 по описа на СРС за 2016 г.
е било прието, че вземанията на кредитора не съществуват, единствено защото предсрочната
изискуемост не е била настъпила с надлежното ѝ обявяване. При това
положение правилно с обжалваното решение е прието, че с настъпването на
изискуемостта впоследствие е налице годно правно основание за осъщественото
приспадане на суми.
Възможността
на въззиваемата кредитна институция да се удовлетворява от наличностите по
платежната сметка на въззивницита при неизпълнение на договорните задължения е
уговорена и в двата договора (чл. 11 от договора за кредит за текущо
потребление, съответно чл. 6 от договора за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит). За да е била въззивницата в неизпълнение,
задълженията ѝ по посочените договори трябва да са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Във
връзка с договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит трябва да се приеме следното. В самия договор (чл. 31 от общите условия)
е уговорено настъпването на предсрочна изискуемост, ако въззивницата не
револвира или револвира частично кредита четири поредни месеца и след това не
го погаси изцяло заедно с „допълнителна надбавка за забава“. С експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че посоченият
обективен факт е настъпил. Упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем първоначално не е било доведено до знанието на
въззивницата по необходимия ред преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (връчителят
на нотариуса е поставил уведомление по чл. 47 ГПК, в редакцията към 2015 г.,
без да посети адреса на въззивницата неколкократно в рамките на един месец),
поради което и позовавайки се на съдебната практика с решение № 17626 от 03. 11. 2016 г. по гр. д. № 36252 по описа на СРС за 2016 г.
районният съд е отхвърлил исковете за установяване на съществуването на
вземания, произтичащи от посочения договор. С размяната на книжа по настоящото
дело обаче следва да се приеме (нотариалната покана е приложена към отговора на
исковата молба), че въззивницата (ищцата) е била уведомена и предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит окончателно е настъпила. Въпросната размяна на книжа
е извършена след приспадането на сумата 200 лева, осъществено на 20. 12. 2016
г. Затова от данните по настоящото дело се налага изводът, че към 20. 12. 2016
г. задължението по договора за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит не са били предсрочно
изискуеми.
Доколкото на
съдебно-счетоводната експертиза не са били поставени задачи във връзка с договора
за кредит за текущо потребление, по настоящото дело липсват доказателства, че е
осъществен обективният факт, въз основа на който задълженията да бъдат обявени
за предсрочно изискуеми. Следователно въззивният съд е длъжен да приеме, че по
този договор не е налице предсрочна изискуемост.
Макар и по делото
да се установява, че задълженията по единия договор са станали предсрочно
изискуеми след извършеното от въззиваемата кредитна институция приспадане, а
задълженията по другия договор не са станали предсрочно изискуеми, крайният
извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск все пак е
правилен. Съображенията за това са следните.
Предявеният от
въззивницата иск е с правно основани чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже правопораждащите факти, в
частност имуществено разместване, наличието на правно основание към момента на
имущественото разместване и отпадане на правното основание. В дадения случай имущественото
разместване е доказано. Установява се обаче, че към момента на имущественото разместване
правното основание „предсрочно изискуеми задължения“ по двата договора между
страните изобщо не е съществувало, съответно невъзможно е то да отпадне
впоследствие. Освен това представените от въззиваемата кредитна институция
(ответникът) договори съдържат уговорки за месечни погасителни вноски, които е
възможно да са настъпили независимо от предсрочната изискуемост и да обуславят
валидно правно основание за имущественото разместване. Поради тези съображения ищецът
не е провел пълно доказване на иска.
Макар и при
различни мотиви, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода
на делото и с оглед своевременните претенции в полза на въззиваемата кредитна институция
трябва да бъдат присъдени разноските във въззивното производство. Те се свеждат
до претендираното юрисконсултско възнаграждение. Правната и фактическа сложност
по настоящото дело е минимална. От друга страна, въззиваемата кредитна
институция е проявила активност, като в откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция се е явил процесуален представител. При това положение
въззивният съд намира за адекватно да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 82166
от 02. 04. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 49-и състав, по гр.
д. № 9242 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА въз основа на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс Г.Б.С., ЕГН **********, адрес ***, ж. к.
“Лагера”, бл. ******”, да
заплати на “Банка ДСК” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, съдебен адрес ***, сумата от 50 (петдесет) лева – разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.