Решение по КНАХД №320/2025 на Административен съд - Видин

 

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от СНЦ „Северозапазване“, гр.Кула против решение № 25/ 10.07.2025г. по АНД № 40/2025г. по описа на Районен съд – Кула, с което е потвърдено НП № 05 – 2500029/07.04.2025год. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Северозапазване” СНЦ, гр.Кула, представлявано от Н. И. Ц., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, за извършено нарушение на чл.62,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на КРС е неправилно. Твърди се от касатора, че КРС е направил неправилни правни изводи. Според тях е налице и чл.28 от ЗАНН. Представят справка за подадени уведомления до НАП от 14.02.2025 година.

Иска се да бъде отменено решението на КРС, както и потвърденото с него НП.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Установено е пред КРС, че Сдружението - жалбоподател и СУ „В. [община]“,гр. Кула са сключили Договор № 20/29.11.2024г. с предмет: практическо обучение в реална работна среда, съгласно проект „Подкрепа за дуалната система на обучение“ на учениците от XI клас, специалност „Икономическо информационно осигуряване“, по който договор сдружението се е задължило в периода от 02.12.2024г. до 28.07.2025г. да осигури условия за провеждане на производствена практика на 3 броя ученици съгласно Закона за предучилищното и училищно образование - чл.171,ал.3 и чл.230,ал.6 от Кодекса на труда. В изпълнение на поетото договорно задължение сдружението е сключило на 02.12.2024г. договор за ученичество на основание чл.230,ал.1 от КТ в качеството на работодател с лицето П. Н. П. в качеството на и ученик за срок от 02.12.2024г. до 28.07.2025г. при дневно работно време 7 часа, по график - два пъти седмично. На 06.02.2025г. свидетелите Т. и П. - главни инспектори в ДИТ - Видин извършили проверка в СУ „В. [община]“, гр.Кула за спазване на трудовото законодателство от страна на сдружението-жалбоподател и установили на място при проверката лицето П. П., която се обучавала в класната стая на 11 клас заедно с други деца, където била и техният преподавател по практическо обучение - К., за което им е бил представен и дневник за практическо обучение. При извършване на проверката, свидетелите Т. и П. предоставили на П. П. и на другите ученици да попълнят декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на осн. чл.399 от КТ и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40,ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК. П. П. попълнила и подписала посочената декларация, в която декларирала, че работи в сдружението от 02.12.2024г., работното време, месечното възнаграждение и т.н. Проверяващите отишли и при директорката на училището, която им представила заверени копия от трудов договор с П. П., копие на дневник за практическо обучение, както и копие от договора, сключен от училището със сдружението. При извършена проверка в базата данни на НАП проверяващите констатирали, че трудовият договор с П. П., не е регистриран в ТД на НАП. Пред касационната инстанция е представена и приета, като доказателство по делото справка за уведомление от 14.02.2025 година за две лица, едното от които е П. П.. На 28.02.2025г. на констатациите, които били направени при извършената проверка свидетелката Т. съставила в присъствието на колегата си Протокол за извършена проверка № ПР 2504946/ 28.02.2025г., въз основа на който съставила и АУАН № 05- 2500029/28.02.2025г. срещу сдружението - жалбоподател за извършено нарушение на чл. 62, ал.3 от КТ за това, че не е изпълнил задължението си да подаде уведомление до ТД на НАП в тридневен срок от сключване на трудовия договор на 02.12.2024г. между него и П. П., който АУАН е предявен за подпис на представител на сдружението - неговият председател Н. И. Ц.. АУАН е предявен срещу подпис и надлежно връчен на председателя на сдружението.

Административонанаказващият орган на база издадения АУАН срещу сдружението – жалбоподател, като възприел изцяло посочената в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението и на основание чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. Наказателното постановление е връчено лично на председателя на сдружението на 07.04.2025г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Районен съд Кула е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.

Административен съд - Видин не споделя крайния извод на Районен съд – Кула, по следните съображения:

Твърди се от Директора на Д“ИТ“ Видин, че сдружението е нарушило императивната норма на чл.62,ал.3 от КТ, която разпоредба регламентира, задължението на работодателите в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, да изпратят уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

В случая не се спори, че при извършената проверка на 06.02.2025год. не е изпратено уведомление за сключения на 02.12.2024г. договор за ученичество с П. П.. На 14.02.25 година, такова уведомление е изпратено, видно от справката представена пред АС Видин и която РС Кула не е имал възможност да вземе под внимание.

Според разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗАНН административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН. Т.е. към момента на съставяне на АУАН не е имало нарушение, тъй като макар към момента на проверката да не е било изпратено уведомление до съответната ТД на НАП, то преди съставянето на АУАН, такова уведомление вече е било изпратено. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП е незаконосъобразно.

Предвид горното се оказва, че сдружението, в качеството си на работодател, не е извършило вмененото му нарушение на чл.62,ал.3 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността предвидена в чл.414,ал.3 от КТ. Наложената му имуществена санкция по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. В този смисъл неоснователни са доводите, развити от ответника по касация относно липсата на процесуални нарушения, както и безспорното доказване на нарушението.

Нарушението следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. В тежест на административнонаказващият орган е да опише, докаже и подкрепи със съответните доказателства , твърденията и констатациите си , относно извършеното административно нарушение. В конкретния казус обаче това не е сторено. Нарушителят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от нарушителя, са предмет на доказване по делото. Т.е. налагането на наказание при неизяснени обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като за да бъде наложено такова, нарушението следва да е безспорно доказано. Безспорно в случая е, че сдружението е било изправно към момента на издаване на АУАН, т.е. уведомлението е било изпратено към 28.02.2025 год., когато е съставен АУАН. Съдът счита, че наказващият орган е следвало да се съобрази с нормата на чл.52 от ЗАНН, като съобрази всички събрани доказателства.

С оглед изложените мотиви, касаещи разпоредбата на чл.36 от ЗАНН, приложението на чл.28 от ЗАНН, изобщо не се налага, тъй като на практика не е осъществен състава на нарушението по чл.62,ал.3 от КТ.

С оглед горните съображения , Административният съд намира , че решението на РС – Кула е неправилно и следва да бъде отменено, а НП като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон, също следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 25/ 10.07.2025г. по АНД № 40/2025г. по описа на Районен съд – Кула, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ НП № 05 – 2500029/07.04.2025год. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Северозапазване” СНЦ, гр.Кула, представлявано от Н. И. Ц., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ, за извършено нарушение на чл.62,ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.