Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
II „Е” състав в публично
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2840/2020 г. по описа на СГС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С
Решение № 194541 от 16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 31364/2018 г., СРС, 88-ми
състав, са отхвърлени предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу ответника М.В.Г., обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1661.70 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 27.09.2017г. до окончателното й изплащане; суматао от 1837.62 евро - ГПР за
периода от 01.09.2009г. до 01.06.2015г.; сумата от 1362.41 евро - обезщетение
за забава начислено върху главницата за периода от 01.07.2009 г. до
26.09.2017г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 67803/2017 г. по описа
на СРС - 88 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД с оплаквания за неговата неправилност
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в нарушение
на процесуалния закон СРС е отменил допуснатото доказателствено искане, с което
по реда на чл. 192 ГПК „Г.“ АД е бил задължен да представи намиращите се у него
документи, а имено Договор за цесия от 15.09.2014 г. Сочи още, че от
представените по делото писмени доказателства се доказва надлежното уведомяване
на ответника за извършените цесии, както и основателността на предявените
искове. Моли съда да отмени същото и уважи предявените искове. Претендира и
разноски.
Въззиваемият ответник М.В.Г. в
законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание чрез назначения особен представител – адв. Р.Т. оспорва жалбата и в
писмена защита излага подробни съображения за неоснователността на същата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата по тях държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради
което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват
на въззивната проверка, съдът намира следното:
Обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че ищецът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
принадлежи доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е активно материално легитимиран да получи изпълнение по
Договор за заем на физическо лице от 30.05.2009 г., сключен между заемателя „Г.“АД
и М.В.Г.. По делото не е представен посочения в исковата молба договор за цесия
от 15.09.2014 г., сключен между кредитора – цедент „Г.“АД и цесионера „Зи-М.“АД“.
Тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава, последващите
договори за цесия от 08.12.2014 г. между цедента „Зи-М.“АД и цесионера „С.Ф.Б.“ЕООД,
както и от 03.10.2016г. между цедента „С.Ф.Б.“ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, не
лигитимират ищеца като носител на процесните вземания по Договора за заем на
физическо лице от 30.05.2009 г. Следва да се отбележи още, че във връзка с наведените
във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстнационния съд
съществени процесуални нарушения, в частност на искането по чл. 192 ГПК, което
е било отменено от СРС с протоколно определение в съдебно заседание от
05.06.2019 г., жалбоподателят не е поискал събиране на доказателства по смисъла
на чл. 266, ал. 3 ГПК, а съгласно задължителните за органите на съдебната власт
указания дадени в т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
съда не съществува служебно задължение за това.
С оглед гореизложеното предявените
искове се явяват недоказани и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед на правилата, установени в
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194541 от 16.08.2019 г., постановено по гр.д. № 31364/2018 г.,
СРС, 88-ми състав. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: