Мотиви
кьм Решeние № 215/16.09.2019 г. по АНД № 952/2019 г.:
Производството е образувано на основание чл.78а от НК,след
направено предложение с постановление на ЯРП, сьгласно чл.375 от
НПК. В постановлението се сочи, че наказателното преследване по Д.П.№ 232/2019г.
на РУ-Я. е започнало против А.Р.Д. ***, за извьршено престьпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
ЯРП, редовно призована, чрез представителя си пледира, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се
установява, че на процесната дата обвиняемият е причинил на св. М.Р., негова
майка, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия, в условията на домашно насилие,
т.к. преди това деянието е било предшествано от системно упражняване на
психологическо и физическо насилие от нейния син, който живеел с пострадалата в
едно домакинство. Прави се искане обвиняемият да бъде признат за виновен по
предявеното обвинение, освободен от наказателна отговорност, и му бъде наложено
административно наказание „глоба“ около средния размер, предвиден в НК.
Обв.Ат.Д., редовно призован, не се
явява в с.з., но чрез упълномощен адвокат пледира, че престъплението е
извършено от обективна и субективна страна от обвиняемия не поради негативно
отношение към неговата майка, а поради проведен разговор с „добронамерена
съседка“, която е заявила на обвиняемия, че неговата майка обича повече
починалия си син, а не него, поради което се моли съдът да наложи минимално
административно наказание „глоба“. Навеждат се доводи, че обвиняемият е студент
и няма постоянни доходи, поради което се моли за налагане на минимално
предвиденото наказание по НК.
Сьдьт, след като се запозна с
постановлението на ЯРП, материалите по делото сьбрани в хода на предварителното
разследване и сьдебното следствие, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Обв. А.Р.Д. живеел в едно домакинство
с майка си - свид.
М.А.Р. ***. От няколко години същият бил студент
в гр. П., поради което през учебната
година живеел в гр. П., като периодично
се прибирал в дома си в гр.
Я., при майка си.
През 2018 год. отношенията
между обвиняемия и майка му се
влошили, като той започнал да
осъществява домашно насилие по отношение
на нея. Обиждал я и й нанасял
побой, по повод на което
св. Р. сигнализирала
полицейските органи. В резултат на тези му действия
св. Р. се
страхувала, но търпяла насилието, тъй като го
обичала.
На 07.04.2019 год., за
времето от 03.00 ч. до около 06.00 ч. обв. Д. се
намирал в дома си в гр. Я., ул.
„*** № 40, вх. В,
ап. 70. По същото време там
се намирала и майка му - св.
М.А.Р.. През посочения период от време, след като преди това бил провел
разговор със една от съседките им, която му казала, че неговата майка обича
повече починалия му брат, обвиняемият започнал да се кара
с Р., като я обвинявал, че крие пари
от него, след което започнал
да я бие. Съборил я на земята, в резултат
на което тя паднала на
лявата част на тялото си.
След това започнал да
й нанася удари с ръка в областта на главата и лицето
в дясната половина. В резултат на ударите свид. Р. получила разкъсно-контузна рана в дясната половина на главата,
зад ухото, поради което потекла
кръв от главата
й. Обвиняемият й нанесъл й удар с ръка
/шамар/ в лицето, в областта на дясното
око, в резултат на което получила
оток и кръвонасядане в посочената
област. Докато се намирала паднала на земята,
обвиняемият продължил да й нанася удари
по цялото тяло. След това обвиняемият
дал на майка
си кърпа, с която да прави
компреси по подутите части от лицето си
и я оставил в посоченото състояние, като той напуснал дома
си. По-късно, същия ден свид. Р. се
обадила по телефона на сестра
си - св. Ж. и й споделила
за случилото се. Непосредствено след това свид. Ж. отишла до
дома й и видяла, че има разкъсно-контузна
рана по главата
и синини по лицето и тялото, поради което сигнализирала
на тел. 112. Свид. Р. й споделила, че през
нощта синът й - обв. Д. й е нанесъл
побой. Малко след това на място пристигнал
екип на Спешен
център при МБАЛ-Я. и
екип на РУ – Я.. Св. Р. била
прегледана от медицинския екип, за което бил
съставен фиш за спешна медицинска
помощ № *** год., но отказала да
бъде настанена на лечение в МБАЛ-Я.. На полицейските
служители същата заявила, че през
нощта сина й - обв. Д. се
е прибрал в дома им и й нанесъл побой. В резултат
на причиненото й психическо и физическо насилие св. Р. се страхувала
за живота си, като почти
не излизала от дома си.
От заключението
на извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза/СМЕ/ се установило, че в резултат на
нанесения побой свид.
М.Р. е получила контузия
на главата с наличие на разкъсно-контузна
рана в дясната й половина, зад ухото;
кръвонасядане на клепачите на дясното око
и контузия и болезненост в областта на лявата
ръка, лявото рамо и гърдите. Експертизата е приела, че разкъсно-контузната
рана на дясната
половина на главата, зад ушната
мида, в съвкупност с останалите увреждания е причинила на пострадалата
М.Р. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Съгласно експертното заключение уврежданията на пострадалата са причинени в резултат на нанесени удари
с ръце и падане върху терена от
собствен ръст, като са били
нанесени не по-малко от 3-4 удара.
Съгласно заключението
на извършената по делото комплексна
психиатрично-психологическа експертиза/КППЕ/ в резултат на причиненото й домашно насилие - физическо и психическо въздействие от страна на обв. Р., пострадалата М.Р. е изпитала психологически страх. При създалата се травматична
ситуация пострадалата е преживяла стресогенна ситуация, която е довела до нарушена
адаптация и постравматично страхово - тревожно - депресивно състояние. Преживяната ситуация е породила психологически страх към съвместното
общуване на пострадалата с обв.Д., поради което
било нарушено душевното й спокойствие и ограничен социалния й живот. Създалата се ситуация породила тревога, несигурност и подтиснат фон на настроението
й, и било възможно това да допринесе за отключване и формиране на редица психосоматични проблеми. Експертизата е дала заключение, че Р. е способна правилно да възприема
фактите и обстоятелствата, които имат значение
за делото и да дава достоверни
показания за тях.
Обв. Ат.Д. не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК.
Описаната фактическата обстановка сьдьт приема за установена
от показанията на разпитаните в наказателното производство/ДП и в с.з./ лица –
свидетелите М.Р., С. Ж., И. Я., А. Д., които са последователни, логични и
безпротиворечиви, които кореспондират както помежду си, така и с писмените
доказателства, сьбрани по делото и прочетени на
основание чл.283 от НПК в с.з.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
С
действията си обв. А.Р.Д. *** е осъществил от обективна и субективна страна сьстава на престьплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК,
тъй като на 07.04.2019 год., за времето
от 03.00 ч. до около 06.00 ч. в гр. Я., ул. „*** № 40, вх. В, ап. 70, в условията на домашно
насилие, причинил на М.А.Р. с ЕГН - ********** *** лека
телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От обективна страна, категорично се установява, че на 07.04.2019 г., за
времето от 03.00 ч. до около 06.00 ч. в гр. Я., ул. „*** № 40, вх. В, ап.
70, в условията на
домашно насилие, обв. Ат.Д. е причинил другиму
– на майка си М.А.Р. с ЕГН - ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Престъплението е извършено „в условията
на домашно насилие“, защото е установено, че е предшествано
от системно упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществено спрямо възходящ. В този смисъл е чл.93, т.31 от НК, според който престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“,
ако е предшествано от системно упражняване
на физическо, сексуално или психическо
насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш
съпруг, лице, от което има
дете, лице, с което се намира
или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което
живеят или е живяло в едно домакинство. Това е видно от показанията на
разпитаните в ДП свидетели, заключения на в.л. по СМЕ и КППЕ, както и писмени
доказателства, включително, приложени по делото фотоснимки на пострадалата. По
делото не бе установено пострадалата да е набедила в извършване на престъпление
своя син, след като от анализа на всички доказателства по делото/поотделно и в
тяхната съвкупност/ е установено безспорно, че следва да се даде вяра на
показанията на майката на обвиняемия. Следва също изрично де се отбележи, че
причина за конфликта между майката и сина е недобросъвестното отношение на
съседка на семейството, която е заявила, че пострадалата е обичала повече
починалия си син. Това се установява от показанията на св. М.Р. от с.з.
От субективна
страна деянието е извършено от обв. Ат.Д. при форма
на вина - пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като той е съзнавал общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обв. Ат.Д. е извършил
деянието, съзнавайки, че тази негова
деятелност е запретена от закона,
че поведението му е противоправно и е в разрез с
установените в обществото норми, правила и морал,
но въпреки това е извършил процесното деяние. Извършване на престъплението е предшествано от упражнено системно
домашно насилие от обв. Ат.Д. спрямо
св.М.Р., съобразно разпоредбата на чл.93, т.31 от НК.
В тази връзка, съдът споделя
аргументацията на обвинителната власт и защитата, че има извършено от
обвиняемия инкриминирано деяние в условията на домашно насилие, както и това,
че основна причина за лошото отношение на обвиняемия към неговата майка е
проведения разговор със съседка на семейството, че св. М.Р. обича повече
починалия си син, а не Ат.Д..
С оглед изложеното сьдьт прие, че обв.Ат.Д.
е осьществил от обективна и субективна страна сьстава
на престьплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130,
ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по предявеното му от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :
Непосредствен обект
на престъпно посегателство са обществените отношения, които са свьрзани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността и отношенията в семейството. Следва
да се отбележи и факта, че този вид престьпления бежат висок рьст през последните
години в нашето общество.
Личността на подсьдимия е с
невисока степен на обществена опасност, имайки предивд
степента на обществена опасност на деянието, която е висока, и това, че
обвиняемият не е осьждан и наказван по чл.78а от НК.
Сьдьт, след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на
престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление
от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал
грижи за пострадалата до провеждането на злополучния разговор със съседка на семейството,
че не са настъпили имуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат
приложени разпоредбите на чл.78а от НК, че обвиняемият е студент и няма
постоянни доходи, освободи обв.Ат.Д. от наказателна
отговорност и му наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно наказание „глоба“
в минималния размер от 1000/хиляда/лв.
Съдът
изцяло сподели доводите на защита, а не тези на прокурора за приложението на
разпоредбата на чл.78а от НК и в частност за налагане на минимално наказание,
след като взе предвид недоброто материално състояние на дееца, както и това, че
се касае за семейни отношения с неговата майка. Според съда с така
определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция визирани в чл.36 от НК.
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
съдът осъди обв. Ат.Д. да заплати разноските по
делото в размер на 780,20 лв., в приход на Републиканския бюджет по сметката на
ОД на МВР-Я..
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: