Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 7
11.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Т. Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д.
№1797 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е висящо за втори път пред
Бургаския окръжен съд, тъй като с Решение №118/25.09.2018г., постановено по
гр.д. №4756/2017г. на III-то г.о. на ВКС, е обезсилено решението на Окръжен съд
Бургас, постановено по в.гр.д. № 675/2017 г. в осъдителната му част, и
решението на Районен съд Бургас по гр.д.
№7044/2016г. в частта, с която е отхвърлен искът на К.В.В. против Й.Т.К. до
сумата от 13 932,05 лв. Върнато е делото на Бургаски районен съд за ново
разглеждане от друг състав по предявения иск с правна квалификация чл. 284,
ал.2 от ЗЗД, до сумата от 13932,05 лв.
Настоящото производство е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна
жалба,
подадена от Й.Т.К., ЕГН: **********, с която се обжалва Решение №1608/24.06.2019г., постановено по гр.д. №6962/2018 г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Й.Т.К.
с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 13 932,05 лв. /тринадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева, и
пет стотинки/, представляваща полагаемата му се част от продажна цена на
недвижим имот – съсобствен между страните и трето лице, находящ се в гр.
Бургас, бул. ***, получена от К. въз основа на сключен между страните устен
договор за поръчка в този смисъл, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2016 г., до
окончателното й изплащане.
Отхвърлено е възражението на Й.Т.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, против К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, за прихващане със
сумата от 11 100 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, от
стойността на извършените подобрения, в периода от 24.10.2013 г. до началото на
лятото на 2016 г. в негов имот, находящ се в гр. Бургас, к-с Братя Миладинови,
бл. 5, вх. 5, ет. 3, ап. 71, с неговото знание и съгласие, а именно: смяна на
дограма в трите стаи и терасата на стойност от 2 400 лв., смяна на три вътрешни
врати – 900 лв. поставяне на ламинат в трите стаи – 1 200 лв., подмяна на
теракот и плочки в банята, както и подмяна на аксесоари - 2 500 лв., вътрешно саниране и боядисване – 1
000 лв., поръчка и монтаж на кухненско оборудване – 3 100 лв., които са
увеличили и неговата стойност.
Осъдена е Й.Т.К. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на К.В.В. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 223 лв. за
направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо място се посочва, че първоинстанционният съд
е нарушил правото на защита на въззивницата, като не е допуснал до разпит
поискания свидетел. Позовава се на разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК за
допускане на това доказателство пред въззивния съд. На следващо място се
твърди, че решението е неправилно, тъй като искът е уважен на непредявено
основание.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от К.В.В., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Николай
Кожухаров, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение и не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3
от ГПК. Сочи се, че съдът е дал възможност на въззивницата да ангажира
доказателства, но до приключване на съдебното дирене пред районния съд не е
направено искане за разпит на свидетел. Такова се прави за първи път с
въззивната жалба, което е недопустимо и не е конкретизирано какви обстоятелства
ще се установяват с разпита на този свидетел. Оспорва се като неоснователно и
оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Излагат се доводи в
подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно,
законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса
на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Й.К., се
явява лично, представлява се от адв. Цветанова, която поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемият К.В.В.,
се явява лично и с адв. Кожухаров, който оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от К.В., срещу Й.К., с която се претендира
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 14279,78 лв.,
представляваща полагаемата му се част от продажната цена на недвижим имот,
подробно описан в исковата молба, която сума е преведена на ответницата по
нейна банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД и не е преведена на ищеца.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №160, том 6, рег. №8414,
нот.д. №1059/2006г., на нотариус Бинка Кирова, ответницата Й.К. /майка на
ищеца/ и бившата му съпруга са придобили недвижим имот, находящ се в гр.
Бургас, бул. „Мария Луиза“ №33, съставляващ апартамент №3, на втори жилищен
етаж, със застроена площ от 45,86 кв.м., ведно с избено помещение №8, с площ
1,69 кв.м., ведно с 6,005% идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж върху терена, при равни квоти – по ½ идеална част за всяка от
двете, като частта на съпругата на ищеца била в режим на СИО с него. След
прекратяване на брака между тях, всеки получил по ¼ идеална част.
Тримата съсобственици продали гореописания недвижим имот на 24.10.2013г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №56, том 4, рег. №7062,
дело №602/2013г. на нотариус Бинка Кирова, на С.К.и Л.С., за
сумата от 57119,10 лв., като 14279,78 лв. от тази сума представляват полагащата
се на ищеца част. Тъй като ищецът по това време е пребивавал в чужбина и не е
разполагал с банкова сметка ***, полагащата му се част била преведена по
банкова сметка *** – ответницата К..
През 2013г. ищецът поискал от майка си да
му предаде полагащата му се част от сумата, но тя отказала, с обяснението, че е
предоставила цялата сума, получена за апартамента в заем на Т.Й.и Е.Й., за
което същите подписали запис на заповед. През 2014г. и 2015г. ищецът отново
поискал сумата, но майка му отказала да я предостави.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. На
първо място се посочва, че ищецът не може да претендира полагащата му се част
от цената от друг продавач, какъвто е ответницата, а единствено от купувача. На
следващо място се оспорва размерът на претенцията с твърдение, че по
банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 43596,15 лв. и ¼
от този размер е по-малко от претендираното в исковата молба. Позовава се на
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът е бил страна в нотариалното
производство, лично е участвал в сделката, знаел е, че парите са преведени по
сметка на майка му и се е съгласил с това, защото е дарил сумата на майка си. С
настоящия иск практически се цели отмяна на дарението, поради влошаване на
отношенията между майка и син. В условията на евентуалност се твърди, че част
от сумата е заплатена на ищеца, както следва: 1800 лв. – още същия ден, както и
други суми, дадени на ръка. Оспорват се представените записи на заповед, с
издател – трето лице, като се твърди, че датите не съвпадат с тези на тегленето
на парите от банката. Сочи се, че даденият заем на Е.Й.и Т.Й.не е с парите,
получени от продажбата, а с лични средства на ответницата, както и че заемът е
върнат. Твърди се, че сумите, които са теглени в брой са изразходвани за
подобрения в апартамент, в който ответницата е живяла до 2016г., собственост на
ищеца. Прави се възражение за прихващане на стойност направените подобрения в
имота, собствен на ищеца, на стойност 11 100 лв. В случай, че не се приеме
възражението за прихващане, се твърди, че разходите за тези подобрения са
заплатени от ответницата с парите от дела на ответника от цената на продажбата
с негово знание и съгласие. Ангажирани са доказателства.
С Решение №444/29.03.2017г., постановено
по гр.д. №7044/2016г., по описа на Районен съд Бургас, съдът е отхвърлил иска
на К.В. срещу Й.Т.К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14
279,78 лева, представляваща полагаемата му се част от продажна цена на недвижим
имот, находящ се в гр. Бургас, бул. Мария Луиза, №33, и получена без основание
от ответника чрез превеждането ѝ по банковата му сметка, като го е
квалифицирал по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Оставил е без разглеждане претенцията
на К.В. срещу Й.Т.К., за присъждане на законната лихва върху претендираната
сума 14 279,78 лева от датата на подаване на исковата молба на 15.11.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане и е осъдил К.В., да заплати на Й.Т.К., разноските
по делото.
Срещу горепосоченото решение е депозирана
въззивна жалба от К.В. и с Решение №56/19.07.2017г., постановено по в.гр.д. №675/2017г.,
Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен искът на К.В. срещу Й.Т.К., за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 13 932,05 лева, представляваща полагащата се на К.В.В. част
от продажната цена на недвижим имот, както и в частта, с която е оставено без
разглеждане искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 14 279,78
лева, начиная от датата на предявяване на исковата молба на 15.11.2016г. до
окончателното й изплащане, както и в частта, в която са присъдени в тежест на К.В.
съдебно-деловодни разноски над размера от 439 лева на Й.Т.К., и вместо това е
постановил осъждане на Й.Т.К., да заплати
на К.В., сумата от 13 932,05 лева, представляваща полагащата се на К.В. част от
продажната цена на недвижим имот, предоставена на влог от ищеца по банкова
сметка ***, ведно със законната лихва върху сумата от 13 932,05 лева, начиная
от 21.11.2016г. до окончателното ѝ изплащане, а в останалата част е
потвърдил решението.
С Решение №118/25.09.2018г., постановено по гр.д. №4756/2017г. на III-то г.о. на ВКС, е обезсилено решението на
Окръжен съд Бургас, постановено по в.гр.д. № 675/2017 г. в осъдителната му част,
и решението на Районен съд Бургас по
гр.д. №7044/2016г. в частта, с която е отхвърлен искът на К.В.В. против Й.Т.К.
до сумата от 13 932,05 лв. Върнато е делото на Бургаски районен съд за ново
разглеждане от друг състав по предявения иск с правна квалификация чл. 284,
ал.2 от ЗЗД, до сумата от 13932,05 лв.
С оглед гореизложеното, районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за сумата от 13932,05 лв., съгласно дадените задължителни указания с Решение №118/25.09.2018г.,
постановено по гр.д. №4756/2017г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Видно от уточненията в съдебно заседание, в условията на евентуалност сумата се претендира въз основа на сключен между страните договор за влог
или като претенция за неоснователно обогатяване.
В изпълнение на дадените с Определение от
15.10.2018г. указания от районния съд до ответницата К. да уточни дали твърди,
че подобренията са извършени с нейни лични средства или със средства, получени
от продажба на съсобствения имоти и по-конкретно с частта на ищеца, поради
противоречивите ѝ твърдения в тази връзка, същата е посочила с писмена
молба, че стойността на подобренията е заплатена от ответницата с нейни лични
пари, получени от продажбата на нейния дял от съсобствения имот.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и задължителните указания на ВКС, дадени с Решение №118/25.09.2018г.,
постановено по гр.д. №4756/2017г. на III-то г.о. на ВКС, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните
обстоятелството, че са майка и син, а и е видно от представеното удостоверение за раждане. Безспорно е още, а
и се установява от представения Нотариален акт №56, том 4, рег. №7062, дело
№602/2013г. на нотариус Бинка Кирова, че ответницата и бившата съпруга на ищеца, в качеството си на съсобственици на
апартамент, находящ се на бул. „Мария Луиза“ №33, ет.2, ап.3, са продали същия
на Сергей и Людмила Складчикови за сумата от 57119,10 лева, която е изплатена
изцяло по банков път на продавачите към момента на нотариалното изповядване на
сделката, видно от отбелязването в нотариалния акт. Безспорно е още, че по банковата сметка на ответницата в „УниКредит
Булбанк“ АД е постъпила сумата от 43 596 лв., като това е видно и от
извлечението,
представено по делото.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Й.К.П., Я.А.Я., К.В.С., Д.Т.К., К.М.С..
От показанията на свидетелката Й.П.се
установява, че полагаемата се част на бившата съпруга на ищеца била получена
отделно лично от нея по нейна банкова сметка. *** – полагаемата се част на
ищеца и ответницата била получена по банкова сметка ***, като това станало със
съгласие на ищеца. Със сумата от продажната цена ищецът искал да си купи
апартамент, като оставил парите на разположение на майка си, тъй като не живеел
в България. Свидетелката уточнява, че знае това от двете страни, но повече е
разговаряла с майката. Комисионната била заплатена след продажбата, като според
уговорката била в тежест на продавачите.
Свидетелят Я. заявява, че ищецът е купувал
строителни материали от него и е заплащал всичко в брой.
От показанията на свидетеля С. се
установява, че ремонтът е бил направен в жилището на ищеца в ж.к. „Братя
Миладинови“. Свидетелят работи като монтажник на гипсо-картон и с това била
свързана работата му в апартамента. Участвал в ремонта, наел го ищецът, от
който свидетелят научил, че прави и други ремонти в жилището си. Ремонтните
дейности били в периода 2013-2015г. Заплащането извършвал В.. Ответницата не е
давала пари във връзка с ремонта.
Свидетелят Керин, чиито показанията следва
да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му
заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че същият е брат на
ответницата, се установява, че К. е живяла в апартамента на ищеца с негово
съгласие близо 10 години, а понастоящем живее при свидетеля. Твърди, че
уговорката между страните била парите от продажбата, полагащи се на К. и Й. да
останат в нейна сметка, за ремонт на жилището в ж.к. „Братя Миладинови“.
Ремонтът бил заплатен от ответницата, освен това същата изплащала и заем на
ищеца към банка.
Според свидетеля Славов ответницата е била
в жилището, докато е правен ремонта. Не може да посочи кой е правил ремонта, но
твърди, че К. е плащала за него.
Свидетелят К. Б. заявява, че е извършавал
ремонтни дейности в апартамента на В. ***, като е правил кухненското
обзавеждане през лятото на 2014 г. Твърди, че това му било възложено от К. и
той му заплащал за ремонта. Получавал е някакви суми и от ответницата във
връзка с ремонта, когато ищецът е отсъствал, но според свидетеля те са били
оставяни от ищеца и е следвало само да бъдат предадени от ответницата.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че сумата от 43 596,15 лв. е постъпила на 24.10.2013 г. по
банковата сметка на ответницата, с наредител Л.С.и посочено основание -
„покупко-продажба на апартамент“.
Настоящият състав намира, че от
доказателствата по делото се установи, че между страните е имало уговорка парите
да бъдат предоставени на
ищеца при поискване от негова страна или евентуално да бъдат използвани от майка му за плащане от негово име и негова сметка на
капаро за закупуване на друг имот т.е. било е налице мандатно правоотношение,
съгласно което ответницата е била овластена да получи припадащата се на ищеца част от продажната цена от сочената покупко-продажба на съсобствения
имот и съответно да му
я върне, когато същият поиска това, или да извърши плащане с нея от негово име и за негова
сметка. Доказателства за връщането ѝ по делото не са представени, като не се доказаха и твърденията на ответницата, че е предала част от сумата на ищеца. Не са представени
и никакви доказателства относно твърдяното от ответницата дарствено намерение спрямо
нея. По
изложените съображения искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен до размера от 13
932,05 лв. Поради
основателността на главния иск основателна е и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на иска следва да се разгледа и направеното
възражение за прихващане от страна на ответницата.
Безспорно е между страните, че ответницата е живяла със знанието и съгласието в собствен на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. “Братя Миладинови“, бл.5,
вх.5, ет.3, ап.71, както и че през този период са извършвани ремонтни дейности
в него. Спорът между
страните се свежда до това с чии
средства е извършен ремонтът. За
установяване на твърдените от него обстоятелства, от ищеца са
представени множество писмени доказателства - договор №364, сключен между него и „Булпласт БГ“ ЕООД за изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ дограма и касови бонове за заплащането ѝ; договор №367 и касови бонове за плащане; касов бон за заплащане на интериорни врати. Гореизложеното
се подкрепя и от показанията на свидетелите: Я., С. и Б., които съдът
кредитира, като дадени от лица, които са незаинтересовани от изхода на делото,
а и са в съответствие с останалите събрани по делото доказателства.
От страна на ответницата не са представени
никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията ѝ
за извършването и плащането на сочените от нея ремонтни дейности. Единствените ангажирани от нея доказателства са показанията на свидетеля Т.Ц.– неин брат, при когото тя живее към настоящия момент.
По изложените съображения депозираното възражение за прихващане е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено. Останалите представени доказателства - за изпратени парични суми от ищеца в полза на
ответницата, за които има данни, че с тях са плащани кредити към банка, както се твърди и за какво са използвани,
за стойността на водените разговори по мобилната мрежа и други, не
следва да се обсъждат, тъй като са представени /а и са въведени такива
твърдения/ много след законоустановения срок за това, както и поради
обстоятелството, че са ирелевантни за настоящия спор.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
Неоснователно е възражението, направено във
въззивната жалба за нарушено право на защита от страна на първоинстанционния съд.
Още с отговора на исковата молба ответницата е поискала да ѝ бъдат
допуснати трима свидетели и районния съд е уважил това нейно доказателствено
искане. С протоколно определение от 18.01.2017г., районният съд е допуснал
трима свидетели при тежим на довеждане на ответната страна. В съдебно
заседание, проведено на 20.02.2017г., са били разпитани двама свидетели. В
същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответницата е оттеглил
искането си за разпит на третия свидетел, поради отсъствието му от страната,
като е посочил, че до следващото заседание едва ли ще се намира в България. Със
становище от 26.11.2018г., при второто разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, ответницата отново е поискала трима свидетели. С
Определение №8949/03.12.2018г., съдът е указал на ответницата да обоснове
искането си за събиране на гласни доказателства, които са били вече веднъж
допуснати от районния съд при първото гледане на делото и са част от
доказателствения материал. Такова уточнение от ответната страна не е направено.
Действително ответницата, поради непредвидени обстоятелства /внезапната смърт
на адв. Мосинов/, е останала без процесуален представител за определен период
от време в хода на производството пред първата инстанция при второто
разглеждане на делото, но районният съд ѝ е указал възможността да ползва
правна помощ, от която възможност К. се е възползвала и ѝ е била
назначена адв. Т.Ц. за процесуален представител. Видно от материалите по делото
адв. Цветанова не е поискала в хода на цялото първоинстанционно произовдство
разпит на свидетел, няма и произнасяне от районния съд в тази връзка. Видно от
протокола от съдебно заседание пред районния съд, проведено на 30.05.2019г.,
адв. Цветанова не е поискала разпит на свидетел, нито пък е отразено такъв да е
воден от нейна страна. Поради липсата на произнасяне от страна на първата
инстанция по отношение на поисканите гласни доказателства, на основание чл.266,
ал.3 от ГПК въззивният съд с Определение №64/09.01.2020г. е допуснал на Й.К.
един свидетел при режим на довеждане. В съдебно заседание проведено пред
въззивната инстанция на 13.01.2020г., беше доведен свидетелят Т.Ц.– брат на
въззивницата К., който е бил разпитан пред първата инстанция, без да се твърдят
основания за повторен разпит, а с аргумент, че не е казал всичко пред районния
съд. Поради това с протоколко определение от 13.01.2020г., въззивният съд е отказал
да допусне този свидетел.
Неоснователно е и другото оплакване във
въззивната жалба – за произнасяне от страна на районния съд по непредявен иск.
С Решение №118/25.09.2018г., постановено по гр.д. №4756/2017г. на III-то г.о.
на ВКС, е върнато делото на Бургаски районен съд за ново разглеждане от друг
състав по предявения иск с правна квалификация чл.284, ал.2 от ЗЗД, до сумата
от 13932,05 лв. Действително, ако съдът се произнесе по непредявено основание,
той излиза извън предмета на спора, с който е сезиран. Претенциите следва да
бъдат разгледани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани
с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически
обстоятелства. В настоящия случай се съдържат такива фактически твърдения в
исковата молба и не е налице произнасяне по непредявен иск.
При този изход на делото, право на
присъждане на разноски има въззиваемият К.В.. Направено е искане за присъждане
на разноски във въззивното производство своевременно, с отговора на исковата
молба, но не са представени никакви доказателства за извършени разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1608 от 24.06.2019г.,
постановено по гр. дело №6962/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: