Решение по дело №95/2020 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20202320100095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

 

гр. Тополовград , 22.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

    Председател: Милена И. Семерджиева

 

При участието на секретаря А. В. А.

като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Гражданско дело № 20202320100095 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената искова молба от „В.и к.” ЕООД ***  против  К.Х.С. с настоящ адрес:*** за сумата 795,49 лв.,   представляваща главница произтичаща от доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 28.04.2016 г. до 28.06.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2016 г. до 31.05.2019 г. в размер на 89,41 лева по фактури издадени въз основа на начислявани количества вода по Тарифа, при условията на неизправно измервателно устройство, като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по заповедното производство и по исковото такова. В с.з. не се явява процесуален представител на дружеството, но в писмено становище се поддържат исковете и се претендира тяхното уважаване.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което на последния е назначен особен представител, който в законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. В писмения отговор се твърди, че иска е неоснователен, тъй като количеството вода е начислявано служебно, без да е засичан водомера и няма съставен протокол за действително изразходената вода, както и индивидуален договор за предоставената услуга и съответни документи, че ответника е поканен доброволно да заплати дължимата сума. Поради което се претендира да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза за да се установи действителното състояние по партидата. В с.з. по същество особения представител претендира да бъде отхвърлен иска като недоказан по основание, като поддържа изложеното в писмения отговор.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:  

         От приложената към делото справка за водомерите на абонат и от приложените карнети е видно, че ответника е абонат на ВиК с номер на водомера 00103313191 и абонатен № **********, като адреса на обекта е в гр.Пловдив, район – Север, ул.“Латинка“ № 2. За периода от 28.04.2016 г. до 28.06.2019 г. на ответника са издадени фактури за потребени количества вода за посочения период, които възлизат на стойност общо в размер на 795,49 лева. Отчета в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5 от ОУ одобрени от ДКЕВР, при условията на неизправно измервателно устройство и именно поради това са начислявани количества вода по Тарифа, която съгласно ОУ е по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по един куб.м. на човек, на всяко тримесечие, с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Видно от приложените карнети начислявано е количество вода за двама човека, по 5 куб.м. или общо 10 куб.м.

         Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Пловдив, по което е образувано ч.гр.д. № 12594/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, като е указано на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

         От отдел МДТ при Община Пловдив, с оглед направено искане е върнат отговор, че за ответника няма данни да е подавал декларации по чл.14 от ЗМДТ за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г.

         По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че действително ответника е абонат - потребител на консумирана питейна вода и като потребител в регистрите на „ВиК“ Пловдив е отразен неговия собствен недвижим имот, представляващ къща на ул.“Латинка“ № 2. Установено е в експертизата, че има открита партида на името на ответника и съответно неизплатени задължения в претендираните размери.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните. Съдът кредитира и експертното заключение, което е напълно мотивирано и в съответствие с другите събрани по делото доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.

 От материалите по ч.гр.д. № 12594/2019 г. по описа на РС - Пловдив се установява, че е издадена заповед № 7033/31.07.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора визираните в исковата молба суми, както и разноски по заповедното производство.

  Заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК и съответно на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.  

За да бъде уважен предявеният иск по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга, доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,  изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период в твърдяното количество или наличие на предпоставките за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период /неизправност на измервателното устройство/ с цена възлизаща на претендираната стойност.

По делото безспорно е установено между страните и това обстоятелство не е оспорено, че ищеца има качеството на ВиК оператор по смисъла на чл.198 ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Пловдив. Безспорно е установен и факта, че ответника К.С. е потребител – абонат на който е открит съответен абонатен номер на адреса посочен в исковата молба, а именно: гр.Пловдив, ул.“Латинка“ № 2 и това е видно от приложената по делото справка за водомерите на абоната. Оспорвания факт от особения представител, че няма доказателства че ответника е собственик на имота е неотносим към спора и не може да доведе до друг извод, а именно че не е налице облигационно валидно възникнало отношение между страните. Действително няма категорични доказателства, че ответника е собственик на процесния имот, но е безспорно установено, че той е клиент, абонат на ВиК и като такъв се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и параграф 1, ал.1, т.2, буква „а“ от ДР на ЗРВиКУ. В подкрепа на този извод са и приложените към делото документи – покана за доброволно плащане и най-вече обратната разписка с която поканата е изпратена от 09.06.2017 г., на която е записано името на К. Хайриев С. и на която е отбелязано, че поканата е получена от член от домакинството му лично. С оглед на което следва да се приеме, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, като за възникването му не е необходимо сключване на индивидуален договор. Съгласно Общите условия, по силата на изричната разпоредба на Наредба № 4/2004 г., която гласи, че потребители са собствениците, ползватели или наематели на водоснабдени имоти възниква самото облигационно отношение и не е необходимо да се сключва изричен договор между страните. За това не може да се приеме и другото възражение на особения представител на ответника, че след като няма сключен договор не възниква и задължението за ответника за плащане.

         Безспорно е установена по делото и другата предпоставка, че в случая сме изправени пред хипотезата на неизправно измервателно устройство и потребителя не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства. И при тази хипотеза, видно от приложените карнети, на ответника са начислявани количества вода по Тарифа, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8, т.1 от ОУ, одобрени от ДКЕВР. Това е потвърдено и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза в която изрично се посочва, че сумите по главницата отговарят и са правилно изчислени съобразно приложените копия на карнети. В случая ищцовото дружество е представило безспорни доказателства за методиката и начина на изчисляване служебно на потребените ВиК услуги от ответника. Затова и размера на вземането съдът намира за правилно установен и доказан по надлежния ред. Още повече, че размера на претендираното вземане от ищцовото дружество е установен и доказан и от заключението на вещото лице, което е пълно и мотивирано и съдът го кредитира.

         С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да се уважи главния иск, както и обуславящия такъв за начислената лихва за забава, чийто размер следва да бъде в претендирания такъв, а не съобразно заключението на вещото лице, което дава по-висок размер на лихвата за забава. Ноторно известно е, че съдът не може да уважава иск в по-голям размер от претендирания.

         Съдът не възприема и  другото възражение на особения представител, че липсва покана от страна на ищцовото дружество към ответника. Напротив, по делото е приложена изрична покана за доброволно плащане от 2017 г., изпратена с обратна разписка и получена от родственик на ответника, макар и в нея да има разминаване относно периода и сумата, която обаче е в по-голям размер от претендирания. Още повече, че съгласно ОУ на дружеството, няма изискване ответника да бъде поканен да заплати дълга си, тъй като в чл.33 от ОУ е записано, че сумата става изискуема с изтичане на 30-дневен срок от издаване на фактурата от ВиК оператора. Поради което няма пречка да се уважат исковете в размерите в които се претендират.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в хода на настоящото съдебно производство които са в размер на 455,00 лева включващи: държавна такса, адвокатски хонорар и внесен депозит за вещо лице, както и разноските от заповедното производство, които са в размер на 325,00 лева включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

          Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е   Ш   И :

 

         УВАЖАВА  предявените искове от ищеца „В.и к.” ЕООД- ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Л.Н. - управител, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.Н. ПРОТИВ  К.Х.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, и постоянен адрес:***, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът носейки отговорност по силата на закона за задълженията си възникнали при доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: гр.Пловдив, ул.“Латинка“ № 2, дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумите: 795,49 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и 49 стотинки/ - главница за периода от 28.04.2016 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 89,41 лв./осемдесет и девет лева и 41 стотинки/ - лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до 31.05.2019 г.

ОСЪЖДА К.Х.С. *** разноски по делото от настоящото съдебно производство в размер на 455,00 лева /четиристотин петдесет и пет лева/, както и разноските от заповедното производство в размер на 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 Съдия при Районен съд – Тополовград: _____________