РЕШЕНИЕ №
гр. Тополовград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Милена И. Семерджиева
При
участието на секретаря А. В. А.
като
разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Гражданско дело № 20202320100095
по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявената искова молба от „В.и
к.” ЕООД *** против К.Х.С. с настоящ адрес:*** за сумата 795,49 лв., представляваща главница произтичаща от
доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 28.04.2016 г. до
28.06.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от
30.06.2016 г. до 31.05.2019 г. в размер на 89,41 лева по фактури издадени въз
основа на начислявани количества вода по Тарифа, при условията на неизправно
измервателно устройство, като се претендира и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и направените разноски по заповедното производство и по исковото такова. В
с.з. не се явява процесуален представител на дружеството, но в писмено
становище се поддържат исковете и се претендира тяхното уважаване.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
редовно връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което на
последния е назначен особен представител, който в законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. В писмения отговор се твърди, че иска е
неоснователен, тъй като количеството вода е начислявано служебно, без да е
засичан водомера и няма съставен протокол за действително изразходената вода,
както и индивидуален договор за предоставената услуга и съответни документи, че
ответника е поканен доброволно да заплати дължимата сума. Поради което се
претендира да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза за да се установи
действителното състояние по партидата. В с.з. по същество особения представител
претендира да бъде отхвърлен иска като недоказан по основание, като поддържа
изложеното в писмения отговор.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
приложената към делото справка за водомерите на абонат и от приложените карнети
е видно, че ответника е абонат на ВиК с номер на водомера 00103313191 и
абонатен № **********, като адреса на обекта е в гр.Пловдив, район – Север,
ул.“Латинка“ № 2. За периода от 28.04.2016
г. до 28.06.2019 г. на ответника са издадени фактури за потребени количества
вода за посочения период, които възлизат на стойност общо в размер на 795,49
лева. Отчета в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл.23,
ал.5 от ОУ одобрени от ДКЕВР, при условията на неизправно измервателно
устройство и именно поради това са начислявани количества вода по Тарифа, която
съгласно ОУ е по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано
жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по един
куб.м. на човек, на всяко тримесечие, с оглед изпълнение на задължението на
потребителя за монтаж на измервателното устройство. Видно от приложените
карнети начислявано е количество вода за двама човека, по 5 куб.м. или общо 10
куб.м.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Пловдив, по което е
образувано ч.гр.д. № 12594/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, като е указано на
заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок. Поради което се предявява
и настоящият иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
От отдел МДТ при Община Пловдив, с
оглед направено искане е върнат отговор, че за ответника няма данни да е
подавал декларации по чл.14 от ЗМДТ за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че действително ответника
е абонат - потребител на консумирана питейна вода и като потребител в
регистрите на „ВиК“ Пловдив е отразен неговия собствен недвижим имот,
представляващ къща на ул.“Латинка“ № 2. Установено е в експертизата, че има
открита партида на името на ответника и съответно неизплатени задължения в
претендираните размери.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от
страните. Съдът кредитира и експертното заключение, което е напълно мотивирано
и в съответствие с другите събрани по делото доказателства.
С оглед на изложеното и като
прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”,
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК.
От материалите по ч.гр.д. № 12594/2019 г. по
описа на РС - Пловдив се установява, че е издадена заповед № 7033/31.07.2019 г.
по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК с която е разпоредено длъжника да
заплати на кредитора визираните в исковата молба суми, както и разноски по
заповедното производство.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47 от ГПК и съответно на основание чл.415 ал.1
т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен
срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени
всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.
Съдът намира, че искът е
основателен и доказан както по основание, така и по размер.
За да бъде уважен
предявеният иск по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условия на
пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга, доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода,
изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга
за процесния период в твърдяното количество или наличие на предпоставките за
служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период
/неизправност на измервателното устройство/ с цена възлизаща на претендираната
стойност.
По делото безспорно е
установено между страните и това обстоятелство не е оспорено, че ищеца има
качеството на ВиК оператор по смисъла на чл.198 ал.1 от ЗВ и като такъв
предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на Община Пловдив. Безспорно
е установен и факта, че ответника К.С. е потребител – абонат на който е открит
съответен абонатен номер на адреса посочен в исковата молба, а именно:
гр.Пловдив, ул.“Латинка“ № 2 и това е видно от приложената по делото справка за
водомерите на абоната. Оспорвания факт от особения представител, че няма
доказателства че ответника е собственик на имота е неотносим към спора и не
може да доведе до друг извод, а именно че не е налице облигационно валидно
възникнало отношение между страните. Действително няма категорични
доказателства, че ответника е собственик на процесния имот, но е безспорно
установено, че той е клиент, абонат на ВиК и като такъв се явява потребител на
ВиК услуги съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК
системи и параграф 1, ал.1, т.2, буква „а“ от ДР на ЗРВиКУ. В подкрепа на този
извод са и приложените към делото документи – покана за доброволно плащане и
най-вече обратната разписка с която поканата е изпратена от 09.06.2017 г., на
която е записано името на К. Хайриев С. и на която е отбелязано, че поканата е
получена от член от домакинството му лично. С оглед на което следва да се
приеме, че през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за
получаване на ВиК услуги, като за възникването му не е необходимо сключване на
индивидуален договор. Съгласно Общите условия, по силата на изричната
разпоредба на Наредба № 4/2004 г., която гласи, че потребители са
собствениците, ползватели или наематели на водоснабдени имоти възниква самото
облигационно отношение и не е необходимо да се сключва изричен договор между
страните. За това не може да се приеме и другото възражение на особения
представител на ответника, че след като няма сключен договор не възниква и
задължението за ответника за плащане.
Безспорно
е установена по делото и другата предпоставка, че в случая сме изправени пред
хипотезата на неизправно измервателно устройство и потребителя не е изпълнил
задължението си да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни
устройства. И при тази хипотеза, видно от приложените карнети, на ответника са начислявани
количества вода по Тарифа, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.8, т.1 от ОУ,
одобрени от ДКЕВР. Това е потвърдено и от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза в която изрично се посочва, че сумите по
главницата отговарят и са правилно изчислени съобразно приложените копия на
карнети. В случая ищцовото дружество е представило безспорни доказателства за
методиката и начина на изчисляване служебно на потребените ВиК услуги от
ответника. Затова и размера на вземането съдът намира за правилно установен и
доказан по надлежния ред. Още повече, че размера на претендираното вземане от
ищцовото дружество е установен и доказан и от заключението на вещото лице,
което е пълно и мотивирано и съдът го кредитира.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да се уважи главния иск, както
и обуславящия такъв за начислената лихва за забава, чийто размер следва да бъде
в претендирания такъв, а не съобразно заключението на вещото лице, което дава
по-висок размер на лихвата за забава. Ноторно известно е, че съдът не може да
уважава иск в по-голям размер от претендирания.
Съдът
не възприема и другото възражение на
особения представител, че липсва покана от страна на ищцовото дружество към
ответника. Напротив, по делото е приложена изрична покана за доброволно плащане
от 2017 г., изпратена с обратна разписка и получена от родственик на ответника,
макар и в нея да има разминаване относно периода и сумата, която обаче е в
по-голям размер от претендирания. Още повече, че съгласно ОУ на дружеството,
няма изискване ответника да бъде поканен да заплати дълга си, тъй като в чл.33
от ОУ е записано, че сумата става изискуема с изтичане на 30-дневен срок от
издаване на фактурата от ВиК оператора. Поради което няма пречка да се уважат
исковете в размерите в които се претендират.
При този изход на делото следва да се
присъдят направените от ищеца разноски в хода на настоящото съдебно
производство които са в размер на 455,00 лева включващи: държавна такса,
адвокатски хонорар и внесен депозит за вещо лице, както и разноските от
заповедното производство, които са в размер на 325,00 лева включващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА предявените искове от ищеца „В.и к.” ЕООД- ***, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Л.Н. - управител, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Г.Н. ПРОТИВ К.Х.С. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, и постоянен адрес:***, КАТО
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът носейки отговорност по силата на закона
за задълженията си възникнали при доставка на ВиК услуги за водоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.Пловдив, ул.“Латинка“ № 2, дължи на ищеца изпълнение на
парично задължение в размер на сумите: 795,49
лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и 49 стотинки/ - главница за периода
от 28.04.2016 г. до 28.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението 30.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 89,41 лв./осемдесет и девет лева и 41
стотинки/ - лихва за забава за периода от 30.06.2016 г. до 31.05.2019 г.
ОСЪЖДА К.Х.С. *** разноски по делото от настоящото съдебно производство
в размер на 455,00 лева /четиристотин петдесет
и пет лева/, както и разноските от заповедното производство в размер на 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при
Районен съд – Тополовград: _____________