Решение по дело №7994/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1531
Дата: 30 април 2022 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110207994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. София, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207994 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, чрез управителя *** против наказателно постановление №
574906-F590799/28.04.2021 г., съставено от Заместник директора на ТД на НАП София,
съгласно Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-644 от
28.08.2020 г., с което на основание чл. 53, ал. 2 вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното НП.
Подробно се аргументира становището за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на НП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган – НАП София, редовно призовани, изпращат
упълномощен представител юрк. ***, която оспорва жалбата, счита нарушението за
безспорно доказано и моли процесното НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък с разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено
следното:
1

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като мотивите на съда за това са следните:

По делото се установи следната фактическа обстановка:

На 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП София контролният орган е получил информация с вх.№ 12-
00-353/14.12.2020 г., предоставена от Агенцията по вписванията относно юридическите
лица, които не са подали Годишен финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в Търговския регистър в
законоустановения срок. На 10.02.2021 г. е извършена справка в Търговския регистър, от
която е установено, че жалбоподателят ***, ЕИК: *** не е изпълнил задължението си да
осигури публикуването на ГФО за 2019 г. на дружеството чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – ТР, в законоустановения
срок, а именно до 30.09.2020 г. Посоченият срок изтича на 30.06.2020 г. С приемане на
параграф 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, срокът за подавеане на ГФО за 2019 г. по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е удължен до
30.09.2020 г. Заявлението за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2019 г. в
ТРРЮЛНЦ е подадено на 11.02.2021 г. Контролният орган е констатирал закъснение от 134
дни.
Видно от подадената годишна данъчна декларация от ЗКПО за 2019 г. на дружеството-
жалбоподател, последното е реализирало за 2019 г. нетни приходи от продажби на стойност
2242.02 лева.
Актосъставителят СТ. ИВ. Д. приела, че е налице нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 за търговеца възниква задължение да подаде
заявлението за вписване в ТР не по-късно от 30.06. на годината, следваща тази, за която е
съставен финансовият отчет. Последният е удължен до 30.09 с приемането на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, в случая до 30.09.2020 г.
Търговецът е следвало да подаде декларацията до 30.09.2020 г. включително. Заявлението е
подадено извън законоустановения срок на 11.02.2021 г. Контролният орган е констатирал
забава от 134 календарни дни. На 16.02.2021 г. е съставен АУАН от СТ. ИВ. Д., инспектор
по приходите в НАП ТД София, офис „Красно село“, в присъствието на двама свидетели и
представител на нарушителя.
В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН са депозирани възражения. В последните се посочва, че не
са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се доводи за определяне на случая
като маловажен.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 574906-F590799/28.04.2021 г. на Заместник директора на ТД на НАП
София, съгласно Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-
644 от 28.08.2020 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложено административно
2
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Съдът намира, че гореописаната фактическата обстановка безспорно е установена от
доказателствата по делото - показанията на актосъставителя СТ. ИВ. Д. и надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: пощенски плик; заверени
копия на: справка от ТРРЮЛМЦ; Заповед № ЗМФ-644/28.08.2018 г. на Министъра на
финансите; Пълномощно № РД-04-8/21.05.2021 г.; Заповед № 410.1/08.06.2011 г. на
Изпълнителния директор на НАП; Заповед № 4550/07.10.2019 г. на Изпълнителния директор
на НАП.
Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви, като след анализ в своята
съвкупност не налагат други изводи.
При липса на противоречия между доказателствата по делото, съдът не следва да излага
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на представляващия дружеството-жалбоподател. Те притежават
необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за
издаването им.
Видно от Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2018 г., териториалните директори на НАП и техните
заместници са оправомощени да издават наказателни постановления. Такова качество
притежава и издателят на НП – *** Като допълнение - АУАН е съставен от лице, заемащо
длъжността – „инспектор по приходите“ – свидетелят Д.. В чл. 7, ал. 1, т. 4, предл. 8 от
ЗНАП е изрично посочено, че тази длъжност има качеството – „орган на приходите.“
Следователно, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1, предл. 2 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта,
съотв. за издаване на НП, доколкото нарушението най-рано е могло да бъде установено на
14.12.2020 г. при получаването на информацията от Агенция по вписванията, АУАН е
съставен на 16.02.2021 г., НП е издадено на 28.04.2021 г., самото нарушение е извършено на
01.10.2020 г.
Предвид изложеното дотук, жалбоподателят е изпаднал в забава на 01.10.2020 г. Съдът
приема, че от страна на търговеца ***, е осъществен по безспорен и категоричен начин
3
състава на вмененото административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Нарушената
разпоредба задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват
годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от
съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. С приемането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, срокът е удължен до 30.09.2020 г. Към
момента на съставянето на АУАН и издаването на НП е действала новата редакция на ЗСч
/бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., изм. и доп., бр. 19 от 5.03.2021 г/.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, в действащата и към настоящия момент редакция,
предвижда срок за подаване до 30.09 на следващата година. Следователно, срокът е
идентичен с този, който е действал към момента на извършване на нарушението. Не е
налице хипотезата на по-благоприятен за дееца закон. В случая от отразеното по партидата
на дружеството в ТР е видно, че е подадено заявление Г2 за вписване на ГФО за 2019 г. на
11.02.2021 г., т.е. след законоустановения за това срок, като последния ден, в който е могъл
да стори публикуването на това обстоятелство в Търговски регистър е бил на 01.10.2020 г.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно, ясно и конкретизирано, така, че
нарушителят е разбрал за какво е санкциониран.
Случаят не попада и в хипотезите по чл. 38, ал. 9 от ЗСч, за да бъде освободен
жалбоподателят от задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, тъй като дружеството е
извършвало дейност и реализирало приходи от продажби през 2019 г. В случая се касае за
обективирано бездействие, продължило до 11.02.2021 г., когато е подадено реално
заявлението.
Предприетите от страна на жалбоодателя стъпки за подаване на заявлението се явяват едва,
след като е извършена първоначалната проверка на 14.12.2020 г., т.е. не по своя инициатива,
а поведението на последния е било продиктувано единствено от действията на контролните
органи. Фактът, че отчетът е подаден преди съставянето на АУАН влияе единствено върху
размера на наложеното на жалбоподателя наказание, като административнонаказващият
орган правилно е съобразил, че същата следва да е в най-ниския предвиден такъв.
Предвид гореизложеното административнонаказващият орган правилно е приел, че
търговецът-жалбоподател, не е изпълнил задълженията си да подаде заявление за вписване
и представяне за обявяване на ГФО за 2019 г. в законоустановения срок по чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗСч.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП като с изискуемата от закона конкретика са очертани
датата, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
4

По искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН:

Същото е неоснователно. Конкретиката на случая не разкрива основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност от други нарушения от същия вид. Задължението за своевременно публикуване на
ГФО е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и
търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
финансовото състояние на търговеца. Като допълнение - законодателят е предоставил
достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението.
Имуществената санкция е в минималния размер по чл. 74, ал.1 ЗСч, поради което съдът
приема обжалваното НП като правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Представени са доказалства – списък с разноски, за
заплатено възнаграждение в размер на 120,00 лева. Последното е в границите на по чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което и искането се явява
основателно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 574906-F590799/28.04.2021 г.,
съставено от Заместник директора на ТД на НАП София, съгласно Заповед на Министъра на
финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище гр.
София сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направените разноски за
процесуално представителство в настоящото производство.
5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*** ЕООД, чрез управителя Марияна Манчева, против
наказателно постановление № 574906-F590799/28.04.2021 г., съставено от Заместник
директора на ТД на НАП София, съгласно Заповед на Министъра на финансите за
упълномощаване на АНО № ЗМФ-644 от 28.08.2020 г., с което на основание чл. 53, ал. 2 вр.
чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното НП.
Подробно се аргументира становището за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на НП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган – НАП София, редовно призовани, изпращат
упълномощен представител юрк. Петя Перова, която оспорва жалбата, счита нарушението за
безспорно доказано и моли процесното НП да бъде потвърдено, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък с разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено
следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като мотивите на съда за това са следните:

По делото се установи следната фактическа обстановка:

На 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП София контролният орган е получил информация с вх.№ 12-
00-353/14.12.2020 г., предоставена от Агенцията по вписванията относно юридическите
лица, които не са подали Годишен финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в Търговския регистър в
законоустановения срок. На 10.02.2021 г. е извършена справка в Търговския регистър, от
която е установено, че жалбоподателят „*** ЕООД, ЕИК: ********* не е изпълнил
задължението си да осигури публикуването на ГФО за 2019 г. на дружеството чрез подаване
на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – ТР, в
законоустановения срок, а именно до 30.09.2020 г. Посоченият срок изтича на 30.06.2020 г.
С приемане на параграф 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, срокът за подавеане на ГФО за 2019 г. по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е
удължен до 30.09.2020 г. Заявлението за вписване и представяне за обявяване на ГФО за
2019 г. в ТРРЮЛНЦ е подадено на 11.02.2021 г. Контролният орган е констатирал
закъснение от 134 дни.
Видно от подадената годишна данъчна декларация от ЗКПО за 2019 г. на дружеството-
жалбоподател, последното е реализирало за 2019 г. нетни приходи от продажби на стойност
2242.02 лева.
Актосъставителят СТ. ИВ. Д. приела, че е налице нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 за търговеца възниква задължение да подаде
заявлението за вписване в ТР не по-късно от 30.06. на годината, следваща тази, за която е
1
съставен финансовият отчет. Последният е удължен до 30.09 с приемането на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, в случая до 30.09.2020 г.
Търговецът е следвало да подаде декларацията до 30.09.2020 г. включително. Заявлението е
подадено извън законоустановения срок на 11.02.2021 г. Контролният орган е констатирал
забава от 134 календарни дни. На 16.02.2021 г. е съставен АУАН от СТ. ИВ. Д., инспектор
по приходите в НАП ТД София, офис „Красно село“, в присъствието на двама свидетели и
представител на нарушителя.
В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН са депозирани възражения. В последните се посочва, че не
са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се доводи за определяне на случая
като маловажен.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 574906-F590799/28.04.2021 г. на Заместник директора на ТД на НАП
София, съгласно Заповед на Министъра на финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-
644 от 28.08.2020 г., с което на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Съдът намира, че гореописаната фактическата обстановка безспорно е установена от
доказателствата по делото - показанията на актосъставителя СТ. ИВ. Д. и надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: пощенски плик; заверени
копия на: справка от ТРРЮЛМЦ; Заповед № ЗМФ-644/28.08.2018 г. на Министъра на
финансите; Пълномощно № РД-04-8/21.05.2021 г.; Заповед № 410.1/08.06.2011 г. на
Изпълнителния директор на НАП; Заповед № 4550/07.10.2019 г. на Изпълнителния директор
на НАП.
Доказателствата по делото са еднопосочни и непротиворечиви, като след анализ в своята
съвкупност не налагат други изводи.
При липса на противоречия между доказателствата по делото, съдът не следва да излага
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят - аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на представляващия дружеството-жалбоподател. Те притежават
необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за
издаването им.
Видно от Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2018 г., териториалните директори на НАП и техните
заместници са оправомощени да издават наказателни постановления. Такова качество
притежава и издателят на НП – ***. Като допълнение - АУАН е съставен от лице, заемащо
длъжността – „инспектор по приходите“ – свидетелят Д.. В чл. 7, ал. 1, т. 4, предл. 8 от
ЗНАП е изрично посочено, че тази длъжност има качеството – „орган на приходите.“
Следователно, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1, предл. 2 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта,
съотв. за издаване на НП, доколкото нарушението най-рано е могло да бъде установено на
14.12.2020 г. при получаването на информацията от Агенция по вписванията, АУАН е
2
съставен на 16.02.2021 г., НП е издадено на 28.04.2021 г., самото нарушение е извършено на
01.10.2020 г.
Предвид изложеното дотук, жалбоподателят е изпаднал в забава на 01.10.2020 г. Съдът
приема, че от страна на търговеца „*** ЕООД, е осъществен по безспорен и категоричен
начин състава на вмененото административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Нарушената разпоредба задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да
публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците или акционерите, или
от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. С приемането на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, срокът е удължен до 30.09.2020 г. Към
момента на съставянето на АУАН и издаването на НП е действала новата редакция на ЗСч
/бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., изм. и доп., бр. 19 от 5.03.2021 г/.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, в действащата и към настоящия момент редакция,
предвижда срок за подаване до 30.09 на следващата година. Следователно, срокът е
идентичен с този, който е действал към момента на извършване на нарушението. Не е
налице хипотезата на по-благоприятен за дееца закон. В случая от отразеното по партидата
на дружеството в ТР е видно, че е подадено заявление Г2 за вписване на ГФО за 2019 г. на
11.02.2021 г., т.е. след законоустановения за това срок, като последния ден, в който е могъл
да стори публикуването на това обстоятелство в Търговски регистър е бил на 01.10.2020 г.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно, ясно и конкретизирано, така, че
нарушителят е разбрал за какво е санкциониран.
Случаят не попада и в хипотезите по чл. 38, ал. 9 от ЗСч, за да бъде освободен
жалбоподателят от задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, тъй като дружеството е
извършвало дейност и реализирало приходи от продажби през 2019 г. В случая се касае за
обективирано бездействие, продължило до 11.02.2021 г., когато е подадено реално
заявлението.
Предприетите от страна на жалбоодателя стъпки за подаване на заявлението се явяват едва,
след като е извършена първоначалната проверка на 14.12.2020 г., т.е. не по своя инициатива,
а поведението на последния е било продиктувано единствено от действията на контролните
органи. Фактът, че отчетът е подаден преди съставянето на АУАН влияе единствено върху
размера на наложеното на жалбоподателя наказание, като административнонаказващият
орган правилно е съобразил, че същата следва да е в най-ниския предвиден такъв.
Предвид гореизложеното административнонаказващият орган правилно е приел, че
търговецът-жалбоподател, не е изпълнил задълженията си да подаде заявление за вписване
и представяне за обявяване на ГФО за 2019 г. в законоустановения срок по чл. 38, ал. 1, т. 1
от ЗСч.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП като с изискуемата от закона конкретика са очертани
датата, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН:

Същото е неоснователно. Конкретиката на случая не разкрива основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена
3
опасност от други нарушения от същия вид. Задължението за своевременно публикуване на
ГФО е вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и
търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
финансовото състояние на търговеца. Като допълнение - законодателят е предоставил
достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението.
Имуществената санкция е в минималния размер по чл. 74, ал.1 ЗСч, поради което съдът
приема обжалваното НП като правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Представени са доказалства – списък с разноски, за
заплатено възнаграждение в размер на 120,00 лева. Последното е в границите на по чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което и искането се явява
основателно.
4