П Р О Т О К О Л
13.01.2021 година град ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛОЯН
ГЕРГОВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.В.Н.
2. Н.Н.Ц.
СЕКРЕТАР: ДАФИНКА Б.
ПРОКУРОР: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 827 по описа за 2020
година
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ В.Ц.М., редовно призован, се явява лично и с адвокат Г.А. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен с пълномощно от преди.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр. Плевен се явява Заместник- окръжен прокурор
НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ призовано чрез ТД на
НАП – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, се представлява от ст.юрисконсулт Н.М.
с пълномощно от днес.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ ОБЩИНА ГУЛЯНЦИ, редовно призовано, се
представлява от адвокат Н.Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен с пълномощно от
преди.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила
молба от Министерство на финансите чрез пълномощника при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, офис Плевен, ст.юрисконсулт Н.М., с която е предявен граждански иск за
сумата от 8850 лева, представляваща причинени от деянието по чл. 255, ал. 1, т.
2, т. 6 и т. 7 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане спрямо
подсъдимия В.Ц.М. с установена по делото самоличност. С молбата е направено
искане за конституиране на Министерство на финансите като граждански ищец в наказателния
процес.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила
искова молба от Община Гулянци чрез адв. Н.Н. против подсъдимия В.Ц.М. с установена
по делото самоличност, с която е предявен граждански иск спрямо подсъдимия за
сумата от 107 337,40 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от извършеното престъпление,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените деловодни разноски.
СТ. ЮРК. М.: Поддържам молбата за граждански иск и желая да
бъдем конституирани като граждански ищец.
АДВ. Н.: Поддържам иска.
Желая Община Гулянци да бъде конституирана като граждански ищец.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения.
АДВ. А.: Уважаеми г-н Съдия,
аз моля да оставите молбите на Община Гулянци и Министерство на
финансите без уважение по причина, че евентуално приемане на гражданските
искове за разглеждане в наказателния
процес ще затруднят развоя на делото и като аргументи за това накратко посочвам
следното:
Първо, исковете са два, с две различни основания, което означава,
че за всяко съдебно заседание процесуалните представители и юридическите лица
трябва да бъдат призовавани и евентуално неявяване на някой, по уважителни причини
разбира се, значи отлагане на делото.
На второ място, основателна е забележката Ви в определението от
предното съдебно заседание, а именно на 14.12.2020г., че въпросът за давността
е въпрос по същество. Това е така, но очевидно Вие трябва да се занимавате и с
този въпрос, както и с другия въпрос, преюдициален, за гражданския иск на Община
Гулянци, дали този иск не е предявяван в друго гражданско производство, както е,
и това още повече усложнява нещата, така че моля да не приемате за съвместно
разглеждане предявените граждански искове.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Ц.М.: Поддържам защитника си.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните, намира за установено
следното:
По делото са постъпили два граждански иска от пострадалите лица Министерство
на финансите чрез процесуалния си представител ст. юрк. Н.М. при ТД на НАП –
гр. Велико Търново, офис Плевен и Община Гулянци чрез ангажирания процесуален
представител адв. Н.Н..
По отношение на предявения иск от Община Гулянци съдът намира,
че разглеждането му би довело до забавяне на наказателното производство. Съображенията
за това са от гледна точка на обстоятелството, че се касае за различни суми,
които са предмет на обвинението в настоящото наказателно производство съобразно
фактическите и правни параметри на внесения обвинителен акт и тези, посочени в
съответното решение по търговско дело №186/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.
Плевен със страни „***“ ЕООД, представлявано от подсъдимия В.М. ***. Видно от
обстоятелствената част на акта, ответник по посоченото дело е търговското
дружество, представлявано от управителя, а не физическото лице В.М., който е
подсъдим в настоящия процес. Основанието обаче на което съдът се е произнесъл е
свързано с процесния договор, сключен между двамата правни субекти, а
подсъдимият в случая е представлявал и търговското дружество, участник в
упоменатите взаимоотношения. На този фон изследването и изясняването на обстоятелствата
във връзка с предявения граждански иск, съпоставянето на данните с горното гражданско
производство, несъмнено ще води до забавяне разглеждането на делото, поради което
искът не следва да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Съображенията за погасяването на същия по давност биха имали място при разглеждане
на делото и това е въпрос по същество, а той в конкретния случай не е поставен на
дневен ред пред настоящия съд.
Съдът намира, че приемането за съвместно разглеждане на предявения
граждански иск на МФ чрез ТД на НАП –
гр. Велико Търново, офис Плевен, ще доведе до забавяне на делото и това е така и
с оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, в това число
и за водени ревизионни производства,които могат да послужат като основание за претендиране на сумата на базата
на резултатите от същите,респективно за изясняване на обстоятелството
предприети ли са действия в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от
Министерство на финансите чрез ст. юрк. Н.М. граждански иск против подсъдимия В.Ц.М.
с установена по делото самоличност, за сумата от 8850 лева, представляваща
причинени от деянието по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
ѝ изплащане.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения граждански иск от Община
Гулянци чрез адв. Н.Н., упълномощен от Кмета на Община Гулянци против подсъдимия
В.Ц.М. с установена по делото самоличност,
за сумата от 107 337,40 лева, представляваща обезщетение за причинените
вреди от извършеното деяние по чл.212,ал.4 от НПК, ведно със законната лихва, считано
от 13.05.2015г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА не подлежат на жалба и протест.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО И ОТКРИВАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Ц.М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание с оглед обсъждане
въпросите на чл. 248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът РАЗЯСНЯВА на
страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не правят отводи на състава на съда и съдебния секретар.
Нямам искания по доказателствата.
АДВ. А.: Нямам основания за отводи на Вас, съдебните заседатели,
съдебния секретар и прокурора Пачевски.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Ц.М.: Поддържам адвоката.
Съдът ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат отношение по въпросите по чл. 248 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н
Председател, уважаеми съдебни заседатели, делото е местно и родово подсъдно на
Окръжен съд – гр. Плевен и следва да го гледате Вие. Не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство по т. 2. По т. 3 считам,
че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да обуславя
връщането на делото на прокурора. Не са налице основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила по т. 4. По т. 5 не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врати, както и привличане на резервни участници в процеса.
По т. 6 не се налага изменение на мерките за неотклонение. Мярката за
неотклонение е „Подписка“, тя върши работа. По т. 7 - към настоящия момент
нямам искания за събиране на нови доказателства. По т. 8 предлагам да призовете
лицата по обвинителния акт.
АДВ. А.: Уважаеми г-н
Председател, уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на Окръжен съд –
гр. Плевен и местно и родово. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото на защитата на подсъдимия, на постра*** или неговите наследници, не са
налице. Не са налице и основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати. Право на
съда е да прецени дали да назначава резервен съдия, съдебен заседател,
защитник, вещо лице и т.н., но моето становище е, че това не се налага. Моля мярката
за процесуална принуда „Подписка“ да остане същата по ясни съображения, няма
основания за промяна.
По исканията за събиране на нови доказателства,
имам такива искания. Ще моля съда да
допусне до разпит свидетели, разпитани на досъдебното производство, които не са
призовани по съображения, прокуратурата знае какви, но аз считам, че техните
показания ще имат някакво значение за изясняване на делото и за това, ако ми
позволите да ги изброя: Д.С.Д., П.П.Б. – Директор на Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, М.Р.Б., З.К.Д., Б.М.К. и С.Н.Н. - това са двамата
застрахователи и последния И.М.И.. Ако ги допуснете, адресите са в протоколите
за разпит и ги има в делото.
Следващото искане - моля да
изискате и да приложите към наказателното дело и търговско дело № 186. По моето
решение, очевидно е грешка, е от 2018
година, а според мен и според прокуратурата, делото е от 2017 година. Търговско
дело №186/2017г., правилно е отразено в обвинителния акт, не знам защо решението,
с което аз разполагам и което не е заверено и което няма как да взема заверено,
е посочено 2018 година. При това положение съобразно Вашите възможности, Ваше право
е, преценявайте реда за разпит на свидетелите, бройките и т.н. Аз съм длъжен да
се съобразя с Вас. С посочените свидетели и търговско дело ще изяснявам обстоятелства
по обвинението. Тези свидетели са
разпитвани на досъдебното производство, част от тях говорят за работата във връзка
с изпълнение на договора. Застрахователите - за обстоятелството, че са
посещавали въпросните парцели, какво са установили, а П.Б. като Директор на Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч е имал отношение към случаите и е разпореждал на
негови служители да извършват съответните проверки и да съставят съответна
документация.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам
да бъдат допуснати. Не съм ги включил като лица, тъй като съм счел, че не са
толкова важни показанията им, но щом държи защитата и подсъдимия, предлагам да
уважите. Не възразявам и за търговското дело, то също има отношение към
договора, който е предмет на делото.
СЪДЪТ
намира, че няма пречка да постави за обсъждане от страните и други въпроси,
които същите не са посочили в разпоредителното заседание и по-специално такива,
касаещи чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
относно допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата
на обвиняемия, респективно дали характеристиките
на тези нарушения притежават законовото изискване за същественост.
Видно от диспозитива на
внесения обвинителен акт по чл. 212, ал. 4 от НК, В.Ц.М. е обвинен за това, че
чрез съставяне на документи с невярно съдържание, на неустановена дата в инкриминирания
период, съзнателно е дал възможност на „***“
ЕООД да получи без правно основание сумата от 107 337,40 лева, собственост
на Община Гулянци, като е прието, че документната измама е в големи размери. Разпоредбата
на чл. 212, ал. 4 от НК визира от правно-техническа
страна, не че документната измама е в големи размери, а че „имуществото е в
големи размери“, т.е. налице е несъответно на Наказателния закон откъм правна страна
обвинение, като възможен ракурс на разсъждение.
На следващо място, по отношение
на същото деяние е прието, че подсъдимият е дал възможност на „***“ ЕООД да
получи процесната сума на 13.05.2015г., като видно от лист 9 от обстоятелствената
част на обвинителния акт, е посочена
като дата 13.03.2015г., абзац 4, което най-вероятно представлява очевидна фактическа
грешка, но и по този въпрос страните следва да вземат отношение.
По-нататък, в диспозитива
на обвинителния акт е посочено относно
инкриминираното деяние по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК,
че на неустановена дата в периода 01.03. – 19.04.2014г. са съставени процесните
приемо-предавателни протоколи за залесяване на почви и подготвителни работи.
В обстоятелствената част - лист
8 - обвинението е посочило, че протоколите са необходимо условие за извършвания
на плащанията съгласно чл. 3, б. „б“, т. 2 от Договора, сключен между Община
Гулянци и „***“ ЕООД, а в лист 8 е посочено, че свидетелят Б. е подписал протоколите
– 5 броя, за почвоподготвителни работи в
периода 01.03. – 19.04.2014г., но нищо не е посочено за останалите 5 броя
протоколи, за залесяване, посочени в лист 7, а именно кога са разписани от Л.Б.,
доколкото на лист 10 се приема, че те са
подписани от него или това задължение доколкото в обвинителния акт е посочено,
че е необходим подпис на субекта, упражняващ инвеститорски контрол, но не и на
възложителя.
По-нататък, настоящият съдебен
състав намира, че страните следва да изразят становище и по обвинението по чл.
227б , ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от гледна
точка на фактическото обосноваване на съответното обвинение в обстоятелствената
част на акта.
В последната е посочено, че
продажбата на процесния имот, описан на лист 11 е от 13.03.2019г., която дата е
приета като дата на спиране на плащането. В случая обаче в обстоятелствената част
е посочено, че сумата е послужила за частично погасяване на задължението на „***“
ЕООД и подсъдимия с протокол за разпределение от 28.03.2019г., като дори не е посочено всъщност
на коя дата по този протокол за разпределение сумите са били конкретно
преведени на кредиторите.
От тук следва да се постави
въпроса дали фактическата дата на спиране на плащането кореспондира с посочената
в обвинителния акт в неговата разпоредителна част - 13.03.2019г., когато тече законовия срок по чл. 227б, ал. 2,
вр. с ал. 1 от НК според обвинението,
особено на фона на липсата на посочени данни дали е било откривано
производство на несъстоятелност спрямо длъжника „***“ ЕООД – гр. Плевен.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да се запознаят с поставените от
него въпроси и да изразят становище по същите.
Съдът ДАВА ПОЧИВКА на страните с
оглед изразеното становище в тази насока.
Съдът ПРОДЪЛЖАВА съдебното заседание в същия съдебен състав и страните по
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдии, налице е съответно неизписване на
обвинението, касаещо документна измама, констатираното от съда е така. В крайна
сметка обаче всеизвестно е, че предмет на документната измама е имущество, в
случая пари и дадената квалификация не дава съмнение за какво става дума, т.е.
не нарушава правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си.
Налице е разминаване в датите на получаване на имуществото,
което се дължи на фактическа грешка. В момента не мога да кажа коя е вярната
дата, грешка при изписването е. По отношение на констатираното от съда за последното
плащане на „***“ ЕООД, средствата по публичната продан са постъпили на датата
13.03.2019г. и тъй като от тогава те попадат в патримониума на съдебния
изпълнител, аз приемам, че това плащане е последното за дружеството. От там
насетне съдебният изпълнител действително е изчакал срока за възражение, изготвил
е разпределение и е превел сумите, но това са негови публично-правни задължения
и не бива те да бъдат приемани като последна дата, тъй като, ако беше аналогично предложението при доброволно изпълнение от
страна на М., хипотетично, ако той беше доброволно изпълнил на 13.03.2019г.,
пак щеше да има такива действия на съдията, с които да разпределя сумите.
Моментът на постъпване на сумите при съдия изпълнител съм приел като отправна
точка за начало за периода.
Следващото е за съставяне на приемо-предавателните протоколи.
Налице е несъответствие също, но несъответствието
се състои в това, че в обстоятелствената част е посочен като период за съставяне
на протоколите пролетта на 2014 година, когато е извършено залесяването на
фиданките. Тогава са съставени протоколите за залесяването и на следващата страница
съм отразил, че тогава са подписани и протоколите за извършената почвообработка
на същата дата и за това са сложени в един диспозитив. Намирам несъответствие в
това, че пролетта не започва на 01.03., както е посочено в диспозитива, но в
общи линии не го считам за съществено. Не е посочено кога са подписани, тъй като Б., неговата
дейност не е инкриминирана, заради това не съм посочил кога са подписани от Б. тези
за залесяването.
АДВ. А.: Уважаеми г-н Съдия, разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК е ясно с каква цел е направена, т.е. ако страните имат възражения по тези
процесуални правила, да не чакат да дойде втора или трета инстанция или съдебно
следствие на първата инстанция, да ги кажат сега, целта е ускоряване на
процеса. Законно е решението на съда по свой почин, законът го допуска, да представи
на страните обсъждане на въпроси, които съдът е намерил за необходимо и за да
не ви губя времето, по същество:
Намирам, че доводите, изложени в определението за предоставяне на
възможност за обсъждане са основателни. Прав е съдът като казва, че
документната измама е в големи размери, а че „имуществото е в големи размери“.
Може би тук въпроса допира до правна точност и т.н., защото така е записано в
закона – „имущество в големи размери“. Относно твърдението, че очевидно е
фактическа грешка посочването на датата 13.03.2015г., не е така, защото за да
бъде довършено престъплението е необходимо да бъде изпълнен целия състав от
съставянето на документите или използването им, каквито възможности има до превеждане
на сумите и т.н. Не е искано поправка на очевидна фактическа грешка, така и в
това отношение считам извода на съда за правилен. Разбирам, че не става дума за
протоколите за почвоподготвителни работи. Говорим за залесяването, другите
приемо-предавателни протоколи, вярно е, че в обвинителния акт е написано, че
протоколите били с дати септември, ноември 2013 година, но били подписани по-късно
и т.н. Това също не е много ясно, още повече, аз ще добавя към Вашите твърдения
и другия въпрос с уговорката, че е право на прокурора да преценява кого да дава
на съд. В делото няма дума относно едно за нас важно обстоятелство - кой е
изписал съдържанието на протокола. Ние знаем кой, и Пачевски знае кой е, но няма
дума нито в обвинителния акт, нито дори в разпитите на тази жена не е поставен
въпроса, съдържанието на протоколите, не говоря за подписи и т.н., кой го е
написал, къде, кога и при какво обстоятелство. В тази връзка, ако се твърди, че
протоколите за почвоподготвителна дейност, отделям ги настрана, с дати септември,
ноември са подписани пролетта на 2014 година, няма дума за антидатиране и
обсъждане на въпроса за антидатиране и от кого са антидатирани тези протоколи.
Аз отказвам да коментирам в момента другото обстоятелство по обвинителния
акт в тази връзка, защото не е редно да говорим за доказателства. Смятам, че
основателно съдът обръща внимание за датата от която тече едномесечния срок по
диспозитива на обвинителния акт, тя е 13.03. – 13.04. Това не е правилно, защото
не е така и без значение кога сумите са постъпили при съдия-изпълнителя, важно
е протокола, разпределението на сумите по кредиторите, а отделно от това несравними
са тук обстоятелствата, ако беше платил доброволно. Ако беше платил доброволно,
нямаше да има ЧСИ.
Като се съгласих с изложените мотиви и твърденията, които
направих, ще Ви моля да прекратите производството по делото и да върнете делото
на прокурора поради наличие на отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
ограничаващи правото на защита.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Ц.М.: Подкрепям изцяло становището на защитника.
ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.
Съдът се оттегля на съвещание
Съдът, след съвещание намира, че НОХД №827/2020г. по описа на Окръжен
съд – гр. Плевен е родово и местно подсъдно нему. Не са налице основания, които
да обуславят прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът намира обаче, че в хода на досъдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Видно от диспозитива на внесения обвинителен
акт за деянието по чл. 212, ал. 4 от НК, В.М. е обвинен за това, че чрез съставяне
на документи с невярно съдържание на неустановена дата в периода 01.03.2014г. –
19.04.2014г., съзнателно е дал възможност на представляваното от него дружество
„***“ ЕООД да получи без правно основание сумата от 107 337,40 лева, собственост
на Община Гулянци. Прието е, че документната измама е в големи размери.
Съдебната практика е константна в разбирането си, че обвинението
следва да бъде надлежно формулирано от фактическа и правна страна, така щото
обвиняемият да може да организира своята защита, а съдът да се произнесе по екзактно формулирано обвинение. Видно от
нормата на чл. 212, ал. 4 от НК, квалифициращият състав е ясно дефиниран, а
именно „имуществото е в големи размери“, а не така, както е посочено в
обвинителния акт - „документната измама е в големи размери“. В този аспект не
се касае за техническа грешка при формулиране на обвинението, а за несъответен
на наказателния закон откъм правна страна диспозитив, който съдът не може да
коригира с окончателния си първоинстанционен
съдебен акт, тъй като липсва и такава процедура. Не може да се приеме, че става
въпрос за фактическа грешка, тъй като в случая се касае за съществения реквизит
на обвинението, а не за порок, който може да бъде отстранен в техническия аспект на това разсъждение.
Съдът приема, че несъответствието между датите, на които
подсъдимият е дал възможност на „***“ ЕООД да получи процесната сума между обстоятелствена
част и диспозитив на акта, а именно 13.05.2015г. и 13.03.2015г. следва да се
разглежда като очевидна фактическа грешка, но този въпрос в контекста на
изводите му за допуснати съществени процесуални нарушения, няма как да бъде разрешен
в рамките на настоящата фаза на процеса. Следва обаче то да бъде съобразено от
обвинението при връщане на делото с оглед отстраняване на останалите
констатирани пороци при изготвянето на акта.
Съдът намира, че е налице пропуск в обстоятелствената част на
акта досежно фактическото обосноваване на обвинението по чл. 212, ал. 4, вр. с ал.
2, вр. с ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено -
лист 8, че процесните приемо-предавателни протоколи за залесяване и
почвоподготвителни действия на терена са необходимо условие за извършване на
плащанията съгласно чл. 3, б. „б“, т. 2 от договора, сключен между Община Гулянци
и „***“ ЕООД, но пак в обстоятелствената част е отразено, че свидетелят Л.Б. е
подписал пет броя протоколи за почвоподготвителни работи в периода 01.03.2014г.
– 19.04.2014г.Не е посочено обаче останалите пет броя протоколи, касаещи
залесителни мероприятия, отразени в лист 7 на акта, кога са разписани от него,
доколкото на лист 10 от същия е прието от фактическа страна, че той ги е
подписал. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че обвинението е
посочило, че е необходим подпис на съответното лице упражняващ инвеститорски
контрол, но не е отразило необходимостта от подписване на протоколите от
възложителя или по-скоро от негов представител. Доводите, изтъкнати от защитата
в посока липсата на фактическо посочване
кой е изготвил съответните протоколи има своя резон, но по-скоро може да
се приеме, че те касаят доказателственото обезпечаване на обвинителната теза,
отколкото фактическото обосноваване на обвинението. Несъмнено посочването им би дало в по-голям
обем възможност на подсъдимия и защитника му да организират своята защитна линия
на поведение, но не е задължително според настоящия съдебен състав отразяването
и на тези фактически обстоятелства. Няма
пречка обаче при връщане на делото, горното да бъде съобразено от обвинението,
ако то счете, че е необходимо да посочи тази заявена фактология.
Съдът намира, че действително от кой момент тече задължението на
подсъдимия, като представляващ процесното търговско дружество, да изисква от
компетентния окръжен съд откриване на производство по несъстоятелност е въпрос,
който обвинението следва да прецизира съобразно доказателства по делото и
вътрешното си убеждение. В този аспект съдът не може да дава указания или да
излага съображения, които изразяват неговото разбиране или тълкуване на доказателствата,
най-малкото защото тези въпроси не се обсъждат в разпоредително заседание, а и
биха създали опасения за предубеденост на съдебния състав. Съдебният състав обаче
няма пречка да изследва съответствието между фактическата и правна рамка на обвинението
и в случай, че са налице несъответствия или празноти, да постави този въпрос за
решаване. Това е така, защото нито първоинстанционният съд е ограничен от наведените
от страните доводи, касаещи разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, нито пък
въззивната инстанция е препятствана от възможността да установява процесуални
нарушения, които макар и ненаведени или необсъдени от страните,да могат да
обосновават наличието на съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на страна в процеса.
В контекста на горното съдът намира, че продажбата на процесния
имот, описан на лист 11 в обвинителния акт е от 13.03.2019г., който момент е
приет като дата на спиране на плащането. В обстоятелствената част обаче е
посочено, че получената сума е послужила за частично погасяване на задължението
на „***“ ЕООД, което същевременно е отразено и в протокола за разпределение от
28.03.2019г. На този фон всъщност продажбата на имота сочи действие, насочено
към удовлетворяване на кредиторите, но то не касае тяхното практическо обезвъзмездяване,
което се осъществява не дори с протокол
за разпределение, а в момента на конкретно постъпване на сумите, така щото същите да имат възможност да се
разпореждат с тях.
Ето защо следва да се изясни този въпрос в обстоятелствената
част на акта, така щото същият да влезе в кореспонденция с диспозитива на
същия, за да може да се синхронизира началния момент, от който е спряно плащането
и от който момент тече задължението на подсъдимия като представляващ „***“ ЕООД
да заяви пред компетентния Окръжен съд, в случая Окръжен съд – гр. Плевен предпоставките
за откриване на производството по несъстоятелност.
Коментираните процесуални
нарушения се явяват съществени, защото те са ограничили правото на обвиняемия
да се запознае с надлежно формулирано от фактическа и правна страна обвинение. На
следващо място те се явяват и отстраними от прокурора при връщане на делото от
съда, който следва да се прецизира и обвинението, за което следва да бъде и
привлечен обвиняемият с оглед установеното в практиката разбиране за формалния
характер на същото и на правилата, които следва да бъдат съблюдавани с оглед от
една страна обезпечаване правото на защита на предаденото на съд лице, а от друга
с оглед възможността на съда да се произнесе по надлежно формулирано от
фактическа и правна страна обвинение.
Не на последно място фактическата рамка, заложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт определя и предмета на доказване в съответния наказателния
процес. Т.е. това е мащаб, в който страните следва да обезпечат доказателствената
си дейност, а съдът да лимитира, така щото от една страна да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, което е
негово задължение съгласно чл. 13 от НПК, а от друга страна да не допуска излизане
извън предмета, което би довело до неоправдана продължителност на процеса, което
пък би било в колизия с изискването за
разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл. 22, ал. 1 от НПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №827/2020г. по описа на Окръжен
съд – гр. Плевен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при изготвянето на обвинителния акт и привличането на обвиняемия В. Ц.М..
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – гр. Плевен за отстраняване на посочените
в обстоятелствената част на определението съществени нарушения на процесуалните
правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд – гр. Велико
Търново по реда на Глава XXII от НПК в седемдневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи
в 11:35 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: