№ 541
гр. Плевен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201806 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-002564 от
14.09.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
Плевен, с което на В. Н. БЛ. ЕГН:********** от гр. Плевен, ул.П.Волов №57,
вх.А ет.3 ап.7, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмни като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени НП като
незасконосъобразно.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката до
РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и
се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен
1
срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбоподателят не оспорва констатациите в Наказателно
постановление № 21-0938-002564, издадено на 14.09.2021г. от Началник на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, а твърди,че то е
незаконосъобразно и неправилно . Сочи обстоятелства, които се споделят от
Съда , а именно:
В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление ми
е повдигнато следното административно-наказателно обвинение „л.а. Форд
Тоурнео Куриер с рег. № ЕН5601КН... не спира на подаден своевременно
ясно видим сигнал подаден от униформен служител на Национстното ТОЛ
управление сектор „Контрол и правоприлагане” Велико Търново със стоп
палка по образец, в качеството му на контролен орган, сигнализиран с
отличителна светлоотразителна жилетка и бадж. Водача възприема сигнала
гледайки към служителите и не спира на посоченото от служителя на НТУ
място. За посоченото нарушение в АУАН е дадена правна квалификация по
чл. 103 от ЗДвП.
Изложеното в обстоятелствената част на обвинението е неясно,
доколкото не е посочено конкретно името и длъжността на служителя, който
конкретно е подал сигнал за спиране, а вместо това е вписано „не спира на
подаден своевременно ясновидим сигнал подаден от униформен служител на
Националното ТОЛ управление сектор „Контрол и правоприлагане” Велико
Търново”, но кой е този служител не става ясно за да се изясни дали
действително лицето подало сигнала е служител в Националното ТОЛ
управление, дали е определено от Председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура” това неописано в АУАН и НП лице, като
длъжносто лице с контролни функции по смисъла на чл. 167а, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗДвП, съответно, че има качеството на контролен орган на Националното
ТОЛ управление. Ето защо няма как да се направи и извод дали конкретно
подадения сигнал със стоп палка представлява разпореждане на орган за
контрол, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представител на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Доколкото
задължението по чл. 103 от ЗДвП се свързва с наличието на надлежно
подаден сигнал за спиране, обстоятелството, че в процесния случай не е
посочено името на лицето подало сигнал за спиране не може да се обоснове
извод, че е подаден от лице което има качеството на длъжностно лице,
2
изпълняващо контролни функции, поради което липсват елементи от
обективна страна, които да очертаят състава на административното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Дори в един по късен етап и да бъде изяснено кое е лицето подало
сигнал за спиране, то неописването му в АУАН и НП нарушава съществено
правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице изразяващо се в правото му да научи всички факти от
обективна страна очертаващи състава на административното нарушение и да
се защитава по тях.
Допуснато е нарушение на императивните разпоредби чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН. За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл.
57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а
именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които
следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Тези
изисквани на закона не са изпълнени и представляват съществено
процесуално нарушение.
Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административнонаказателното производство.
Освен това актът е съставен от неочевидец-полицейският служител
Светозар К.. Вписаният в него единствен свидетел, също не се сочи да е
очевидец, което също е процесуално нарушение. При тези фактически данни
Съдът направил извод, че приобщените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от жалбоподателката нарушение, като
ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. За да направи този извод, съдът отчита факта, че
АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел
също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незоконосъобразно.
По делото е направено искане от адв. СТ. Ж. П. от АК гр. Пловдив за
3
присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. СТ. Ж. П.
Адвокатска колегия Пловдив е осъществил правна помощ в настоящото
производство на жалбоподателя В.Б. за изготвянето на жалба по реда на чл.
59 ЗАНН и представяне на писмени бележки по делото.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от Директора
следва да бъде осъдена да заплати на В. Н. БЛ., ЕГН:********** от
гр.Плевен, ул. „Панайот Волов”№57,ет.3, ап.7 сумата от 300,00 лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат СТ.
Ж. П. Адвокатска колегия Пловдив
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ аказателно постановление № 21-0938-002564 от 14.09.2021
година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с което
на В. Н. БЛ. ЕГН:********** от гр. Плевен, ул.П.Волов №57, вх.А ет.3 ап.7,
на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО и
4
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен,
представлявана от Директора да ЗАПЛАТИ на В. Н. БЛ., ЕГН:**********
от гр.Плевен, ул. „Панайот Волов”№57,ет.3, ап.7 сумата от 300,00 лева,
представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат СТ. Ж. П. Адвокатска колегия Пловдив по НАХД
№ 1806/2021 година по описа Районен съд Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5