МОТИВИ
към
Присъда № *** г. постановена
по НОХД № *** г. по описа на
Районен съд Р.
РРП е внесла
обвинителен акт против подсъдимия С.С.Ш., роден на ***г***, жител и живущ ***,
с българско гражданство, турчин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На ***г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторна резачка, 1 бр. ъглошлайф, 1бр.електрическо ренде, 1 бр. комплект шестограмни ключове, 1 бр. голям електрожен, 1 бр. малък електрожен, 1 бр. дрелка,
2 бр. клещи, 2 бр. ел.мотори, 1 бр. метална туба, 10 литра бензин, 4 бр. джанти в едно с гуми и 1 бр. шублер
на обща стойност 758,90 лева, собственост на К.Б.К.,***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3 във вр.с чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството
пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за
виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като
се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Обв. С. Ш. е осъждан с пет влезли в сила присъди.
С протоколно
определение по НОХД № *** г.
на РС-Р. Ш.
е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК като му е наложено наказание 1 г. и 1 месец лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Това осъждане
обуславя квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1,б.”а” от НК.
Св. К.Б. ***.На ***г.
обв. Ш. решил да влезе в дома на свидетеля за да
извърши кражба на вещи. През нощта на ***
срещу ***г. Той отишъл до дома на свидетеля. Пътната врата била
заключена. Обвиняемия я натиснал със сила, при което вратата се откъртила и
отворила. След това обв. Ш. отишъл до гаража на свидетеля. Вратата на гаража била от шперплат
и била заключена с катинар. Обвиняемият разбил катинара и отворил вратата .След
това проникнал в помещението. От там той взел 1бр. моторна резачка,
1бр.ъглошлайф, 1бр.електрическо ренде, 1бр.комплект шестограмни
ключове, 1бр.голям електрожен, 1бр.малък електрожен, 1бр.дрелка, 2бр.клещи,
2бр. ел. мотори, 1бр.метална туба, 10литра бензин,
4бр.джанти в едно с гуми и 1бр.шублер и ги изнесъл навън. След това пренесъл
всички вещи в дома си и ги скрил под леглото си. На ***г той казал на брат си
св. А. Ш., че има машинки за продаване, като заявил , че ги е намерил. Впоследствие
Св. А. Ш. и обвиняемия се свързали със св. И. Е.. Предложили
му да купи машинки като обвиняемия му показал моторната резачка, ъглошлайфа и електрическото ренде. Свидетелят се съгласил и
ги закупил за сумата от 30лв.
Останалата част
от вещите обвиняемия продал на неизвестно лице.
След разкриване
на престъплението с протокол за доброволно предаване от *** г. св. Е. предал на служител на РУП-Р. вещите закупени от обв. Ш.. С разписка от *** г. същите били върнати на собственика им св.К..
Видно от
заключението на назначената съдебно-оценъчна
експертиза общата стойност на вещите, предмет
на посегателство възлиза на 758,90 лева.
При така
описаната фактическа обстановка обв. С. Ш.
е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на
престъплението по чл.196,ал.1,т.2 във вр. 195, ал.1,
т.3 във вр.с чл.194, ал.1 от НК.
Обвинението се
доказва от показанията на свидетелите К.К. /л.37-39/, М. Т. /л.40-41/, А. Ш. /л.42-43/,
И. Е. /л.44-45/ съдебно-оценъчна
експертиза/л.46-51/.
Деянието е
доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства -
самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателства.
Престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното
настъпване.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 3 до 15г.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия са лошите му характеристични
данни, видни от приложената характеристика. Отегчаващо отговорността
обстоятелство се явяват многобройните престъпления за които подсъдимият е
осъждан с влезли в сила присъди /вж. справка за съдимост л.23-26 ДП/. Същите
далеч надхвърлят необходимите осъждания за квалифициране на деянието като
извършено при условията на опасен рецидив. Сред престъпленията за които е
осъждан е и опит за изнасилване, с
причинена средна телесна повреда. Независимо от тежките наказания които е
изтърпял, в т.ч. и наказание лишаване от свобода за
срок от осемнадесет години,
индивидуалната превенция не е постигната.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява и наличието на незавършени наказателни
производства спрямо обвиняемия. Личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от
закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на
обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело
(различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем
и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи,
че презумпцията за
невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно
производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано
отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да
се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало
много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните
по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна
практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д.
№ 442/99 г., I н. о.,
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/.
Всичко изложено
до тук очертава подсъдимия като личност с трайно установени престъпни навици,
проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите му до момента наказания
не се е поправил и превъзпитал.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид направеното частично
самопризнание на ДП, възстановяването на част от предмета на престъплението, изразената
самокритичност, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното, както и тежкото
материално състояние на подсъдимия. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално
състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по
недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д.
по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Съдът намира, че
горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито
някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че
същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима,
тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. С оглед високата
обществена опасност на дееца, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона
наказание – ЛС за срок от 3г. не се явява несъразмерно тежко. Все пак съдът
отчита, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с превес. Ето защо, намери
че следващото се наказание ЛС следва да бъде около минимума. Така според РРС,
наказание Лишаване от свобода за срок от 4
г. и 6 месеца, което се явява съответно на процесното
престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.
На основание чл.
58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали
така определеното наказание /ЛС за срок от 4г. и 6 м./
с една трета /1г. и 6м./ и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 г.
Съдът намери, че
това наказание би постигнало целите на чл. 36 НК, поради което не наложи наказание
“Конфискация”.
По изтърпяването на така определеното
наказание.
Съгласно чл. 60,
ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е осъждан не за първи път на
наказание ЛС, горепосоченото наказание ЛС, следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.
189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 35 лв
за разноски по делото направени на досъдебното производство.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/А. Х./