Решение по дело №588/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 418
Дата: 31 март 2010 г. (в сила от 28 юни 2010 г.)
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20102120200588
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

        496                                                       31.03.2010 г.                                          ГРАД БУРГАС

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД                                           ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 18.03.2010 година

В публично заседание, в следния състав:                                             

                        Председател: Георги Иванов

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванов НАХД № 588 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. с чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.К.Г. с ЕГН:********** ***, к-с“М.Рудник”, бл.420, вх.5 против Наказателно постановление № 13858/09 от 07.01.2010г. на Началник на сектор”ПП”КАТ”ОД МВР Бургас, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. В жалбата се моли да се преразгледа размера на наложеното му наказание “лишаване от право да управлява МПС” като се твърди, че е твърде голям за извършеното нарушението,като не се ангажират доказателства.

В хода на производството по делото жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.

Аминистративно-наказващият орган не изпраща представител, в придружаващото към  админстративната преписка писмо счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2009г., около 08,45 ч. Н.К.Г. управлявал л.а. “Форд Ескорт” с рег. № А 2251 КА по ПП ІІ 99 в местността “Ченгене скеле”. Скоростта на движение на МПС-то била 124 км/ч. като същата била фиксирана от техническо средство мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Radar Autovision Digital,произведена от фирма Тraffic Safety Systems Ltd, UK,с която бил заснет клип с номер 1337,кадър 9116. Въз основа на снимката и данните от техническото средство за МПС-то инеговата скорост свидетелят Т.М.М. призовал неговия собственик Н.К.Г. за проверка, при която на Г. заявил пред М.,че на посочената дата той е управлявал автомобила. След това негово признание М. му съставил АУАН №13858/20.09.2009г. – за това, че се е движил с превишена скорост от 124 км/ч. при разрешената за този пътен участък скорост от 80 км/ч с пътен знак В26 извън населено място. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 01.12.2009г. - за запознаване, и подписан от него без възражения.Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП № 13858/09 от 07.01.2010г., с което описаното в акта поведение на г. е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В така издаденото НП, за посоченото нарушение, на осн. чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на нарушителя са наложени административни наказания: глоба в размер на 150 лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец.   

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство гласни и веществени доказателствени средства. По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Т.М.М. и е представена снимка, изготвена от  техническо средство,одобрено от БИМ- мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Radar Autovision Digital,произведена от фирма Тraffic Safety Systems Ltd, UK .

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха нарушения на разпоредбите на ЗАНН.АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и на нарушителя, на когото е връчен препис от акта т.е. началото на административно-наказателното производство е поставено по регламентираната в чл.40 от ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпордебите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.В двата акта нарушението и обстоятелствата,свързани с него са описани подробно и в съответствие с изискванията на ЗАНН като е индивидуализиран автомобила и неговия водач, посочени са датата и мястото на извършване и конкретната скорост, с която се е движил нарушителя, техническото средство, с което тя е определена, както и максималната допустима скорост за този пътен участък,определена с пътен знак. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно-наказателното производство против него.

По същество изложената по-горе фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство гласни и веществени доказателствени средства. АУАН е съставен от длъжностно лице от службите за контрол на движението по пътищата и има доказателствена сила до доказване на противното - чл.189, ал.2 ЗДвП. Скоростта е фиксирана от техническо средство за измерване,одобрено по надлежния ред от Българския институт по метрология. Съгласно чл.189,ал.5 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Констатациите,описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуванато НП се потвърждават и от показанията, дадени в съдебно заседание от св.М.. Г. е признал пред св. М., че той е водачът,управлявал МПС-то на посочената в АУАН дата.  Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, с които да обори описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Ето защо съдът намира за доказано по категоричен начин, че на 04.08.2009г., около 08,47 ч. в гр.Бургас, по ПП ІІ 99 в местността “Ченгене скеле” Н.К.Г. управлявал л.а. “Форд Ескорт” с рег. № А 2251 КА с 124 км/ч. при разрешената за този пътен участък скорост от 80 км/ч,с което от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил и наложил административното наказание, предвидено в чл.182,ал.2,т.5 ЗДвП като същото съответства изцяло на извършеното от жалбоподателя нарушение, защото при управлението на МПС в населено място той е превишил максимално допустимата скорост от 80 км/ч. с 44 км/ч. Размерите на наказанията за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, са строго определени в чл.182, ал.2 от ЗДвП и не зависят от преценката на АНО или съда, поради което не могат да бъдат променяни.  

 Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13858/09 от 07.01.2010г. на Началник на сектор”ПП”КАТ”ОД МВР Бургас, с което за извършено от Н.К.Г. с ЕГН:********** ***, к-с“М.Рудник”, бл.420, вх.5 нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –гр.Бургас в 14-дневен срок от  съобщаването му  на страните.                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

Вярно с оригинала: Д.Ковачева