РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120103646 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК
*, със седалище гр. Бургас, с която претендира приемане за установено, че ответникът Д. СТ.
К., от гр. Бургас, в качеството на абонат на ищцовото топлопреносно дружество, му дължи
следните суми: 1239,22 лева – сборна главница за потребените от ответника услуги за
битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и за
дялово разпределение, за имот в гр. Бургас, ж. к. ....., през периода м. декември 2019-м.
януари 2021 год., 2,89 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.-12.03.2020 год., и 59,09
лева – обезщетение за забава за периода 09.04.-18.03.2021 год., както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сборната главница, начиная от 19.03.2021 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 334/01.04.2021 год. по ч. гр. д. № 1981/2021 год. на БсРС; ангажира
доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмено заявление от 09.06.2021 год.
Правното основание на предявените обективно съединени положителни
установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер; не ангажира доказателства,
моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1981/2021 год. на БсРС, ответникът Д.К. е
посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект – апартамент № ...в гр.
Бургас, ....., и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността на
потребените услуги за битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление, за
сградна инсталация и за дялово разпределение за периода м. декември 2019-м. януари 2021
год. – общо 1239,22 лева, ведно с мораторната лихва за забава – общо 61,98 лева за
периодите 01.02.-12.03.2020 год. и 09.04.2020-18.03.2021 год., както и законната лихва върху
сборната главница, считано от подаване на заявлението с правно основание чл. 410, ГПК –
19.03.2021 год., до окончателното й изплащане. Задълженията на ответника са описани по
фактури, в т. ч. и извършена служебна корекция, и са изброени в писмени справки от сметка
на ищеца, на л. л. 9 и 51 по описа на делото.
По делото е изготвено експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът
цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че дължимата цена за
потреблението на ответника е правилно определена от ищеца, в съответствие с действащата
методика и нормативна уредба, но възоснова служебен начет на обема консумация. При
осигурения му от ответника достъп до жилището вещото лице е установило различие между
служебно определеното потребление и реалното показания на водомера и топломера.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените
положителни установителни искове за основателни. Имуществената договорна отговорност
на ответника произтича от легитимацията му на единствен собственик на топлофицираното
жилище, придобито по наследство – съгл. нотариален акт от 09.12.1982 год., представената
писмена справка на СГКК-Бургас и писменото заявление на ответника до ищеца от
23.04.2021 год. (чл. 153, ал. 1, ЗЕ, действащ към периода, за който се дължат процесните
главници). Цитираната разпоредба сочи, че задължението за плащане цената на
топлоенергията възниква в тежест на собственика на обект в сграда-етажна собственост с
абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на ограничено вещно право на ползване
върху такъв обект; за възникване на облигационната връзка не е необходимо сключване на
индивидуален договор, поради което възражението на ответника е неоснователно. В случая
правилното отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за
правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този факт е
легитимацията на субекта като собственик или ползвател на топлоснабден имот. Както бе
посочено, ответникът е бил едноличен собственик на жилището през целия процесен
период.
По отношение размера на главницата съдът съобразява заключението на вещото
лице, сочещо правилното прилагане на действащата методика по ЗЕ и наредбата за
топлоснабдяването. Липсата на подписи на ответника върху някои от представените карнети
не може да обоснове извод за недължимост на сумите, тъй като делото не съдържа
доказателства за неправилно определяне на дължимата главница. Ответникът не е
опровергал твърдения от ищеца отрицателен факт за неосигуряване на достъп до жилището,
с оглед редовното отчитане на консумираната топлоенергия. Уведомление до ищеца, че
2
имотът му е необитаем, ответникът е изпратил едва на 23.04.2021 год., т. е. за процесния
период за минало време няма данни, че в жилището не следва да се извършва отчитане, нито
има данни, че ответникът е осигурявал редовен достъп до жилището си за инкасатора на
ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че служебното начисляване от ищеца е
законосъобразно, а размерът на претендираните вземания е правилно определен.
Предвид бездействието за плащане на главницата, съдът намира за доказан и
акцесорния иск за обезщетение за забава. Видно от заключението на вещото лице,
обезщетението за забава е определено възоснова софтуер на НАП, поради което съдът счита,
че акцесорното вземане е доказано и по размер.
Предвид основателността на исковете, в тежест на ответника Д.К. следва да бъдат
възложени деловодните разноски, направени в настоящия съдебен процес – общо 288,48
лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от платените държавна такса и възнаграждения за
адвокат и за вещо лице.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски от общо
206,02 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 1981/2021 год. на БсРС,
представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС (т. 12 от
4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Д. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас,......, дължи на ищеца
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, следните суми:
1239,22 лева – сборна главница за потребените от ответника услуги за битово-горещо
водоснабдяване, топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и дялово
разпределение, за имот в гр. Бургас, ..... през периода м. декември 2019-м. януари 2021 год.;
2,89 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.-12.03.2020 год., и 59,09 лева –
обезщетение за забава за периода 09.04.-18.03.2021 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва върху сборната главница, начиная от 19.03.2021 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
334/01.04.2021 год. по ч. гр. д. № 1981/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Д. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ...., да заплати на
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, деловодни
разноски в размер от 206,02 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. №
1981/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Д. СТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ...., на основание чл. 78, ал.
3
1, ГПК, да заплати на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, кв.
Лозово, деловодни разноски в размер от 288,48 лева, направени по гр. д. № 3646/2021 год.
на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4