РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 925/20.5.2022г.
Град Пловдив, 20.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието на прокурора ДАНИЕЛА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 755 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Й.С.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. К., против решение № 203 от 24.01.2022 г., постановено по АНД № 7507/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено наказателно
постановление № 16-77 от 07.10.2021
г. издадено от директор на Отдел „Рибарство и контрол - Южна България" към Главна дирекция "Рибарство
и контрол" при ИАРА, с което на основание чл. 70,
ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на касатора
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/
лева за нарушение по чл.30, ал.3, т.1 вр. с чл.70, ал.1 от ЗРА.
С касационната жалба са
изложени съображения, че решението на районния съд е неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него да
се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Твърди се и
малозначителност на деянието. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – Изпълнителна
агенция по Рибарство и аквакултури, чрез юрк. Арабаджиева
оспорва жалбата, претендира разноски. В отговор по касационната жалба развива подробни
съображения относно доводите в нея.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба и моли да бъде уважена.
Касационната жалба, подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, в пределите на
касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд- Пловдив, ХХI състав, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Процесното НП е издадено въз
основа на получен в
отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ на 28.07.2021г. сигнал за любител
риболовец, осъществяващ любителски риболов на река Въча. Малко по-късно
проверяващите пристигнали на посоченото място с координати N 42.074464, E
24.500339 и установили лицето, подало сигнала, което от своя страна им посочило
касатора, който към този момент се намирал от другата страна на реката, като
лицето, осъществявало риболов. Установили от съдържанието на джобовете един
брой риба от вода „балканска пъстърва“, с дължина 25 см., увита в найлонов
плик, поради което на касатора бил съставен АУАН № 0017534 от 28.07.2021г. за
нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, а
по-късно и оспореното наказателно постановление.
За да
постанови посочения резултат, районният съд е приел, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора са осъществени
съставите на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 30, ал. 3,
т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Съдът е приел също така, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна
квалификация на нарушенията.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е
във минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите и е законосъобразно определен в този размер. В тази връзка първостепенният
съд е приел, че няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е формирал изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение. Приел е, че не е
налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото,
разкриват една степен на обществена опасност на деянията, типична за общия
случай на нарушения на разпоредбите на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите. В тази връзка съдът е приел, че процесното
нарушение, по начина, по който е описано в закона е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния,
като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът правилно и обосновано е
констатирал и изложил мотиви в тази насока, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да бъдат
основание за отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
всички необходими изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазени са сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Решението
е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното
постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен
съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно
от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
По повод
направените в касационната жалба възражения е необходимо да се посочи, че в
случая изводите на административнонаказващия орган и на въззивната съдебна
инстанция, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП
административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същото изцяло
съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които районният
съд правилно е оценил.
Съставеният
АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от
своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Първоинстанционния
съд е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по
делото, след обстоен и правно издържан логически анализ на доказателствената
съвкупност, и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. Тази преценка на решаващия съд,
която почива на събраните доказателства по делото, не подлежи на касационен
контрол, като може да бъде проверена единствено при оплакване за изопачаване на
доказателствата или игнориране на фактите по делото. Такова обаче не се
констатира да е допуснато от решаващия съд. В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
Съдът
намира за неоснователно възражението за наличие на
маловажен случай.
Извършеното
нарушение не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. С оглед препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на НК, включително и относно
обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в
административно-наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо
отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално
осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, но
поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от
правото, т. е. липсата на уловена риба е неотносима към маловажността на
административното нарушение, а такова значение има само обществената опасност
на деянието. Преценката за маловажност се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - видът на нарушението, начинът на извършването му, степента
на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В случая
не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
се касае за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не на каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. Както правилно е приел районният съд, обществената опасност на деянието и конкретно
– негативния му ефект във връзка с опазване на рибния ресурс в река Въча не е
свързана с цената на рибата в търговската мрежа. В случая обществената опасност
на деянието следва да се прецени като немалка, предвид интересите, които се
защитават, а именно риболов по време на забрана за извършването му.
Воден от горното, касационната
инстанция намира, че съдът е постановил правилно, валидно и допустимо съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на
основание чл. 63, ал. 3 и 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ да бъде осъден касаторът да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 лева.
На основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 203 от 24.01.2022
г., постановено по АНД № 7507/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Й.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.