Решение по дело №1626/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1900
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180701626
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1900         Година  2020,  27.10.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 30.09.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1626 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Община Пловдив срещу Решение №468/12.03.2020г./погрешно посочено в жалбата като такова от 2019г./ по АНД №6053/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №660/28.05.2019г., издадено от Заместник-Кмет ОИЗЕУО на Община Пловдив, с което на „ГЛОБОКОМ“ЕООД, за нарушение на чл.4 ал.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив/наричана по-долу само Наредбата/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.26 от същата Наредба.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „ГЛОБОКОМ“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Й. излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба в депозирания писмен отговор, а така също и в о.с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №660/28.05.2019г., издадено от Заместник-Кмет ОИЗЕУО на Община – Пловдив, на „ГЛОБОКОМ“ ЕООД за нарушение на чл.4 ал.2 от Наредбата е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.26 от същата Наредба за това, че при извършена проверка на 28.03.2019г. в обект кафе „Арена“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Цар Ивайло“ №12, около 13,30 часа,  обективирана в Констативен протокол №106785/28.03.2019г., е установено, че на тротоара от западната страна на кафе „Арена“ са разположени 2 бр. пластмасови маси с общо 8 бр. пластмасови стола на площ от около 8 кв.м., а от южната страна на обекта – на тротоара са разположени 5 бр. пластмасови маси с общо 20 бр. пластмасови стола на обща площ от около 19 кв.м., измерено на място с ролетка в присъствието на Е.Р.Я.– барман в кафе „Арена“. Или, установено е, че общата ползваема площ от „ГЛОБОКОМ“ЕООД е около 27 кв.м. В момента на проверката е извършвана търговска дейност с продукти от обекта, за като дружеството не е представило разрешение за ползване на място общинска собственост за търговска дейност. С вх.№19ПОИ270/15.04.2019г. е депозирано възражение срещу съставения АУАН. Със становище от 22.04.2019г. Пловдивският общински инспекторат е приел възраженията за неоснователни.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си дружеството е нарушило разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредбата, поради което и на основание чл.26 от Наредбата същото е било санкционирано.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел от една страна, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват, като по този начин е нарушено правото му на защита. Мотивирано е, че в НП описанието на нарушението е следното: „На тротоара от западната страна на кафе „Арена“ са били разположени 2 броя пластмасови маси с общо 8 броя пластмасови стола на площ от около 8 кв.м. От южната страна на обекта – на тротоара са разположени 5 броя пластмасови маси с общо 20 броя пластмасови стола на обща площ от около 19 кв.м., измерено на място с ролетка в присъствието на Е.Р.Я.– барман в кафе „Арена“, или общата ползваема площ от фирма „ГЛОБОКОМ“ ЕООД е около 27 кв.м. В момента на проверката се е извършвала търговска дейност с продукти от обекта, за който фирмата „ГЛОБОКОМ“ ЕООД, оперираща в обекта, няма Разрешение за ползване на място общинска собственост за търговска дейност.“, а същевременно същото е квалифицирано като такова по чл.4 ал.2 от Наредбата, съгласно която разрешението за ползване на общинско място за разполагане на преместваем обект, поставен по смисъла на Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община – Пловдив се издава за площта, посочена в одобрената от Гл. архитект на Общината или гл. архитект на съответния район схема за преместваеми обекти. Или, прието е от ПРС, че тази разпоредба не въвежда задължение за лицата, които искат да разполагат преместваеми обекти на територия, която е общинска собственост, а само указва реда за издаването му.

Такова задължение, според първоинстанционния съд е уредено в разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредбата, в който е посочено, че за ползване на общинско място за разполагане на преместваем обект, поставен по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска и друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект се изисква разрешение за ползване на място. При това положение е прието, че е налице разминаване между словното описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, което във всеки случай нарушава правото на защита на жалбоподателя и е основание за неговата отмяна. На следващо място е прието, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя не е безспорно установено, тъй като от приложената по делото комбинирана скица от м.март 2016г. през годините и при действащите различни регулационни планове границите на имота, ползван от жалбоподателя, са се променяли, а от община Пловдив не е представен акт за придобиване на част от имота и актуването му като общинска собственост. Все в тази насока е посочено, че от направеното описание на извършеното нарушение не може да се установи къде точно са били разположени масите и столовете, освен отразеното, че са върху тротоара от западна и южна посока, като не е ясно на кой тротоар – този, който е покрай наетия от жалбоподателя имот или отсрещния тротоар, както и в коя част на тротоара – срещу имота, нает от жалбоподателя или срещу друг имот. Липсва според ПРС посочване на вида на обектите – преместваеми ли са или не, тъй като посоченото е елемент от състава на извършеното нарушение и липсата му води до неяснота изобщо подлежи ли на разрешителен режим по посочения ред разполагането на посочените обекти – маси и столове.

При това положение и като е приел, че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, РС е отменил оспореното пред него НП.

Така постановеното решение е неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав приема, че безспорно е извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.

Анализът на доказателствения материал поотделно и в съвкупност налага извода, че санкционираното лице е разположило маси и столове на тротоарите от западна и южна страна на кафе „Арена“ на площ от общо 27 кв.м., които маси и столове безспорно представляват преместваеми обекти по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив. Всички ангажирани доказателства в хода на развилото се производство пред АНО, са в насока, че масите и столовете са разположени в частен имот, а не на място – общинска собственост. Впрочем, такива са и доказателствата, събрани в хода на производството пред ПРС, но от всички тях се установява, че част от масите и столовете безспорно са били разположени на имот общинска собственост, за което разполагане дружеството не разполага с валидно разрешение за ползване на място общинска собственост, издадено за площта, посочена в одобрената от гл. архитект на Общината или гл. архитект на съответния район схема за преместваеми обекти.

Този извод се потвърждава и от представеното от самото санкционирано Разрешение №ОБ-001184-4/03.04.2019г., издадено на 03.04.2019г./само шест дни, след извършената проверка, при която е констатирано извършеното нарушение/ за ползване на място общинска собственост с площ от 17,00 кв.в., намиращо се в гр.Пловдив, ул.“Цар Ивайло“ №12, на основание одобрена схема. Ето защо и правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на „ГЛОБОКОМ“ЕООД за констатираното нарушение не за липса на издадено разрешение за ползване на място, а за неиздадено такова за площта, посочена в одобрената от гл. архитект на Община Пловдив или гл. архитект на съответния район схема за преместваеми обекти, каквото именно е и съдържанието на разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредбата.

В този смисъл не може да бъде споделено и становището, че ако се твърди ангажиране на отговорността на „ГЛОБОКОМ“ЕООД за липса на издадено разрешение, последното е следвало да стане по чл.4 ал.1, а не по чл.4 ал.2 от Наредбата, тъй като последната не въвеждала задължение на лицата. Това е така, защото разпоредбата на чл.4 ал.2 от Наредбата въвежда задължение лицата да поставят преместваемите обекти на къде да е, а на посочената площ в разрешението, което разрешение е в съответствие с одобрената от главния архитект схема.

Отделно от това, по същество и двете разпоредби/тази на чл.4 ал.1 и тази на чл.4 ал.2 от Наредбата/ създават една оборима презумпция, както и съвсем достъпен начин за поставилото тези преместваеми обекти лице да ги обори, като просто представи разрешение за ползване, касаещо цялата площ, на която са били разположени преместваемите обекти, в съответствие с одобрената от главния архитект схема, което в случая не е било сторено в хода на проверката. Ето защо, и предвид горното, не може да се счете за погрешно посоченото в АУАН и наказателното постановление, че на 28.03.2019г. около 13,30 часа на тротоара от западната страна на кафе „Арена“ са били разположени 2 бр. пластмасови маси с общо 8 бр. пластмасови стола на площ от около 8 кв.м., съответно от южната страна на обекта – на тротоара са разположени 5 бр. пластмасови маси с общо 20 бр. пластмасови стола на обща площ от около 19 кв.м., без разрешение за ползване на място общинска собственост за търговска дейност.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че както АУАН, така и НП са съставени при спазване изискванията за дължимо съдържание по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН - нарушението е описано със съставомерните му елементи. Конкретизирани са и обстоятелствата, при които е извършено същото. Санкционираното лице се е запознало със съдържанието на акта, предявен му е и е подписан от неговия представляващ, в т.ч. е подадено и възражение, поради което на същия е станало ясно за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност. Правото му на защита не е нарушено, доколкото не е възпрепятствана възможността му да организира защитата си в пълен обем.

За пълнота следва да се посочи, че дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, чрез непосочване например с конкретни координати на разположените маси и столове, същите не са съществени и не са се отразили негативно нито върху начина на формиране волята на решаващия орган, нито върху възможността на наказаното лице да упражни ефективно и пълноценно правото си на защита в производството, доколкото на същия е известно, че всички маси и столове са били разположени на съседните тротоари, т.е. извън неговия обект, тъй като е обективно невъзможно разполагането им в самия обект, с оглед неговата площ.

Изложеното до тук, не е съобразено от РС-Пловдив при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. Действително, в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това нарушение да е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока, такива обаче не са представени.

Във връзка с проверка материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият касационен състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева е необосновано определен за размера над специалния му минимум, като това е несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца. Административнонаказващият орган не е обосновал с каквито и да било съображения определянето му над минималния размер – 100 лева, предвиден в Наредбата. Освен това, липсват доказателства за обстоятелства, които при спазване критерия за законосъобразност, да обосновават именно този конкретен размер като справедлив.

Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се измени в посочения по-горе смисъл.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно Решение №468/12.03.2020г., постановено по АНД №6053/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №660/28.05.2019г., издадено от Заместник-Кмет ОИЗЕУО на Община Пловдив, с което на „ГЛОБОКОМ“ЕООД, за нарушение на чл.4 ал.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община – Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.26 от същата наредба, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление КТ №660/28.05.2019г., издадено от Заместник-Кмет ОИЗЕУО на Община Пловдив, с което на „ГЛОБОКОМ“ЕООД, за нарушение на чл.4 ал.2 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община – Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл.26 от същата наредба, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1 000 лева на 100 лева.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.