№ 1303
гр. Пловдив , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330203615 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-0435-000156/19.06.2020г.
на Началник Второ РУ към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. С. Г.,
ЕГН:**********, на основание чл.178Д от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като оспорва
приетата в акта фактическа обстановка и излага доводи за неправилно и
незаконосъобразно издадено НП. Прави искане за неговата отмяна. В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител – адв.Б.,
поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира направените в
настоящото производство разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2020г. в гр.Пловдив жалбоподателят М.Г. управлявал лек
автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№ ***, като бил придружаван от съпругата
си - свид. С.С.Т.-Г.. Около 13:45 часа на бул. “Руски“ №15 в същия град
жалбоподателят паркирал горепосочения лек автомобил на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Мястото било
обозначено с табела, указваща място за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания, както и с пътна маркировка с
международен символ за достъпност. Местоположението на автомобила било
забелязано от свид. С.Л.З. – *** към ***, който заедно със свой колега
извършвали обход на района със служебен автомобил. След като спрели зад
паркирания от жалбоподателя автомобил, полицейските служители
установили, че двигателят на МПС е загасен, а водачът се намира в лекия
автомобил, на който липсвал стикер за инвалидност. При проверката водачът
не представил и контролен талон към СУМПС.
С оглед на констатираното, свид. З. съставил на мястото на проверката
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков
№899517/29.05.2020г. срещу М. С. Г. за нарушения на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на
акта и го подписал с отбелязване, че има възражения, които ще представи в
тридневен срок. Такива били депозирани в законоустановения срок по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на М.Г. на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2,
т.4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства,
2
така и от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид.С.Л.З.
/актосъставител/ и частично от показанията на свид. С.С.Т.-Г.. Свид.З. лично
и непосредствено е възприел извършените от жалбоподателя нарушения.
Същият дава подробни показания за своите възприятия, които се явяват
неопровергани от изложеното в жалбата и наличните по делото
доказателства. Ето защо и доколкото в случая не се констатираха каквито и
да е основания показанията на този свидетел да бъдат поставени под
съмнение, то същите се кредитират от съда като логични, обективни,
непротиворечиви и непредубедени. Тези показания се намират в съответствие
и със съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата
на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се
потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
За разлика от тях, съдът кредитира с известна критичност ангажираните
от жалбоподателя гласни доказателства – показанията на свид. С.Г.. По
делото се установи, че свидетелката е съпруга на жалбоподателя, което налага
по-внимателен прочит на нейните показания и след съпоставката им с
останалия доказателствен материал, следва да се прецени дали и до каква
степен да ги кредитира. Тази съпоставка в конкретния случай обосновава
извод за изолираност на тези показания от целокупния доказателствен
материал в частта им, в която свид.Г. твърди, че двигателят на процесния
автомобил не е бил изключен в началния момент на полицейската проверка.
Извод за недостоверност на показанията й в тази им част се обосновава не
само от съпоставката им с показанията на свид. З., които съдът кредитира по
посочените по-горе съображения, но и от изложеното от самата свидетелка,
че в момента на проверката се е качвала по стълбите на близката сграда, за да
посети Дирекция „Социално подпомагане“, т.е. същата не се е намирала в
непосредствена близост до автомобила и не може да се приеме с
категоричност твърдението й за неработещ двигател на МПС. Установените
по-горе индиции за заинтересованост, затвърждават извода на съда, че такава
е налице и че показанията на свид. Г. в тази им част обслужват единствено и
само защитната теза на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Въз основа на установените фактически обстоятелства и с оглед на
приложените по делото доказателства, съдът намира за безспорно доказано
3
осъществяването на визираните в НП нарушения по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото от материалите по делото се установи, че
действително на 29.05.2020г., около 13:45 часа жалбоподателят е управлявал
МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№ *** в гр. Пловдив, който е
паркирал на бул. „Руски“ №15 на паркомясто, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, въпреки че нямал право на
това и въпреки забраната за това. Категорично доказано е и второто
нарушение, вменено на жалбоподателя, който не го оспорва, а именно – като е
бил длъжен, не е носил контролен талон към СУМПС. Жалбоподателят, като
водач на МПС е бил длъжен да се съобрази с поставения пътен знак, указващ
мястото, като такова определено за паркиране на превозни средства на хора с
трайни увреждания, поставен непосредствено до паркомястото. Съдът
намира, че макар обозначителната табела да е имала избледнял цвят, нищо не
е създавало пречки на Г. да възприеме пътния знак и да съобрази поведението
си с него, което в случая не е сторено. Нещо повече, на същото това място е
имало положена и пътна маркировка с изобразен международен символ за
хора с трайни увреждания, която също указва специалното предназначение на
мястото за хора с увреждания. За да приеме, че автомобилът е бил паркиран
на място, определено за хора с трайни увреждания, настоящият съдебен
състав отчита показанията на свид. З., който сочи, че са забелязали от далеч
паркирания автомобил и след като бавно се приближили и достигнали до
него, установили, че двигателят на МПС е бил изгасен. От тези факти може да
се заключи, че не се касае до престой на МПС по смисъла на чл.93, ал.1 от
ЗДвП, според който ППС е в престой, когато е спряно за ограничено време,
необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-
разтоварни работи в присъствието на водача. Действително на процесното
място от автомобила е слязла съпругата на жалбоподателя Г., който обаче не е
напуснал паркомястото, определено за хора с трайни увреждания, а е изгасил
двигателя на автомобила и е останал в него, поради което и не може да се
приеме, че спирането е било за ограничено време. Следва да се посочи, че
показанията на свид. Г. не са такива, които да оборят категорично
показанията на актосъставителя и доказателствената сила на редовно
съставения АУАН.
Предвид на това и доколкото не се събраха доказателства, че
жалбоподателят е имал право да паркира на място, определено за превозно
4
средство на хора с трайни увреждания, съдът счита че е доказано
извършването на нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП,
съгласно която паркирането е забранено на места, определени за хора с
трайни увреждания. Доказано безспорно е и нарушението от страна на
жалбоподателя на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който при проверката не е
представил и контролен талон към СУМПС.
При така установеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г. на основание чл.178Д от
ЗДвП за нарушението на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, които
предвиждат наказания глоба в размер на 200 лв. и съответно глоба в размер на
10 лв. Съдът не може да ревизира размера на наложените санкции, доколкото
същите са предвидени от законодателя във фиксиран размер.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не се касае за деяния с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. В тази връзка съдът отчете, че са
извършени две умишлени нарушения, засягащи изключително важни
обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. Даденото фактическо описание на
осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за
това реквизити, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Посочен е
авторът на деянието, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен
начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на водача на
МПС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да
разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му
нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно
поведение, поради което съдът приема за неоснователно възражението за
нечетливост на посочената в акта нарушена норма. Спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
5
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски в настоящото производство.
Доколкото по делото не е направено искане за разноски от страната, съдът не
следва да присъжда такива в нейна полза.
Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя за разноски, съдът намира за неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0435-
000156/19.06.2020г. на Началник Второ РУ към ОД на МВР – Пловдив, с
което на М. С. Г., ЕГН:**********, на основание чл.178Д от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6