№ 58
гр. Ихтиман, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.ова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.ова Гражданско дело №
20221840100764 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК
от „***“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**“ № 87 против К. С.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес: село *, ул. „**“ № 33, за установяване на
съществуване на вземане в размер на 935,47 лева, представляваща главница по договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта; 84,18 лева договорна
лихва за периода 31.08.2017 г. до 28.05.2018 г.,130,70 лева. лихва за забава за периода от
21.08.2017 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.08.2018 г.
до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ЧГД № 899/2018г. на РС- Ихтиман.
Твърди се, че с Договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна
карта Маster Card № 80400ККК-АА-00627/30.01.2014 г. е отпуснат кредитен лимит от 2000
лева, като на 31.01.2016 срокът на кредита е изтекъл и задължението не е погасено.
Претендира, че към момента дължимата главница по договора е в размер на 935,47 лева,
върху която е начислена договорна лихва за периода 31.08.2017 г. до 28.05.2018 г. в размер
на 84,18 лева и лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 07.08.2018 г. В размер на
130,70 лева. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е намерен на регистрирания му постоянен и
настоящ адрес, като назначеният му особен представител оспорва иска
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 899/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
580/10.08.2018 г. за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 935,47 лева, представляваща
1
главница по договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта;
84,18 лева договорна лихва за периода 31.08.2017 г. до 28.05.2018 г.,130,70 лева. лихва за
забава за периода от 21.08.2017 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 08.08.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена
по реда на чл. 47 ГПК, като връчителят е събрал убедителни данни, че длъжникът не
пребивава на регистрирания му постоянен и настоящ адрес и няма сключен трудов договор.
От представения по делото Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта Маster Card № 80400ККК-АА-00627/30.01.2014 г. се
установява, че на Константин С. е била издадена кредитна карта Маster Card с кредитен
лимит от 2000 лева. Срокът на договора е двугодишен и изтича съгласно чл. 1, в 24,00 часа
на последния ден от посочения на картата месец.
Съгласно приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на ищеца, както
и от извлечението от сметката на длъжника се установява, че към момента на прекратяване
на договора ответникът е използвал 935,47 лева от предоставения му кредитен лимит и към
08.08.2018 г. не е погасил посочената сума.
От правна страна:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„*** ” АД и Константин С. по договор за предоставяне на предоставяне на паричен заем. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за връщане на получената в
заем сума.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 79 ЗЗД съдът приема следното:
Страните са били обвързани от договор за заем (договор за издаване на международна
кредитна карта) от 30.01.2014г., а изискуемостта на процесните вземания е настъпила с
падежирането им на 31.01.2016 г., когато е изтекъл срокът на издадената кредитна карта.
При сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а
ищецът - в рамките на своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона
за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма и съдържанието му
съответства на императивните изисквания на закона. Възражението на особения
представител на ответника за несъответствие на размера на шрифта на договора с
изискването на чл. 10 ЗПК е направено след срока за отговор на исковата молба и е
преклудирано, поради което и не следва да бъде обсъждано от настоящия състав.
От извлечението от сметката на длъжника се установява, че ответникът е използвал
сумата от 935,47 лева от разрешения му кредитен лимит, като след изтичане на срока на
кредитната карта – 31.01.2016 г. не е върнал получената сума. Върху тази сума е начислена
договорната лихва съгласно клаузите на договора, както и мораторна лихва за забава.
В този смисъл съдът приема, че искът за установяване съществуването на вземането е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.
2
Установи се че в заповедното производство, заявителят е направил разноски в размер на
25,00 лева за заплатена държавна такса. В исковото производство разноските възлизат на
325,00 лева и включват заплатена държавна такса и депозит за възнаграждение на
назначения особен представител на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село *, ул. „**“ № 33, дължи на „***“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „**“ № 87, сумата от 935,47 лв. (деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет
и седем стотинки), представляваща главница по договор за разплащателна сметка и издаване
на международна кредитна карта; 84,18 лв. (осемдесет и четири лева и осемнадесет
стотинки) - договорна лихва за периода 31.08.2017 г. до 28.05.2018 г., 130,70 лв. (сто и
тридесет лева и седемдесет стотинки) - лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до
07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.08.2018 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: село *, ул. „**“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „**“ № 87, сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева)
разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3