Определение по дело №1581/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2150
Дата: 27 август 2021 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20217050701581
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                           2021 година,   гр. Варна

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

         ХVІ-ти състав , в закрито заседание на  27.08.2021 г.,

         като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

         адм.д. № 1581 / 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе

         взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл.54, ал.5 от АПК във вр. с чл.197 – чл. 201 от АПК.  

         Образувано е по жалба на С.Ц.Н., против решение № 1040-02-126/5.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е спряно адм. производство по разглеждане жалбата на  Н. срещу разпореждане № О-02-000-00-01462867/20.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ-Бургас до окончателното приключване на производствата по обжалване на задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисис“  и  № ЗД-1-03-00903408/ 2.04.2021 г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, издадени от контролен орган на ТП на НОИ- Варна. С жалбата са изложени доводи, че производствата по задължителните предписания не са преюдициални по отношение на производството по обжалване на разпореждането, тъй като социалния статус на осигуреното лице не е обусловен от заличаването от страна на осигурителите на данните по чл.5,ал.4 от КСО, в какъвто смисъл са отправените до последните задължителни предписания. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на адм. орган за разглеждане по същество, както и присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

         Представено е от  директора на ТП на НОИ-Бургас  становище по реда на чл.198, ал.2 от АПК , прието в АС- Варна  със с.д. 12322/19.08.2021 год., с което е отправено искане за оставяне на жалбата без уважение.

         Оспореното  решение  е съобщено на Н. чрез нейният пълномощник  адвокат К. на 7.07.2021 , а  жалбата е подадена 13.07.2021 г., т.е. в рамките на 14-дневният срок по чл.197 от АПК , поради  което същата се явява процесуално допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Пред директора на ТП на НОИ-Бургас е подадена жалба срещу разпореждане № О-02-000-00-01462867/20.04.2021 г. , с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от  Наредбата за паричните обезщетения и помощите  от държавното обществено осигуряване е отказано на Н. отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност,  поради майчинство за периода 5.04.2021 г. – 28.05.2021 г.  по болничен лист № Е20210793055. Въз основа на подаден сигнал е извършена от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Варна проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Д Комплекс Сървисис“ ЕООД, за която е съставен констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г. , в който по отношение на Н. са описани болнични листи различни от този цитиран в обжалваното решение. Отразено е в протокола  заключение, че поради липсата на представени счетоводни и банкови документи, не е възможно да се удостовери по безспорен начин извършваната от дружеството дейност. По повод  констатациите от проверката на този осигурител е издадено от същият инспектор задължително предписание № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021 г.  за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, включително по отношение на С.Ц.Н.. По сходен начин е извършена проверка и на другия осигурител на Н. – „Политур 2016“  ЕООД , за която е съставен констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 г. , в който е отразено същото заключение – поради липсата на представени счетоводни и банкови документи не е възможно да се удостовери по безспорен начин извършваната от дружеството дейност. Въз основа на тези констатации е издадено задължително предписание № ЗД-1-03-00903408/2.04.2021 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО, включително по отношение на С.Ц.Н..  

         По делото не е спорно , че  за периода по процесния болничен лист са подавани данни по чл.5, ал.4,т.1 от КСО от осигурителя „ Д Комплекс Сървисис“ ЕООД, както и че в 24-месечният период от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност влиза и период за който са подавани данни от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.

Не е спорен и факта, че производствата по издадените спрямо тези двама осигурители задължителни предписания за заличаване  по отношение на Н. на данните по чл.5,ал.4  от КСО  не са приключили към момента на издаване на оспореното решение. Неправилна е обаче преценката на решаващия орган, че тези производства имат преюдициален характер за разрешаване на спора относно законосъобразността на разпореждане № О-02-000-00-01462867/20.04.2021 год. Действително, въпросните предписания представляват част от мотивите за отказа по разпореждането , но техен адресат е само и единствено осигурителя, т.е. страна в  производство по тях не е осигуреното лице. Извън този процесуален аспект , който предполага едни и същи страни по преюдициалното и основното производства , декларирането на данните по чл.5, ал.4 от КСО и евентуалната тяхна  корекция от страна на осигурителя не са от гледна точка на материалния закон предпоставка за възникването, съществуването и прекратяването на осигурителното правоотношение. В този смисъл е и дефиницията за „осигурено лице“ по пар.1,ал.1,т.3 от ДР на КСО, съгласно която такова е физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Релевантните в това отношение факти и относимите за тях доказателства не са обусловени по никакъв начин от изхода на производствата по задължителните предписания, т.е.  тези необходими за решаването на спора за законосъобразността на обжалваното разпореждане факти следва да бъдат самостоятелно  изяснени по реда на чл.35 от АПК от директора на ТП на НОИ-Бургас, като при непълнота на доказателствата за тях същият разполага с правомощията по чл.117, ал.3 от КСО за отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния адм. орган. По тези съображения за наличието на възможност за разрешаването  на спора преди приключването на производствата по задължителните предписания, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.54 ,ал.1 , т.5 от АПК  за постановеното с обжалваното решение спиране на адм. производство, поради което същото следва да бъде отменено и преписката върната на директора на ТП на НОИ-Бургас за решаване по същество.

         При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски – дължат се от ответника такива в размер на 10 лв. за платената от Н.  държавна такса  , а за безплатно осъщественото от адвокат Я.Д.К. процесуално представителство съгласно приложеният на л.21 договор за правна защита и съдействие от 4.05.2021 г.   се дължи на същият заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. , съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Предвид изложеното ,съдът

                                                                                                                                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1040-02-126/5.07.2021 г.  на директора на ТП на НОИ-Бургас и ВРЪЩА преписката на същият адм. орган за  разглеждане и решаване на искането по същество.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт- София да заплати на С.Ц.Н., ЕГН ********** ***  сумата от 10 лв. за разноски делото , а на адвокат Я.Д.К. с адрес ***  да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния  административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :