Решение по дело №218/2017 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 144

 

гр. Тутракан, 07.12.2017 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г.

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 218/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е - П П" АД чрез процесуалният му представител юрисконсулт Д. Д (л. 5), за установяване на вземането му, предмет на Заповед № 215/12.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 156/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати:

1.1. цената на доставена електрическа енергия (главница), за обект с адрес:  **********, с период на потребление: 08.09.2016 г. - 06.12.2016 г., предмет на издадени от ищеца Фактури №  ТП **********/18.07.2013 г. и № ФП **********/12.12.2016 г., възлизаща на 313,38 лв.;

1.2. мораторна лихва върху сумата по Фактура № ФП **********/12.12.2016 г.,  за периода 03.01.2017 г. – 31.03.2017 г. в размер на 7,11 лв.;

1.3. законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.04.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.4. Твърди се, че ответникът бил потребител на ел. енергия с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер Аб. № **********, с адрес за потребление: **********за доставената ел. енергия ищецът издал следните фактури:

 

 

2. Ответникът Н.С.М. ЕГН не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 20.06.2017 г. на ТРС исковата молба му е връчена лично на 26.06.2017 г.

2.1. С възражението срещу издадената заповед се твърди, че енергията не е потребена, както и че от 2005 г. не обитава обекта.

2.2. В проведеното на 18.09.2017 г. открито съдебно заседание ответникът уточнява, че през 1987 г. - 1989 г. е напуснал къщата в с. Ножарево и понастоящем живее с. Зафирово.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. Ищецът е издал твърдените фактури (л. 8, 9). Периодът на потребление по Фактура № ФП **********/12.12.2016 г. е: 08.09.2016 г. - 06.12.2016 г.

4. За предходните и последващите периоди липсва потребление (л. 10).

5. От показанията на разпитаните свидетели Ъ М И и Г Ю А (л. 76) се установява, че ответникът е живял в с. Ножарево до 1998 г. Няколко години къщата на процесният адрес не била обитавана, след което в нея се установило да живее друго лице - А. 

6. По делото е изслушана комбинирана съдебна икономическа и техническа експертиза (л. 82 и сл.), която е установила, че:

6.1. Средството за търговски измерване (СТИ) в имота е годно да отчита потребеното количество електроенергия. През 2014 г. е следвало да бъде извършена проверка на годността му, каквато не е извършена до смяната му през 2017 г.

6.2. Не може да бъде установен точният размер на консумираната електроенергия.

6.3. Констатирано е че СТИ е запаметило консумация (110 кВтч  - нощна и 163 кВтч - дневна).

6.4. Установени е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на 06.12.2016 г. (Констативен протокол № 1900662) (л. 87, 88, 90). Въз основа на протоколът е извършена корекция на отчетените количества ел. енергия съгласно Справка № 40613/06.12.2016 г. (л. 91).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

8. Съгласно чл. 27 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е П П” АД (ОУ) на заплащане подлежи стойността на консумираната електрическа енергия и стойността на преноса на тази енергия през разпределителната мрежа.

9. В тази връзка с доклада по делото на ищеца изрично е указано, че носи тежестта да докаже доставянето на твърдяното количество ел. енергия.

10. По делото с представени фактури и извлечения за фактури и плащания, които са частни свидетелстващи документи, и отразяват твърдения на ищеца за наличието на определени вземания.

11. Фактурите съдържат твърдения за благоприятни за ищеца факти – а именно, че твърдяното количество електрическа енергия е консумирано и че е възникнало вземането за заплащането на цената му. Съгласно чл. 175 от ГПК доказателствена стойност имат само признанията на страните (т. е. твърденията за настъпването на неблагоприятни за тях факти или възникването на права на насрещната страна). Поради тази причина представените от ищеца фактури не са годни доказателства за установяването на количеството консумирана електрическа енергия.

12. От събраният по делото доказателствен материал се установява, че сумата, предмет на фактура № ФП **********/12.12.2016 г., е стойността не на реално отчетени от СТИ количества енергия, а начислени такива чрез корекция поради неточно измерване на консумираната ел. енергия. Това са обстоятелства, които представляват елемент от фактическият състав, формиращ основанието на иска, които не са наведени от ищеца (те са установени от вещите лица). Именно поради тази причина съдът не е разпределял и доказателствената тежест за установяването на осъществяването на фактическия състав на корекцията. В тази връзка съдът не би могъл да разгледа възникването на вземането на основание, различно от заявеното от ищеца.

13. Независимо от това съдът намира, че вземането не би могло да възникне и при прилагането на корекционната процедура поради следните съображения:

13.1. Настоящият състав напълно се солидаризира с господстващата практика, относима към периода до 16.11.2013 г., извеждаща правилото, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите при безвиновно поведение на потребителя (Решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по търг. дело № 799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по търг. дело № 5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 165/19.11.2009 г. по търг. дело № 103/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 26/04.04.2011 г. по търг. дело № 427/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело № 39/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 79/11.05.2011 г. по търг. дело № 582/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 177/12.12.2011 г. по търг. дело № 1008/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 29/15.07.2011 г. по търг. дело № 225/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 57/28.05.2012 г. по търг. дело № 436/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 159/30.09.2013 г. по търг. дело № 773/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.).

13.2. С разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) законът е възложил на Държаната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 – in fine от ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Подобна законова делегация е налице и в предходната редакция на тези разпоредби, но тя не се отнася за случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, респ. – не се отнася за корекции на сметки на потребители в тези случаи.

13.3. В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), ДКЕВР е приела нови ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. – регламентирани са т.нар „корекции на сметки на потребители” в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези нови ПИКЕЕ, респ. – установените с тях подзаконови материалноправни норми на раздел ІХ (чл.чл. 47-51), влизат в сила на 16.11.2013 г., като съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, те нямат обратно действие във времето, тъй като изрично не им е придадено такова нито със ЗИ на ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), нито със самите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.).

13.4. В  Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907 / 2014 г. на ВКС, IV г. о., е прието че до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно  отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. По арг. от обр. следва да се приема, че за констатираните случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия след 16.11.2013 г. корекцията е принципно приложима.

13.5. Това право на доставчика обаче следва да се прилага при отчитане на спецификата на въведения от законодателя институт. Корекцията се извършва в случаите, когато количеството ел. енергия или не е измерено въобще, или е измерено с грешка над допустимата, поради което от СТИ не могат да бъдат изведени точните стойности на консумираната ел. енергия. В тези хипотези е предвидено извършването на преизчисление доставената енергия:

13.5.1. при наличието на точен измерител (чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” и т. 2 б. „а” от ПИКЕЕ) - като функция на измерителя;

13.5.2. при липса на точен измерител (чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” и т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ) - като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

13.6. В първият случай (т. 13.5) корекцията има характера на метод за привеждане на количеството отчетена ел. енергия в съответствие с действително консумираната енергия посредством прилагането на математически алгоритъм.

13.7. Във вторият случай (т. 13.5.2) обаче се касае до използването на предполагаемо количество енергия, за изчисляването на действителната консумация. Разпоредбата е предвидена като законова презумпция, която да обоснове реализирането на договорната отговорност на потребителя за заплащането на консумираната електрическа енергия. Следва да се приеме, че тази презумпция е оборима, т. е. потребителят разполага с възможността да докаже, че тази презумптивна електрическа енергия, не е могла да бъде консумиран от него или, че е консумирал друго количество. Тълкуване в обратния смисъл, преграждащи възможността на потребителя да докаже и да заплати действително консумираната от него електрическа енергия биха довели до пряка колизия на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б” и т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ с чл. 183, ал. 1 от ЗЗД който предвижда, че купувача заплаща на подавача именно цената на вещта, собствеността върху която е прехвърлена от продавача. В противен случай, самата продажба би се оказала нищожна поради липса на основание.

13.8. Доколкото регулаторният орган обаче не в възприел подхода за извеждане на консумацията от друг сходен предходен период (както например е направено в чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), то разпоредбите на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б” и т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ пораждат в голяма част от случаите санкционен ефект, тъй като налагат на потребителя задължението да заплати количество електрическа енергия, значително надвишаващо тримесечната му консумация. 

13.9. Тази норма поражда санкционен ефект идентичен на неустойката, поради което предвиждането на отговорността по чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б” и т. 2, б. „б” противоречи на чл. 92 от ЗЗД, тъй като в този случай, тя ще се дължи и без да е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя.

13.10. От друга страна въвеждането на безвиновна отговорност на потребителя за неточното функциониране на СТИ, което съгласно чл. 2, ал. 1 от ПИКЕЕ се поддържа от трето лице (оператора на електроразпределителната мрежа), противоречи и на чл. 59 от ЗЗД, доколкото прехвърля отговорността за причинените на доставчика (краен снабдител) вреди от оператора на електроразпределителната мрежа върху потребителя и по този начин допуска неоснователно обогатяване на оператора.

13.11. Следователно възможностите за прилагане на чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б” и т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ без същата разпоредба да влезе в противоречие по смисъла на чл. 15, ал. 3 от ЗНА с нормативен акт от по - висока степен, се лимитират до прилагането й в случаите на виновно поведение от страна на потребителя, при което актуални остават разрешеният дадени в горецитираната практика (вж. т. 13.1). В същият смисъл са и (Решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о. Решение № 83/19.05.2015 г. по в. гр. д. №  69/2015 г. на Окръжен съд – гр. Силистра)

14. В конкретният случай по делото е установено, че ответникът не живее в с. Ножарево от 1998 г. От представените от ищеца на вещите лица констативни протоколи е видно, че и при двете проверки, установили неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа (л. 88 и 90), в имота са намерени други лица - А К А  (през 2013 г.) и Р Р М(през 2016 г.).

15. Следователно в конкретният случай не би могло да се установи причинно - следствена връзка между поведението на ответника и неправомерното присъединяване.

16. По отношение на вземането по Фактура №  ТП **********/18.07.2013 г. - за възстановяване на преустановено ел. захранване, следва да бъде отбелязано, че то също не представлява цена на доставена електрическа енергия, а друг вид услуга (което налага доказването на различни факти).

17. В тази връзка съдът приема, че сумите по двете фактури не представляват стойността на реално консумирана и отчетено от СТИ електроенергия, което налага извода, че вземането на ищеца не е възникнало на претендираното основание.

18.  Вземайки предвид недоказването на факта на доставянето на твърдяното количество електрическа енергия, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, което обуславя и отхвърлянето на акцесорния такъв по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

19. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „Е - П П” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, за установяване на вземането му срещу ответника Н.С.М., с ЕГН **********, с установен по делото адрес: ***, предмет на Заповед № 215/12.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 156/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, за заплащане от ответника на цената на доставена електрическа енергия (главница), за обект с адрес: **********, с период на потребление: 08.09.2016 г. - 06.12.2016 г., предмет на издадени от ищеца Фактури №  ТП **********/18.07.2013 г. и № ФП **********/12.12.2016 г., възлизаща на 313,38 лв. (триста и тринадесет лева и тридесет и осем стотинки); мораторна лихва върху сумата по Фактура № ФП **********/12.12.2016 г., за периода: 03.01.2017 г. – 31.03.2017 г. в размер на 7,11 лв. (седем лева и единадесет стотинки); законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.04.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: