Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 16.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря:
В. П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 56 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от А.Б.М.,
ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № ************/ 30.12.2019
г. на Началника на РУ МВР гр.Луковит. е което за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения, тъй като отразените в обстоятелствената му част
твърдения на наказващия орган не отговарят на обективната действителност.
Оспорва се изцяло фактическата обстановка отразена АУАН и НП, относно вмененото
нарушение от ЗДвП, както се изразява и категорично несъгласие с констатациите
на административно наказващия орган, поради което жалбоподателят не е подписал
съставения му АУАН серия Д, бл. № ****** от 30.11.2019 г.
Жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
Административно-наказващият орган РУ МВР -
Луковит, надлежно призован не изпраща представител, както и не изразява становище по внесената жалба.
Съдът след като служебно провери атакуваното
наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На дата 30.11.2019 г. около 19:30 часа в
с.Бежаново, община Луковит, жалбоподателят А.Б.М. управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес ЦЛК 320“ с peг. № ********
по ул. „Плевен“ като при движение с несъобразена скорост управляваният
от него автомобил се занесъл и блъснал паркирания вляво на пътното платно лек
автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № ********, който от своя страна се ударил в
паркирания пред него лек автомобил мрака „Пежо 307“ с рег. № № ********, с
което М. реализирал ПТП с материални щети.
По същото време полицейските служители при РУ
МВР гр.Луковит - М.С.М., Б.В.Ц. и Ц.Н.Г. били дневна смяна. В края на дневната
смяна получили сигнал от ОДЧ за възникнало произшествие в центъра на с.Бежаново,
община Луковит. Когато пристигнали на место заварили лек автомобил „Мерцедес“,
който бил ударил друг автомобил пред него паркиран в ляво на пътното платно,
като първият ударен автомобил бил ударил втори автомобил паркиран пред него. На
место заварили водачите на двата ударени паркирани автомобила, но не заварили
водача на автомобила „Мерцедес“. Имало и свидетели на случилото се, които дали
сведения на полицейските служители за водача на автомобила „Мерцедес“, посоката
на движение на този автомобил и поведението му, който преди удара въртял гуми,
управлявал автомобила с висока скорост и най-вероятно бил пиян, поради което и
избягал от местопроизшествието.
Полицейските служители получили сведения, че
водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е жалбоподателят А.Б.М.. Веднага посетили
два пъти адреса на жалбоподателя, но не го намерили.
На същата дата 30.11.2020 г. свидетелят М. съставил АУАН серия Д, бл. № ****** от
30.11.2019 г. в отсъствие на нарушителя, като свидетели при съставяне и
установяване на нарушението присъствали Б.В.Ц. и Ц.Н.Г.. Актосъставителят
приел, че жалбоподателят като водач на МПС не е избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на
движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2
от ЗДвП.
Свидетелят М.М. работещ на длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ МВР гр.Луковит съставил два броя протоколи за ПТП с
номера - № ****** и № ****** и двата с дата на съставяне – 30.11.2019 г.,
защото имало видими щети по автомобилите. В протоколите описал щетите по
автомобилите, както и схемата на ПТП. Същият приел, че причина за
произшествието е несъобразена скорост на водач на лекия автомобил „Мерцедес“.
По случая била извършена и полицейска проверка и били снети
обяснения от свидетели очевидци на случилото се, с цел установяване водача на
лекия автомобил „Мерцедес“ и причините за произшествието.
От приложената докладна записка изготвена от М.С.М.
се установява, че в хода на проверката, че на 30.11.2019 г. /погрешно е
посочена дата 29.06.2019 г./ около 19.30 часа М. и неговите колеги - Ц.Г. ППД и
мл. автоконтрольор Б.Ц., били изпратени от ОДЧ на сигнал за ПТП със материални
щети в с. Бежаново, ул. „Плевен“ № **. При пристигане на място установили, че
Мерцедес ЦЛК 320 peг. № ******** при движение със несъобразена скорост се
занася и блъска паркираните от ляво на пътното платно автомобили „Опел Астра“ с
peг. № ******** и „Пежо 307“ с peг. № ********. По данни на свидетели очевидци
водачът на лекия автомобил Мерцедес ЦЛК 320 е неговият собственик, а именно А.Б.М.
с ЕГН ********** ***. Същия е напуснал ПТП, като автомобилът бил изоставен на
място. От направената справка с ОДЧ се установило, че М. е с отнето СУМПС и е
неправоспособен водач. От проведените ОИМ на територията на с. Бежаново същия
не бил установен. Свалени били двете peгистрационни табели на лекия автомобил
Мерцедес ЦЛК 320 с № ********. От свидетелите очевидци на ПТП били взети четири
писмени обяснения. Установява се, че М. съставил 2 броя протоколи за ПТП с
материални щети. Във връзка със снетите писмени обяснения от свидетелите на ПТП
на виновния водач, М. съставил 3 броя АУАН - АУАН сер. Д № ****** по чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, АУАН сер. Д № 983836 по чл. 150а и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
и АУАН по чл. 174, ал. 3, т. 3,6. в от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, като
същите ще бъдат предявени по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
На дата 05.12.2020 г. актосъставителят М.
предприел действия по предявяване на АУАН на нарушителя, но жалбоподателят
отказал да го подпише, който факт бил удостоверен с присъствието и подписа на
свидетеля при отказа - Х. Д. П. .
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение, от страна на И. Р. на длъжност Началник на РУ МВР
гр.Луковит, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
допуснато нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя А.Б.М., на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП било наложено наказание “глоба” в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на разпитаните свидетели - М.С.М., Б.В.Ц. и Ц.Н.Г..
От свидетелските
показания на полицейските служители М.С.М., Б.В.Ц. и Ц.Н.Г., които са еднопосочни
и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло, се установява датата и
мястото на нарушението, обстоятелствата при които е настъпило ПТП с участник
жалбоподателя като водач на лек автомобил „Мерцедес“, поведението на
жалбоподателя при установяване на нарушението, както и обстоятелствата, при
които е съставен АУАН и НП. Установява се, че на 30.11.2019 г. тримата били
дневна смяна. В края на дневната смяна получили сигнал за възникнало
произшествие в центъра на с.Бежаново. Когато пристигнали на место заварили лек
автомобил „Мерцедес“, който бил ударил друг автомобил пред него, в ляво от
пътното платно, като първият ударен автомобил бил дарил втори автомобил
паркиран пред него. На место заварили водачите на двата ударени паркирани автомобила,
но не заварили водача на автомобила „Мерцедес“. Имало и свидетели на случилото
се, които дали сведения на полицейските служители за водача на автомобила
„Мерцедес“, посоката на движение на този автомобил и поведението на водача му,
който преди удара въртял гуми, управлявал автомобила с висока скорост и
най-вероятно бил пиян, поради което и избягал от местопроизшествието.
Установява се, че полицейските служители веднага отишли два пъти до адреса на
водача на Мерцедеса, но него го нямало. Няколко дни след това водачът на
Мерцедеса бил намерен и призован в полицейското управление в гр.Луковит. След
като установил, че водач на Мерцедеса е жалбоподателят А.Б.М., М. му съставил АУАН
серия Д, бл. № ****** от 30.11.2019 г., който той отказал да подпише при
предявяване на акта. При съставяне на акта като свидетели при съставяне и
установяване на нарушението присъствали Б.В.Ц. и Ц.Н.Г..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено
на жалбоподателя на 27.01.2020 г., а жалбата е подадена в РУ МВР гр.Луковит на 31.01.2020
г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съображенията затова са следните:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. Р. на длъжност
Началник на РУ МВР гр.Луковит, който към дата 30.12.2019 г. е бил назначен на
тази длъжност, видно от приложеното удостоверение издадено от Директора на ОД
МВР – Ловеч /л.17/, както е бил и оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи /т. 2.9 от същата заповед/. АУАН е съставен от компетентно /териториално
и материално/ лице – М.С.М., на длъжност младши автоконтрольор II степен, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП.
Административно-наказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. От представените по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира за установено, че актосъставителят е
съставил АУАН срещу жалбоподателят без присъствието му. С оглед приложената административно-наказателна
преписка, актосъставителят е бил в обективна невъзможност да извърши надлежно
призоваване на жалбоподателя, не е имал възможност да покани жалбоподателя за
негово явяване за съставяне на АУАН, тъй като на датата на съставяне на акта –
31.11.2020 г. същият се е бил укрил и не е намерен от полицейските служители.
АУАН е съставен според изискванията на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен, но
не е можело да бъде намерен за съставяне на акта. Актът е съставен в негово
отсъствие, като при съставянето свидетели са били присъствалите при
установяването на нарушението двама полицейски служители.
При предявяване на акта на дата 05.12.2019
г., жалбоподателят е отказал да го подпише, което по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е удостоверено чрез подписа на един свидетел
Издаденото НП е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, тъй като съдържа - собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на постановлението,
датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, имената на нарушителя, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено, законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието. При издаването на
административния акт /АУАН/ е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По конкретно, съдът счита, че деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН,
така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочена е
нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината
на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези
фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да
бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, тоест при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на транспортно произшествие. Тази разпоредба /чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП/ задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които
усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за
пътно-транспортни произшествия.
В съставения АУАН и в обжалваното НП,
актосъставителят, респективно административно-наказващия орган приели и описали
като нарушение това, че с действията си жалбоподателят е нарушил посоченото
по-горе задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил
с пътните условия, при което управляваният от него автомобил се е занесъл и
блъснал паркираните в ляво на платното за движение други два автомобила. Посочили
са, че в резултат от това възникнало описаното по-горе ПТП с причинени
имуществени вреди.
Съдът намира, че възникналото ПТП е в причинна
връзка със скоростта на движение на автомобила управляван от жалбоподателя А.Б.М.,
тъй като в настоящия случай, предвид установените и представени обективни
данни, се касае за несъобразяване на скоростта на движение с условията на пътя
и паркираните автомобили, за да се спре пред предвидимо препятствие, с което жалбоподателят
е нарушил задължението си въведено с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Правилно
е определено и наложено предвиденото за това наказания, по вид и в размер,
предвиден в приложената санкционна норма - чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП /изм.
- ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Тази разпоредба предвижда
санкция за лице, което поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление.
В жалбата не са посочени конкретни възражения относно допуснати
съществени процесуални нарушения и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Съдът намира за необходимо да поясни, че в
случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като така
констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Конкретните фактически обстоятелства по случая не разкрива
наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид. Релевираното деяние е с висока степен
на обществена опасност поради наличието на допуснато ПТП с причинени материални
щети на два автомобила. Нарушението е типично за вида си, като нито пред
контролните органи, нито пред съда, жалбоподателят е въвел твърдения за факти,
които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.
Съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************, издадено на 30.12.2019 г. от И. Р., на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, с което на А.Б.М., с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказания „глоба” в размер на 200 лева, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: