Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито
заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Любомир Мирчев, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 2818/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 16.04.2018 г. по НОХД № 10410/2007
г. Софийски районен съд, НК, 17-ти състав е признал
подс. А.М. В.за невиновен и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал.
1, пр. 1 от НК.
Срещу
така постановената присъда е постъпил протест от прокурор от СРП, в който са
изложени доводи, че постановената от първата инстанция присъда не е съобразена
със събраните по делото доказателства, които по категоричен начин установявали,
че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея бъде постановена
нова, с която подсъдимият бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание по
настоящето дело представителят на СГП не поддържа протеста, като счита, че
постановената от първата инстанция присъда съответства на доказателствата по
делото. Предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. А. В.пледира
присъдата на районния съд да бъде потвърдена, тъй като събраните по делото
доказателства не установяват, че подсъдимият е извършил деянието и че
оправдаването на подсъдимия е правилно.
Подс. А. В.пледира
присъдата на районния съд да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
В производството пред Софийски районен съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Мотивите към присъдата на първоинстанционния съд не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
В мотивите към обжалваната присъда районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 15.01.2005г. около 09.30 часа в гр. София, бул. T. Каблешков, пред магазин Била, свид. И.П.спрял служебния микробус Пежо, предоставен му за ползване, тъй като същият работел за ЕТ А.и зареждал магазини. В този момент видял подс. А. В., който познавал като бивш съпруг на управителката на фирмата, за която работел, да отваря вратата на микробуса от неговата страна. Подс. В.първо хванал с двете си ръце свид. П.за дрехите, след което му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата и стомаха, протегнал се и взел мобилен телефон марка Алкател, който стоял на седалката до свид. П.и непосредствено след това го захвърлил в посока кабината, като същия се счупил. След това взел от портфейла на свид. П.сумата от 100 лева, като парите се показвали от портфейла, оставен на съседната седалка до шофьорското място, след което си тръгнал и казал на свид. П.да не зарежда повече магазините от името на ЕТ А..
Видно от заключението на приетата по делото Съдебно медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от в.л.Т.А.от представената медицинска документация се установява, че на пострадалия са нанесени следните травматични увреждания: кръвонасядане на лявата скула 3/2 см, кръвонасядане на лигавицата на долната устна 1/1 см, охлузване в същата област 2/2 мм, покрито с белезникав налеп. Причинените травматични увреждания имат следната медико- биологична характеристика: травмите поотделно и в съвкупност са причинили болка и страдание на свид. Пенев.
При така изложената в мотивите на първоинстанционната присъда фактическа обстановка, районният съд е признал подсъдимият А. В.за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, според което същият подсъдим е отнел инкриминираната сума от владението на свид. И.П., като е употребил сила по отношение на него. Относно обстоятелството нанасял ли е подсъдимият удари по отношение на свид. П.първоинстанционният съд е формирал противоречащи си тези, съответно в изложената като фактическа част на мотивите и в началото на доказателствения анализ, където е посочил, че същата фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, според която фактическа обстановка подсъдимият е извършил същото деяние и изложената в по-нататъшната част от доказателствения анализ теза, че те е установено подсъдимият да е извършил деянието, като е използвал сила, за да отнеме инкриминираната сума.
Това противоречие, доколкото се отнася за основен подлежащ на установяване по делото факт – съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, обуславя невъзможност да се разбере действително формираните изводи на първоинстанционния съд, относими към към установеността на този факт. В този смисъл и така допуснатото съществено вътрешно противоречие в мотивите към първоинстанционната присъда се приравнява по своите последици на липса на мотиви. Това е така, защото при така изложеното противоречие въззивният съд не може да провери обосноваността и процесуалната законосъобразност на начина, по който са формирани взаимноизключващите се и посочени като едновременно възприети тези в мотивите към атакуваната присъда.
Така установените допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се във вътрешно противоречие в мотивите относно това какви съставомерни факти районният съд приема за установени; в противоречие между изложената като установена в мотивите фактическа обстановка и оправдаването на подсъдимия в диспозитива на присъдата по обвинението, че е извършил действията, които в мотивите е посочено, че са били извършени от него, препятстват осъществяването както правото на защита на подсъдимия, така и осъществяването на въззивна проверка на присъдата в частта й, с която са решени въпросите по чл.301, ал.1, т.1 от НПК, каквато проверка настоящият съдебен състав дължи както служебно, така и по силата на подадения от прокуратурата въззивен протест, с който се иска отмяна на присъдата, поради нейната необоснованост и неправилност.
Така допуснатите процесуални нарушения по своето същество представляват липса на мотиви към първоинстанционната присъда, което съобразно разпоредбата на 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, е основание за отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, която за пръв път да мотивира решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 от НПК. Допуснатите от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения подлежат на отстраняване чрез ново разглеждане на делото от друг състав на СРС.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 16.04.2018 г. по НОХД №
10410/2007 г. Софийски районен съд, НК, 17-ти състав И ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.