Р Е Ш
Е Н И Е № 431
гр.Плевен,
08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря …………. Дафинка Борисова ………….. и в
присъствието на прокурора
…….……………………………… като разгледа докладваното от ………………… член-съдията Здравков
..……………. гр. дело № 908 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК, обективно съединен с иск по чл.537 ал.2 ГПК.
Постъпила е
на от 11.07.2019г. ИМ, уточнена с молби на ищеца Община гр.Б. от 24.07.2019г. и
от 10.10.2019г., вписана на 10.10.2019г. в СВ при АВ гр.Л. от Община гр.Б. чрез
Кмета М.Д. срещу *** ЕАД гр.С., ЕИК *** чрез Изпълнителния директор И.Т.Й. с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2 ГПК за признаване на установено,
че между страните, че ищецът е собственик на Общински път с № *** с.*** – гр.Б.
– ХТК Б., който съставлява девет Поземлени имота с идентификатори № ***; № ***;
№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № *** по Кадастралната карта на гр.Б.,
както и за отмяна на констативен нот.
акт за собственост на недвижим имот № 2/14.07.2008г. на Нотариус Х.К. с рег. № ***
при НК и район на действие района на ЛРС, в ЧАСТТА му за Общински път с № ***
с.*** – гр.Б. – ХТК Б., който съставлява девет Поземлени имота с идентификатори
№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № *** по Кадастралната
карта на гр.Б., както и за разноските по делото.
Твърдят, че
с Решение № 236, т.420/13.04.2007г. на МС на РБ е утвърден като Общински път и
включен в четвъртокласната пътна мрежа Път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., и
съгласно чл.56 ал.2 ЗОС за общинските пътища не се съставят актове за общинска
собственост, поради което и такива актове не подлежат на вписване в АВ. Считат,
че от горното Решение се установява, че под № 420 в същото спорният недвижим имот,
представляващ Общински път № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б. е включен в
републиканската пътна мрежа и фигурира в утвърдения от МС списък на общинските
пътища.
В
уточняваща молба от 21.02.2020г. – л.59 – л.60 от делото, навеждат доводи, че правото
на собственост са го придобили по силата на Закона – чл.2, ал.1, т.1 ЗОС, а
според чл.3 от Закона за пътищата /ЗП/ пътищата са републикански и местни,
които са общински и частни, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.3 ал.4
ЗП Списъците на общинските пътища са утвърждават от МС на РБ, а според чл.8
ал.3 ЗП общинските пътища са публична общинска собственост.
Твърдят и
това, че отмяната на констативния нот. акт е функция от уважаване на иска за
собственост. Съгласно ТРОСГК № 11 от 21.03. 2013г. по т.д. № 11/2012г.
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179
ал.1 ГПК относно принадлежността на правото на собственост, а при оспорване
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна.
Молят съда
да признае за установено между страните, че Общината е собственик на Общински
път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., който съставлява девет Поземлени имота с идентификатори
№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № *** по Кадастралната
карта на гр.Б., както да отмени
констативен нот. акт за собственост на недвижим имот № 2/14.07.2008г. на
Нотариус Х.К. с рег. № *** при НК и район на действие района на ЛРС, в ЧАСТТА
му за Общински път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., който съставлява девет
Поземлени имота с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***;
№ *** и № *** по Кадастралната карта на гр.Б., и да осъди ответника да им
заплати разноските по делото.
Видно от
Отговора – ЕАД оспорва ИМ и твърдят, че Дружеството е признато за собственик на
25 недвижими имота – ПИ в Община гр.Б. по нот. акт № 2/
Според
ответното ЕАД липсват твърдения по ИМ от кой момент Община гр.Б. е придобила
собствеността на ПИ с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***;
№ *** и № *** и чрез кой придобивен способ е станало това. Излагат съображения,
че поземлените имоти са заведени в активите на ЕАД и ежегодно са заплащали
дължимите местни данъци и такси на Община гр.Б. без от тяхна страна да има
възражение. Това, че деветте ПИ са собственост на *** ЕАД гр.С. не се е
оспорвало, защото през 2012г. и 2013г. Общината е поискала да й бъде
прехвърлена безвъзмездно собствеността върху имотите по реда на чл.54 ЗДС с
писмо от 20.09.2012г. Твърдят, че с писмо от 26.09.2012г. ЕАД са отговорили на
Общината, че редът на чл.54 ЗДС е неприложим – съгласно чл.2 ал.4 ЗДС не са
държавна собственост по смисъла на ЗДС имотите на търговските дружества дори
ако Държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество –
собственост са на ЮЛ – търговско дружество. Навеждат доводи, че при преглед на
документите, които са представили пред Нотариуса за издаване на к.н.а. са
установили, че същите се отнасят до съществуващата през 80-те години Генерална
инвеститорска дирекция за изграждане на ***, чиито правоприемник се явява
Инвестиционно предприятие Атомна енергетика Б., а то е Част от предприятията,
които формират *** ЕАД гр.С. при учредяването му в края на 1991г. – с решение
от 28.12.1991г. по ф.д. № 29869/1991г. на СГС, ФО.
Като
представят писмена защита, молят съда да отхвърли като неоснователни
предявените искове и да им присъди разноски и адв. възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита за настоящата инстанция.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че *** ЕАД гр.С. е
регистрирано като ЮЛ в ТР при АВ гр.С. видно от Справка в Търговския
регистър по ЕИК-то страната от 15.11.2019г.
Безспорно е
също така и е видно от представените писмени доказателства – л.5 – л.14 от
приложеното дело на ЛРС, че с Решение № 236/13.04.2007г. на МС на РБ на осн.
чл.3 ал.4 ЗП е утвърден Списък на общинските пътища, в който на стр.23 от
Приложението под № 420 е вписан Път № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б..
Не се спори, а се установява и от приложения
в заверен препис констативен нотариален акт – Нотариален
акт № 2/14.07.2008г., том 11, рег. № ***, дело № 1276/2008г. на Нотариус Х.К. – л.59 - л.63 от делото, чиято отмяна се
иска по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК, че въз основа на представени писмени
доказателства ЕАД са се снабдили с титул за собственост на 25 поземлени имота,
измежду които и Поземлени имоти с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***;
№ ***; № ***; № ***; № *** и № *** по Кадастралната карта на гр.Б., за които
Общината твърди, че са Част от процесния път.
Спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено
спрямо *** ЕАД гр.С., че Община гр.Б. е собственик на Общински път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., Част
от който са девет Поземлени имота с идентификатори
№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № *** по Кадастралната
карта на гр.Б. и следва ли да се отмени
издадения в полза на ответното ЕАД констативен нот. акт № 2/14.07.2008г. на нотариус
Х.К.?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
представените от страните писмени доказателства и заключенията на в.л. инж.С. С..
За да оспори твърденията на ищеца, че така изброените
поземлени имоти са Част от Общински път, който по силата на разпоредбите на ЗОС
и ЗП е публична общинска собственост, ответното ЕАД се позовава на чл.2 ал.2 ЗОС, според който Не
са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и
юридическите лица с нестопанска цел, дори ако Общината е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество. Освен правилото от Закона твърди,
че съгласно Решение от 28. 12.1991г. на СГС – ФО по ф.д. № 29869/1991г. по
описа на СГС, вписано в ТР парт. № 196, том 5, рег. втори, стр.98, за
регистриране на *** ЕАД гр.С., Дружеството поема всички активи и пасиви на
Инвестиционно предприятие Атомна енергетика гр.Б. – л.37 – л.40 от делото. За
да обоснове какво са представлявали към 28.12.1991г. – датата на решението,
всички активи и пасиви на ИП Атомна енергетика гр.Б., ответникът е представил
освен Решение за отчуждаване на земи за ДЪРЖАВНИ нужди, Акт за въвеждане във
владение, кореспонденция между Общината и *** ЕАД от 2012г. и 2013г., и препис
от Решение № 237/06.12.1990г. на МС на РБ, с което се прекратява от
01.12.1990г. Генералната инвеститорска дирекция за ***, като активите и
пасивите по Баланса й към 30.11.1990г. и другите права и задължения се поемат
от ИП Атомна енергетика гр.Б..
Баланс към
30.11.1990г. на ГИД за *** не е представен по делото като писмено
доказателство, нито има яснота от събраните по делото доказателства какво са
представлявали тези активи и пасиви, както и другите права и задължения.
Видно от
Счетоводна справка за заведените в Баланса на *** ЕАД гр.С. към 31.12.2019г.
дълготрайни материални активи, по същия се води от 31.12.1998г. заведен актив
Обходен път към ХТК Б..
От друга
страна от представения препис от Заповед № Р- 9/26.01.1990г. на МС на РБ, ГИД
за *** до края на 1990г. е задължена отредените и отчуждените за строителство
площадки и усвоените за тях капитални вложения и проекти да се предадат безвъзмездно на съответните строително - монтажни
организации и Общински народни съвети.
Видно от
заключението на в.л. инж.С. – л.55 – л.57 от делото, процесният път е изграден
в периода от 1986г. до 1990г. от ГИД за ***. Деветте поземлени имота с
идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и № ***
по Кадастралната карта на гр.Б. попадат изцяло върху траекторията на пътя, с
изключение на Част от ПИ с идентификатор № *** и то само в югозападната му
Част. В АПИ, Община гр.Б. и ОПУ гр.Плевен пътят е записан като Общински път с №
*** с.*** – гр.Б. – ХТК Б.. За
спорните поземлени имоти, за които е издаден атакувания нот. акт, не се заплащат
местни данъци и такси – пътят не се облага с данъци. В счетоводната
документация на *** ЕАД гр.С. е заведен на 31.12.1998г. Обходен път към ХТК Б..
Видно
от допълнителното заключение на в.л. инж.С. – л.119 – л.120 от делото, поземлен
имот с идентификатор № *** по Картата на гр.Б. е частично в траекторията на
пътя – същият е с площ от 5999 кв.м., от които 5445,64 кв.м. – 3 810,53 кв. м.
Част от пътя, и 1 635,11 кв.м. сервитут попадат в него, а разликата от 553,39
кв.м. – не попадат в обхвата на пътя.
При
тези данни ИМ се оказва основателна изцяло за осем от поземлените имоти, за
които *** ЕАД гр.С. са се снабдили с нот. акт – констативен, за собственост, и
частично за деветия – ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта за
5445,64кв.м. от претендираните 5 999кв.м., и неоснователна за разликата от
този девети ПИ – за Частта от 553,39кв.м.
Преди ***
ЕАД гр.С. да приеме активите и пасивите на ИП Атомна енергетика гр.Б. към 28.12.1991г. с решението по регистрация на Дружеството, в ДВ бр.77/17.09.1991г. е
обнародван ЗМСМА, влязъл в сила от 17.09.1991г.,
с който в чл.6 от ЗС е предвидено, че Общинска собственост е имуществото,
предоставено на Общините със Закон, а според пар.7 ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА с
влизане в сила на този Закон преминават в собственост на Общините и следните
държавни имоти – локалната пътна мрежа от четвърти клас. Тази разпоредба е дала
основание за вземане на Решение № 236/13.04.2007г. – т.420 на МС на РБ, с който
е утвърден като Общински, пътят от четвъртокласната пътна мрежа с номер № PVN-1003/III 5202 с.*** – гр.Б. –
ХТК Б., Част от който са деветте ПИ с описани идентификатори, с изключение на
Частта от ПИ идентификатор № *** в размер на 553,39кв.м. По тази
причина поземлените имоти – Част от общинския път, не могат да са включени в
Капитала на търговското Дружество *** ЕАД гр.С., защото са станали общинска
собственост по силата на Закона преди регистрацията на *** ЕАД гр.С.. Към това
следва да се добави и липсата на доказателства какви са били активите и
пасивите и другите права и задължение по Баланс на ГД за *** към 30.11.1990г. за да
могат да преминат в ИП Атомна енергетика, чиито активи и пасиви по решението за
регистрацията се поемат от *** ЕАД гр.С..
Предявеният
положителен установителен иск за собствеността върху процесния недвижим имот в
ЧАСТТА за поземлените имоти с подборно посочени идентификатори се явява
основателен и доказан с изключение на 553,36кв.м., които са Част от ПИ с
идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Б. и като такъв следва да бъде
уважен от съда със законните от това последици по чл.537 ал.2 ГПК, като се
отмени нотариалния акт, от който ответникът черпи права за тези имоти.
По
разноските:
При този
изход на процеса претенцията на ответното АД за разноски е частично основателна
за отхвърлената Част от иска.
Тази на
ищеца – за уважената Част.
На осн. чл.78 ал.1 вр. ал.3 ГПК
следва да бъде осъдено ответното ЕАД да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 852,72лв. по компенсация, от които съразмерно от 410лв. разноски за
вещо лице и от 450лв. за юрисконсулт по правилата на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25 ал.2 НЗПП.
В полза на ПлОС на осн. чл.78 ал.6 ГПК ЕАД следва да заплати д.т. върху уважената Част от исковете в размер на
2 613,76лв.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на ***
ЕАД гр.С., ЕИК *** чрез Изпълнителния директор И.Т.Й., че Община гр.Б. чрез
Кмета М.Д. Е СОБСТВЕНИК на Общински
път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., ЧАСТ от който съставляват девет Поземлени
имота с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** и
№ *** по Кадастралната карта на гр.Б., подробно описани в констативен нот. акт за
собственост на недвижим имот № 2/14.07.2008г. на Нотариус Х.К. с рег. № *** при
НК и с район на действие района на ЛРС, като за разликата от 5445,64
кв.м. до 5 999 кв.м. или за 553,39 кв.м., представляващи ЧАСТ от Поземлен имот с
идентификатор № *** по Картата на гр.Б., отхвърля иска като неоснователен.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт № 2/14.07.2008г. на
Нотариус Х.К. с рег. № *** при НК и район на действие района на ЛРС, в ЧАСТТА
му за Общински път с № *** с.*** – гр.Б. – ХТК Б., ЧАСТ от който съставляват
девет Поземлени имота с идентификатори № ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № ***;
№ ***; № *** и № *** по Кадастралната карта на гр.Б., като за разликата от 5445,64
кв.м. до 5 999 кв.м. или за 553,39 кв.м., представляващи ЧАСТ от Поземлен имот с
идентификатор № *** по Картата на гр.Б., отхвърля иска като неоснователен.
ДАВА на основание чл.115 ал.2 във вр. с
ал.1 ЗС на ищеца Община гр.Б. шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото
решение, да извърши отбелязване на решението в Службата по вписванията при ЛРС
към Агенцията по вписванията гр.С..
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 вр. ал.3 ГПК ответника
*** ЕАД гр.С., ЕИК *** чрез Изпълнителния директор И.Т.Й. да заплати на ищеца Община
гр.Б. разноски по делото по компенсация в размер на сумата от 852,72лева, а на осн. чл.78 ал.6 ГПК -
по Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлОС да заплати сумата от
2 613,76лв. държавна такса върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Велико Търново в двуседмичен срок
от съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: