Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Галина Георгиева и прокурора ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД №165/2022г. на АдмС-Варна,
като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна, срещу Решение № 972 от 29.11.2021 г.
по АНД № 3767/2021 г. на Районен съд-Варна, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 23-0000964/25.06.2021 г. издадено от Директора на
Регионална дирекция „АА“, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2
от Регламент 561/06, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр на „Влайнаси
България“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
С жалбата се твърди,
че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон
и се иска неговата отмяна. Посочва, че въззивният съд неправилно е отразил
фактическата обстановка, съответно е стигнал до погрешни изводи. Касаторът не
споделя извода на съда, че не са налице данни контролните органи да са изискали
от превозвача данни за извършване на редовни проверки, като уточнява, че не е
било необходимо. Навежда доводи, че въззивният съд не е съобразил представените
8 бр. товарителници, с които се доказва, че превозвачът сам не е извършил проверка относно
обстоятелството, че на водача са му възложени осем превоза в рамките на един
работен ден. Оспорва извода, че е редно проверката да се извърши в един
последващ момент след датата 29.09.2020 г., като посочва, че в закона няма
такова изискване. Уточнява, че задължението на превозвача за извършване на
проверка следва да бъде във всеки един момент от осъществяване на
превозваческата дейност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.03.2022
г. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът –„Влайнаси България“ ООД, чрез адв. И.Г., е
депозирал писмен отговор на касационната жалба, с която излага съображения за
неоснователност на същата. Подробно излага съображения, че споделя мотивите на
въззивния съд. Моли решението на ВРС да се остави в сила. Претендира разноски
за касационната инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение на касатора в условията на
евентуалност.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди въззивното решение, доводите и становищата на
страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано по жалба на „Влайнаси България“ ООД, чрез
адв. И.Г., против НП № 23-0000964/25.06.2021 г.
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.
105, ал. 1 Закона за автомобилните правози, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
С решението си районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 31.03.2021 г. АНО извършил комплексна проверка на документите на „Влайнаси
България“ ООД, притежаващ Лиценз на Общността № 4004 за международен
автомобилен превоз на товари, относно транспортната дейност за периода от
01.09.2020г. до 30.09.2020г. При проверката било установено, че на 29.09.2020г.
транспортното предприятие не извършва редовни проверки за осигуряване на
спазването на Глава II от Регламент ЕО 561/200бг., в резултат на което водача И.К.при
извършване на обществен превоз на товари на основание пътен лист сер.
"А" № 001949/29.09.2020г. с МПС "**", кат. N3, с peг. ****,
оборудван с дигитален тахограф за периода от време 05:04ч. UTC на 29.09.2020г.
до 13:36ч. UTC на 29.09.2020г. общо е управлявал 5 часа и 15 минути, с което е
надвишил времето за управление с 45 минути. Водачът е следвало след период от
управление от 4 часа и 30 минути да ползва почивка от 45 минути или почивка от
15 минути, последвана от почивка от поне 30 непрекъснати минути. Тези факти били
установени от направените разпечатки с програма CTD на предоставената на
магнитен носител информация от картата на водача. Бил е съставен АУАН, предявен и подписан от
представител на дружеството, който в графата за бележки и възражения не
направил такива, като и в срока по чл.
44 от ЗАНН не са депозирани
възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. При така
установените факти районният съд приема, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Посочено е, че актът и постановлението са
съставени от лица, притежаващи нужната компетентност. Подробно е изложено, че
от АУАН и НП не става ясно кой е собственика на превозното средство, кой е
превозвача и въз основа на какви факти е направен извода, че именно дружеството
носи отговорност за организиране работата на водача К., както и какво е
правоотношението. Прието е, че нарушението не е описано от фактическа страна,
като не са изложени обстоятелства, от които да става ясно превозвачът извършвал
ли е или не е извършвал редовни проверки за осигуряване спазването на
регламента. Изложени са съображения, че установеният от дружеството фактически
състав е следвало да бъде подведен под разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр.
По тези съображения е отменил наказателното постановление и е осъдил административнонаказващия
орган на разноски в полза на дружеството.
Решението е правилно. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства.
Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства.
За да се приеме, че дружеството е
осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на водач
на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закон средства, че
това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на работодателя, т.е.
че то е резултат от създадената от работодателя организация на работа или от
липсата на такава. От материалите по административнонаказателната преписка е
видно, че този въпрос не е изследван и няма каквито и да било доказателства
дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си
да изготви предварителен график за управление на превозното средство от
съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато
водачът следва да е на разположение, още по-малко е установено, че има такъв
изготвен график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на
правилата за работното време и почивките на водачите.
Неоснователно е твърдението в
касационната жалба, че с издаването на 8 броя товарителници категорично се
доказва, че превозвачът не е извършил проверка дали е възможно да бъдат
изпълнени съответните превози на товари от К. при спазване на българското
законодателство. Фактите, както и изводите които се правят трябва да бъдат ясно
и точно описани, а не да бъдат изведени по тълкувателен път. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е императивно
задължението за посочване на описание на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено, ведно с доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото деяние се осъществява чрез
бездействие, като АНО не е посочил конкретните действия, които е следвало да
бъдат осъществени от дружеството - превозвач. Няма изложени факти, от които да
се установи каква е връзката между дружеството и К., посочено е единствено, че
последният е „водача”. В този смисъл в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение. Като е достигнал до
извод за незаконосъобразност на издаденото НП и е отменил същото, въззивният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
От
друга страна от събраните по делото доказателства се установява в евентуалност
неизпълнение на задължение и друг състав на нарушение – чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр,
което обаче не е описано нито в обстоятелствената част на НП, нито е посочена
съответстващата му се правна норма.
По
тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от спора на ответника следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 330 /триста и тридесет/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
предвид съответствието с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, деветитричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 972 от 29.11.2021 г. по АНД
№ 3767/2021 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА
„Автомобилна
администрация” Варна да заплати на „Влайнаси България”
ООД, ЕИК *********, сторените в касационната инстанция разноски в размер на 330 /триста и тридесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
||
