Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
18.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Елеонора Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 449 по описа за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по обективно и евентуално съединени искове, предявени от „А.2.“ ЕАД против
„Л.С.-К.“ ООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на Допълнително споразумение от 11.12.2013 г. към Договор за наем на недвижим
имот № 89/15.12.2010 г., сключено между „А.2.” ЕАД - като наемодател и „Л.С.-К.”
ООД – като наемател на следния недвижим
имот: ОБОСОБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ - 484.5 кв.метра на територията на втория етаж от
сградата на С.ен комплекс „Зимен дворец на С.а“, град София с идентификатор №
68134.1605.4700.1.1 поради противоречие с чл. 229, ал. 2 ЗЗД, чл. 12, т. 12,
предл. първо и чл. 14, ал. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, както
и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключеното на 11.12.2013 г. Допълнително споразумение към Договор за наем на недвижим
имот № 89/15.12.2010 г. поради липса на съгласие.
Ищецът „А.2.“ ЕАД твърди, че на
15.12.2010 г. между „А.2000“ ЕАД - като Наемодател, и „Л.С.“ ООД - като
Наемател е сключен Договор за наем на недвижим имот № 89/15.12.2010 г., по
силата на който Наемодателят е предоставил на Наемателя за временно и възмездно
ползване обособена част от следния свой недвижим имот: ОБОСОБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ - 484.5
кв.м. на територията на С.ен комплекс „Зимен дворец на С.а“ гр. София. Твърди
се, че дружеството „А.2.“ ЕАД е възникнало чрез сливането на дружествата „А.2000“ ЕАД и „А.С.“
ЕАД, което поражда правния интерес на „А.2.“ ЕАД от завеждането на иска.
В исковата молба се излага, че с
встъпването си в длъжност през м. август 2014 г. дружеството „А.2.“ ЕАД е
констатирало, че срокът на посочения договор за наем е изтекъл, считано от
15.12.2013 г., поради което е влязло в контакт с ответното дружество „Л.С.-К.“
ООД, с оглед надлежното освобождаване на имота.
Твърди се, че впоследствие е
станало ясно, че на 11.12.2013 г., страните са сключили Допълнително
споразумение към Договора, съгласно което в чл. 1 са заявили, че ще считат договора
за продължен за неопределен срок като препращат към чл. 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно
който, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен
за неопределен срок. В тази връзка ищецът сочи, че при направена проверка се е
установило, че няма налична документация, която да свидетелства за намерението
на „А.2.“ ЕАД да продължи действието на Договора за наем, като единственото,
което е предоставено на дружеството е копие на допълнителното споразумение,
подписано от Пламен Накев, действащ в качеството на Изпълнителен директор на
дружеството и ответника.
В исковата молба ищецът излага,
че счита посоченото допълнително споразумение за нищожно, тъй като е сключено в
противоречие с чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, чл.12, т.12, предл. първо от Правилника
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала (ПРУПДТДДУК), както и в нарушение на изискванията на чл. 14
и сл. от ПРУПДТДДУК. В тази връзка се сочи, че допълнителното споразумение
регулира времетраенето на наемното правоотношение, което е за неопределен срок,
а съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД, лицата, които могат да вършат само действия по
обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три
години.
Излага, че на основание чл. 12,
т. 12, пр. 1 от ПРУПДТДДУК, едноличният собственик на капитала в ЕАД с държавно
участие дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи, което изискване
е преповторено и в чл. 20, т. 13 от действащия към 11.12.2013г. Устав на „А.2.”
ЕАД. В тази връзка ищецът твърди, че към настоящия момент няма данни за изрично
предоставена писмена рестрикния от страна на принципала на „А.2.“ ЕАД, за удължаване
срока на договора за неопределен срок.
Поради изложените съображения,
ищецът твърди, че посоченото допълнително споразумение е нищожно и не може да
породи правен ефект, което от своя страна обуславя извод, че договорът за наем от
15.12.2010 г. е прекратил своето действие с изтичането на тригодишния срок,
поради което между „А.2.“ ЕАД и „Л.С.-К.“ ООД не съществува валидно наемно
правоотношение за посочения обект от 15.12.2013г. на основание нищожността на
допълнителното споразумение от 11.12.2013 г..
На следващо място ищецът
твърди, че е налице нищожност на Допълнителното споразумение от 11.12.2013 г.
към договора за наем и на друго основание, а именно, че по време на мандата на
Изпълнителния директор на дружеството – П.Н.не е имало взето решение за удължаване
на срока на договора за наем нито от Съвета на директорите, нито ат принципала
на „А.2.“ ЕАД – Министрество на М. и С.а. Наред с това, ищецът излага, че
изпълнителният директор – П.Н.не е подписвал Допълнителното споразумение от
11.12.2013 г. към договора за наем от 15.12.2010 г. и в този смисъл подписът,
положен под този документ не принадлежи на него. В тази връзка ищецът твърди,
че е налице нищожност на Допълнителното споразумение от 11.12.2013 г. поради
липса на съгласие на оснавание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Ищeцът поддържа исковете така,
както са предявени чрез своя пълномощник и претендира присъждане на разноски.
Ответникът – „Л.С.-К.“ ООД оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че сключеното между страните Допълнително
споразумение към договор за наем е валидно и не страда от сочените от ищеца
пороци като се излагат подробни съображения в тази насока. В тази връзка, моли
съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Акт за държавна собственост №
03432 от 16.07.2003 г. е актуван като частна държавна собственост следния
недвижим имот: Зимен дворец на С.а, състоящ се от: основна зала със застроена
площ 7196 кв.м. и разгърната площ 12973 кв.м., тренировъчна зала със застроена
площ от 2016 кв.м. и разгърната площ 20160 кв.м., студова и абонатна станция със
застроена площ от 809 кв.м., видно от който правата върху имота са предоставени
на „А.2000“ ЕООД на основание ПМС № 216/29.11.1999 г., като имотът е включен в
капитала на дружеството.
С решение № 1/30.12.2004 г. по
ф.д. № 14289/2004 г. на СГС е регистрирано ЕООД „А.-С.“, с едноличен собственик
на капитала Държавата, представлявана от М. на образованието и науката. С
последващо решение дружеството е преобразувано в ЕАД.
Въз основа на решение на
едноличния собственик на капитала на „А.-С.“ ЕАД и „А.2000“ ЕАД №
28-00-22/15.09.2011 г. посочените две дружества се сливат и се преобразуват в „А.2.“
ЕАД. В т. 3 от това решение е прието, че чрез сливането преобразуващите се
дружества се прекратяват без ликвидация, като цялото им имущество преминава към
новоучреденото дружество „А.2.“ ЕАД, което става техен универсален
правоприемник, вписан в ТР под ЕИК*********.
След проведен търг с тайно
наддаване на 30.11.2010 г. съгласно Правилника за реда за упражняване правата
на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/
и заповед № 75/09.12.2010 г. на Изпълнителния директор на „А.2000“ ЕАД на
15.12.2010 г. е подписан Договор за наем между „А.2000“ ЕАД - като наемодател и
„Л.С.-К.“ ООД - като наемател, съгласно който ищецът отдава на ответника под
наем за временно и възмездно ползване обособена част от собствения си недвижим
имот, а именно: ОБОСОБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ – 484.5 кв.м. на територията на С.ен
комплекс „Зимен дворец на С.а“, град София при месечна наемна цена съгласно чл.
5 от договора в размер на 3500 лева. Съгласно чл. 4 от договора, същият се
сключва за срок от 3 години, считано от 01.01.2011 г.
В чл. 12 е предвидено, че
наемателят се задължава да извърши основен ремонт на целия имот, като стойността
на инвестициите в трайни подобрения е определена в размер не по-малко от
30 000 лв., съгласно чл. 13.
По делото е представено
Допълнително споразумение от 11.12.2013 г. към Договор № 89 от 05.12.2010 г., сключено
между „А.2.“ ЕАД – като НАЕМОДТЕЛ и „Л.– С.К.“ ООД – като НАЕМАТЕЛ, видно от
което страните в чл. 1, че: Предвид предстоящия ремонт на Зимния дворец на С.а
се споразумяват Договор № 89/15.12.2010г. за наем на недвижим имот, а именно:
обособено помещение - 484,50 кв.м. на територията на „Зимен дворец на С.а” -
гр. София да се счита продължен за неопределен срок на основание чл. 236 ал. 1
от ЗЗД, като наемателят се задължава да продължи да заплаща месечен наем в
уговорения по договора размер.
Съгласно чл. 3 от споразумението,
наемодателят има право в срок от 7 дни преди датата на започване на строително-ремонтните
дейности да прекрати едностранно действието на Договор за наем №89/15.12.2010г.,
като отправи писмено 30-дневно предизвестие до наемателя.
В чл. 5, страните изразяват
готовност да продължат сътрудничеството си след приключване на ремонтните
дейности в Зимния дворец на С.а и да използват наличните законови възможности
за продължаване действието на договора. В допълнителното споразумение е
посочено, че в останалата си част Договор № 89 /15.12.2012 г., остава
непроменен така.
Допълнителното споразумение е
подписано от Изпълнителния директор на „А.2.“ ЕАД – П.Н.и Управителя на „Л.С.“
ООД –Г.В..
Представен е и Устав на „А.2.“
ЕАД, приет от М. на физическото възпитание и С.а – като едноличен собственик на
капитала на „А.2.“ ЕАД на 15.09.2011 г.
Съгласно чл. 1 от устава,
Дружеството е еднолично акционерно дружество със сто процента държавно участие
в капитала по см. на чл. 64, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 158 и сл. ТЗ и чл. 4, ал.
1 от ПРУПДТДДУК и е самостоятелно юридическо лице. Съгласно чл. 19 от устава,
едноличен собственик на капитала е държавата, а съгласно ал. 2 правата на
държавата се упражняват от М. на физическото възпитание и С.а.
Съгласно чл. 20 от устава,
едноличният собственик на капитала дава разрешение за разпоредителни сделки с
дълготрайни активи; за наем на недвижими имоти с балансова стойност, която
надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към
31.12. на предходната година; за придобиване или разпорежданес дялове или акции
и др., за които решения се съставя протокол в писмена форма.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от
устава, с одобрението на едноличния собственик на капитала Съветът на
директорите избира между членовете си един изпълнителен член – изпълнителен
директор, на който възлага управлението и представителството на Дружеството. В
ал. 4 е предвидено, че изпълнителният директор осъществява текущата дейност на
Дружеството и го представлява, в това число – представлява Дружеството и
осъществява правата и задълженията, които са му възложени с нормативни актове, устава,
решенията на едноличния собственик на капитала или решенията на Съвета на директорите;
организира изпълнението на решенията на Съвета на директорите и на едноличния собственик
на капитала; организира дейността на Дружеството; осъществява оперативно ръководство
на Дружеството; осигурява управлението и опазването на имуществото на Дружеството;
съхранява и използва печата на Дружеството.
В чл. 32, ал. 1 от устава е
предвидено, че изпълнителният директор носи имуществена отговорност за всички
вреди, които със свои умишлени или груби небрежни действия е нанесъл на
Дружеството и в края на всяка календарна година отчита своята дейност пред Съвета
на директорите и пред едноличния собственик на капитала.
Видно от представеното по
делото Решение от 29.01.2016 г. по т. д. № 8651/2014 г. на СГС, ТО, VІ-10 с-в е
обявена неплатежоспособността на „Л.С.“ ООД и е открито производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството. С посоченото решение е постановено
прекратяване дейността на „Л.С.“ ООД и дружеството е обявено в несъстоятелност.
С Решение от 30.05.2016 г. по т.д. № 8651/2014 г.а на СГС, ТО, VІ-10 с-в е
назначен за временен синдик Е.Т., а с определение от 27.09.2016 г. е назначена
за постоянен синдик на дружеството. Решението на СГС е влязло в законна сила на
27.09.2016 г.
С определение от 27.09.2016 г.
по т.д. № 8651/2014 г. на СГС, ТО, VІ-10 с-в е одобрен списък на приетите
вземания на кредиторите на „Л.С.“ ООД.
Видно от представените Списък
на приетите вземания на кредиторите на синдика на „Л.С.“ ООД – Е.Т., както и
допълнителен списък е прието вземане на „А.2.“ ЕАД спрямо Л.С.“ ООД в общ
размер на 35 979, 18 лв. - обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за неправомерно
ползване на обекти, предмет на прекратен Договор за наем на недвижим имот № 89
от 15.12.2010 г.
С определение от 14.11.2016 г.
по т.д. № 8651/2014 г. на СГС, ТО, VІ-10 с-в е освободена синдика на „Л.С.“ ООД
– Е.Т. и за постоянен синдик на дружеството е назначен Ц.М..
По
делото е представена заверено копие на Декларация, подписана от П.Д.Н., ЕГН **********,
с рег. № 16926/23.11.2015 г. на нотариус Ц.Г., рег. № 594 на НК, видно от
съдържанието на която, в качеството си на Изпълнителен директор и законен
представител на „А.2.“ ЕАД същият декларира, че не е подписвал Допълнително
споразумение от 11.12.2013 г. към Договор за наем № 89 от 15.12.2010 г.,
сключен между „А.2000“ ЕАД и „Л.С.“ ООД, както и че подписът, положен под този
документ не е негов. Видно от т. 3, същият декрарира, че по време на мандата му
като Изпълнителен директор на „А.2.“ ЕАД не е имало взето решение за удължаване
на срока на Договор № 89/15.12.2010 г., както и че нито Съветът на директорите,
нито принципалът на „А.2.“ ЕАД – Министерство на М. и С.а са изразявали позиция
в насока продължаване на наемното правоотношение с дружеството – наемател.
С Протокол № 28-00-12 от 03.09.2013 г.
на едноличния собственик на капитала на „А.2.“ ЕАД е взето решение за
освобождаване на трима членове на Съвета на директорите и са избрани нови трима
членове, с мандат от 3 години, сред които е избран и П.Д.Н.. Видно от Протокол
№ 28-00-2 от 03.02.2014 г. на едноличния собственик на капитала на „А.2.“ ЕАД е
взето решение за освобождаването на П.Д.Н. и на негово място е избран Ц.П. Н..
От приложения по делото Приемо – предавателен
протокол от 04.07.2016 г. се установява, че ответното дружество „Л.С.-К.“ ООД –
в несъстоятелност е върнало на „А.2.“ ЕАД държането върху процесния недвижим
имот – Обособено помещение, с площ от 484.50 кв.м., находящо се на втори етаж
от основната сграда на С.ен комплекс „Зимен дворец на С.а“, гр. София.
Във връзка с твърдението на
ищцовата страна, че процесното Допълнително споразумение от 11.12.2013 г. не е
подписано от Изпълнителния директор на „А.2.“ ЕАД – П.Н.по делото е изслушана и
приета съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч.. Съгласно заключението
на експертизата, подписът за „Наемодател” - обект на експертизата, положен в Допълнително
споразумение с дата 11.12.2013 г. към Договор №89/15.12.2010 г., е изпълнен от П.Д.Н.,
от чието име изхожда.
Заключението на експертизата е
оспорено от ищеца по делото, във връзка с което по делото е допусната повторна
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.Х.. Съгласно
заключението от повторната експертиза, подписът в мястото „ЗА НАЕМОДАТЕЛ:” в
Допълнително споразумение от 11.12.2013г. към Договор № 89/15.12.2010г.,
сключено между „А.2.” ЕАД и „Л.С.” ООД е изпълнен от П.Д.Н..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
По делото е предявен иск с
правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на допълнително
споразумение от 11.12.2013 г. към Договр за наем на недвижим имот №
89/15.12.2010 г., сключен между „А.2000“ ЕАД /чийто правоприемник е ищецът по
делото „А.2.“ ЕАД/ - като наемодател и „Л.С.-К.“ ООД като наемател, поради
противоречие с чл. 229, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 12, т. 12 предложение първо от
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружество
с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, както и в нарушение на чл. 14, ал.
2 и сл. от ПРУПДТДДУК.
Следователно ищецът е въвел на
първо място като основание за нищожност на допълнителното споразумение липсата
на разрешение за сключването му от страна на едноличния собственик на капитала
на акционерното дружество – Държавата, чрез принципала – М. на М. и С.а, което
е в противоречие с императивна норма.
За да е налице противоречие със
закона, като основание за нищожност, установено в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
следва договорът, респ. сключеното допълнително споразумение към него да са
сключени при несъобразяване с предписанията на императивните правни норми.
Безспорно е по делото, че
разрешение за удължаване срока на договора за наем за неопределен срок не е
дадено от страна на принципала на ищцовото дружество – „А.2.“ ЕАД.
Твърденията на ищеца в исковата
молба са, че процесното споразумение е нищожно поради липса на разрешение от
принципала с оглед първата хипотеза на чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК.
Съгласно разпоредбата на чл.
12, т. 12, пр. първо от ПРУПДТДДУК едноличният собственик на капитала в
едноличните акционерни дружества с държавно участие дава разрешение за
разпоредителни сделки с дълготрайни активи и за учредяване на вещни права върху
недвижими имоти; а съгласно чл. 12, т. 12, пр. второ - за наем на недвижими
имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова
стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година.
Редът за упражняване правата на
държавата върху дялове или акции на търговски дружества се урежда с Правилник
за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно
участие в капитала, приет с ПМС № 112 от 23.05.2003 г., обн., ДВ, бр. 51 от
3.06.2003 г. В чл. 8, ал. 1 от Правилника е предвидено, че Министерският съвет
или министрите упражняват правата на държавата в търговски дружества с държавно
участие в капитала съобразно отрасловата им компетентност. Според чл. 12, т. 12
от Правилника едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни
дружества с държавно участие дава разрешение за сключване на различни сделки.
Държавата обаче упражнява правата си на едноличен собственик на капитала, като
решава въпроси от компетентността на общото събрание чрез съответните министри
(съобразно отрасловата им компетентност), които в случая не действат като орган
на власт, а като равнопоставен участник в гражданския оборот (Решение №
208/18.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., ІІ т. о.).
При сделките на разпореждане е
налице отчуждаване/силно обременяване на едно право, докато при сделките на
обикновено управление, целта е събирането на плодовете от вещта, съхраняването
на плодовете от вещта или едно сравнително по-леко обременяване на правото на
собственост. Поначало, договор за наем, който е сключен за срок до три години е
сделка на обикновено управление, но, ако този договор се сключи за срок между
три и десет години, това вече е сделка на разпореждане /арг.чл.229 ал.2 ЗЗД/.
Настоящият съдебен състав
счита, че релевираното повелително правило на чл. 12 т.12 Правилника не засяга
оспорената сделка, доколкото законодателят в тази уредба е отграничил от разпоредителните
сделки договорите за наем /когато те отговарят на видовата характеристика за
сделка на разпореждане/, като е въвел изрично повелително правило по отношение
на наемните договори, т.е. е въвел специална норма, чието действие е
приоритетно пред общия състав. В този смисъл, липсата на разрешение на
принципала за сключването на процесното споразумение към договора за наем между
страните не съставлява нарушение по смисъла на повелителното правило от
забранителен тип в чл. 12 т. 12 предл. първо от Правилника, така, както е
релевирано от ищцовата страна.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че сключеното допълнително споразумение към договор за
наем на недвижим имот № 89/15.12.2010 г. е нищожно поради противоречие с чл. 229,
ал. 2 ЗЗД, т.к. същото е сключено от лице, което може да извършва действие на
обикновено управление и не може да сключва договор за наем за срок над три
години. Предвидена е в чл. 229, ал.3 ЗЗД възможност да се счита, че този
договор е сключен за три години. С това законодателят е приел, че сключването
на договор за наем над установения в закона максимален срок или от лице, което
няма правомощията да сключи договор за срок над три години, не е порок на
сделката, който обосновава нейната нищожност, а се отразява единствено върху
един от елементите на договора, касаещ модалитета срок като го ограничава. Така
в Решение №15/8.09.2010г на ВКС по т.д.№395/2009г, ІІ Т.О. се приема, че
установеното в чл. 229, ал. 2 ЗЗД правило се прилага и в случаите, когато
наемът е търговска сделка. Отсъствието на надлежно взето от съответния орган
решение за отдаване на недвижимия имот над посочения ограничителен срок има за
последица редуциране срока на търговската сделка на 3 години по силата на
разпоредбата на чл. 229, ал. 3, пр. 2 ЗЗД. Действието й е изключено от
законодателя единствено по отношение на акционерните дружества с нормата на чл.
236, ал. 4 ТЗ, в която е установена фикцията, че сключените от тяхно име
договори са действителни и тогава, когато за сключването им не е дадено предварително
съгласие от овластените за това органи. В същия смисъл е и Решение №
75/24.07.2012г на ВКС по т.д.№194/201г, ІІ Т.О.
В случая процесният договор е
сключен след проведена по реда на 14 и чл. 16 ПРУПДТДДУК процедура по
провеждане на търг. Обстоятелството, че договорът за наем е бил сключен за срок
от 3 години, а впоследствие с допълнителното споразумение, сключено между
оветното дружество и ищеца „А.2.“ ЕАД, чрез законния представител на
дружеството – Изпълнителния директор е трансформиран за неопределен срок, не
обосновава нищожност на договора поради нарушение на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Това е
така, тъй като законодателят е приел, че сключването на договор за наем над
установения в закона максимален срок не е порок на сделката, който обосновава
нейната нищожност, а се отразява единствено върху един от елементите на
договора – неговия срок, като по силата на закона действието на облигационното
правоотношение се ограничава до максимално предвидения в закона срок. Във
връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че по делото не се установи и
нарушение на регламентираната в чл. 14, ал. 2 и чл. 16 от ПРУПДТДДУК процедура,
което нарушение да обуслови нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на сключеното
допълнително споразумение на 11.12.2013 г. към договор за наем.
По делото не се твърди и не се
поддържа от ищеца нищожност поради неспазване на нормата на чл.12 т.12 предл.
второ от Правилника.
В тази връзка, само за пълнота
на мотивите, следва да се посочи, че като договор за наем, изискванията по посочената
разпоредба са за съгласие единствено ако стойността на същия към 31.12. към
предходната година надхвърля с 5 на сто общата балансова стойност на
дълготрайните активи на дружеството, каквито доказателства по делото не
съществуват, а и не са наведени твърдения за такова надвишение от страна на
ищцовата страна. За да се квалифицира една сделка като нищожна, е необходимо тя
да противоречи на хипотезиса на правната норма, което означава- на уредените от
нея факти, обстоятелства, а не на нейната диспозиция, поради което липсата на
твърдения, касаещи факти от втората цитирана хипотеза на чл.12 т. 12 Правилника
води и до недопустимост за съда да обсъжда нищожност на сделката на това
основание /чл.6 ал. 2 ГПК/.
На следващо място, съдът
намира, че липсата на разрешение по смисъла на чл. 12, т. 12 от Правилника не
би могла да се противопостави на ответната страна, като аргументите в тази насока следват
на първо място по аналогия на закона – чл. 236, ал. 1 до ал. 4 ТЗ, които
разпоредби предвиждат, че сделка, сключена без да е налице предварително
разрешение на надзорен съвет на акционерното дружество, съответно без решение
на съвета на директорите или на управителния съвет, когато такова е предвидено
в устава, е действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред
дружеството за причинените вреди.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от представения
по делото Устав на „А.2.“ ЕАД е предвидено, че изпълнителният директор
осъществява текущата дейност на Дружеството и го представлява, в т.ч. осъществява
правата и задълженията, които са му възложени с нормативни актове, устава,
решенията на едноличния собственик на капитала или решенията на Съвета на
директорите и организира изпълнението на тези решения; осъществява оперативно
ръководство на Дружеството и осигурява управлението му и т.н.
По делото се установи
безспорно, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Устава на ищцовото дружество „А.2.“
ЕАД е предвидена и отговорност на изпълнителния директор. В тази разпоредба е предвидено, че изпълнителният
директор носи имуществена отговорност за всички вреди, които със свои умишлени
или груби небрежни действия е нанесъл на Дружеството, като в края на всяка
календарна година отчита дейността си пред Съвета на директорите и пред
едноличния собственик на капитала.
На следващо място, извод за
това може да бъде изведен и от тълкувателната практика на ВКС – ТР № 3/2013 от
15.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 3/2013 г., относно възприетото
становище, че нормите регулиращи управлението на дружеството, не засягат
правото на представляващия да изразява воля, като липсата на решение на ОС или
на Съвета на директорите не може да се противопостави на третите лица и
несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на
съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
представляващия го.
В общение, изложеното мотивира настоящият
състав да приеме, че разрешението на едноличния собственик на капитала на ЕАД
(който при едноличните търговски дружества изпълнява функциите на общо събрание
и решава въпросите от неговата компетентност – чл. 219, ал. 2 ТЗ, ) не е
елемент от фактическия състав на процесното Споразумение, поражащ правно
действие на същото и липсата на такова не може да се противопостави на трети
лица, какъвто е ответникът по делото.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключеното на 11.12.2013 г. между „А.2.“ ЕАД
и „Л.С.-К.“ ООД допълнително споразумение към Договр за наем на недвижим имот №
89/15.12.2010 г., поради противоречие със закона по чл. 229, ал. 2 ЗЗД във вр.
с чл. 12, т.12 пр. първо от ПРУПДТДДУК, както и в нарушение на чл. 14, ал. 2 и
сл. от ПРУПДТДДУК е неснователен и следва да се отхвърли.
По предявения, в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключеното на 11.12.2013 г. допълнително споразумение, поради
липса на съгласие:
В
настоящия случай, твърденията на ищеца по делото са, че Изпълнителният директор
на дружеството „А.2.“ ЕАД – П.Н.не е подписвал Допълнителното споразумение от
11.12.2013 г. към Договор за наем № 89/15.12.2010 г. и положеният подпис под горецитирания
документ не принадлежи на него, поради което е налице липса на валидна воля за
сключването му, респ. липса на съгласие.
Основанието
за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - липса на съгласие е
налице, когато страната по сделката формално не е изразила воля за сключването
й.
На
първо място, както вече съдът изложи по-горе липсата на взето решение за
удължаване срока на договора от страна на Съвета на директорите, както и на
принципалът на „А.2.“ ЕАД не засяга правото на представляващия, в случай
Изпълнителния директор да изразява воля, поради което липсата на такова
решение не може
да се противопостави на третите лица.
В този см. несъответствия
от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат
правно значение само в отношенията между дружеството
и представляващия го, поради което сделка, сключена без да е налице
предварително разрешение на надзорен съвет на акционерното дружество или на
съвета на директорите, когато такова е предвидено в устава, е действителна, а
лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди.
На следващо място съдът намира
за неоснователни и твърденията на ищеца, че Изпълнителният директор на „А.2.“
ЕАД не е подписвал процесното Допълнително споразумение от 11.12.2013 г. към
договора за наем, както и че подписът, положен върху този документ не
принадлежи на Пламен Наков.
Това е така, тъй като
посредством заключенията и на двете допуснати съдебно-почеркови експертизи се
установи, че подписът за „Наемодател”, положен в Допълнителното споразумение с
дата 11.12.2013 г. към Договор за наем на недвижим имот № 89/15.12.2010 г., сключено
между „Л.С.” ООД и „А.2.” ЕАД, чрез Изпълнителния директор на дружеството – П.Д.Н.
е изпълнен от П.Д.Н., от чието име изхожда. Съдът изцяло кредитира заключенията
на експертизите, тъй като същите са обективно и професионално дадени, изцяло
съвпадащи и в този смисъл непротиворечиви.
На следващо място нищожни са
договорите, за сключването на които страната е била принудена чрез насилие –
физическа принуда, и в този см. волеизявлението не съответства с вътрешната й воля.
По делото от страна на ищеца нито се твърдят такава факти, нито се установиха в
хода на процеса.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявеният, в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за обявяване на Допълнителното споразумение
от 11.12.2013 г. към Договор за наем № 89/15.12.2010 г. за нищожно поради липса
на валидна воля, респ. съгласие се явява неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.2.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, Студентско
общежитие, бл. 3, ет. 1 против „Л.С.-К.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес
на управление:*** /в несъстоятелност/ обективно и евентуално съединени искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Допълнително
споразумение от 11.12.2013 г. към Договор за наем на недвижим имот №
89/15.12.2010 г., сключено между „А.2.” ЕАД - като наемодател и „Л.С.-К.” ООД –
като наемател на следния недвижим имот: ОБОСОБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ - 484.5 кв.метра на територията на втория етаж от сградата на С.ен
комплекс „Зимен дворец на С.а“, град София с идентификатор №
68134.1605.4700.1.1 поради противоречие с чл. 229, ал. 2 ЗЗД, чл. 12, т. 12,
предл. първо и чл. 14, ал. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/,
както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключеното на 11.12.2013 г. Допълнително споразумение към Договор за наем на недвижим
имот № 89/15.12.2010 г. поради липса на съгласие като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: