Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г.,
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
четиринадесети състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2557 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалба на „Итали
СП“ ЕООД, с предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***,
представлявано от управителя С.Д.П., чрез адв. Н.Г., против Заповед №
3286з-4804 от 22.11.2018 година на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемане на лицензи
за извършване на частна охранителна дейност.
С жалбата се претендира нищожност на оспорената заповед с твърдения за
издаването й от некомпетентен орган, както и незаконосъобразност по съображения
за необоснованост. Изложени са твърдения, че заповедта не е връчена на адресата
съобразно правилата на чл.61 от АПК във връзка с чл.18а от АПК; че дружеството
не е уведомено за започналото производство по отнемане на лиценза, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение. Без излагане на конкретни доводи е
предявено възражение за нарушение на материалния закон с твърдения, че не са
налице фактически и правни основания за отнемане на лиценза на дружеството, че
не е осъществена нито една от хипотезите
на чл.49 от Закона за частната охранителна дейност.
В жалбата е посочено, че претендираните основания за отмяна по чл.146 от АПК ще бъдат конкретизирани след запознаване с оспорената заповед, но това не е
сторено до приключване на съдебните прения. Основните доводи са съсредоточени
върху твърдените допуснати съществени процесуални нарушения по уведомяването на
дружеството за образуваното производство и при изготвянето на акта.
В отговор на жалбата вх.№16121 от 31.10.2019 година ответната страна,
чрез процесуален представител е оспорила нейната допустимост по съображения за
просрочие с подаването й повече от осем месеца след уведомяването на
дружеството за издадения акт. Като доказателство с отговора са представени в
препис извлечения от интернет страницата на Главна дирекция „Национална
полиция“ – съобщение до „Викинг-Инс“ ЕООД Варна от 30.11.208 година.
Предвид предявени от жалбоподателя възражения по редовността на
проведената процедура по съобщаването на акта, в изпълнение на указания на
съда, с Молба вх.№17386 от 25.11.2019 година от ответната страна са представени
Писмо рег.№5290р-19902, екз№1 от 18.11.2019 година на Директора на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР, с приложените към него снимки
на логове с потребителски действия, касаещи съобщение за издаване на Заповед №
3286з-4804 от 22.11.2018 година, от интерфейса на системата за управление на
съдържанието на портала на МВР, съгласно които съобщението е публикувано на
30.11.2018 година и е било налично на сайта на Главна дирекция „Национална полиция“ до 03.01.2019 година,
когато е снето от публикуване от системата, съгласно зададения от оператора
срок.
Съдът,
преценявайки представените по делото доказателства, намира жалбата на „Итали
СП“ ЕООД за просрочена, което обуславя недопустимост на производството и
неговото прекратяване в частта, с която се претендира незаконосъобразност на
акта, предвид следното:
Оспорената Заповед
per.
№
3286з-4804/22.11.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална
полиция“, за отнемане на лицензите на „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, понастоящем „Итали СП“
ЕООД е изпратена за връчване на дружеството чрез пощенски оператор на
22.11.2018 г. с препоръчано писмо, с обратна разписка, на адреса на управление
на търговеца, вписан в Търговския регистър. Обратната разписка е върната с дата
23.11.2018 година с отбелязване, че писмото се връща по причина, че „Получателят
се е преместил на друг адрес“. При направената на 27.11.2018 година проверка в
Търговския регистър установено, че адресът на дружеството не е променян от
06.08.2012 година, поради което с докладна записка per. № 3286р-
55821/30.11.2018 г. по описа на Главна дирекция "Национална полиция“ от
заместващия Началник на Сектор „ЛКЧОД“ –ООП при Главна дирекция „Национална
полиция“ е внесено предложение за публикуване на съобщението за издадената
заповед на интернет страницата на дирекцията.
Представените с
молбата от 25.11.2019 година 25.11.2019 година от
ответната страна доказателства - Писмо
рег.№5290р-19902, екз№1 от 18.11.2019 година на Директора на Дирекция
„Комуникационни и информационни системи“ при МВР и приложените към него снимки
на логове с потребителски действия от интерфейса на системата за управление на
съдържанието на портала на МВР по връчване на съобщението за издаване на
Заповед № 3286з-4804 от 22.11.2018 година, установяват публикуване на
съобщението на 30.11.2018 година и неговата наличност на сайта на Главна
дирекция „Национална полиция“ до
03.01.2019 година. Представената история на публикацията, в която са отразени
деня на задаването й от служителя Б.Б.– 30.11.2018 година, наличието й към
31.12.2018 година и автоматичното й сваляне от системата на 03.01.2019 година,
съобразно зададения от оператора срок, категорично налага извода на съда за извършено
от органа уведомяване за издадения акт по реда на приложимия закон.
Извършените от
административния орган действия по
връчване на съобщението за издадената заповед точно изпълняват предвидения в
разпоредбата на чл.61, ал.2 от АПК ред за съобщаване на административния акт,
действал до 10.10.2019 година, съгласно пар.155 ПЗР ЗИД на АПК, ДВ, бр.77/2018
г. С публикуването на съобщението за заповедта на 30.11.2018 година на интернет
страницата на Главна дирекция „Национална полиция“, срокът за обжалването й е
изтекъл на 14.12.2018 г.
Предвид
изложеното, съдът намира неоснователни доводите в жалбата за допуснати
процесуални нарушения при връчването на съобщението за заповедта поради
несъобразяване с нормите на чл.18а от АПК, които влизат в сила от 10.10.2019
година, съгласно пар.151 вр. пар.155ПЗР ЗИД
на АПК, ДВ, бр.77/2018 г.
Подадената на
23.08.2019 г. жалба е след изтичане на предвидения от закона срок, поради което
е просрочена и определя недопустимостта на производството в частта с предмет
законосъобразността на акта, което налага и неговото прекратяване в тази част.
По отношение на претендираната
от жалбоподателя нищожност на Заповед № 3286з-4804 от 22.11.2018 година Директора на Главна дирекция
„Национална полиция“, с която са отнети лицензи за извършване на частна
охранителна дейност на „Викинг –Инс“ ООД.
Предвид изричната разпоредба на чл.168, ал.3 от АПК съдът дължи
произнасяне по предявеното основание за нищожност независимо от изтеклия срок
по чл.149, ал.1 от АПК.
Издаването на процесната заповед за отнемане на лицензи за частна
охранителна дейност от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при
МВР е съобразено с изричната разпоредба на чл.49 от Закона за частната
охранителна дейност, препращаща към чл.40 от същия закон, поради което
възражението за нищожност поради отсъствие на правомощия за издателя е
неоснователно.
Оспореният акт е съобразен и с изискванията за форма, поради което съдът
намира, че той е валиден и е породил правни последици.
По изложените съображения за частична недопустимост на производството и
неоснователност на жалбата, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Итали
СП“ ЕООД, с предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***,
представлявано от управителя С.Д.П., за прогласяване на нищожността на Заповед
№ 3286з-4804 от 22.11.2018 година на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“ за отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 2557/2019 година на Административен съд –
Варна, ХІV състав по жалбата на „Итали СП“ ЕООД, с
предишно наименование „ВИКИНГ-ИНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. “***, представлявано от управителя С.Д.П.,
за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 3286з-4804 от 22.11.2018 година
на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отнемане на лицензи за
извършване на частна охранителна дейност.
Решението
в частта, с която жалбата е отхвърлена, подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните; решението в
частта, с която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд с частна жалба в седемдневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: