№ 19776
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110101537 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против наследниците на С. Г. Б.
и Е. Н. Б., а именно: ответниците С. С. А. и В. С. Б., в качеството им на съсобственици на ½
всеки от процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87,
вх. Ж, ет. 1, ап. 139, аб. № 86712, съгласно уточнителна молба вх. № 48794/22.02.2023 г., като
сумите се разпределят, както следва:
1. За С. С. А. - в дял от 1/2 от общия дълг:
- сумата от 1680,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 246,90 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.;
- сумата от 0,06 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.
върху платена главница в размер на 5,16лв. за дялово разпределение , за периода
01.12.2020год. до 31.01.2021год.,
2. За В. С. Б. - в дял от 1/2 от общия дълг:
- сумата от 1680,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 246,90 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.;
- сумата от 0,06 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2022 г.
върху платена главница в размер на 5,16лв. за дялово разпределение , за периода
01.12.2020год. до 31.01.2021год.,
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
1
качеството им на наследници на С. Г. Б. и Е. Н. Б., респективно съсобственици на процесния
имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
„При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на
партидата.“. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87, вх. Ж, ет. 1, ап. 139, аб. № 86712, топлинна
енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, но не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в тази твърди, че ответниците са
изпаднали в забава. Претендира и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата С. С. А. не е депозирала в срок писмен отговор.
Ответникът В. С. Б., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. С. Н. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва се ищцовото твърдение, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, както и че същият е собственик на процесния имот през процесния
период. Релевира възражение, че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-
годишния давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не оспорва
предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на договор за продажба на държавен недвижим
имот от 12.08.1986год.,че С. Г. Б. и Е. Н. Б. са придобили правото на собственост на
недвижим имот в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87, вх. Ж, ет. 1, ап. 139.
Съгласно Удостоверение за наследници, С. Г. Б. е починал на 11.12.1996год. и негови
наследници по закон са Е. Б. ,съпруга и низходящи – С. А. и В. Б..
Същевременно от представените по делото договор с № 2596/18.07.2001г., сключен
между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“ бл. 87 се установява, че сградата, в
която се намира и жилището е топлофицирана.
С Молба-декларация от 19.04.2001год. Е. Н. Б. е поискала да й се открие партида на
адреса.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до
30.04.2021год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с гр. София, ж. к.
„Младост 1“, бл. 87, вх. Ж, ет. 1, ап. 139 ,абонатен номер 86712 е била Е. Б..
Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от
31.07.2020год. и съобщение към фактура от 31.07.2021год. ,получател по същите е Е. Н. Б.
,т.е. при ищеца е открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с
абонатен № 86712.
Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия с Е. Б. е
преустановено действието на предходно евентуално облигационно правоотношение между
2
страните по спора за същия имот и дори всички ответниците да са съсобственици на имота,
единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / през исковия период .
Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на облигационното
отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно
които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако
някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане
намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите
условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е
длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за
закриването й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик
или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно
старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента
на откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е
волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи
това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване на
партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. В духа на тези
разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на
волеизявяването, чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на
облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна
по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а
не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/.
В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при
откриването на индивидуална партида на единия от съсобствениците.
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009год. ,Е.
Н. Б. е починала на 24.10.2021год. ,а нейни наследници са ответниците по делото.
Следователно последните ,съгласно чл.60 от ЗН са наследили и задължения към
ищеца ,тъй като те са имуществени и като такива са наследими.Поради което и съдът
приема, че ответниците отговарят за тях,съобразно дела ,който са наследили или за по ½
част.
От събраните по делото писмени доказателства /индивидуални справки за
отопление и топла вода, както и главни отчети/проверка за абонатен номер 86712 ,за сезон
2019/2020 и сезон 2020/2021 ,подписани от клиент,което не е оспорено/ и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ като обективно и професионално изготвено,
съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника
на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата
3
в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно
процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 .
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото
няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът
намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
През процесния период в имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни тела, на които
са поставени ИРРО,а ползваната топла вода се отчитат показанията на два водомера. За
процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. ФДР е отчитала уредите в имота като по
време на отчетите са попълнени документите за главен отчет,подписани от потребител,
отчетите коректно са отразени в изравнителните сметки.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид
при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 200м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
4
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия
през исковия период възлиза на 4886,07лв. ,от които 285,40лв. – ТЕ за сградна инсталация ,
2820,14лв. ,ТЕ за отопление на имота, 1798,53лв. , ТЕ за подгряване на топла вода,което
надхвърля претенцията на ищеца в общ размер от 3361,81лв.
Не са представени доказателства ,че така дължимите суми са платени.
Ето защо всеки един от ответниците следва да заплати по ½ част от това
задължение или сумата от 1680,90лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника В. Б. ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 11.01.2023год.
,поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 11.01.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
5
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2019год. –31.08.2019год. в размер на 124,21лв.
/съобразно ОФ 31.07.2020год./ , тъй като падежа на задължението за м. август 2019год. е
настъпил на 15.10.2019год. като към датата на предявяване на иска 11.01.2023год. ,и при
съобразяване периода, в който давността е била спряла , е изтекъл тригодишния срок по
чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Задълженията за периода 01.09.2019год. до 30.04.2021год. възлизат на 3237,60лв.
като ответника В. Б. дължи ½ част от тях или 1618,80лв., а до пълния предявен размер от
1680,90лв. и за периода 01.05.2019год. до 31.08.2019год. претенцията срещу него следва да
се отхвърли като погасена по давност.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2019 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2020год.., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год.
Или забава е от 15.09.2020год. Съответно фактурата обективираща задължението за периода
01.05.2020год. – 30.04.2021год. е издадена на 30.07.2021год. и 45 дневния срок е изтекъл на
14.09.2021год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура от 15.09.2021год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 3361,81лв. за
периода от 15.09.2020год. до 14.12.2022год. възлиза на 1314лв. ,поради което следва да
бъде уважена претенцията на ищеца ,така както е предявена ,за размера от 493,80лв.
6
По отношение за лихвата за забава на платена главница в размер на 5,16лв. за такса
дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 0,12лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплати на ищеца разноски , съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е доказал такива в общ размер от 985лв. ,от които :185лв. – д.т. ,400лв. –
депозит за особен представител , 300лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 885,03 лв.Или всеки един от двамата ответника следва да заплатят по 442,52лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. А. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София ,ж.к.“Левски Зона В“
бл.22,вх.Б,ет.5,ап.34 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86 от
ЗЗД ,в качеството й на наследник по закон на Е. Н. Б.,ЕГН : **********, починала на
24.10.2021год. , сумата в размер на 1680,90лв.,представляваща цената на незаплатената
топлинна енергия за топлоснабден имот ,с адрес в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87, вх.
10, ет. 1, ап. 139, аб. № 86712 ,за периода 01.05.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със
законната лихва от 11.01.2023год. до окончателното й заплащане , сумата от 246,90 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 14.12.2022 г., ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 442,52лв.
деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу С. С. А. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София
,ж.к.“Левски Зона В“ бл.22,вх.Б,ет.5,ап.34 осъдителен иск ,с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 0,06 лева ,представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 14.12.2022 г. върху платена главница в размер на 5,16лв. за дялово
разпределение , за периода 01.12.2020год. до 31.01.2021год.,
ОСЪЖДА В. С. Б. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87,
вх. 10, ет. 1, ап. 139 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД ,в
качеството му на наследник по закон на Е. Н. Б.,ЕГН : **********, починала на
24.10.2021год. , сумата в размер на 1618,80лв.,представляваща цената на незаплатената
топлинна енергия за топлоснабден имот ,с адрес в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 87, вх.
10, ет. 1, ап. 139, аб. № 86712 , за периода 01.09.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със
законната лихва от 11.01.2023год. до окончателното й заплащане , сумата от 246,90 лева –
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 14.12.2022 г., ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 442,52лв.
деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу В. С. Б. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София, ж. к.
7
„Младост 1“, бл. 87, вх. 10, ет. 1, ап. 139 осъдителен иск ,с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ ,за разликата от уважената част от 1618,80лв. до пълния предявен
размер от 1680,90лв.,цена за доставена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019год. до
31.08.2019год. ,като погасен по давност и иска ,с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,06 лева ,представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 14.12.2022 г. върху платена главница в размер на 5,16лв. за дялово
разпределение , за периода 01.12.2020год. до 31.01.2021год., като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ЕООД на страната на ищеца
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8