РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Бургас, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Община Сунгурларе, подадена чрез адв.Живко Бойчев, срещу Решение № 56/06.10.2021 г.
по гр.д.381/2021 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което е признава за незаконно и
отменено уволнението на М. И. У. от ***, извършено със заповед № 16/18.01.2021 г. на
Кмета на Община Сунгурларе; въззиваемата У. е възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „касиер - домакин” при „Дом за пълнолетни лица с деменция –
с.Славянци към Oбщина Сунгурларе, и въззивната Община Сунгурларе е осъдена да заплати
на въззиваемата М. И. У. сумата от 6604.80 лв, представляваща обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа, поради уволнението - за периода от 18.01.2021 г. до
18.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
17.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1640.00 лв -
разноски по делото, както и на Районен съд Карнобат - сумата от 494.19 лв, представляваща
дължима държавна такса и разноски за производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което се
претендира отмяната му. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна се твърди, че в оспорената заповед са
посочени ясно правните основания, като работодателят не е задължен да изписва цифром и
словом правното основание. Твърди се още, че заповедта е мотивирана, доколкото в нея е
посочено правното основание, като съгласно трайната и последователна практика на ВКС,
не е необходимо да бъдат изброявани подробно всички допуснати нарушения. Сочи се още,
че заповедта е надлежно връчена, при условията на отказ от страна на ищцата да я получи.
1
За доказване на връчването се иска съдът да допусне до разпит посочените като свидетели
на връчването лица, които ще удостоверят самото връчване. Относно иска по чл.344. ал.1. т.2
от КТ се твърди, че същият е неоснователен поради това, че е неоснователен и главният иск за
отмяна на уволнението. Относно иска по чл.344. ал.1. т.3 от КТ се твърди, че същият е
неоснователен както поради неоснователност на главния иск за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, така и поради обстоятелството, че ищцата не е останала без
работа и доходи. Искът по чд.344, ал.1, т.З от КТ се оспорва и по размер.
Заявява се, че съдът не се е произнесъл по всички предявени искове, още повече,
че има направени възражения за недопустимост на тези искове.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по
делото разноски. Не се сочат нови доказателства, допустими с оглед разпоредбата на чл.266
ГПК. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на
въззивника.
Въззиваемата М. И. У. чрез пълномощника си адв.Диян Петров Щерев, оспорва
като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, както и с
допълнително представено писмено становище. Оспорват се твърденията в жалбата, че
атакуваната заповед е мотивирана и, че в нея са посочени ясно правните основания. Твърди
се, че работодателят е длъжен да изписва цифром и словом правното основание, за да бъде
ясно, каква е причината за издаваната заповед, каква е съставомерността на вмененото
нарушение, посочващи фактическия и правен състав, като в противен случай, както е и в
конкретния случай, незаконосъобразно се препятства възможността работника да упражни
правото си на защита. По отношение на немотивираността на заповедта се твърди, че
съгласно трайната и последователна практика на ВКС, е необходимо да бъдат изброени
абсолютно подробно всички допуснати нарушения от работника, като в противен случай
незаконосъобразно се препятства възможността работника да упражни правото си на
защита. Сочи се, че видно от самата искова молба, ищцата не е наясно защо е уволнена
дисциплинарно. По отношение на връчването на заповедта се твърди, че тя е връчена
надлежно, при условията на отказ от ищцовата страна да я получи, поради което за
доказването на връчването, не е необходимо да бъдат допуснати до разпит посочените, като
свидетели на връчването лица, които да удостоверяват самото връчване. Твърди се,
процесуалната възможност за ангажиране на тези доказателства е и преклудирана още в
първа инстанция по делото, а доколкото връчването при отказ не представлява ново
доказателство или нововъзникнало обстоятелство, поисканите гласни доказателства не
следва да бъдат допускани във въззивната инстанция. По отношение на акцесорните искове
се твърди, че те са основателни и доказани, както поради основателността на главния иск за
отмяна на уволнението, така и поради представените доказателства от Бюрото по труда за
оставане на ищцата без работа за процесния период от време. На последно място се твърди,
че съдът се е произнесъл по всички предявени искове.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски за въззивното производство.
2
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния КРС е образувано по исковата молба
на въззиваемата М. И. У. от ***, против Община Сунгурларе, за отмяна като
незаконосъобразно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 16/18.01.2021 г. на
Кмета на Община Сунгурларе, на основание чл.187, ал.1 т.8 и т.10 от КТ, във вр. чл.330,
ал.2, т.6 от КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея работа и длъжност –
„Касиер-домакин“ при Дом за пълнолетни лица с деменция – с.Славянци, и за осъждане на
ответната Община да заплати на ищцата сумата от 6 604,80 лв (след направено от ищцата и
прието от съда в съдебното заседание на 21.09.2021 г. изменение на този иск) – обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа след уволнението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Твърди се, че ищцата е работила по безсрочен трудов договор в „Дом за
пълнолетни лица с деменция“ с.Славянци на длъжността „касиер-домакин“, като с
атакуваната заповед на Кмета на Община Сунгурларе, трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на основание чл.187, ал.1 т.8 и т.10 от КТ, във вр. чл.330, ал.2,
т.6 от КТ. Твърди се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта, с която
трудовият й договор е бил прекратен, работодателят е посочил само цифрово на нормите на
КТ, без да е посочено словесното съдържание на нормите, както и фактическата
съставомерност, като по този начин е нарушено правото на защита на ищцата. Заявено е, че
заповедта за уволнение е връчена при отказ на ищцата, но не били посочени надлежно
данните на свидетелите на отказа. На следващо място ищцата заявява, че по никакъв начин
не е извършвала действия или бездействия, касаещи злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения и
не е извършвала действия или бездействия, касаещи неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
Предявените искове са с правно основание по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ,
последният във вр.чл.225, ал.1 КТ.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор, не е оспорил
иска, не е направил възражения и не е заявил доказателствени искания. Допълнително е
представено становище от ответната Община, в което е изложено становище, че оспорената
заповед е мотивирана, доколкото работодателят е посочил ясно правното основание, като се
твърди, че работодателят не е длъжен да изписва цифром и словом правното основание, а от
исковата молба се установява, че ищцата очевидно е наясно защо е уволнена
3
дисциплинарно. Заявено е оспорване и на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
С обжалваното решение КРС е уважил предявените искове. Изложил е
съображения, че заповедта за уволнение страда от множество пороци, всеки един поотделно
водещ до нейната незаконосъобразност - заповедта е немотивирана, в нея липсва посочване
на каквото и да било конкретно дисциплинарно нарушение на ищцата, за което се налага
дисциплинарното наказание, липсват освен посочени нейни действия или бездействия, така
и дата, място, фактическа обстановка на нарушенията. Съдът е приел, че за нарушението по
чл.187, ал.1 т.8 от КТ /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, разпространяване на поверителни за него сведения/, както и за
нарушаването на чл.187, ал.1 т.10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в законови и нормативни актове, правилника за вътрешния трудов ред в КТД
или определени при възникването на ТПО/, работодателят не е посочил нито в заповедта
нито в друг свой акт, предхождащ издаването на заповедта с какви действия е осъществено.
Прието е, че при това положение работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193
КТ да изслуша или приеме обясненията на работника, преди налагане на дисциплинарното
наказание.
При извършената преценка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е установена правилно
от първоинстанционния съд, а изводите на съда по фактите са обосновани. Ето защо
настоящият състав намира, че не следва да преповтаря изводите на първоинстанционния съд
по фактите, а именно – по наличието на трудово правоотношение на страните, по силата на
което ищцата е изпълнявала длъжността „касиер-домакин“ в „Дом за пълнолетни лица с
деменция“ с.Славянци към Община Сунгурларе, което ТПО е прекратено със Заповед №
16/18.01.2021 г. на Кмета на Община Сунгурларе на основание чл.187, ал.1, т.8 и т.10,
вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ. Установява се от отразеното в заповедта, че тя е връчена на ищцата
при отказ, в присъствието на двама свидетели.
Видно от представената Заповед № 16/18.01.2021 г. на Кмета на Община
Сунгурларе, в нея като основание за прекратяване на ТПО е посочено „чл.187, ал.1, т.8 и
т.10, вр.чл.330, ал.2, т.6 КТ“. Не са посочени конкретните действия или бездействия на
ищцата, с които тя да е нарушила трудовата дисциплина, датата, мястото и фактическа
обстановка на нарушенията. За нарушението по чл.187, ал.1 т.8 от КТ - злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, разпространяване на поверителни
за него сведения, в заповедта не е посочено, с какви действия е осъществено от ищцата. По
отношение на нарушението на чл.187, ал.1 т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в законови и нормативни актове, правилника за вътрешния трудов
ред в КТД или определени при възникването на ТПО, отново не е посочено нито с какви
действия/бездействия на ищцата е осъществено, нито кои конкретни законови и нормативни
4
актове, правилника за вътрешния трудов ред в КТД или определени при възникването на
ТПО. В Заповедта за прекратяване на ТПО не е посочен друг документ, в който да са
конкретизирани нарушенията на ищцата като действия/бездействия, дата, евентуално място
на извършване, посочване на нарушените норми от законови и нормативни актове,
правилник за вътрешния трудов ред, КТД или определени при възникването на ТПО, който
документ да е бил връчен на ищцата преди уволнението, и от който документ ищцата и
съдът да могат да разберат за какви нарушения от ищцата на трудовата дисциплина, се
налага най-тежкото дисциплинарно наказание с процесната заповед.
Съдът не споделя твърдението на въззивника във въззивната жалба, че заповедта
е мотивирана, след като „от исковата молба се установява, че ищцата очевидно е наясно
защо е уволнена дисциплинарно“. На първо място, в исковата молба не се съдържат
твърдения, касаещи конкретни действия или бездействия на ищцата, от които да се направи
извод, че ищцата е имала представа за какви нейни действия или бездействия й е наложено
дисциплинарното наказание. Напротив – всички оплаквания на ищцата за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, се свеждат до липсата на мотиви в нея, от
които тя да може да установи за какво е наказана. На второ място, дори в исковата молба
ищцата да беше изложила твърдения, касаещи конкретни нейни действия, това пак не би
могло да отстрани порока на заповедта - липса на мотиви, тъй като само от обясненията на
работника не може да се установи волята на работодателя.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
С Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 1835/2017 г., IV г.о., ГК,
постановено по чл.290 ГПК, е споделена формираната по въпроса относно тълкуването на
чл.195, ал.1 ГПК трайна съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 377/26.10.2011 г. по
гр.д.№ 1962/2010 г. на IV г.о., решение № 322/07.11.2012 г. по гр.д.№ 278/2011 г. на III г.о.,
решение по гр.д.№ 162/13.07.2016 г. на IV г.о., решение по гр.д.№ 4554/2014 г., решение по
гр.д.№ 181/22.07.2015 г. на IV г. о. на ВКС/, съгласно която практика заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Посочено е, че от съдържанието на заповедта трябва да следва
несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено
трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да
извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
Прието е, че случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само
по себе си не се нарушава чл.195, ал.1 ГПК, същественото е този документ също да е станал
достояние на работника или служителя. Посочено е, че когато дисциплинарното нарушение
е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа
или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на
5
извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията
на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато
нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е
продължавало за определен период, вкл.и до откриването му, изискванията на чл.194, ал.1
КТ и чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като
извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Посочено е, че така
даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени
изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл.194 КТ и да се
гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. Изрично е
посочено, че е без значение дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е
нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал
(терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за мотивирането на
заповедта, е индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци.
С оглед изложеното по-горе – посочване в процесната заповед на чл.187, ал.1 т.8
от КТ и чл.187, ал.1 т.10 от КТ, и липсата в заповедта на посочване на
действията/бездействията на ищцата, с които тя е нарушила трудовата дисциплина,
настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно само на това основание, тъй като нито ищцата
може да се защити ефективно, давайки конкретни, адекватни и пълни обяснения по чл.193
КТ, нито съдът може да прецени изпълнено ли е изискването за еднократност на
наказанието, спазени ли са сроковете по чл.194 КТ за налагането му, налице ли е
извършване от работника на нарушение на дисциплинарното наказание, и ако такова е
извършено – тежестта на наказанието съответства ли на тежестта на нарушението.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в оспорената заповед
са посочени ясно правните основания, като работодателят не е задължен да изписва цифром
и словом правното основание, както и, че заповедта е мотивирана, доколкото в нея е
посочено правното основание, като съгласно трайната и последователна практика на ВКС,
не е необходимо да бъдат изброявани подробно всички допуснати нарушения.
По отношение на твърдението във въззивната жалба, че заповедта е надлежно
връчена, при условията на отказ от страна на ищцата да я получи, следва да се посочи, че
първоинстанционният съд изрично е приел, че страните не спорят, че заповедта е връчена на
ищцата именно при условията на отказ да я получи – удостоверен с подписите на двама
свидетели (каквито са твърденията и на самия въззивник). Ето защо съдът намира, че това
твърдение на въззивника не води до извод за неправилност или необоснованост на
обжалваното решение.
Поради извода на въззивния съд за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
неоснователно е и оплакването на въззивника за неправилно уважаване на иска по чл.344,
6
ал.1, т.2 от КТ „поради това, че е неоснователен и главният иск за отмяна на уволнението“.
Съдът намира, че е неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че искът по
чл.344. ал.1, т.3 от КТ е неоснователен, както поради неоснователност на главния иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, така и поради обстоятелството,
че ищцата не е останала без работа и доходи. Оставането на ищцата без работа в 6-месечен
период след уволнението се установява както от представената от нея трудова книжка
/л.100-102 от първоинстанционното дело/, в която след прекратяването на ТПО с ответната
Община не е отразено друго трудово правоотношение, така и от представената
Регистрационна карта в Бюрото по труда /л.103/. Ответната Община Сунгурларе не е
представила доказателства, които да оборват тези представени от ищцата доказателства,
поради което настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че след
уволнението ищцата е останала без работа по трудово правоотношение в период от поне 6
месеца, поради което искът по чл.344. ал.1, т.3 от КТ е основателен и доказан .
Съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивника, касаещо размера, в
който е уважен искът по чд.344, ал.1, т.3 от КТ. Искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е
уважен в размера, установен от заключението на вещото лице Кр.Атанасова по СИЕ, което
заключение не е оспорено от страните. Следва да се посочи, че в Констативно-
съобразителната част от заключението, вещото лице е посочило начина, по който е
изчислило обезщетението и базата, на която е изчислено то, и компонентите на това брутно
трудово възнаграждение, които се включват в обезщетението. Вещото лице изрично е
посочило, че с оглед разпоредбата на чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, при изчисляване на обезщетението, в базата на обезщетението не са
включени получените от ищцата през м.декември 2020 г. суми за допълнително материално
стимулиране /860 лв/ и Фонд СБКО за бюджетни /20,84 лв/. Ето защо съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че искът по чд.344, ал.1, т.3 от КТ е основателен и
доказан в уважения размер.
По отношение на последното заявено във въззивната жалба оплакване – че
„първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички предявени искове, още повече, че
има направени възражения за недопустимост на тези искове“, след да се посочи, че с доклада
си по въззивната жалба, съдът е посочил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, които е приел за разглеждане. Производството по иска по
чл.344, ал.1, т.4 КТ е било прекратено от първоинстанционния съд с влязло в сила
определение № 192/13.07.2021 г., именно поради недопустимост на този иск, съотв.не е
налице пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по някой от предявените искове
и въззивната жалба не следва да се тълкува като молба за допълване на решението.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения резултат – потвърждаване на обжалваното решение, и
поради липсата на заявено възражение от въззивната страна за прекомерност на
7
претендираните от въззивницата съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
на въззивницата следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1640 лв, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие за въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/06.10.2021 г. по гр.д.381/2021 г. по описа на
Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе да заплати на М. И. У., ЕГН **********, от ***,
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1640 лв /хиляда шестстотин и
четиридесет лева/ за заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8